В втората част на сагата с малките делфинчета, които биват /поне по заглавие/ "убивани от нефта" става ясен един от мотивите - да се отвори поле за бизнес на еколози във връзка с оценки за въздействие върху околната среда при евентуални бъдещи възможни проучвания като се демонстрира "знания и възможност" да се причиняват проблеми. Разбира се всичко е гарнирано със загриженост за обществения интерес.
Аз пак питам - къде са доказателствата, че броят на намерените на брега делфини е катастрофичен или значително по висок от предишни години - не по уверения не един или друг, а въз основа на мониторингови доклади. РИОСВ твърди, че тази година не е рекордна, дори е далеч от високите стойности. Какво изобщо е равнището на нормална смъртност сред дефините защото не намирам нищо особено като проблем ако техния брой е 150 хиляди или 40 хиляди /съответно за Черно море и за Българската офшорна част/? Сметнете сами.
Трето, какви са специфичните доказателства изведени върху конкретни наблюдения върху конкретните екземпляри. Иначе всичко е ненаучни догадки на хора с потенциален интерес и възможност да развиват бизнес с екооценки и форсирани екопсихози. На всичко отгоре РИОСВ твърди, че при три от намерените делфини става дума за доказана насилствена смърт !? Оказа се, че значителна част от екземплярите изобщо не са малки делфинчета, но без линията на "бебета делфинчета" се губи значителна част от силата на внушението.
Само погледнете приложените карти в статията и ще видите конкретната цел - съдбата на делфините е съпровождащо обстоятелство - това са карти на потенциални сеизмични линии на изследване - там няма нито грам съмнение, че може да има друг причинител. Нефтените компании вече са осъдени.
Бих разбрал тази загриженост ако бяха предложили проект за изследване на причините БЕЗ да предпоставят един или друг отговор, без да насочват общественото към своето мнение и да отчитат фактите събрани от РИОСВ. И понеже няма и скоро няма да има сеизмични проучвания в акваторията- силно препоръчвам да се фокусират върху измерими въздействия и прагматични цели. Признавам правото на еколозите да правят бизнес от "своята загриженост" за околната среда, но само в рамките на своята компетентност и в рамките на състезателен и равнопоставен процес, който не изключва истински заинтересованите експерти. Видяхте ли в целия този шум - господин Тасев или журналисти от другите екоосъзнати медии да отправят логичното за всеки загрижен човек питане примерно към ОМВ /който ръководеха сеизмичните проучвания в блока Хан Аспарух/ или към професионалните фирми, включително тези в Румъния, които правят сеизмични изследвания? Това което ще видите са разни експерти от всякакви свързани сектори, но не и конкретно отговорните и професионално ангажираните хора. Точно както при фракинга - всеки даде мнение и формира такова за обществото - експерти по различни аспекти на екосредата, инженери по телекомуникации, хидрогеолози /които се занимават с геология на водоносния слой, но не и с приложимите към хидрофракинга по-дълбоки геоложки структури, нито един сондажен инженер!?/. Не беше взето мнението на нито един експерт от нефтените компании, сондажните инженери и профитата. Едва по време на слушанията в комисията водена от Деян Червенкондев бе дадена думата и на експертите от нефтения бизнес. И резултатът не закъсня - и досега пропонентите на забраната срещу фракинга отказват всяко предложение за публичен дебат или за възобновяване работата на комисията, която беше натоварена със задачата да разследва и даде препоръка за продължаване или отмяна на "временния" и до този момент мораториум. И тъй като от доста време призовавам да се води открит публичен дебат а не медийни кампании, още веднъж ще призова и господин Русев и хората, които стоят зад неговата теза, да се подготвят добре с доказателствата, защото когато подобни теми се осветят в публичното пространство лъсват всякакви пропуски и задкадрие. Ето линк към онзи тип анализи, които отговарят на представата ми за балансиран и научен подход - линк
Няма коментари:
Публикуване на коментар