понеделник, 14 септември 2015 г.

Мениджър: Набуко Запад 2.0. и границите на европейската солидарност

Линк към оригинала в Мениджър

Както многократно съм посочвал, ако има един гранд проект, който си струва България да държи постоянно в активна фаза, то това е проектът Набуко Запад, считано от българската граница с Турция, но свързан не само с австрийския хъб Баумгартен и от там с Централна Европа, а с преносна инфраструктура през Унгария и Словакия - Украйна, която може да изпълни със съдържание газовия коридор Север-Юг.

Има различни варианти и сценарии за оптимално позициониране на България като преносен газов хъб, но по-голяма част от тях зависят от реализацията на проекти и газови потоци извън наша територия, респективно влияние. Това което зависи от нас е образно казано да "настроим" преносната си инфраструктура по начин, който да я позиционира като оптимален и пръв вариант за търговци на всеки природен газ, който се появи на южната или югоизточна граница или в Черно море.

Тъй като пазарът на природен газ ще се определя все повече от купувачите, а не от продавачите на природен газ, трябва максимално добре да познаваме тенденциите и динамиката в потреблението в крайните страни потребители на природния газ, който ще премина през България. Тъй като не става дума само за линеарни проекции - т.е. да разчитаме примерно, че Унгария - която е един от големите потребители на газ в региона - ще пренасочи поне половината от потреблението си към газ, който преминава през нас (тя има или ще има в обозрима перспектива достатъчно възможности да внесе газ от всяка посока, поради високата си степен на свързаност), трябва да отчитаме текуща и прогнозна динамика в мрежата от свързани газови пазари. Делът на дългосрочните, нефтено индексирани договори пада за сметка на договорите, които реферират към спот пазари, което предполага, че логиката в изграждането и търговията с капацитети на преносната мрежа или на газосъхранение ще се определя от принципа на достатъчност, конкурентност и достъпност на енергийната инфраструктура. В условията на либерализиран пазар и излишък при предлагане на газ ще се изостри чувствителността към маржовете по веригата на стойността - т.е. търговците ще предпочетат да използват най-икономичните маршрути, а те по дефиниция са такива, които са вече амортизирани, с достатъчен капацитет или с ниски преносни тарифи. В това отношение България има изключителни предимства тъй като сегашните тарифи за пренос през страна и в момента и в обозримо бъдеще ще останат конкурентноспособни. Затова обаче Булгартрансгаз трябва да бъде изключително внимателен към съвременна политическа болест на "гранд проектите" защото непремерено влизане в който и да е от тях може да я лиши от тези предимства. За да остане незаобиколим фактор, нашия пренос оператор трябва да контролира изключително внимателно разходите си и да оптимизира инвестиционната си стратегия в проекти с високо съотношение на ползи-разходи. Макар и да е разбираем, като вариант за продължение по наша територия на газ, който може да постъпи по Южен поток, не се вижда текущата прагматична полза от включването на проекта Варна-Оряхово, особено на фона на прогнозираната стойност, неясни източници и свързаност.

Именно спот търговия предполага възможност за предоставянето на интегрираните услуги, освен търговия за пренос и съхранение на природен газ - както в подземни хранилища, както и в мрежата - т.н. лайн пак. Увеличаването на броя на компресорните станции е добра стъпка в това направление, но отново трябва да бъде обвързано с входно-изходните капацитети от страната за да се осигури свободно и безпрепятствено преминаване през българска територия. България трябва максимално бързо да реализира всички интерконектори и реверсивни връзки за да предложи трудна за конкуриране оферта за пренос и съхранение на природен газ през множество входни и изходни точки.

Либерализацията на българския пазар и стимулирането на вътрешното потребление на природен газ е не само критично важно защото без свободна търговия и конкуренция между различни търговци на природен газ трудно ще постигнем - да не говорим да задържим - ниски цените на природния газ у нас и натоварени капацитетите за пренос и съхранение. Ако България е вързана само с дългосрочни нефтоиндексирани договори с един доставчик ще продължим да се радваме на близки до 100 процентна зависимост - която да даде основание на хората, които спират диверсификацията и либерализацията, да продължават да изтъкват изключителната ни зависимост от Газпром не като недостатък, а като основание да изключване от Третия либерализационен пакет.

Няма какво да се заблуждаваме - единствената причина поради която Газпром свали цените у нас за четвъртото тримесечие на тази година, които за пръв път ще бъдат равни или близки на цените в Гърция, е реалната перспектива за внос на друг газ на ниски цени от негови конкуренти. Няма ли алтернативата, цените веднага ще се повишат независимо от глобалните тенденции - така както става на пазара на горивата.

Тези, които защитават тезата, че руския газ става по-евтин автоматично по силата на дългосрочните и индексирани договори забравят, че в последна сметка във всяка цена на Газпром има "политическа" компонента, която се преценява в Москва и зависи от наличието на достоверна алтернатива. Още по-забележителното е, че цената на природния газ се смъкна до равнища под 215 долара за хиляда кубически метра, не когато се занимавахме с гранд проекти, а когато нямаме никакви текущи зависимости от руския газов монопол - Южен поток е във фризера, опитите за заобикаляне чрез Турски поток буксуват. Това, което Газпром принуди да смъкне цените е битката за пазарен дял, защото днес има реални доставчици на конкурентни цени, които могат да накажат всеки опит руската газова компания да спекулира с цени и доставки.

Няма никаква логика за задържаме либерализацията с мотива, че пазим националния интерес или да задържаме изкуствено приватизацията на българските газови активи заради мнима "опасност" да не бъдат взети от Газпром. Достатъчно е да погледнем към случващото се в Гърция - Европейската комисия, пък и нашия КЗК ако беше на мястото си, трудно ще позволят на Газпром приватизация или участие в собствеността на която и да е европейска газова компания, докато тече производството за нарушение на антимонополното законодателство, докато Газпром не изпълни европейските директиви и не се раздели с активи в газовия даунстрийм в ЕС.

Абсурдно звучат оправданията, че сме били правно обвързани и с гарантирани приходи от договорите с Газпром за продажба и пренос - съответно до 2022 и до 2030 година. Колкото повече забавяме отварянето на българския газов пазар толкова по-големи щети от пропуснати ползи поради ненатоварването на преносните мощности и увеличаване на вътрешното потребление на изключително конкурентното гориво и суровина - природен газа . Липсата на диверсификация на източници неизбежно води до липса на диверсификация и устойчивост в приходите.

Само конкуренцията може да гарантира високите приходи за Булгартрансгаз и само преструктурирането и превръщането на Булгаргаз в съвременна и конкурентна търговска компания с операции извън България може да я спаси от съдбата на толкова стратегически предприятия, които накрая приватизирахме за един лев.

В заключение по темата с грандпроектите - винаги е имало и ще има изобилие от проекти в които политическата суета ще надделява над икономическите разчети. Това е неизбежно в свят доминиран от политици и политическа целесъобразност. В този смисъл България винаги ще трябва да има списък от гранд проекти, с които да може да се конкурира с други гранд инициативи на политическо равнище, не на последно място защото макар и рядко внушенията и виртуалните игри вземат "своето" в политическия процес - поради по-слаби нерви, по-малка самоувереност и по-голяма уязвимост,  Ясно е, че Газпром и Русия ще продължат да разгъват гранд инициативи, с които да страхуват и заобикалят някого - било то Украйна, било то Източна Европа, било то България - винаги ще има виртуални примери каквито бяха Южен и Турски поток. Днес в играта е  включен и виртуалната "Тесла" - която вече получи одобрението на външните министри на Унгария, Сърбия и Македония. На север пък се мисли за втора версия на Северен поток. Няма смисъл да се спори доколко реален е един или друг проект, защото винаги ще има политици и стоящ зад тях бизнес, които да имат изгода от спекулации с бъдещи рискове или възможности.

Това което трябва и можем да направим е да говорим пряко и ясно в Европейската комисия и на нашите партньори, така както го направи словашкия премиер Фиго. Ако ще бъдем в един отбор със своите западни партньори по темата енергийни отношения с Русия и ще спазваме едни стандарти и интереси - не трябва да има "голяма правда" Северен поток - 2 и "малка правда" - Южен поток. Всеки може да оптимизира своя егоцентризъм. Комисията и партньорите трябва да се придържат към минимални стандарти за съюзна солидарност в развитието на самостоятелни проекти с Русия. Германският финансов министър вече поиска пълномощията по регулиране на енергийна инфраструктура като Опал, да бъде иззети от Комисията точно когато става реч за новата тръба след Северен поток. Тази игра на "заобиколи другарчето" може да бъде играна не по-зле и от правителствата на страните в Централна и Източна Европа.

Още по-важно е да не губим време в геополитическа грандомания, а да свършим своето домашно - да реализираме в максимално кратки срокове своите"мини" проекти които гарантират на газовите потоци от югоизток и юг, север и северозапад, от изток и запад свободно и безпретяствено преминаване. Още повече, че забавянето на ключовите интерконектори никак не е безобидно като последствие. Вече сме предупредени от консорциума Шах Дениз, че ако не завършим навреме интерконектора с Гърция договореният от Булгаргаз един милиард кубически метра газ ще бъде пренасочен към други търговци и направления.

Има значителна логика да предложим възобновяване на проекта Набуко Запад, не само защото той е в изключително напреднала фаза, но и защото той е най-оптималния вариант за пренос и за многовариантна свързаност на българската преносна мрежа в северна и северозападна посока, което гарантира пазари и търсене на преносни услуги.

Днес Набуко е по-вероятен и реалистичен, защото освен азерски газ на нашите граници може да се окаже и египетски, иракси, туркменски, ирански, североамерикански дори катарски газ. Неговата рентабилност остава обаче ключов фактор, но тя може да се докаже едва при количества за пренос който надвишат текущия и прогнозно незает капацитет на нашата национална и транзитна мрежа. В условията на дългосрочни договори за пренос изглежда мнозина вярват, че е добре да не пипаме договорите с Газпромекспорт и да държим заключена преносната ни система, докато развиваме всякаква отклоняваща вниманието медийна и политическа гранд активност. Не и тайна - вече е доказано - постоянното измисляне на нови фокуси и гранд инициативи е един и най-перфидните начини за съхраняване на монопола на Газпром у нас. Схемата е приблизително същата при горивата.

Вече шест години развиваме на хартия и лансираме всякакви гранд инициативи - от газовия хъб само с руски газ, до интерконектори и разширения на Чирен. Но реално си оставаме с повишена зависимост от Газпром. Не казаното, а стореното е действителната мярка за това къде стоим и какво да очакват от нас партньорите ни.

Пълно безобразие е, че на фона изключителното търсене на услуги по газосъхранение не направихме разширението на Чирен и блокирахме на практика реализацията на подобни проекти от находищата във Варненския залив. Това със сигурност не е в български национален интерес - но затова лесно може да се проследи инвидуалния или групов интерес на свързаните с текущите схеми за доставка и транзит.

Трябва също да съзнаваме, че успехите по което и да е направление - дали ще бъде интерконектора ни с Гърция, с Турция, Набуко, интерконекторите със Сърбия или Румъния са взаимно свързани и взаимно зависими.

Ако след толкова гранд усилия не можем да помръднем по считания за най-напреднал мини проект - интерконектора с Румъния, защото да се учудваме, че не сме мръднали на йота по връзката с Гърция. Ако не правим лесните неща - да сключим споразумение за ползването на интерконектора и реверсивна връзка с гръцкия оператор - защо да се изненадваме, че не се прави нищо по реален прогрес по връзката или реверса с Турция, защо няма наше участие в някой от проектите за терминали за ВПГ в Гърция или Турция? Защо отсъства силен акцент върху проучването и добива на природен газ вече няколко години, а вече нямаме и собствен добив?

Време е за рестарт в енергийната инфраструктура и реална, измерима и контролируема прагматичност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар