вторник, 1 септември 2015 г.

Мениджър: Да не бързаме с обявяването на печелившите от фалита на КТБ

Линк към статията в Мениджър

Съвпадението на оценките за вероятния процент на събираемост на кредитите на КТБ - 30-35 процента от хора вещи по темата означа само едно - трябва да сме готови да се примирим със стойността на реално откраднатите активи на КТБ - близо 5 милиарда лева. Както писах преди време - свидетели сме на безпрецедентно в най-новата ни история заграбване на активи "на живо". 

Ако обърнете внимание - настъпи времето да се легитимират публично извършените до този момент действия и господин Пеевски обяви лично притежание на пакет акции в Булгартабак. Тепърва ще се доказва произход на средства. Помните ли - хора без достатъчно собствен капитал и доказани средства /обявени и с платени данъци/ взеха кредит, включително и от КТБ, заедно с ВТБ купиха на времето невъзможната за приватизация Булгартабак? 

Същата схема беше приложена и за Виваком, за Петрол, за НТУРС, Дунарит, за сгради и имоти с явна пазарна стойност за милиарди лева, което бе близко до оценката на активите на банката в добрите и времена. Фалитът на КТБ е последния елемент в схемата на заличаване на следите.

Никога не е имало непреодолим проблем значителната част от активите на КТБ да се вземат от държавата като се възмездят вложените от нея средства във Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите, средствата на държавните предприятия, на общините, както и средствата на депозантите над гарантирания размер на влогове. Максималната загуба, дори след абсурдните медийни, бизнес и политически сделки на Цветан Василев би била под милиард лева и близко до размера на дяловия капитал. 

Финансовият министър даде репер за оценка на "успеха" в дейността на синдиците при събиране на парите, а заедно с това и индиректен медиен ориентир за размера на средствата, които вече са или на път да бъдат "усвоени". Форсирани продажби, цесии, забравени активи, забавени реакции, непогасени кредити - дълъг е списъкът от възможни действия - които оформят "грабежа на века". А това е само предверието "на ада" защото премиерът за пореден път недвусмислено посочи, че държавата "крепи" още няколко финансови институции. Как и кои, не е трудно да се досетим.

Казаното в петък с тези 30-35-те процента е вероятно част от подготовката на общественото мнение, че държавата няма да може да се възстанови вложените средства във Фонда. Няма да се възстановят и средствата на държавни и общински предприятия, на общини, както и средствата за негарантираните влогове от КТБ. Да си спомним за уверенията, че държавата няма да загуби нито един лев, тъй като е даден заем на Фонда, който щял да се върне. Ако това не стане от масата на несъстоятелността, то тогава това трябва да стане от бъдещи вноски на банките вложители!? Някой сериозно да вярва, че това ще се случи? 

Да се молим в близко време някоя банка да не потъне, че тогава истината ще започне да звучи грозно, ако сега звучи неприятно.

30% от парите от КТБ - означава малко над 2 милиарда лева, които ще удовлетворят кредиторите по реда определен от закона, а това е капка в морето от претенции.

За момент да забравим, че държавата ще бъде страна по съдебните искове в чужбина от страна на акционери и кредитори. Но само за момент, защото без оценка на въздействие върху цялата икономика и публичните финанси фалитът на КТБ няма даде истинско информирано мнение, а още по-малко да послужи за основа на корекционна политика.

Господин Пеевски, въпреки корпулентността си, съвсем не е единствения, дори основния печеливш. Кражбата на другите активи от "богоизбраните" изобщо няма може да бъде регистрирана от обществения радар - прекалено сложни са схемите и многобройни детайлите. Докато господин Пеевски ще бъде разпъван на кръст от сегашното и бъдещо обществено мнение и внимание, а вероятно и от бъдещи институции, другите "тихи" приватизатори на активите и забравили да върнат кредитите си от КТБ ще останат невидими. Особено след сигнала, че един от три лева ще се връщат в банката.

Писал съм и преди по темата и единственото което ме е мотивирало при публичните си анализи, още когато предупреждавах за фалшивата медийна "дупка от 4,2 милиарда" и за подготвената кражба, беше публичния интерес - моя и на моите съграждани данъкоплатци. 

Дилемата за България никога не е било или Цветан Василев или Пеевски - защото и двамата са лейтенанти в йерархията на архитектите на прехода. За мен водещата опасност бе налагането като обществен стандарт и допустимостта на порочни практики, които могат и ерозират българския стопански и политически живот.

Завършвам с прогноза.

Краткосрочната е силно негативна - при тази конфигурация нищо или почти нищо не може да се направи за защита на масата на несъстоятелността и за връщане на активите на КТБ. Нито синдиците ще бъдат оставени да свършат своята работа в тесните граници на своите предпоставени възможности, нито институционалната "хватка" около банката ще отслабне. Всички ключови институции са или блокирани или са съучастници. Господин Пеевски по всяка вероятност ще излезе от политиката кеширайки властта си, като затвори след себе си медийно страницата КТБ и отвори мегдан за нови схеми на други след него. Ще станем свидетели на дежурните медийни закани и обещания от водещи политици, но реалните действия ще бъдат малко до никакви. Всичко това е задължителен миманс.

Средно-срочната ми прогноза обаче е умерено позитивна, защото проблемите на властта се натрупват и идва рубикон - отвъд който няма как да се съвместят упражняването на власт и толерирането на откровени схеми на разграбване на свиващото се публично богатство и проблемни банкови активи. Толкова много са секторите в критично състояние - енергетика, банки, здравеопазване, социална сфера, икономика, туризъм, съдебна сфера и други, че няма как да се продължава с "печелене на време" и "тупкане на топката" преди системата да премине в неконтролируем срив, който ще помете най-вече тези във властта. Ако искат да останат управляващите с контрол върху ситуацията ще трябва да се изправят срещу паразитиращата олигархия за да си върнат контрола върху публичните ресурси, нужни за реформите. Няма да стане само с емисии на нов дълг или бюджетни инжекции - защото по начина, по който се отлагат реформите сметката им расте експоненциално, а точката на социалния взрив става все по-близо. Усещането за тотален обществен импас е все по-осезаемо. И тогава и олигарсите и поддържащите ги политици ще станат вкупом непотребни, а някои със сигурност ще завършат в затвора.

Другото ми основание е, че у нас можем да се залъгваме дълго и успешно, но от десет години живеем в стъкления дом ЕС и НАТО - и намесата от вън е неизбежна и политическа, и икономическа и съдебна. Кремъл няма да може да спаси разлагащия се модел на прехода, защото се бори са собственото си оцеляване. 

Проблемите, които създаваме за себе си, са и проблеми за нашите партньори, които влияят върху сигурността и развитието на ЕС. Затова и Кой? всячески се стреми да задържи или спре по-близката интеграция в новите етажи на ЕС - банковия и валутния съюз, Шенген. 

Медиите и политиците не виждат проблем с това, че намаляват инвестициите и туристите от ЕС с повече от 150 хиляди души, но въздигат до бога "проблема" с руските туристи и инвеститори с няколко десетки хиляди или че руски инвеститори си продавали имотите по морето, защото у дома им трябват пари за оцеляване.

Не съм сигурен колко време отнеме за да се задействат тези вътрешни и външни механизми, но съм сигурен, че днешните "печеливши" в грабежа на КТБ нямат шанс. 

Тяхната съдба няма да бъде по-различна от тази на силовите групировки и техните лидери, които заграбиха "силово" активи и също толкова принудително ги върнаха.

Няма коментари:

Публикуване на коментар