вторник, 1 септември 2015 г.

Медиапул: В битката за газовите потоци изоставаме - невъзможния хъб в затворена система

Няма да бъде първия път в който регистрираме изоставаме в битката за газовите трасета и потоци. Въпреки условността на крайния резултат - много от днешните проекти са и ще останат виртуална политическа реалност - е твърде тревожно отсъствието на страната ни в първия избор на редица страни и компании износителки на газ. Добре е, че посещаваме Азърбайджан и Туркменистан - но играта е много по-сложна и многоизмерна. Поредицата от експлозии в Турция, както и силовите намеси на Русия в Грузия, оставят отворен въпроса за сигурността на каспийския маршрут.

Вече загубихме битката за насочване на газовите потоци през България, когато консорциума Шах Дениз предпочете Транс-Адриатическия проект. Много са причините, но една от тях бе липсата на умение и съгласуваност в действията на българските и партньорските институции в налагането на балансирана и най-вече печеливша стратегия при промоцията на проекта Набуко зад граница.

Въпреки, че пазарната логика бе повече от очевидно в наша полза - Централна и Източна Европа бяха и оставят "жадни" за алтернативни доставки на природен газ, като задържат цени, които са по-високи от цените в Южна, Западна и Централна Европа. Преценете сами - в Гърция за четвъртото тримесечие Газпром ще продава на цени около 215 долара за хиляда кубически метра, а в Словакия, Украйна, Чехия цената ще бъде значително по-висока - в Украйна търсят да внасят газ от Газпром при цена от 240-250 щатски долара през четвъртото тримесечие.. При тези негативни тенденции в потреблението в цяла Европа ЦИЕ стои изключително атрактивно като пазар, има платежоспособно и с потенциал за ръст търсене, но няма инфраструктура и най-вече координирани действия на страните от региона. Румъния тегли в посока на своя местен добив, Унгария търси свой вариант на сигурност на доставките, включително чрез терминала за втечнен газ в Хърватска, Чехия и Словакия, като че ли са доволни от доставките от север и запад. И все пак основните нови прогнози потоци се очакват да дойдат от югоизточно и южно направление и Източна Европа отново може да се окаже в губеща позиции ако позволи всички значителни газови потоци, които достигнат Турция и Гърция да се насочат през ТАП и през Италия към Западна Европа.

Гръцкият ТАП има две продължения - едното е италианската връзка, която изолира напълно Балканите и ЦИЕ, Втората линия е трасето на Йонийско-Адриатическия газопровод - нека за миг оставим настрана неговата реалност като инвеститори и проектна готовност. Не случайно Газпром се ориентира към проекта ТЕСЛА - просто там прецениха, че трябва да има свой конкурент на продължението на ТАП в ЙАП и най-вече да не допуснат каквито и да било количества да преминат през България в северна посока - към Украйна и другите страни от Източна Европа. В Москва на този етап изглежда оценяват като достатъчно високи шансовете си да блокират конкурентни газови доставки през България към ЦИЕ, затова, въпреки, че реално проектът Турски поток е блокиран в Турция, играят с виртуални проекции на маршрут през Македония, Сърбия и Унгария. По същия начин активираха и австрийската ОМВ, който бе играч с ключова отговорност за съдбата на проекта Набуко, за защита на разширението на Северен поток - 2.

Основната стратегия на Газпром винаги е била - да съхрани максимално дълго и в максимален размер пазарните си дялове в Централна и Източна Европа не само с цени, но и като забави максимално либерализацията на газовия пазар и осуети навлизането на алтернативни и конкурентни потоци от юг и югоизток. Доставките на руски газ от запад и северозапад - през Германия и Австрия - по оригиналният замисъл на стратезите на Газпром трябваше да бъдат обект на специални договорки със западни партньори, които да позволят да се поддържат цените в Източна Европа по-високи от тези в Западна, включително и поради причини за по-високи транспортни разходи.

Свидетели сме на странна инерция и пасивност на страните от ЦИЕ, в това число и България и то в особено критичен момент на играта с потоците. Докато всички добиващи страни - Иран, Азърбайджан, Туркменистан, Египет, Израел, дори Турция, се надпреварват да си гарантират позиции чрез участие в проекти като Трансадриатическия газопровод, няма сведение която и да е от тях да търси и най-вече да може да намери подобна възможност за дялово участие, за инвестиции и за осигуряване на капацитети в преносна инфраструктура през България. От една страна, за да има подобни сделки трябва да има пазар на транспортни услуги и да има достоверност на сключени и реализирани сделки за пренос през българската газопреносна система на друг освен руски газ, да има работещо законодателство и регулаторна рамка, да действат реверсивни и интеконекторни връзки, да има реална история и перспективи за складиране на неруски газ в газохранилища.

Българският газов пазар си остава затворен, самоизолиран и доминиран от един единствен доставчик и неговите местни партньори. Има всякакви обяснение, включително страха, че ако отворим газопреносната си система, ще загубим договорите с Газпром за доставка и пренос, По отношение на преноса действително Газпром плаща за значителна част на реално използвания капацитет, но плаща изключително ниски тарифи, които изобщо не са съизмерими с пазара на преносни услуги в Източна и Югоизточна Европа. Няма как ако не освободим тези капацитети да привлечем други компании и да натоварим преносната система. За сравнение в момента тарифата е малко над 1.8 долара за хиляда кубически метра на 100 км за транзитните газопроводи, а в региона е в пъти по-висока.

Затвореността на системата се отразява негативно на инвестициите в нейното развитие. Сега е идеалният момент за частична или борсова приватизация на оператора ни и на Булгаргаз, за отваряне на всички проекти, които реализираме в страната към външни инвеститори. Отделен е въпроса за размера на дяловото и дългово участие което ще търсим.

Ако Вие сте инвеститор или търговец, къде ще предпочетете да работите? В Гърция има международен проект ТАП, в който се надпреварват да предлагат да купят дял има основните играчи на газовия пазар в региона. Има и много други проектни възможности - ВПГ терминали, оператора на преносната мрежа, основната държавна компания -  за външни инвеститори? Ако не искате да купувате или търгувате с ДЕПА има и други търговци, което на практика означава либерализиран пазар. За това имате конкуренция и ниски цени, и най-вече напълно диверсифициран пазар.

У нас отсъстват възможността за иницииране или съучастие в реализация на ключови проекти, няма и близка реална перспектива Булгартрансгаз и Булгаргаз да се отворят за външни инвеститори или съвместни проекти с трети компании у нас и зад граница?

Един от малкото проекти в работна фаза - българо-гръцкия интерконектор - регистрира значително закъснение и не предлага никаква възможност на страните износителки и техните компании за включването им като акционери.

Нито в "малкия" вариант - до 5 милиарда кубически метра, нито в големия - 30-35 милиарда кубически метра. Не е трудно да се разгадае защо проектът все не тръгва - дори поредният срок от 15 септември  за окончателно инвестиционно решение едва ли ще се спази, този път не по вина на българската страна.

Обявеният в края на миналата година пусков срок - средата на 2016 година от днешна кота е направо химера. И как да стане, когато гръцката страна си има свой основен приоритет - ТАП, тъй като се реализира на максимално дълъг маршрут в страната и приходите от него ще бъдат значителни. Интерконекторът с България е екстра, която лесно може да попадне във водовъртежа на политическата конюнктура и интереси на Атина от "по-висок порядък". Имат и служебно правителство, което винаги ще намери дежурното оправдание, че не може да взема стратегически решения. Да не говорим, че Газпром има силно влияние върху правителството на Сириза.

Другият акционер в IGB - италианската Едисън - едва ли има силна бизнес мотивация или политическа подкрепа от италианското правителство да работи за проект, който не насочва газовите потоци към Апенинският полуостров. .

Не искам да навлизам в подробности за състоянието на нещата от българска страна, и за трудностите, които сами си създаваме, но е факт, че нямаме нито възможност, нито демонстрираме стремеж да привлечем в наши конкретни газови проекти външни партньори сред износителките на газ от Каспийския регион, Близкия изток и Средиземноморието.

Турско-българският интерконектор така и не излезе от подготвителната фаза, а той е стратегически по своя характер и силно атрактивен за инвестиции от стратегически партньори, добиващи и търгуващи с природен газ.

Няма възможност за привличане на инвеститори или търговци в проекта Чирен, който е друга класика на българското нищоправене вече пет и повече години. Този проект вероятно държи рекорда за блокиран проект у нас за целия преход.

Не са проблем и интерконекторите със Сърбия и Румъния - могат да се инкорпорират в отделни проектни компании, в които да се привлекат инвеститори.

България е в състояние да пренася през своята газопреносна - национална и транзитна - система, в зависимост от натовареността на трасетата и различните сценарии, между 7 и 26 милиарда кубически метра газ. Това обаче е работна хипотеза и виртуална възможност, но я се опитайте да транзитирате дори един кубически метър газ или да внесете в България. По-малкият проблем е обективната трудност - липсата на интерконектори към Сърбия и Румъния. Ние и сега имаме техническата възможност за реверс на границата с Гърция, но процесът се задържа и няма възможност за внос от юг. Уж в името на "националния интерес". Погледнете каква динамика на търговията с газ има при реверсивните връзки на границата на Словакия, Полша, Унгария с Украйна? Още по-големия проблем е в умишлено поддържаните пропуски в регулаторната база.

Нямаме реверсивни възможности и на другите граници, като работата не е сложна от техническа гледна точка. Но не искаме за да не дразним Газпром или поставяме под опасност уговорки, включително и лични, за които службите и прокуратурата нехаят..

Няма никакво съмнение, че в България има достатъчно мощни сили, които правят всичко възможно да не се реализира нито един елемент от програмата за диверсификация или предписанията на Европейската комисия и по точно за Фокус групата за Югоизточна Европа след стрес теста от есента на миналата година, в който България беше посочена като най-уязвимата страна от ЕС при прекъсване на газови доставки.

Да припомним седемте препоръки - Меморандум с Гърция за суапови сделки газ-електричество, подобно споразумение с Турция, планове за действие при извънредни ситуации за индустрията, когенерациите и топлофикациите, рестарт на интерконектора с Румъния, ангажимент за поддържане на оперативна готовност за използване на интерконектора с Р Македония дори в режим на прекъсване на доставките, прозрачност и приложение на правилата на вътрешния пазар на ЕС в България и дерогация от правилата на ТЕЦ Варна. Като изключим нещата, които не зависят от България, година по-късно нещата изобщо не са променени, дори са се влошили, основно поради намаляване на местния добив и нарастналата зависимост от Газпром до почти 100%. Само не мислете, че няма предложения за внос.

Трудно ще убедим света да инвестира, пренася  и търгува с газ през България със стотици милиарди кубически метра газ - което е същността на идеята за газов хъб - ако няма реална история и реална възможност да внесеш, пренесеш и складираш природен газ в и през през България. Турция и Гърция системно и неотклонно реализират политиките за развитие на пълния си потенциал на понятието газов хъб - либерализират пазара си /има реална възможност да внесеш и продадеш газ/ и много компании, които реално търгуват. Имат реални проекти в които международните фирми могат да инвестират, имат реални трасета и маршрути за достъп на природен газ по суща и вода и съзнателно поддържат тези възможности като правят реален търговски микс от местен добив, от внос по суша и вода /ВПГ терминали/, въпреки, че цените играят и понякога цените на алтернативния внос могат да бъдат по-високи от руските.

Докато не отпушим каналите за търговия, внос и пренос на природен газ у нас - газовите потоци ще ни заобикалят не по чужда зла воля, а по силата на собствената ни нерешителност да се освободим от примката на миналото.

Няма коментари:

Публикуване на коментар