четвъртък, 17 септември 2015 г.

Клуб Z: И все пак САЩ най-вероятно ще преговарят с Русия за Сирия


Агенция Асошейтед Прес излъчи новината, че Белият дом възнамерява да приеме предложението на Москва за преки преговори по Русия, като преговорите от американска страна ще се водят най-вероятно от Пентагона. Предполага се, че тласък за подобно развитие е даден по време на телефонните преговори между Кери и Лавров, при които руският външен министър е дал да се разбере, че Москва няма друга цел освен да се противопостави на опасността от Ислямска държава. Предполага се, че важна щриха към процесите ще даде и предстоящото посещение на израелския премиер Нетаняху в Москва идната седмица.

Както предположихме в нашия анализ, САЩ не могат постоянно да оставят без отговор реалния факт на руско военно присъствие в Сирия. Сателитните снимки от базите около Латакия и Тартус недвусмислено показват, че Кремъл изгражда активно военната инфраструктура за свое трайно присъствие. 

Докато в края на месец август президентът Обама открито демонстрира нежелание да се срещне със своя руски колега по време на сесията на Общото събрание на ООН, то руското военно присъствие в Сирия свърши работа и по всяка вероятност такава среща ще има.  

В този контекст вероятно мнозина в България ще тръгнат да критикуват българското правителство за решението да се откаже въздушен коридор за руски военно транспортни самолети. Независимо от направените разкрития за преднамерена провокация, която в крайните варианти е могла да завърши с принудително приземяване или дори със сваляне на руския самолет. Със сигурност ще прозвучат и дежурните коментари от дежурните коментатори, че Русия и САЩ си говорят, докато България страда и инкасира удари от "атовете". 

Нека все пак се върнем на реалните факти и реалните граници на оперативност на българската външна политика. Забраната за полети над България на руски военни самолети, дори и без събитията в Сирия, би било логична и неизбежна стъпка за всяко уважаващо себе си правителство на България. Дори в условията на добро взаимодействие с Москва, какво в момента безусловно няма. Да не говорим, че събитията в Украйна, които изостриха до крайност отношенията между съюзите в които членуваме и към чийто колективна политика се придържаме - ЕС и НАТО, от една страна и Русия от друга. Не може руските бойни самолети в продължение на месеци да поставят на изпитание способностите ни да защитаваме въздушното си пространство, което освен друго ни принуждава да изразходваме и без това оскъден ресурс - финансов и летателен - и ние да приемаме с отворени обятия руски военно транспортни самолети, които не дават доказателства, че пренасят хуманитарна помощ. За прелитане на товари като военно оборудване и войски, режимът вече е съвършено друг и той неизбежно засяга ангажиментите и стандарти за реакция, които членството ни в НАТО и ЕС предполага. Още повече, че имаме съгласувана позиция на ЕС по отношения военния конфликт в Сирия, която ни задължава да не насърчаваме действия или сили, които могат да интензифицират конфликта. 

В същност новината от Вашингтон е доказателство, че българското правителство е действало не само разумно, но и далновидно - тъй като е показало на Русия, че трябва да търси разбирателство на системно равнище, защото ако утре в Сирия благодарение на едностранните руски действия и липсата на координация и съгласуваност се създадат условия за пряка конфронтация между сили подкрепяни от ЕС и НАТО, от една страна, и правителствените войски, подкрепяни от Русия, от друга, то тогава нещата могат да излязат извън контрол. Дори най-мрачните сценарий за бежанската криза тогава биха могли да се окажат оптимистични. Да не говорим за това, че България тогава би се оказала гранична страна не на пасивен, както е сега, а на активен конфликт между Русия и НАТО.

Ето защо новините от Вашингтон трябва да бъдат интерпретирани като закономерни, логични и най-вече като добро предизвестие за промяна в позицията на Запада по отношения на конфликта в Сирия. И затова трябва да благодарим на руския президент, който чрез пряката си намеса не остави друг избор освен проактивни действия, ангажираност и координацията на всички желаещи.

При всички случаи, обаче, никакви преговори по Сирия, не могат да решат вътрешните проблеми на Русия и изолацията в която президента Путин вкара страната си заради Украйна. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар