вторник, 10 ноември 2015 г.

За Мениджър: БЕХ или НЕК – това не е най-важния въпрос

В поредица от анализи на Световната банка и на други институции, както и в изказвания на българските политици и експерти, редовно се повдига темата за необходимостта от закриване на БЕХ. В повечето случаи този ход се възприема и като част от реформата в енергетиката. По замисъла на авторите закриването на холдинга ще разчисти „терена“ от изгнили дървета, преди да се родят новите здрави и устойчиви на пазарни трусове и конкурентен натиск държавни структури в енергетиката.
Това, че там предстоят турбулентни събития и най-накрая държавата ще трябва да извади или гарантира солидни средства с които да се запушат пробойни и осигурят минималните изходни условия за реализацията на енергийна реформа е без съмнение. Независимо дали министър Горанов говори по темата, още по-малко дали е предвидил средства в бюджета или не.
Разбираемо е защо Световната банка възприема подобна позиция – за нея БЕХ е излишно звено. Те винаги гледат общата температура в болницата, препоръките са мейнстрийм и твърде рядко отчитат стратегически рискове и ползи за съответните отрасли и страни в условията на развиваща се криза. Логиката не е сложна – щом е излишно значи добавя разходи, които могат да се спестят и които в условията на остри дефицити във веригата на добавена стойност могат да се окажат важни и значими. 
Като човек, запознат с логиката на създаване на Българския енергиен холдинг и задачите които му се възлагаха мога да с увереност да кажа, че почти нищо от това, което БЕХ трябваше да изпълни като мисия не бе реализирано. Но без него, досега НЕК и енергетиката щяха да бъдат "под вода". Дали удължаването на агонията на НЕК, спасяването на Булгаргаз и отлагането на трудните решение в сектор, които се дължат на БЕХ е добро или лошо, зависи от гледната точка. Но това не е реформа.
Световната банка може правилно да отчита административната тежест на БЕХ върху системата, но премахването му не отстранява по никакъв начин рисковете в управлението на държавната енергетика – а именно държавната намеса и регулация, корупцията и субоптималните управленски практики, които генерират толкова големи загуби, че административните разходи по холдинга изглеждат като трохи. Само не мислете, че управляващите в БЕХ имат нещо общо със западните управляващи – те са по-скоро държавни служители, отколкото корпоративни мениджъри, чиято дейност се оценява и възнаграждава в зависимост от оперативните резултатите на ръководените от тях предприятия. Де факто те са държавни служители, на държавна заплати и нямат никаква връзка и отговорност към акционерите си – каквито нормалните западни енергийни компании имат. Те зависят от подписа на министър и премиер, не от оценката на пазара и държателите на акции.
За сведение на незнаещите, по оригиналния замисъл, до 2013 година БЕХ трябваше да бъде листван на западните и на българската борса, при запазване на контролния пакет и държавата и тоталното възприемане на западните корпоративни практики и стандарти в управлението на холдингови структури. Нищо от това не се случи, защото вместо да го превърнат в корпоративен лидер на българската енергетика, управляващите го използваха като  дойна крава и инструмент за вътрешни крос субсидии. С тях  нерядко прикриваха провала на политически свръхамбиции в енергетиката – енергийния шлем и откровени кражби като хидровъзела Цанков Камък. Проблемът не е само в НЕК. Да сте чули за някаква стратегия какво ще прави посредника Булгаргаз в условията на либерализиран пазар?
За управляващите БЕХ даде незаменимо оправдание за отлагане на реформата и за източване на енергетиката, но това щеше да стане и без БЕХ. Данъкоплатците, така и не забелязаха изчезването на близо 10 милиарда лева стойност от оценката на активите на най-голямата българска държавна компания, които бяха консолидирани в баланса на холдинга.
Тази игра с БЕХ обаче приключи – в момента в който банките не признаха корпоративната му гаранция за надеждна и холдинга като състоятелно и добре функциониращо предприятие, толкова, че да върне 650 милиона лева – поредната спасителна инжекция за енергетиката. В същност банките казаха и нещо много по-важно - те смятат, че източникът на несигурност в работата на БЕХ е държавата, поради което изискват правителството и Парламента да покрият собствения си риск чрез държавна гаранция.
НЕК бе и остава в технически и реален фалит, защото при текущата ситуация пасивите му надвишават активите. Обърнете внимание по търговския закон управляващите на всяко търговско дружество сами са длъжни да поискат производство по несъстоятелност /чл. 626 от ТЗ/. Това, което спасява НЕК е монополния и статус на „обществен доставчик“ и стратегически актив на държавата, но тази защита е несъстоятелна в условията на либерализиран енергиен пазар и множество доставчици. Тоест логиката на защитата на компанията от държавата "на всяка цена", като кредитор от последна инстанция отпада. 
За тези, които още се надяват част от пасивите на компанията да бъдат преструктурирани или осчетоводени по по-креативен начин ще кажа, че вероятно имат някакво основание. Но страшното за НЕК е прогнозата за бъдещата му дейност и приходи - оставено в неясна регулаторна среда, без стратегия и без подкрепа от правителството. Тези съждения на пазарните играчи и банките сриват оценката на активите му и ако днес трябва да съпоставяме реалната му пазарна стойност и дълговете присъдата вероятно ще бъде еднозначно негативна.
БЕХ вече също попадна в графата „негативна прогноза“. Очевидно двете компании няма как да останат да съществуват. Тогава въпросът, който реално остава е коя от двете компании може да се оздрави и реабилитира и втори път, от коя има смисъл?
Въпросът НЕК или БЕХ не е изобщо същностният или най-неотложният. Преди това трябва да си отговорим за концепцията на реформата в енергетиката и какво място и роля отреждаме на държавните енергийни дружества в този процес.
НЕК не може да бъде спасен без адекватна стратегия и холистичен подход. Но както се движат нещата изглежда обречен, поне до там, че в скоро време ще трябва да продава ключови активи и то далеч под оптималната им пазарна цена. Оздравителните мерки закъсняха и не съм сигурен, че приватизация на НЕК като цяло е изобщо възможна.
Оцеляването на парче на отделните части от НЕК или БЕХ или като цяло са невъзможни без цялостна визия, реалистична стратегия и оценка на възможностите и рисковете във връзка с по-нататъшната им съдба и развитието на българския енергиен пазар.
Че предстои продажба на активи е ясно на всеки. Но въпросът е това да стане възможно по-рано или навреме, докато тези активи имат все още стойност и най-вече бъдеща ясна перспектива.
Трябва да се избере и метод за продажба – оптималния – пакети акции или изцяло? Но вероятно не навсякъде това ще бъде възможно. Кого таргетираме - стратегически или финансови инвеститори? Дали БЕХ ще продава /ако се прецени той да остане/ или НЕК, като част от детайлно разписани оздравителни програми?
Въпросът дали ще се премахне или остане БЕХ в този смисъл не е първичен, а следствие от отговора на по-общите въпроси за реформата в сектор. 
И в началото и сега БЕХ бе и остава инструмент за политика – лоши музиканти трудно могат да изтръгнат от него привлекателна музика.
Не съм сигурен дали вече не е късно за управляем преход, но като отлагаме реформата нещата със сигурност се придвижват към най-лошите варианти – не само загуба на десетките милиарди лева в обезценени активи, но и да доведем до физически сривове в енергийната система, което ще бъде неизбежно при неуправляем крах. В допълнение към цунами вълна и преливащ катастрофален ефект върху други сектори и системи.
Вероятно някои именно това целят.

Няма коментари:

Публикуване на коментар