Коментарът на президента Путин за България от Крим, в отговор на въпрос от лидер на местните етнически българи, и който по всяка вероятност е съгласуван и аранжиран предварително, никак не е случаен. Няма никаква логика руският президент по време на подчертано вътрешно събитие със силен международен отзвук, да коментира отделно взета страна, още по-малко България. Но го е направил. Очевидно отправя послание в рамките на очаквана динамика в двустранен план.
Не е тайна, че подкрепата на етническите малцинства в Крим за руската външна политика е архиважна за Кремъл. Въпреки изстраданата история на гонения и изселванията, част от сегашните лидери на българските малцинства в Крим, в Украйна и Молдова, са дълбоко интегрирани във властовия вертикал на Кремъл - някой по принуда, други по липса на алтернатива, трети по призвание. Познавам много от тези хора и мога да уверя читателите, че животът на повечето от техните семейства граничи с трагедия и е цяло чудо, че някои от тях са се издигнали в обществената йерархия на Съветския съюз и след това на Русия. Нито Съветския съюз, нито Русия по-късно се отличават с някаква толерантност към българските си етнически малцинства - без значение дали става дума за волжски българи или за преселените по времето на Екатерина или по-късно "задунайски" българи. Твърди се, че мнозина от тях са сметнали за по-безопасно по време на Съветския съюз да премахнат суфикса -ов от фамилиите си, с което да приемат тюркоезичен формат, за да скрият българския си произход.
Посещението на руският президент в Крим беше очаквано, но преминава доста трудно, защото година и половина след анексирането на Крим от Русия, ползите не са никак очевидни за кримчани. Туристическият сезон и тази година е провал и което е още по-тревожно - руското правителство няма и никога не е имало адекватна стратегия за развитие на туризма в страната. Русия има огромен неизползван потенциал - както сезонно, така и териториално. Но в икономика, която си опира на нефтената игла няма място за по-рафинирани и сложни за дизайн и изпълнение стратегии, каквито се изискват в областта на туризма. Прекомерно големи са управленските дефицити - и като управленска култура, и като институции и като традиции. Така, че каквито и очаквания да са имали кримчани, идеята, че от Русия ще дойдат инвестиции, ноу хау и най-вече туристи си е била и остава наивна. Второ лято подред показва, че всеки платежоспособен и разполагащ със свобода на избор руски граждани е предпочел традиционните направления - Турция, Египет, България, Хърватска, Черна Гора, Гърция и само "задължените" избират Крим.
Новините, които президентът Путин донесе на полуострова никак не са утешителни. Следващият сезон също е обречен, а заедно с това и доходите на кримчани. Което означава, че централния бюджет ще трябва да увеличи дотациите, а това вече никак не е сигурно - особено след като и най-богатия региона на Русия - Ханти-Мантийския автономен окръг регистрира бюджетен дефицит и разчита на вливания от централния бюджет.
Още по-абстрактно и абсурдно звучат уверенията на Путин и Медведев, че ще съживят местната икономика било то с увеличение на поръчките от Русия, било то с инвестиции от Центъра. Нито Кремъл е в състояние при тази тотална липса на бюджетни средства и бум на дотациите във всички региони да инвестира сам или да задължи олигарсите, нито Западът ще разреши да се внасят нужните за модернизация на икономиката технологии.
Освен това Кремъл трябва да избира дали да дотира Чечня и другите кавказки републики, в които мирът е откровено купен и където свиването на субсидиите е равносилно на реанимиран сепаратизъм и военни действия, или да финансира новите придобивки - Крим, Абхазия, Южна Осетия в допълнение към наследени "замразени конфликти" на постсъветското пространство. На всичко отгоре Кремъл трябва да тушира зараждащото се социално недоволство в регионите на страната защото от тук може да дойде и смяна на властта.
Не е тайна, че подкрепата на етническите малцинства в Крим за руската външна политика е архиважна за Кремъл. Въпреки изстраданата история на гонения и изселванията, част от сегашните лидери на българските малцинства в Крим, в Украйна и Молдова, са дълбоко интегрирани във властовия вертикал на Кремъл - някой по принуда, други по липса на алтернатива, трети по призвание. Познавам много от тези хора и мога да уверя читателите, че животът на повечето от техните семейства граничи с трагедия и е цяло чудо, че някои от тях са се издигнали в обществената йерархия на Съветския съюз и след това на Русия. Нито Съветския съюз, нито Русия по-късно се отличават с някаква толерантност към българските си етнически малцинства - без значение дали става дума за волжски българи или за преселените по времето на Екатерина или по-късно "задунайски" българи. Твърди се, че мнозина от тях са сметнали за по-безопасно по време на Съветския съюз да премахнат суфикса -ов от фамилиите си, с което да приемат тюркоезичен формат, за да скрият българския си произход.
Посещението на руският президент в Крим беше очаквано, но преминава доста трудно, защото година и половина след анексирането на Крим от Русия, ползите не са никак очевидни за кримчани. Туристическият сезон и тази година е провал и което е още по-тревожно - руското правителство няма и никога не е имало адекватна стратегия за развитие на туризма в страната. Русия има огромен неизползван потенциал - както сезонно, така и териториално. Но в икономика, която си опира на нефтената игла няма място за по-рафинирани и сложни за дизайн и изпълнение стратегии, каквито се изискват в областта на туризма. Прекомерно големи са управленските дефицити - и като управленска култура, и като институции и като традиции. Така, че каквито и очаквания да са имали кримчани, идеята, че от Русия ще дойдат инвестиции, ноу хау и най-вече туристи си е била и остава наивна. Второ лято подред показва, че всеки платежоспособен и разполагащ със свобода на избор руски граждани е предпочел традиционните направления - Турция, Египет, България, Хърватска, Черна Гора, Гърция и само "задължените" избират Крим.
Новините, които президентът Путин донесе на полуострова никак не са утешителни. Следващият сезон също е обречен, а заедно с това и доходите на кримчани. Което означава, че централния бюджет ще трябва да увеличи дотациите, а това вече никак не е сигурно - особено след като и най-богатия региона на Русия - Ханти-Мантийския автономен окръг регистрира бюджетен дефицит и разчита на вливания от централния бюджет.
Още по-абстрактно и абсурдно звучат уверенията на Путин и Медведев, че ще съживят местната икономика било то с увеличение на поръчките от Русия, било то с инвестиции от Центъра. Нито Кремъл е в състояние при тази тотална липса на бюджетни средства и бум на дотациите във всички региони да инвестира сам или да задължи олигарсите, нито Западът ще разреши да се внасят нужните за модернизация на икономиката технологии.
Освен това Кремъл трябва да избира дали да дотира Чечня и другите кавказки републики, в които мирът е откровено купен и където свиването на субсидиите е равносилно на реанимиран сепаратизъм и военни действия, или да финансира новите придобивки - Крим, Абхазия, Южна Осетия в допълнение към наследени "замразени конфликти" на постсъветското пространство. На всичко отгоре Кремъл трябва да тушира зараждащото се социално недоволство в регионите на страната защото от тук може да дойде и смяна на властта.
И все пак казаното от президента Путин за България е признак за промяна в тоналността и признание на границите на възможното въздействие и промяна на политиката на България.
На 6 декември миналата година, когато в своето раздразнение от липсата на съгласие от българска страна държавният глава на страната, която претендира да е освободила Балканите от игото на отоманска Турция, властелинът на Кремъл избра именно турската столица за да озвучи смяна в балканската си енергийна политика, края на Южния поток и пренасочването на газопровода му към Турция. При това го направи по категоричен и дори арогантен начин, като не остави никакви шансове за по-омекотени интерпретации и предоговаряне.
Провалът на Турски поток, обаче, не остави много възможности на руския президент освен да възстанови поне привидността на нормалност в отношенията с България и най-вече да се опита да възстанови каналите си за влияние в навечерието на решаващи битки на геостратегическия фронт със Запада.
Не случайно Путин засяга в изказването си НАТО, а подминава ЕС - защото в момента повечето страни от Източна Европа - членки на ЕС и НАТО се чувстват пряко заплашени от новата агресивност на Кремъл и търсят възможности за усилване на ангажиментите на САЩ и НАТО към тяхната сигурност - включително чрез разполагането на постоянни бази или ресурси. Не случайно на 3 и 4 ноември в Букурещ ще се съберат лидерите на 9-те източноевропейски държави от НАТО и ЕС за да обсъдят пътищата за усилване на отбранителния потенциал и най-вече на ангажиментите на САЩ и НАТО към тяхната сигурност. И българският премиер, в интерпретациите на МИД, може да е ценен съюзник в опитите на Русия да фрагментира реакцията и подкопае евентуални солидарни решения. В най-лошия случай достатъчно е да изолира блока прабалтийски страни, Полша и Румъния от несъгласните със санкциите - Унгария, Словакия и България. Редовните изказвания на българския премиер срещу европейските санкции и по-меките дефиниции на руските действия в Крим очевидно не са останали нечути в Москва.
Отваряйки отново канали за пряк диалог с премиера Борисов - след срещата в Баку - Путин си възстановява и възможността да използва разбирателството си със силните хора в България и особено огромното си влияние в новите коалиции по интерес у нас за целите на руската външна политика спрямо Украйна и Турция. Очевидно президентът Плевнелиев не дава подобни основания, поради което той трябва да бъде изолиран и като минимум блокиран за участие в следващи избори.
За никого не е тайна, че у нас има доста широк фронт от сили, които се стремят да изработят нов практичен модел на взаимодействие с Русия, който да замести "големия" шлем с нови проектни и бизнес канали за пренос на интереси. Става дума за откровена търговия с влияние - ние помагаме за изваждане на Русия от изолацията, за премахване санкциите - Москва дава нови ликвидни доказателства за нова житейска перспектива на свързаните с нея политически и бизнес кръгове, които след Крим губят позиции, пари и влияние. Тяхното съществуване произтича и зависи изцяло от поддържането на отворени и активни канали за взаимодействие с Кремъл - защото нито в ЕС, нито в НАТО има търпимост към техните политически, социални и икономически практики.
Не случайно Путин засяга в изказването си НАТО, а подминава ЕС - защото в момента повечето страни от Източна Европа - членки на ЕС и НАТО се чувстват пряко заплашени от новата агресивност на Кремъл и търсят възможности за усилване на ангажиментите на САЩ и НАТО към тяхната сигурност - включително чрез разполагането на постоянни бази или ресурси. Не случайно на 3 и 4 ноември в Букурещ ще се съберат лидерите на 9-те източноевропейски държави от НАТО и ЕС за да обсъдят пътищата за усилване на отбранителния потенциал и най-вече на ангажиментите на САЩ и НАТО към тяхната сигурност. И българският премиер, в интерпретациите на МИД, може да е ценен съюзник в опитите на Русия да фрагментира реакцията и подкопае евентуални солидарни решения. В най-лошия случай достатъчно е да изолира блока прабалтийски страни, Полша и Румъния от несъгласните със санкциите - Унгария, Словакия и България. Редовните изказвания на българския премиер срещу европейските санкции и по-меките дефиниции на руските действия в Крим очевидно не са останали нечути в Москва.
Отваряйки отново канали за пряк диалог с премиера Борисов - след срещата в Баку - Путин си възстановява и възможността да използва разбирателството си със силните хора в България и особено огромното си влияние в новите коалиции по интерес у нас за целите на руската външна политика спрямо Украйна и Турция. Очевидно президентът Плевнелиев не дава подобни основания, поради което той трябва да бъде изолиран и като минимум блокиран за участие в следващи избори.
За никого не е тайна, че у нас има доста широк фронт от сили, които се стремят да изработят нов практичен модел на взаимодействие с Русия, който да замести "големия" шлем с нови проектни и бизнес канали за пренос на интереси. Става дума за откровена търговия с влияние - ние помагаме за изваждане на Русия от изолацията, за премахване санкциите - Москва дава нови ликвидни доказателства за нова житейска перспектива на свързаните с нея политически и бизнес кръгове, които след Крим губят позиции, пари и влияние. Тяхното съществуване произтича и зависи изцяло от поддържането на отворени и активни канали за взаимодействие с Кремъл - защото нито в ЕС, нито в НАТО има търпимост към техните политически, социални и икономически практики.
Владимир Путин каза с няколкото думи, че след тежките думи в Анкара се връща към обичайните рамки на взаимодействие - "бизнес както обикновено" чрез икономически обвръзки и финансиране на проруските сили у нас - включително медии, неправителствени организации и бизнес.
Това са думи, казани в аванс в рамките на подготовка на двустранните размени и визити през септември и по-късно през есента.
Това са думи, казани в аванс в рамките на подготовка на двустранните размени и визити през септември и по-късно през есента.
Но руският лидер изпусна времето да се възползва от съвета на Примаков и да постигне стратегическа размяна със Запада - връщаме Източна Украйна, но ни оставете Крим.
Още по-закъснял е в опитите да възроди отношения от типа на "енергийния шлем" с когото и да било в България. За това в ЕС няма никаква толерантност. И ЕС и НАТО залагат на Украйна и Турция по начин, който изключва всякакви едностранни или индивидуални акции от който и да било лидер на източноевропейска държава.
Предстоят трудни страници в двустранните отношения. Най-доброто, което можем да направим, е съзнателно да се изолираме от негативите на политиката на Путин в Русия и зад граница, като не допускаме възприятия или реалност на сближаване с Русия да създадат напрежение в отношенията ни с нашите съюзници. Защото Русия тепърва ще влиза в зони на висока турбулентност, а там никак не ни е мястото.
Ако някой не е разбрал за какво иде реч да прочете разширения списък от санкционирани лица - в които вече има и хора от страни от ЕС.
Няма коментари:
Публикуване на коментар