четвъртък, 12 ноември 2015 г.

За винетките - нито са най-добрия, нито най-справедливия начин за допълнително финансиране на пътната инфарструктура

Извън всякакво съмнение, че няма как да имаме добри пътища без достатъчно финансиране. Но какви са опциите преди да скочим в най-лесната, която е и най-несправедлива - тази с резкия скок на цената на винетките.
Колкото повече магистрали строим толкова повече средства за поддръжка ще отиват за тях. При устойчиви или дори бавно растящи бюджети на пътната агенция това означава, че ще остават все по-малко средства за пътната инфраструктура от по-нисък клас.
Единият вариант е въвеждането на тол системи и тол такси. Тяхната справедливост почива върху факта, че само реално ползващите пътната инфраструктура плащат. Огромният им минус е, че са изключително тежки и скъпи за администрация, поради което нетния паричен и инвестиционен ефект не е голям. За България този вариант е бил оценяван, изследван и мнението е, че не работи. Дори при т.н. публично-частни партньорства чрез които може да се финансира нова инфраструктура пак е по-добре да няма тол системи, а да се мине на директни плащания в зависимост от трафика..
Вторият вариант са винетките. Там също има известна справедливост, защото реално плащат хора, които притежават транспортни средства и които се очаква, че ползват пътната инфраструктура. Минусът е, че не отчитат различната степен на ползване и натоварване на мрежата от различните видове транспортни средства, т.е. собственици. Ползваш не ползваш плащаш една и съща сума. Няма как обаче да се оправдае рязко нарастване с близо 50% процента когато не си оценил другите варианти. Още повече, че идва във време, когато същия този данъкоплатец или потребител ще бъде бомбардиран от по-високи други данъци, такси и цени на публични услуги - все недостигат средства. И някои други системи изобщо нямат алтернативите, с които разполагаме в сферата на пътната инфраструктура.
И така идваме до третия, най-важен и най-справедлив вариант за всички - с изключение на една малка група от компании. Това е увеличението пътната такса през акциза на горивата, но без да се увеличава крайната им цена. Няма никакъв спор, че това е най-ефективния начин за събиране на повече средства.
Както стана ясно на всички - вече и слепите го знаят - особено след случката с бензиностанцията на господин Марешки във Варна, че търговците на дребно правят изключителни маржове - 40-45 стотинки на литър, от което губят и държавата и данъкоплатците и автомобилистите. На годишна база и при обемите от продавани горива у нас - това означава, че същите тези компании дистрибутори на нефтените деривати прибират свръхпечалби от порядъка на 800-900 милиона лева. Ето това е ресурсът, от който може да се финансират поддръжката и ремонтите на пътната ни инфраструктура. Ние така или начин си ги плащаме тези пари, лошото, че отиват в частни джобове, а пътищата ни са осеяни с дупки.
Ако увеличим акциза, дори с двеста лева на тон за сметка на този свръхмарж, това ще означа, че държавата ще получи достатъчен допълнителен ресурс, с който да поддържа както първокласната, така и по-ниско категорийната мрежа. При това много над проблемните 70 милиона лева, които в най-добрия случай ще постъпят в пътната агенция от скока в цената на винетката.
Увеличението на акциза е и най-справедливата мярка, защото облага в реално време, реално ползващите и само в размера в който те ползват пътната мрежа.
В идеалния случай, дори е възможно да се стигне до намаляване на цените на горивата и до задържане или по-слабо увеличение на цените на винетките. Просто трябва да приемем, че в условията на пазарна икономика няма как винетките да остават с непроменени цени. Ако изобщо не минем на пътни такси чрез горивата, и забравим за винетките.
Но затова държавата трябва да влезе в правата и отговорностите си. Примерът от Варна трябва да се разпространи из цялата страна, но още по-бърз ефект може да има координирана намеса на КЗК, НАП и Митниците. Досега се оплакваха, че не могат да намерят доказателства за наличието на картел. Случката във Варна им даде изобилие от доказателства.
Как ще докаже една и съща фирма, че прилага една и съща бизнес практика при драстично разминаващи се цени между различни свои звена, дори в рамките на един и същи град, от примерно 30 стотинки на литър - което е близо 15% от крайната цена.  Очевадна непазарна практика. Ако не могат да се сетят как да оценят размера на щетата или свръхпечалбата умножаваме обемите на продадените горива по разликата между най-евтината и най-скъпа цена, на която дадената бензиностанция продава в страната.
Бих се изкушил да призова Софийска община спешно да даде терен на господин Марешки да направи и една бензиностанция в София за да усетим и ние тук ефекта от пазарната конкуренция. Столичани също имат нужда от евтин бензин и дизел. Но веднага ще скочат, популизъм и търг и т.н.
Няма нужда от особена иновативност или въображение - просто трябва да дадем шанс и да оставим пазара да работи без монополисти. Цените сами падат.
Горното на вниманието на депутатите.

1 коментар:

  1. Най-добре е всичко да е в цената на горивото, може би не като част от акциза, а като отделна такса, която да отива само за пътища, но това е все едно за потребителя. Караш повече - плащаш повече, само за преминаващите през България трябва да има отделна такса. Но на държавата и е много по-лесно да си вземе парите от нас, потребителите, отколкото от бензиностанциите и рафинерията. Те и без това, пари лесно не дават.

    ОтговорИзтриване