вторник, 28 юли 2015 г.

Мениджър: Разпадащият се свят на Газпром

Последният месец бие всички рекорди по негативни новини за Газпром, които сриват не само капитализацията и, но и прогнозите за нейното бъдещето. Освен падането на акциите до най-ниското равнище за последните три месеца,
Source: Gazprom (MICEX)
се случиха следните "небивали" събития:
Туркменистан обяви Газпром за "неплатежоспособен" да плати по договорите за доставки на природен газ от началото на годината. Ръководителите в Ашхабад не са си позволявали подобен рязък език, дори когато Газпром затвори без предизвестие приемането на природен газ от Туркменистан преди няколко години, в резултат на което се взриви газопровод и причини стотици милиони долара загуби на Туркменистан.
Новината от миналата седмица е олицетворение на тоталното разбъркване на картите в газовия бизнес. Изненадата дойде от Москва - Газпром обяви, че е отправил арбитражна молба в опит да ревизира цената по договорите за внос на туркменски газ чрез съда в Стокхолм. Именно там, където на руския газов монопол му се налага твърде често да се защитава - при това безуспешно - срещу подобни искове за непазарно ценообразуване от страна на редица западни, централно и източноевропейски газови компании. Ще се затрудня да цитирам случай през последните години на отсъждане в полза на Газпром - почти без изключение компанията е принудена да възстановява суми на своите контрагенти именно заради непазарно висока цена. Надвзетите суми често надвишават милиарди евро, но в повечето случаи Газпром се стреми доброволно да намали и компенсира щетите чрез отстъпки в цената на новите доставки, за да предотврати разпространяване на "заразата" сред други партньори.
Не ме питайте защо Булгаргаз не прибягва до тази процедура за да намали цената природния газ у нас, при това за минали периоди - след 2011 година - когато стартира разследването за злоупотреба с монополно положение от Европейската комисия. Все пак става дума като минимум за около половин милиард долара потенциални приходи в наша полза. Сега дори Европейската комисия да осъди Газпром ползите ще отидат и се преразпределят чрез Комисията.
Отговорите можете сами да ги дадете - най-добре се виждат в "ентусиазма" с който участваме в поредните "геопотоци" и мъките при реализация на всеки проекти, който може реалнода отслаби примката на Газпром и да доведе до диверсификация на доставки и маршрути. Не се залъгвайте - степента на зависимост на България от Газпром в момента е на рекордно за последните пет години високо равнище - съвсем близко до 100%. И апетитът за посещения в Москва и рестарт на Южен поток не пресъхват. Достатъчно е да хвърлим поглед върху отлаганото с месеци окончателно инвестиционно решение по най-видимия проект в тази насока - интерконектора Гърция-България.
Чудесата с марката "Газпром" не свършиха до тук и не касаят само нас.
Пак миналата седмица - винаги боево настроения и често арогантен шеф на Газпромекспорт - с примиренчески глас призова за "приятелско" договаряне с Европейската комисия по казуса със антимонополното разследване. Разбирай - ще платим - само да е тихо и да си запазим позициите.
Още по-голяма загуба "на лице" бе прекратяването на договора със Сайпем за полагане на тръбите по дъното на Черно море към България, и след това към Турция. Уж беше сигурна работа, и пропонентите настояваха, че щом Газпром държи Сайпем значи се е договорил. След близо 300 милиона долара изплатени неустойки сагата приключи - с което бяха признати блъфовете на Кремъл около Южен и Турски поток. Никък не бе трудно да се предвиди подобна развръзка, но се изляха милиони долари в пропагандна и информационна офанзива, която подведе доста политици и бизнесмени в желанието им да приемат желаното от Москва за действително. Газпром едва сега разбира какви беди са го споходили след като дори сигурната втора "нитка" на Северен поток бе блокирана - Германия на Меркел е съвършено различна от Германия на Шрьодер.
Не случайно и у нас не се престават усилията за съхраняване на илюзията, като не се прекратява проекта и компанията "Южен поток". Не търсете друга причина - просто има хора, които печелят от това.
Но най-голямата драма за Газпром предстои на руска почва и новините са пак от последната седмица. Роснефт, която до този момент внимателно избягваше темата за европейското направления за износа на газ - хвърли предизвикателство и открито призова за отнемане на монопола на Газпром за износ на руски газ в Европа. Зад Роснефт стоят на практика всички големи нефтени и газови компании на Русия. Очаквайте развития при това не след години, а до края на тази година. Козовете на конкурентите на Газпром този път са много силни. Настояват за отделяне на инфруструктурното дружество в отделна компания като се разреши достъп до тръбите на първо време на големите независими производители на газ и грандовете като Роснефт. Аргументът, на който Кремъл трудно ще устои, че приходите в бюджета спадат и сам Газпром не може да направи нищо за да се измъкне от низходящата тенденция в Европа. В Китай ситуацията никак не е по-розова - няма и помен от увереността за инвазия на руски природен газ първо по западния маршурт /Алтай/, а след това по газопровода "Силата на Сибир". Затова Лукойл, Роснефт и Новатек още тези месеци започват да се оглеждат за партньори и доставки европейския пазар много преди първоначално очаквания срок 2019-2020.
Пред непосредствената заплаха за загуба на приходи и пазари Кремъл едва ли ще има много алтернативи.
И това е тъжния край на една цяла епоха за вощещата руска енергийна компания, която беше принудена да постави корпоративните си интереси и тези на акционерите си в пълна и безропортна завимисимост от политическите цели на Кремъл, тотално пренебрегвайки пазарната и икономическа логика и възможностите, които глобалния пазар на природен газ реално и предоставяше. Вместо да пласира на световния пазар целия възможен добив, днес компанията е принудена да добива 180 милиарда кубически метра - или една трета - по-малко, защото не може да намери пазар за пласмент. Тези "излишни" количества неизменно ще растат - и всичко защото Кремъл реши да превърне природния газ в енергийно оръжие - нещо което Съветския съюз никога не си позволи, въпреки, че беше много по-мощен от сегашна Русия.

  

2 коментара: