петък, 31 юли 2015 г.

Life.bg: България в контекста на енергийните отношения между ЕС и Русия - граници на възможното

Енергийните проекти между България и Русия сега и в бъдеще неизбежно ще попадат в гравитационното поле на отношенията в енергийната област между ЕС и Русия. Това, което беше възможно преди пет години, вече е немислимо - да се договаряме чрез междуправителствено споразумение да осигурим национален достъп на тръба, по която ще тече природен газ за европейския пазар. Събитията в Украйна обясняват много, но не всичко.
Проектът Южен поток, в оригиналния си замисъл, беше "потопен" не само заради анексията на Крим и инвазията в Източна Украйна, а защото влезна в остро противоречие с глобалните тенденции на пазара на нефт, газ и инфраструктура, но и с новата общоевропейска политика, въплотена в Третия енергиен пакет и Европейския енергиен съюз.
Глобалният пазар на природен газ, особено при тези равнища на цени и динамика между наземния и морския транспорт, силно затруднява дори изключва лесното доказване на икономическа рентабилност от нова скъпа наземна или морска преносна инфруструктура на огромни разстояния.  Особено към европейския пазар и особено от Русия, на фона на близо 200 милиарда кубически метра незает транзитен капацитет.
В допълнение, Русия направи всичко възможно през последните години да се „самоубие“ като привилегирован и стратегически доставчик на европейския пазар. Тя не само се лиши от втория по големи вносител на руски природен газ – Украйна, която в пиковите моменти внасяше над 55 милиарда кубически метра газ, но направи всичко възможно да мобилизира до край ресурсите на Европейския съюз и на отделните страни да развият алтернативни маршрути и окуражат навлизането на алтернативни доставчици.
Арогантността на високите цени и твърдите условия по газовите договори на Газпром не му създаде нови приятели, но със сигурност загуби много от традиционните партньори, в това число и смятаните за сигурни пазари на Източна Европа и на територията на страните от бившия Съветския съюз. Отношенията на Русия в енергийната сфера с традиционни партньори като Туркменистан и Азърбайджан са в много по-голяма степен конкурентни, отколкото партньорски. Договорката за делимитация на морските граници в Каспийско море между Казахстан и Туркменистан, на практика отваря прозорец за излаз на природен газ от двете страни към Европа. Опитите силово да се завземат територии в Грузия, за да се контролират транзитните нефто и газопроводи са признак на отчаяние и неспособност да се намери адекватен търговски и икономически отговор на постоянно отслабващите позиции на Газпром. Вместо да открият достъпа на други руски компании до европейския и глобалните пазари на природен газ, за да защитят позициите на руския природен газ, а не на Газпром, Кремъл се свръхфиксира върху свиващите се възможности да се използва природния газ като геополитическо оръжие. И загуби.
Опитите да се сплашва Европа с пренасочването на газовите потоци към Китай и Азия също се оказа празен блъф, който само отслаби преговорните позиции на руския газов гигант както на Изток, така и на Запад. Никой не обича да бъде третиран като „заобиколим“ партньор.
В по-общ план, енергийният диалог между ЕК и Русия така и не преодоля застоя, в който беше попаднал, не на последно място, защото Газпром и Кремъл упорито вярваха, че Брюксел няма да бъде в състояние да наложи общи рамки и принципи на политика, които да дисциплинират енергийния сепаратизъм на отделни държави членки.
Газпром не само претърпя фиаско по всички фронтове - нито един от потоците не тръгва, арбитражните дела нарастват, в това число и натиска за намаляване на цената на природния газ са на рекордно високи равнища. Не, това не означава, че руският газ няма да бъде търсен и продаван в Европейския съюз, а само, че той ще започне да придобива статута на руския нефт - ще се търгува като стока, без да е инструмент на руската външна политика.
Това е тенденция и ми се струва твърде логична прогноза, което обаче не изключва отделни случаи на усилване на натиска върху "меки" цели в Европейския съюз с цел медийно възкресяване на някой от потоците. Те са твърде важни за Кремъл, в това число и най-вече във вътрешно политически план, защото първия ръководител не може да бъде публично унизен. В Южно-турския поток бяха вложени огромни средства - над 6 милиарда долара, но по-важното е, че без него Русия се лишава от ефективен лост за натиск върху Украйна. А това вече е непрежалим дефицит, който Кремъл не може да си позволи. Срещу какво и кой политически лидер от Европейския съюз ще се съгласи да партнира на Москва в тази игра е отделен въпрос, но е ясно, че ресурсите на ЕС и НАТО да дисциплинират търсещите индивидуални изгоди от Русия европейски лидери не са за подценяване.
Въпреки "тихото", но ясно "не" от Турция,  Газпром продължава опитите да реанимира под някаква форма Южен поток или Турски поток, за да поддържа реално усещането на Киев, че заобикалянето му не е просто абстракция, а реална перспектива. Въпреки уверенията, че ще продължи преговори за продължаване на договорите за транзит с Украйна след 2019 година.
Вече стана ясно предложението към Турция да се прокара само една тръба с капацитет 16 милиарда кубически метра от големия Турски поток, т.е. необходими количества само за турския пазар. Подобно отклонение се предлага и към България, което обяснява оживлението сред българските заинтересовани кръгове и уверенията им, че предстоят визити и търговски преговори на високо равнище и в рамките на двустранните комисии.
Възможно е да се регистрира някаква видимост на движение по Южен поток, но този проект днес е по-невъзможен, отколкото преди.
Първо, Газпром е сам в проекта, западноевропейските му партньори се оттеглиха от проектната компания. Да се предполага, че преговорната му сила и представителност пред Европейската комисия се по-големи е откровена наивност. Още по-малка е вероятността Газпром сам да финансира морската част или наземната инфруструктура. Цените на суровия петрол, респективно на природния газ са на исторически ниски равнища - което опровергава дори най-консервативните прогнози за бъдещи приходи от продажба на транзитиран по тези тръби газ.. 
Второ, паралелното раздуване на тезата, че търпим огромни загуби, поради което трябва да ни компенсират със затваряне на очите по Южен поток изпъква със своята посредственост. Тези 80 или повече милиона загуби от санкциите не могат да имат никакъв ефект в Брюксел. Особено на фона на милиардните загуби на водещи европейски компании и елементарните норми на съюзна солидарност.
Трето, каквото и да прави руската газова компания тя ще трябва да стартира процедура за изключение пред Европейската комисия, тъй като проектът е от общоевропейско значение, при това независимо от къде минава - през България, Гърция или друга европейска страна. Вероятността това да бъде сторено този път е минимална, още по-малко на фона на предстоящото решение на Комисията във връзка с разследването за нарушаване на антимонополното законодателство на ЕС.
Четвърто, идеята, че ЕС и НАТО ще допуснат заобикаляне на Украйна с какъвто и да е поток и то в особено интензивна фаза на противоборството между Запада и Русия е гротескно невежество. Ако някой в България не е наясно със степента на решимост да не се допусне пропадането на Украйна или най-малко лишаването и от значителни преходи в държавния бюджет от транзита и използването на газохранилищата си е за негова сметка.
Нека обобщим - през последната година Киев успя силно да редуцира зависимостта си от Русия, като през по-голяма част от годината внася по-голяма част от природния газ от Запад, отколкото от Русия. В този смисъл Киев постигна своята диверсфикация до степен да може да бъде в състояние да преговаря като равен с равен с Газпром и без надвисналата опасност на прекъсването на доставките. Единствената причина Киев да не повиши количествата на местно добиван газ бяха неудачни промени в данъчно третиране през последната година, което бе сериозна пречка пред добивните компании в Украйна. Оттеглянето на Шел и Шеврон от проучването на шистовите находища има отражение по-скоро в дългосрочен аспект, но не в контекста на текущите или близки хоризонти на украинския газов пазар.
Нищо от икономиката на проекта Южно-турски проект не е мръднало в положителна посока - нито приходи, нито цените, нито предварителните ангажименти на капацитети, нито дългосрочните договори за продажба на Газпром в Европа.
Затова пък прекомерното флиртуване с Газпром може да се окаже контрапродуктивно или като минимум излишно усилие. Играта е твърде над равнището на едно отделно взета страна, за да си въобразим, че можем да получим пространство за индивидуални инициативи.
Не са тайна и опитите на проруски кръгове у нас, насочвани от Москва, да вбият клин и след това да се възползват от "различията" в отношенията към Русия на президента Плевнелиев и премиера Борисов. 
Ако премахнем задължителните нюанси, които произтичат от различните приоритети и отговорности - отбрана и външна политика - за президента, и икономиката и изпълнителната власт - премиера - дълбоко грешат онези, които залагат да противопоставянето им по темата Русия. 
Евроатлантическата рамка, към която и двамата се придържат, не дава възможност за стратегически или дългосрочни отклонения от стандартите за балансираност, средна претегленост и рационалност, приети в ЕС и НАТО.

В това число и по отношения на енергийните проекти. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар