сряда, 9 септември 2015 г.

Публични анализи: Отказът да се предостави въздушен коридор и заплахите на Москва

С времето всеки, който дълго време е работил по руската тематика, без да е превърнал знанията и опита си в бизнес зависимост, започва да вниква в генетиката на външната политика и да разчита ходовете на руската дипломация, особено когато те не се отклоняват от историческите стандарти на имперската руска политика. Колкото и сложни да са те - по-голямата част се вписват в класическото определение "повече от същото".
Подобни "отклонение" и признаци за европейска нормалност Русия имаше по времето на президентите Горбачов, Елцин и в първите две години на Путин. След това влезна в каноните на другата "имперска" нормалност.
Искането за предоставяне на въздушен коридор не е особено сложно за разгадаване упражнение по хибридна война, в което Москва много добре е съзнавала, че не може да получи нищо друго освен отрицателен отговор. Нито пък маршрута през България и Гърция е бил толкова незаменим. До този момент са осъществени множество преки полети на граждански самолети и няколко на военно транспортни по "източния маршрут". И все пак е формализирала това питане по официален път като един вид стрес тест.
Защо България не можеше да даде друг отговор? Отделен е въпросът, дали не можеше да изиграе гръцкият вариант - да посочи "външна" причина за своя отказ или постави допълнителни условия. В някои кръгове у нас гръцкият вариант минава достойно за уважение и подражание умение.
Първо и най-важно предусловие за предопределеност в българската реакция е, че доверието към Русия от страна на НАТО и ЕС е на безпрецедентно ниско равнище. Това означава, че при оценката на подобни искания от страна на Москва, основателните съмнения естествено прерастват в отрицание. При отсъствие на нормална и достатъчна комуникация, при наличието на прецеденти, подобни искания се интерпретират като неразпозната заплаха. Всяка преценка на рисковете и последствията "попива" в атмосферата на враждебност и подозрителност при доказани агресивни амбиции, които Кремъл демонстрира в Крим и в Източна Украйна. Нищо специфично няма тук за България - става дума за отношения между ЕС и НАТО от една страна и Русия, от друга. И в Украйна имаше поредица от хуманитарни мисии и "зелени" човечета, след което се оказа, че докато руските медии тръбят за мирни намерения и отправят успокоителни, дори приспивателни послания, руски войници завладяват сгради и бази на украинската армия - т.е. де факто анексират чужда територия. Да не говорим за съкрушителния удар върху доверието в Москва след свалянето на гражданския самолет над Източна Украйна - там Русия загуби битката за умовете и сърцата на обикновените европейци. По тази причина добронамерената версия за това как Кремъл ще помогне на Асад да съхрани мира, да изгони Ислямска държава и да върне бежанците не може да вземе надмощие нито сред вземащите решения, нито сред широката общественост - извън кръга на твърдите привърженици на Кремъл.
Не вярвам в МИД да не съзнават, че доверието към Русия е с отрицателна стойност и всяко подобно искане, без съответните механизми за проверка или контрол, е обречено. Следователно и без екстрасенсни способности може да се предположи, че България, Гърция или която и да е друга страна членка на НАТО не може да даде въздушен коридор за военно-транспорти самолети на страна, която е определена като "неприятел" и с доказана враждебност.
Второ, дори няма интрига относно характера на товара, който се пренася, защото вече имаме реалният пример от преди три години, когато руски граждански полет беше приземен принудително в Турция на път за Сирия и се оказа, че на борда има военно оборудване. Има международно правен режим на известяване и разрешение на подобни полети и на транспорт на подобни товари, извън който не съществуват основания която и да е страна да даде разрешение на Русия за пренос на военни товари до Сирия. Сирия е зона на военен конфликт, по който няма решение на ООН или на Съвета за сигурност за реализацията на мисията с която Русия се е самонатоварила. Нещо повече, новините за съсредоточаване на извънредни военни ресурси в този невралгичен район предполага като минимум сдържаност при съдействие на подобни военни планове на Москва. Ескалацията на конфликта и засилващите си военни действия в Сирия, включително и от страна на режима на Асад, са водеща причина за генерирането на безпрецедентни бежански потоци. Едностранните действия на Москва само могат да усилят несигурността и напрежението, като в същото време Русия остава встрани от бежанските потоци. Това не е никак случайно.
Трето, преди да излее "гнева си" срещу България Русия трябваше да информира и своята и международната общественост защо не може да използва логичния маршрут през Турция, въпреки "сърдечните" отношения между Путин и Ердоган и откритото ухажване през последните години. Това се прави за да си избави руското ръководство от комуникацията на нелицеприятната истана, че Русия е в изолация и на практика Кремъл няма вариант за въздушен транспорт и подкрепа на своето протеже Асад, освен маршрута през Иран и твърде спорния вариант през Ирак или Египет.
Четвърто, ситуацията в Сирия може опасно да ескалира вследствие разрастване на руското военно присъствие и некоординирани действия между страните, които воюват срещу Ислямска държава. Обърнете внимание на приложената карта на конфликта в Сирия и Ирак, че района около Латакия, където се съсредоточава руската ударна мощ и зона, в която както се предполага вероятно ще бъде разгърната руска военна база не граничи с Ислямската държавата и със зона, която се контролира от опозицията на Асаз. С кого реално се готви да воюва Москва в Сирия?
Проблеми за координация има между Турция и САЩ, тъй като Анкара не координира въздушните си удари срещу ислямистите, което създава опасни прецеденти и риск от конфликти във въздуха, особено при несъвместимост между системите за автоматично опознаване какъвто проблем има между руските и западни бойни самолети. Не случайно, когато Франция обяви, че започва въздушни удари, тя започна с разузнавателни полети и координация на своите усилия с другите действащи във въздушното пространство сили на САЩ и Великобритания.
Пето, подкрепата на Асад и пряката намеса на Русия, в активната фаза на конфликт между подкрепяна от Запада опозиция и режима в Дамаск - въпреки, че сега видимият акцент - поне в руските медии - е битката срещу Ислямска държава - както посочих, не само не изключва, но предполага преки сблъсъци между Запада и Русия в Сирия - нещо което бе постигнато с толкова въздържание в Източна Украйна и Крим.
Русия използва завесата на "битката" срещу Ислямската държавта за да ескалира руското военно присъствие в Сирия по море, по въздух и по суша, което макар и ограничено от липсата на адекватен логистичен капацитет крие опасност Москва да прегори в геополитически съперничества и да "затъне" в конфликт от който няма лесен изход. Не случайно и до този момент Западът избягва тотален ангажимент по суша в Сирия.
Владимир Путин не можа да постигне стратегическа договорка със Запада в Украйна - да бъде оставен с Крим срещу "стратегическо сътрудничество" на Москва във важни за Запада зони на конфликт в света. Той пропусна златния момент да се договори в ранните фази на украинския конфликт за управляемо излизане от ситуацията, като запази позиции в Украйна и разширено влияние в Крим..
Сегашните дипломатически и военни маневри на Кремъл в Сирия са отчаян опит да привлече отново вниманието и принуди Запада да седне на масата на преговири. Изолацията на Путин е тотална, а проблемите у дома ескалират извън възможността му да ги управлява или насочва в контролирано русло.
Затова и опитът да се ангажира България в информационно-пропагандната война с режисираната сцена с искането за въздушен коридор ще постигне точно обратния на желания резултат. Вместо да доведе до мобилизация на симпатизиращите на Кремъл кръгове у нас, реакцията на българското правителство надгражда в увереност, че страната ни може да реализира самостоятелна външна политика в рамките на евроатлантическата си ориентация, без да се страхува от възмездието на Кремъл.
Не изключвам "ответни мерки" и "наказателни акции", включително в търговско-икономическата област, дори "силови" действия на инспирирани от Кремъл кръгове у нас. Нищо ново, нищо на което да не сме били свидетели. Нали си спомняте, че от 1 септември, датата на която Москва трябваше да има разрешение за коридор, се прокрадна новината, че Русия няма да признава издадени от български органи фитосанитарни сертификати. Дежа вю, при това много пъти. С всеки подобен ход, в това число и с текущата информационна и пропагандна канонада, хората у нас и в Европа се убеждават, че ресурсите и влиянието на Русия при Путин намаляват.
Каквито и контрамерки да се вземат, никой не може да спре руските туристи и емигранти в техния логичен избор и законно право да посетят България за почивка и бизнес, като спасителна алтернатива от бурните дни и несигурността, която тепърва ще залива родината им.
Очаквайте все повече руски имигранти, които да си местят бизнеса у нас и все повече обикновени руски граждани, които ще търсят да спасят спестяванията си при сриващата се стойност на рублата и вероятната перспектива за въвеждането на меки или твърди форми на капиталов контрол.
Крайно време е в Кремъл и в МИД да разберат, че с езика на силата и на заплахите, не могат да спечелят нито приятели, нито партньори. Дори и тогава, когато хората хранят естествени симпатии към Русия.

Серията "Публични анализи" е продиктувана от разбирането ми, че няма по-добро противодействие на манипулативни и хибридни политики, както от вътре, така и отвън, освен качествената и пълноценна информираност на гражданското общество и неговата ангажираност в обществените и политически процеси.  

2 коментара:

  1. Още в началото на съобщенията за руска намеса в Сирия,аз не повярвах,че тя ще воюва срещу "Ислямска държава" ! Пропаганден мит е също,че Русия е враг на "Ислямска държава"!? За Русия е по важно,че "Ислямска държава"е враг...на най големия враг на Русия-САЩ! И тя няма интерес да омаломощава този враг,в борбата му срещу САЩ! РУСИЯ Е В СИРИЯ,ЗА ДА ПОМАГА НА АСАД,СРЕЩУ ДЕМОКРАТИЧНАТА СИРИЙСКА ОПОЗИЦИЯ! И ако на нея не й се помогне от Запада в борбата й на два фронта-тя ще загине,а Русия,чрез Асад,ще се настани трайно на петролните полета на Близкия изток-КОЕТО,СПОРЕД МЕН Е КРАЙНИЯТ Й ЗАМИСЪЛ ОТ УЧАСТИЕТО Й В ТАЗИ ВОЙНА! Срива в цените на петрола убеди Русия,че без да има влияние,каквото имат САЩ и ЕС в този район,тя не може да разчита само на своите петролни запаси,за да има участие при определянето на цените на петрола!

    ОтговорИзтриване
  2. ...естествени симпатии към Русия...
    Топят се като пресен сняг в топла пролет ..

    ОтговорИзтриване