петък, 23 октомври 2015 г.

Референдумът е най-важния вот в неделя - той определя бъдещето на България

Реших да напиша тези редове именно в последния ден на предизборната кампания защото усещам, че трябва да го направя. Не само защото вотът за референдум остана в сянка, но и защото той е най-важния за всички нас. Не искам да Ви агитирам как да гласувате, а само да гласувате.
Защото тактиката на противниците е именно да потопят в мълчание кампанията по избора и така да обезсилят посланието на тези, които ще гласуват.
В същност референдумът ни е нужен защото политиците не пожелаха сами да инициират дебат и законодателство, които да поставят въпросите пред обществото и да позволят на всеки да гласува по съвест. Вотът в неделя е нашия шанс да ги принудим да направят това, защото каквото и да гласуваме, дори да има повече от 50 процента гласували, Парламентът пак може да намери вратички за да обезмисли волеизявлението ни. 
Няма да влизам в технологичните аспекти на въпроса за електронно гласуване - те изобщо не са важни, защото въпросът е принципен - за или против. Никой не Ви пита дали сте за или против определена технология или начин за решение на електронното гласуване. В ръцете на Парламента е да намери оптималното съчетание и гаранции. Подминавам с мълчание очевидната некомпетентност на мнозина противници на гласуването, които не правят разлика между хакване на поща и хакване на избирателен вот. Както казах, ако доверяваме на интернет нашите пари, трябва да може да доверим и нашия глас.
Ще се спра само на значението на електронното гласуване като елемент на приобщаването на всички българи, на нашата заедност като нация - днес и в бъдеще.
Целият модел на прехода бе построен върху системната и програмирана изолация на най-будните и най-компетентните от обществото от властта - едните запратиха във вътрешна емиграция, а другите по целия свят - надалеч от реалните лостове за влияние. За да могат да преразпределят чрез държавата старото и новосъздадено богатство на нацията. 
Професор Балцерович тази седмица посочи два типа капитализъм - единият е т.н. крони капитализъм /чрез държавата/, а другия е предприемаческия капитализъм. Примерът за първият е мексиканския милиардер Карлос Слим, вероятно най-богатия човек в света, който направи десетките си милиарди не благодарение на някакви уникални творчески или иновативни умения, а благодарение на близостта си до властта. Но остави Мексико в бедност. Другият тип е на Стив Джобс, който тръгна от гаража и създаде множество милионери и милиардери около себе си, и най-вече най-скъпата компания в света Апъл. За съжаление у нас се движим именно по модела на крони капитализма който дава сила на неколцина посредствени от към предприемаческа креативност люде, единственият шанс на които е да преразпределят в своя полза общественото богаство чрез лостовете на държавата. КТБ е класически случай.
Това са същите архитекти или слуги на прехода, които остават винаги в сянка. Тези, които сега убиват с мълчание референдума /защото трудно ще спечелят открит дебат/. Те заложиха именно на модела на матрьошкината демокрация - на диктатурата на малцинствата - възможността едно малцинство на нацията, реинкарнираната БКП и новата властова номенклатура от миналото с по-малко от 10 процента от вота на всички български граждани да контролира както състава на правителството, така и всички ключови и съдбоносни решения на Парламента. Ключов фактор за успеха на този модел е фрагментацията на нацията и на политическото представителство, а още по-задължително е изключването от изборния процес на максимално число мислещи български граждани, но най-вече на емигриралите близо два милиона българи. 
Това не касае българските граждани, които се намират в Турция - там гласовете са осигурени и отчетени, а само емигриралите на Запад, които са огромен и безгласен резерв на Промяната. 
В историята си България е била атакувана от външни и вътрешни врагове, но рядко сме били на ръба на физическото ни оцеляване като нация. Преди години в работата си по книгата си предвидих, че при тези темпове ние ще изчезнем като българска нация до края на това столетие. Територията на България със сигурност ще остане, но няма да има достатъчно българи за да определят живущите на тази територия като българска нация. 
Защото демографските тенденции не са най-страшното бедствие, най-страшното е, че дори да имаме по-висока раждаемост, което е на практика невъзможно при влошаващата се възрастова структура, докато не променим и подредим дома си, всяко ново поколение българи ще бъде склонно да емигрира. Ако не променим статуквото в неделя, всеки преминаващ границата български граждани ще продължава да бъде автоматически изключван от изборния процес, от което ще деградира и електоралното тяло. Сегашната система чрез избирателни секции в дипломатически представителства очевидно не работи.
Затова в отношението към вота за електронното гласуване се отразява отношението ни към ключовия въпрос за съществуването на българската нация, за жизнената необходимост да се използва целия потенциал на българските граждани, независимо от това къде живеят за развитието на България. Става дума за лепилото, което ще ни държи заедно като нация и което ще позволи на нашите роднини - братя, деца, сестри, да останат с тревогата и отговорността за Родината, която не е нищо друго освен семейството и родния край. Рядко използвам тази дума, защото трябва смирение пред значението ѝ, но нещата днес стоят именно така.
Не може да си патриот, да милееш за родината и да си бездушен към правото на глас на българите зад граница.  
Когато отидете в неделя до избирателната секция Вие ще решите дали емигриралата част от вашите семейства, вашите най-близки приятели и деца ще могат да гласуват заедно с Вас в бъдеще. Вашето равнодушие и неучастие ще издълбае пропаст в доверието помежду ни и ще нанесе непоправими щети върху спойката ни като нация. 
Неуспех на референдума ще означава, че е победило равнодушието, че обръщаме гръб на българите зад граница. Не трябва да се очудваме тогава, че срещите у дома ще станат все по-редки, че родените зад граница деца няма да говорят български или ще прекъснат връзката си с България поради дезинтересованост от процесите у нас. 
Ако по-рядко се чуваме и все по рядко се виждаме, трябва да съзнаваме, че най-главната причина ще бъде вашето неучастие в избора на референдума в неделя. Друг скоро няма да има, пък и референдумите като инструмент на пряката демокрация ще бъдат дискредитирани напълно. 
Запомнете - никакъв Скайп не може да замени прегръдката и топлината от личната среща. Ако напусналите страната българи се ангажират с бъдещето на Бългания ние ще успеем да спасим нацията си - след тринадесет века история и 25 години унищожителен преход.
Когато посегнете към бюлетината трябва да знаете, че Вие решавате дали да дадете право на другата България да има глас и да помогне за решаване на общите ни проблеми, включително на развитието, на бедността и демографията.
Каквото и да решите за местните избори от това съдбата на България няма да се промени, но от отношението Ви към референдума зависи много, ако не и всичко. Нашите немили недраги емигранти ще бъдат с Вас духом в тъмната стаичка и ще очакват Вашата съпричастност, Вашата тревога и Вашия глас.
Не се залъгвайте, че сега не е времето - това го повтарят от двадесет и пет години и тъй като все не е времето сме в такова блато.
Спомнете си, че тези Ваши близки и приятели са не само кръв от вашата кръв, неотделима част от вашето семейството, от личната Ви и професионална история, без която сме нищо, но и че те продължават да Ви питат за родния град и село, за това как са нещата и как могат да помогнат. Именно те пращат своите пари, които никога не са им в повече, а ги отделят за да подпомогнат майка и татко, роднини - докато са надалеч и нерядко за да изкупят вината си, че са надалеч не по своя воля. 
Тези ли хора искаме да лишим от право на глас, както го правим досега?
Не се залъгвайте, че има други решения за спасението на нацията освен това да се Съединим - реално и виртуално от всички краища на света в една България на духа и заедността. Само така корените ще останат живи и ще се подхранват от силата, духа и надеждите на всеки българин.
Споделените ценности и отговорности неизменно и неизбежно ще увеличат шансовете да се възродим в бъдеще и да станем по-богати, по-успешни и да върнем живота в домовете и училищата, които сега пустеят, защото е скъсана пъпната връв с родния край и никой не се интересува от мнението на другата България. Ако успеем да ангажираме повече българи в света чрез техния глас и съучастие, ще увеличим шанса за бъдещата ни заедност и успешно справяне с проблемите на пленената държава и олиграхичния капитализъм. 
Гласувайте на референдума, за да бъдем заедно, когато се раждат децата ни, когато срещаме първата си любов, когато печелим първите си победи, когато преживяваме радостите и трудностите, когато заедно усвояваме възможностите на глобалния свят. 
За да има кой да ни посрещне на прага на дома и да ни изпрати в последния път. 
Защото емигрантите Ботев, Левски, Каравелов, Раковски  възродиха духа на българската нация. Защото и днес прокудените от комунизма и от глада на прехода българи по целия свят крепят българския дух и доказват своят предметен патриотизъм чрез делата си, които хранят националната ни гордост. Ние се гордеем с волейболистите си като символ на национална гордост, но повечето от тях живеят и работят в чужбина и много рядко са имали възможността да гласуват. Такава е съдбата на Бербатов, на Григор Димитров, на Васко Василев, изключителните ни преподаватели в най-престижните университети по света, на музикантите ни, на всички онези, които не са емигранти, но просто работят в чужбина.
И те имат нужда от вашия глас за да могат да упражнят по електронен път от дистанция. Когато викаме "българи юнаци" и се гордеем с тях няма проблем, когато трябва да им осигурим правото да гласуват от дистанция  -имапоне за държателите на статуквото. В други времена бих определил тази позиция като престъпление, днес ще я определя като лицемерие.
Можете и да не сте съгласни с всичко написано, може и да не харесвате възгледите и анализите които пиша, може да сме различни във всяко отношение, но поне чуйте гласа на тези които напуснаха или живеят извън България. 

Защото всеки един от нас е потенциален емигрант - за по-дълго или по-късо време, но с надеждата да не бъде завинаги.

2 коментара:

  1. Превъзходно послание на известния анализатор
    и изтъкнат експерт в няколко области - г-н И. Василев !
    Сърдечни благодарности.
    Дано да го чуят повече сънародници !
    Бъдете здрав и успех !
    Константин Николов

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за този текст! Ще го препоръчам на приятелите си веднага. Надявам се да стигне до много хора.

    ОтговорИзтриване