Помните ли преди години решението на СОС, с което в името на публичнния интерес - в столичния град да има място за развлечение на децата, което да го съизмерва с другите европейски столици - беше даден част от Парка на Свободата за да се изгради Софияленд. Работи един сезон и затвори врати - за дълго. А деца и родители го чакаха толкова дълго и не можеха да проумеят защото при такъв интерес и цени вратите са залостени. Не съм гледал бизнес плана и финансовите резултати - но беше странно, че при цените и потока от посетители - начинението може да бъде губещо. Очевидно или хората не разбираха нищо от този бизнес за да го направят хем печеливш, хем достъпен за софийските си посетители, или изобщо никога не бяха имали пред вид да го развиват. Целта бе просто десет години да държат имота докато паднат ограничения по разпореждане и развитеи на терена. Още тогава беше очевадно, че крайната цел на бизнеса с общината бе да се чака удобния момент за строителство - същито с бели конци. Типично за прехода - имате олигарх, имате държавен служител на висока позиция и елементарен бизнес алгоритъм. С публична пита помен.
Помните ли кой беше кмет тогава - знаете къде е сега. Ако го питате веднага ще отговори - имал най-добри намерения. Проблемът е, че не е предвидил никакви неустойки и защити на общината срещу формалното изпълнение на ангажимента и десетгодишно бездействие на Софияленд.
През 2009 година по предложение на архитект Диков при новия кмет, се променя устройствения план на съседен терен - и днес вече тече жилищно строителство. Пак главния архитект - в случая държавния служител с влияние и възможност - имал най-добри намерения, но накрая пак се оказало - печели олигарх. Тук офшорната междинност е скучна тривиалност. Не е сигурно, че самият Диков се е облагодетелствувал, може би това са сторили хора с влияние над него, но всички ние инкасирахме загуба на своето публично богатство. Забележете, квадратните метри в София нарастват, прави се все по-нагъл бизнес с паркови простанства за да се превърнат в продаваеми парк резидентни сгради, а броят на прозорците които не светят нощем в столицата става все става все по-голям. Расте и броят на сградите и кварталите призраци.
Третият случай, дори още по-злокобен, е криминалната схема с "естественото" самосъбаряне на хотел Вероника в к.к. Слънчев ден. Собственикът - друг назначен партиен олигарх - дълго време търси възможности да заобиколи ограниченията, които договорите и закона му налагат върху развитието на актива - хотел Вероника. Не може да го разруши, за да вдигне много повече квадратни метри. Мащабът на всеки един от хотелите в Слънчев ден е мислен в рамките на цялостния устройиствен план - за да има хармония между квадрантни метри и зелени площи. Но олигархът е демиург - той знае всичко и най-добре.
И тогава се ражда идеята да се намери начин хотелът да се саморазруши или конструкцията да се компрометира до степен да се наложи събаряне. Разбира се не лично, а чрез посредници, които да изиграят ролята на "бушони". И няколко души отиват на смърт - като започват да режат носещи колони - с ясното съзнание, че за ситни пари олигархът - вече изолиран от отговорност благодарение на парите си, на партийните си позиции, на връзките си с разследващите органи - може да реализира целта си - ново строителство за много повече квадратни метри хотелска площ. Какво тук значат няколко живота. Развитието с леталния изход едва ли е бил основен сценарий, но е достатъчно, че е бил възможен и предвидим.
Олигархът успява - вече има нов проект за хотел. Той е изолиран от разследване и търсене на отговорност. Никой не си задава елементарният въпрос - кой има изгода от рязане на колони, кой има мотив и от там да разплете престъплението, довело до загубата на четири човешки живота? И децата от училище ще ви кажат, че няма никаква логика подизпълнителите и изпълнителите да решат на своя глава за няколко стотин лева да рискуват живота си или да попаднат в затвора. Разследването удобно отклонява вниманието към дребните риби, дребните факти за да не каже очевадното - има мотив, има престъпление, има поръчител, има извършител. Къде отиват елементарните морални стандарти, които трябва да отделят доброто от лошото, похвалното от укоримото, заслужилият от користния. Всяко богатство, трябва да почива върху морална основа, иначе тя разяжда като поквара цялото общество.
Както в случая с устройствения план в София, който превърна терен от зона за спорт и атракции, отреден за паркинг, в зона на жилишно строителство.
Можем да продължим до безкрай с примерите - включително и с изтръгната вишна от градината около бившия Японски хотел, който има всички шансове да стане Олигарски.
Какво е общия знаменател - посредственост, лош вкус, алчност и арогантност. И реакцията на държавните институции - които бранят олигарсите и гарантират безнаказаност. Не познавам олигарх със обществена чувствителност, с устойчиви морални репери. Познавам богати хора с изключителни морални стандарти - жалкото е, че за да могат да правят бизнес те биват изолирани или се самоизолират от публичните дела. Иначе държавата на олигарсите тръгва срещу тях - именно онзи юмрук от свързани зависимости, които превръщат политиката в бизнес, и бизнеса в политика и раждат гнилите ябълки на прехода.
Върху изродени морални устои не може да се гради успешно и справедливо общество. Докато мълчим и избираме безропотно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар