четвъртък, 29 октомври 2015 г.

148 брой на Нюзлетър: Южен поток – поредните безвъзвратно потънали разходи

Изглежда няма сила, която да ни спре да харчим пари всеки път, когато тръгнем по пътя на някой амбициозен проект, но разберем по средата, че проектът няма да го бъде. Харчим, харчим, харчим.

След това отчитаме грешки и загуби. Отначало са хилядите, след това стават милионите, накрая се оказват милиардите.

Едни и същи грешки, разликите са само в размера на безвъзвратно отлетелите средства.

АЕЦ „Белене“ можеше да бъде спрян още в началото, ако предварителните проучвания бяха независими, задълбочени и неповлияни от политическите съображения и корист. Още там в началото на века се знаеше, че прогнозите за бъдещо потребление са в най-добрия случай спорни. Само това е било достатъчно за да установим, че проектът е рисков, а банки пари за спорни съждения не дават. Не е проблем да изразходваш и рискуваш няколко милиона за пълноценни и стойностни предварителни анализи, които да ти спестят милиарди след това. Но ние минаваме с работни групи водени от професори, с никакъв статут за лична отговорност, с прогнози на инициатора на проекта и с тотално отсъствие на собствен и нает независим капацитет и опит за трезва оценка на рискове и ползи при подобен мащаб. Сега сметката е някъде от три милиарда лева и един бог знае кога ще спре да набъбва.

Направихме Цанков камък за половин милиард, а сега има 42 мегавата мощност включена за тези пари. Де е Киро, де е кирията.

След това дойде Бургас-Александруполис – почти същата схема – и там няколко десетки милиони отлетяха по поддържане на администрация - заплати и плащания за удобни анализи с предварително поръчани резултати. Слава богу спряхме часовника на „потъване“ на около 30 милиона, но пак дружеството си продължава да живее някакъв виртуален живот, но с реални харчове. Няколко души са добре. Ние плащаме.

Южен поток също беше спорен проект от самото начало и не бе трудно да прогнозираме случилото си по-късно. От първия ден Южен поток бе афиширан като геополитически проект, който цели да заобиколи определена страна – т.е. бизнес логиката в него или я нямаше или куцаше. Затова и решението за нашето участие бе предимно политическо – защото ако видите предварителните проучвания, тоталната липса на прецизност в оценката за проектните разходи и приходи /самият проект постоянно варираше като стойност и проектни решения, докато накрая завърши с изключително скъпа лупинг система/ и още по-драматична липса на яснота откъде ще се връщат парите.

Уж трябваше да участваме само с пари на Газпром, а се оказа, че заемът който е предоставен си остава корпоративен и харчът ще трябва да се връща при нереализиран проект. Вероятно за това отказваме да признаем, че проектът е приключил защото трябва да върнем парите. Помните ли – близо с 200 милиона лева увеличихме капитала на съвместното дружество от наша страна, а трябваше да вземем още 600 милиона. Това си е дълг, а харчовете продължават да се правят.

И след това пак ще отчитаме грешки, ще прехвърляме отговорност – Орешарски, Борисов, Европа, САЩ, Русия били спрели проекта. А дългът си остава дълг. Парите са дължими. След това се чудим защо при над десет милиарда лева активи на БЕХ банките не дават кредит без държавна гаранция!?

Крайно време е да се спазват професионалните стандарти при иницииране, оценка и управление на рисковете при проекти за да се избегнат политическите екзалтации за сметката на рационалната и трезвата преценка.

Проблемът е, че няма нито един наказан и отговорните за това хора са си на същите места. Както се казва оптимистичен песимизъм - може и по-лошо.


Няма коментари:

Публикуване на коментар