четвъртък, 23 юли 2015 г.

Защо трябва да оценим по-скоро положително съгласието по конституционните промени?

Политиката е изкуство на възможното, при това не само онова, което е възможно днес, но и утре.
В този смисъл преди да хвърляме камъни в градината на Реформаторите заради съгласието им днес, да оценим реално какво беше постигнато и какво беше възможно.
Да започнем с това, че нищо от това, което бъде гласувано на първо четене по реформата - разделяне на ВВС на две колегии - съдийска и прокурорска, чиито решения няма да зависят от пленума, пряк избор на магистрати, засилване на ролята на инспектората на съвета, създаване възможност за внасяне на жалби от Висшия адвокатски съвет до Конституционния съд, не отменя възможността да се разшири обхватът на промяната чрез гласувания по Закона за съдебната власт и процесуалните закони.
Убеден съм, че е хиляди пъти по-добре на този етап, да се фиксира напредъка и да се даде простор на последващите решения, отколкото да се тръгне към избори или дестабилизация на правителството. Няма никаква гаранция, че нови избори ще дадат много по-различни резултати или такива каквито са необходими за да мине вариантът на реформи на РБ и министър Иванов. Най-доброто решение - Велико Народно събрание - не е на масата.
Второ, самата хипотеза, че РБ изобщо някога са били в позиция да изтеглят реформата сами, дори с гласовете на ГЕРБ, е абсурдна. Само ако приемем, че някога РБ е имал възможност и не се е възползвал от нея, може да оценим днешните събития като отстъпление или провал. На всичкото отгоре РБ припознаха съдебната реформа като своя, а ето, че и премиерът спори с тях чий е Христо Иванов. Не може да се провали човек, който е постигнал максимума на възможното. Бързам да кажа това, защото сред десните винаги  е имало една склонност към морализаторско позициониране и краен идеологизъм. От управленска гледна точка нищо от договореното не ограничава, нито препятства възможността на РБ и на партньорите им в управляващата коалиция да преместят границите на допустимото или възможното при първа следваща възможност. Особено ако получат добри резултати на местните избори и референдума - където фактически трябва да се съсредоточи цялата им енергия в следващите месеци. Никой не е по-голям от вотът на избирателите и тази аксиома трябва да се припомня всеки път, когато в публичното пространство се етикетира "предатели", "продажници" и т.н.
Трето, По отношение на обвиненията, че връзката на политическата и икономическа мафия остава непокътната - имам следния въпрос - по-добре ли е без това решение и какво пречи на довеждането на тази борба до край чрез изменения в закони, за които се изисква обикновено мнозиноство?
Кой изобщо може да си помисли, че при създадената ситуация има нещо по-добро от сегашното правителство? Или ролята на опозиция трябва винаги да е за предпочитане? Или че опозицията по дефиниция трябва да бъде "черна"?
Четвърто,би било проява на висша безотговорност от страна на РБ, ако бяха ескалирали ситуацията, така както ги призоваваха някои, и заплащат с дестабилизация правителството. Ако не им е ясно - живеем на ръба на изключителна крехка и нестабилна ситуация в Европейския съюз и в българската икономика. Нещо повече, правителството и особено РБ са обект на целенасочена дискредитираща кампания, която целеше тотална дестабилизация, нови избори и нови "многобройни" коалиции без РБ. Тази кампания не се води само от ляво, но и от дясно, както вероятно сте забелязали. Само сляп човек или краен недоброжелател - а такива бол в момент, в това число и отвън - може да пренебрегне критичното състояние на банковата ни система, енергетиката, здравеопазването и социалната сфера. Без тези реформи България ще катастрофира, а съдебната реформа, макар и в този минималистичен вид, дава възможност на другите реформи да продължат, макар и не на пълна тяга.
Пето, винаги съм се смущавал когато ролите на добри и лоши са предварително разпределени. Не може да се отказва правото на който и да е търси промяна, не защото това е първият му избор, а поради липса на друг. Вземете ДПС - не трябва да се абсолютизира защитата им "до край" на прокуратурата, защото това вече трудно може да се превърне в политически и най-вече властови капитал. Без промяна, без комуникация с РБ, само с диалог с ГЕРБ ДПС не могат да се доближат до власт, защото не остана партия, която да не се опарила от партньорството си с партията на Доган. Най-лошата новина за тях, ДПС има спешна нужда от европейска легитимация, защото след и с Пеевски в Европа те са фиксирани като държател на статуквото и символ на модела Кой?. А това пречи на основната им теза - за евроатлантическата и проевропейска ориентация, която е същностно важна за да могат изобщо да претендират за политически и властови позиции. Хора като Бисеров, Цонев, Пеевски са тежък воденичен камък, който пречи на възможностите им да реализират активни политики и пласират свои кадри. Ако ДПС допусне да стане причина за срива на реформата в съдебната система - без значение дали това е реално или не - достатъчно са възприятията за това да бъдат такива у нас и зад граница - това ще бъде края на тази партия-движение. Тук медийните позиции на корпулентния нямат да имат никакво значение.
Представете си сега, че нищо не се подпише в петък и реформата се отложи за неопределен срок. Извинете, но това е победа на статуквото защото текущата ситуация ги устройва  - прокурорите ще влияят върху избора на съдии, ще определят работата на ВСС, инспекторатът ще играе декоративна роля и което е най-лошо Европейският съюз ще затвърди българската стигма, че сме неспособни за промяна, а заедно с това, че няма смисъл да се инвестира в България - политически и икономически. ВСС е дискредитиран до такава степен, че не може да реализира своя мандат, независимо от решението по ограничаване на мандата.
Оценки, базирани на сравнение с идеалното, не струват много в света на реалното управление. Затова трябва постоянно да разширяваме границите на възможното.
За разлика от тези, които възприемат политиката емоционално, мисля, че трябва да оценим положително днешните решения и новините от Парламента.
Това е възможното в политиката - днес и сега в България. Толкова дълго отлагахме и не регистрирахме никакво движение по реформата, че сега, когато ни се налага да препускаме, трябва да се радваме, че можем да ходим. Диагноза.

Няма коментари:

Публикуване на коментар