четвъртък, 15 октомври 2015 г.

147 брой Нюзлетър: Стратегическите инвеститори ключ към ускорена реализация на гръцко-българския интерконектор

Известно е вече, че препъни камък пред окончателното финансово решение по гръцко-българския интерконектор са два въпроса – желанието от българска страна за увеличаване на капацитета и настояването от гръцка за гарантирана норма от възвращаемост, който е прекалено рискова при сегашните малки „сигурни“ количества за транзит. А истинската е, че докато в дневния ред на проекта се определя само от държави и няма стратегически инвеститори, докато проектът не бъде поет от единна проектна компания, отделена от акционерите си и реализацията му не попадне изцяло в пазарен режим нещата трудно ще тръгнат. При това независимо от FID – окончателното инвестиционно решение – препятствията пред развитието на инфраструктура, нацелена на обслужване на бъдещи газови потоци, ще никнат всеки ден.
Но да разгледаме въпросите един по един.
Първо, темата с капацитета е изкуствена, защото ако сега има проблем с доказване на състоятелността на финансовата схема при 5 милиарда кубически метра капацитет, то при 25 нещата отиват „извън борда“. А важното е проектът да бъде „scalable“ – капацитетът да може да нараства заедно с повишаване на търсенето на преносни услуги през него и други проекти, които могат да увеличат предлагането в района. Достатъчно е акционерите да се съгласят, че до 25 милиарда кубически метра разрешенията да се дават автоматически при поискване от проектната компания и оператора. В същност търговската и финансова състоятелност в момента не могат да се докажат поради параграф 22 – за да има натоварване, трябва да има заявен интерес от търговци и продавачи, а техният интерес ще се развива като функция от търсене, предлагане и наличие на капацитети - газопроводи и терминали за втечнен газ. Терминалите, които могат да бъдат ангажирани са както в Турция, така и в Гърция, съществуващи и проектни. Само проектните са три – в Кавала и Александруполис в Гърция, и в залива Сарос в Турция. Принципът „Мечо Пух“ е известен – колкото повече, толкова повече. Затова е важно не само колко ще се запише, че ще бъде прогнозния капацитет, а какви реални играчи и търсене ще генерираме през България за потоци от природен газ към нашите съседи на север и на запад. В този смисъл капацитетът ще са самослучи.
Второ, изисването за гарантирана норма на възвращаемост е отново функция на нетърговско мислене. Пазарът винаги има по-добър отговор и изискването за гарантирани минимални печалби от държавата е макар и обосновано представлява „излишен“ и изкуствен „бъг“ в системата. Ще кажат, че банките го изискват от акционерите, но нещата се решават по друг път – чрез ранно ангажиране на интерес в ползване на капацитети и най-вече привличането на тези компании в акционерната структура. Ако извеждате съотношението между разходи и приходи въз основа на текущата картина, при гарантирано високите разходи и недоказани високи приходи от гарантирани транзитни потоци, то решение няма. Няма как търговците и продавачи на газ да се ангажират с нещо, което не съществува. И един от най-добрите начини за покриване на инвестиционния риск е в структурата на акционерите на интерконектора да бъдат включени подобни компании – търговци на природен газ. Веднъж ще се разпредели инвестиционния риск и втори път, тяхното ангажиране, при условията на гарантиран либерализиран достъп на трети страни и гъвкаво управление на капацитети /да се задължат да освобождават незаети капацитети и да ги предлагат на пазарни цени/, ще гарантира нарастващо натоварване на интерконектора и доказване на финансовата състоятелност на изграждането на допълнителни тръби с по-висок капацитет – което сега е препъни камък.
Включването на търговски, добиващи и инвестиционни компании като акционери дава онзи оптимален микс от публичен и частен ангажимент, който може да управлява оптимално проектните рискове в условията на самостоятелна недостатъчност на възможности на държавата и на частните компании да реализират подобни проекти на пазарен принцип.
Форсирането на искането за максимално висок капацитет естествено ще предизвика съмнения в гръцките ни партньори относно това къде ще се насочат количествата газ които влизат в Гърция от Турция – дали по интерконетора през България на север или на запад през ТАП. На този етап Гърция има интерес основните количества природен газ които влизат в страната да изминат възможно най-дълъг път на нейна територия и тя да получи възможно най-големи транзитни приходи. Но това е излишен спор – решението не идва от желанията на едно или друго правителство, а от пазарите. Облаците над ТАП тепърва ще се сгъстяват защото бъдещето му зависи не толкова от желанията на гръцкото правителство, колкото от убедеността на компаниите, че има пазар за транзитирания през ТАП газ в Италия. А това е въпрос с все по-несигурен отговор. Затова се бърза с държавни гаранции и политически намеси.
Къде ще отидат потоците природен газ, които влизат в Гърция разбира се, че ще се определи от наличието на съществуваща и адекватна инфраструктура, но още повече, ще се определи от търсенето на природен газ и на транзитните услуги. Ако ние съумеем да привлечем търговците и продавачите на природен газ с реалните възможности да навлезат у нас и през България на пазара на Централна и Източна Европа – ще реализираме най-добрия вариант. За съжаление сега това е нереална хипотеза.
Можем допълнително да усилим позициите си като ангажираме и терминалите в Турция.
Но играта ще бъде изключително трудна – не случайно. Сърбия отказва да реализира своята част от интерконектора с България. Никак не е трудно да се съзре „ръката на Москва“ зад плана за алтернативно трасе „Тесла“. Но изходът от тези виртуални политически битки ще се реши не в дипломатически преговори, а от това, кой ще успее да ангажира и привлече на своя страна търговците и производителите с работеща и капацитетна инфраструктура, ефективни търговски платформи, складови възможности и много изходни и входни точки за достъп до пазарите на Централна и Източна Европа.
Затова трябва да отворим за външни стратегически акционери както Булгартрансгаз, така и Булгаргаз. Глупаво е да упорстваме, че като ги съхраним държавни, и че това ни дава стратегически козове - играта с национализма не помага при пазарни реалности.. Важното е да направим големите играчи съюзници като ги привлечем като акционери и инвеститори.

Иначе започва да изглежда много подозрително, че всеки път като се доближим до някакво реално развитие в инфраструктурата се активират заложени „бъгове“ в системата, които форсират нереалистични амбиции с единствената цел да блокират проектите. Известно е това в чий интерес е – при всички случай не в наш. 

Моля при цитиране, копиране и препечатване да цитирате източника с линк.

Няма коментари:

Публикуване на коментар