понеделник, 16 ноември 2015 г.

Мениджър: За силните думи, силната ръка и реалните рискове

Случайно подочух разговор между ученици от началното училище до нас - едно момче каза на групата около себе си: "Сега ще видите като дойдат джихадистите"!? Пример за това как възприятията могат да изместят реалността.
Гледах и „Нова“ тази сутрин. Всички екзалтирани, ура патриотизмът в изобилие. Същото е и по другите телевизии. Гостите държат пламенни речи, призовават за "твърда ръка", за здраво държане кормилото на държавата и нито един, който да направи балансиран анализ или поне разумен прочит. 
Да се чудиш, как сме се оказали в тази ситуация на несигурност след като всички сме знаели, как е трябвало да постъпим.
А в същност нещата са много по-сложни, защото много от идеалните решения не са достъпни, а тези които са достъпни не са идеални.
За това е добре дебатът - който е задължителен и нужен - да се освободи от политици, оратори и заинтересовани страни, за да помислим и обсъдим внимателно вариантите, рисковете и ползите. Занимавам се с анализ и оценка на рискове - в това число стратегически и политически и тяхното въздействие върху бизнес средата и върху конкретни проекти на бизнеса.
Опитът ме е научил, във времена на високо говорене да бъда особено нащрек, защото изплува посредствеността и неудовлетвореността от всякакъв тип. В подобни "разломни" времена е изключително лесно да се подхлъзнем по „ура политиката“ и да си нанесем дългосрочни щети, включително като се бомбардираме с окончателни съждения в динамично време и оставяме след себе си само врагове и унизени хора. Без при това да се защитим ефективно.
Изглежда, за мнозина президентът Плевнелиев е удобна круша за упражнение на собствената си "храброст в кутия". Той бил виновен, че изтъква, че Русия води хибридна война срещу нас, защото сега били "други времена" и трябвало всички да се обединим. Но само сляп човек може да твърди, че срещу нас не се води действителна хибридна война, която отслабва съпротивителните ни сили срещу всички заплахи, включително спрямо ислямския радикализъм. Кремъл и днес потвърди, че Хамас и Хизбула не са терористични организации, и че ще защитава Асад до последно. Прочетете руските медии и ще видите, откъде българският глас на Москва - Волен Сидеров черпи вдъхновение да отрича солидарността с жертвите от Париж и изобщо наличието на атентати в Париж!?
Тази хибридна война не идва само от Изток, но и от Ислямска държава и от други радикални групировки. Тя прониква през уязвимите зони и среди, през които проникват всякакви вируси, в това число и терористични. Да не мислите, че в Москва не знаят за това, че когато открито атакуват българските институции и лидери не ни правят по-уязвими към заплахи от ислямския радикализъм. Или, че намесата им в Сирия в този формат и при този режим ражда нови бежанци и нов радикализъм. Никой не ни спестява нищо, а ни третират като врагове и изменници, защото имаме различна от желаната в Москва евроатлантическата ориентация. Дори Ангел Найденов и Михаил Миков изразиха тревога от този антиевропейски крен в политиката на Москва.
Хибридната заплаха не е въпрос само на собствена национална диагностика - това е оценката на всички системи за сигурност и съюзи, в които членуваме. Дали някой у нас признава или не - НАТО и ЕС вече признаха, че се води подобна хибридна война. Не случайно се активираха и специални програми за защита от външни деструктивни информационни въздействия в рамките на целия Европейски съюз и НАТО. Информационната война е в ход и ние сме обект на тази война - не търсете информационни войници около себе си,те са в мрежата, най-често под формата ретранслатори на чужди мнения. Въздействието е в медиите, които четете и мнението, което формирате. Само погледнете форумите - изчезна толерантността, изобилстват крайни епитети и оценки. Ние не се изслушваме и не споделяме мнения, най-често отричаме и критикуваме без нула толерантност. Същата, за която обвиняват днес българския президент.
Горе, долу. Осанна, разпни го. Като на мач.
Ако ни лишат от способността да разсъждаме с хладен ум, под стрес и въздействие на провокирани отвън емоции, без мисъл за оптималните решения, без оценка за ефекта от нашите действия, значи сме загубили битката, още преди да я започнем. 
По форумите гъмжи от тролове, чрез които външни сили се опитват да ни насочват в определена посока - в това число и към авторитарно управление. Призовават ни да се превърнем в нови кръстоносци и да поведем нови войни за Вярата. Но същите сили ще изчезнат в своята виртуална анонимност, колчем стане въпрос за жертви и за реални щети. Същите хора ще бъдат първите, които ще приветстват "освободителите", независимо от коя посока ще дойдат. Достатъчно е да прочетете историята на падането на България под отоманско владичество. Ако ни отнемат разума, ще ни отнемат солидарността и всеки в Европа ще се опита да оцелява по единично.
Преди да атакувате "на едро" президента Плевнелиев, който е една от най-ярките цели в хибридната война, помислете, че все пак, за да говори това сигурно има информация, която обикновените хора нямат. Какво очакваме - да стоим пасивно, докато ни атакуват хибридно и киберно, като демонстрират арогантност и всепозволеност, блокират сайтове и системи на ключови институции,  а ние се правим, че момчета от квартала си играят на хакери!?
Дори лидерът на социалистите изглежда разбра от Консултативния съвет за национална сигурност, че нещата са сериозни. Остана само Атака, но тя е в програмирана политическа орбита, т.е. в блестяща изолация от проблемите на страната.
Терористичният акт във френската столица по никакъв начин не отменя дневния ред на битката ни като европейци за оцеляване и победа в хибридната война. Нито отменя нещата, които трябва да свършим не утре, а днес, за да останем с функционираща икономика, със стабилен бюджет, с работещи и защитени системи на националната сигурност и развитие.
Агитката срещу Плевнелиев да беше поне прочела интервюто на Президента преди да се изказват в "ура"  режим. Там той критикува Запада, че не прави достатъчно за сигурността на Централна и Югоизточна Европа. Макар, че спестява собствената ни отговорност за несвършената работа, отсъстващите реформи и т.н., той е безспорно прав, че в унеса на своето благоденствие Европа напълно игнорира собствената си сигурност и забрави да воюва за своите интереси и да защитава външните си граници. Трудно се спори с тази констатация.
Да прочетем и реалния контекст на думите на президента, че тероризмът се побеждава с толерантност. Това не са думи, отправени към терористите, а към нас самите, към съгражданите ни, към хората от друг етнос, от друга вяра, от друга раса. За тази толерантност, между самите нас става реч.
Най-трудно е, в такива времена да си запазим разума и рационалната преценка. Нали към това именно се стремят терористите - да ни извадят от релси, да ни направят гневни до степен да загубим разсъдъка си и така да си нанесем щети, които те никога не биха могли и да мечтаят да причинят.
Президентът може и да не е винаги най-блестящият оратор, но има една принципна почтеност в него, която предполага поне балансирано и справедливо отношение. В трудни мигове до сега се оказвал с верните позиции - когато другите са отсъствали от ефира.
То и без това доста хора изказват опасения от реалното ни движение към авторитаризъм, остава твърде малко, за да преминем червената линия и да се окажем в страна с предизвестено управление, орязани граждански права и тотално контролирана медийна среда - управляема демокрация "a la russe". Само си представете, колко близко сме до това състояние като прегледате сутрешните вестници, блокове, реалити формати и т.н.
Кой изобщо може да посочи като пример за подражание руския президент, който докара страната си до тотална изолация и до неминуем крах. Каквото и да бъде развитието в Сирия, той няма полезен ход - нито може да води, нито да спечели войната в изолация. Единствената му надежда за достоен изход е коалицията - която не е изключена, дори желателна пред общия враг. Но това по никакъв начин няма да промени ситуацията в самата Русия, нито ще повиши цената на нефта, на природния газ, нито ще обърне икономическите тенденции.
И колкото по-зле е ситуацията вътре в Русия, толкова по-остра ще бъде необходимостта от външен отдушник на социалното напрежение чрез нова агресия, битки и хибридни операции. Запомнете - дори да бъдат снети санкциите - никой не може да задължи западните компании и инвеститори да пренебрегнат политическите рискове на Русия и да преобърнат негативните тенденции в икономиката и финансите, да инвестират и да продават технологии.
Другият рефрен от сутрешните блокове бе, че Орбан бил супер, оградите били решението. Източна Европа била център на мъдростта, а лидерите на Западна Европа не били в час. И защо - защото Юнкер бил казал, че истинските бежанци бягат именно от този терор, който е в техните страни. Меркел, Оланд, Ренци били слаби, Путин бил силен. Орбан тоже.
Екстрадицията на чужденците били задължителна.
Не, това вече не е обикновен популизъм и режисирана екзалтация, достойна само за футболна агитка - това е анонс към сляп авторитаризъм, призив към примитивни чувства и инстинкти, не към повече сигурност. Тя, сигурността изисква системна и последователна работа в координация с нашите партньори, а не в изолация един от друг. Вероятно така, покрай приказките за "силната ръка", изказващите "силните" думи търсят да се уредят.
Така ще реализират и базисния сценарий на хибридните войници - президентът Плевнелиев аут, Бойко президент, а Кой? управлява.
Бежанците са следствие, а не коренният проблем. Само си представете какво ще стане, ако се вържем дори на един призивите прозвучали днес от медийните юнаци - примерно да екстрадираме всички бежанци или имигранти.
Къде точно и как ще ги върнем в Сирия?
Нищо няма да постигнем, освен радикализация дори на нормалните хора сред тях - защото идеята да направим всички християни е не само отчайващо глупава, но и престъпна.
Какво искаме - война на цивилизациите? Или едно стратегическо мачле, или реалити форматче през уикенда, предавано на живо, в което някой ще загине, друг ще пострада, а ние в удобството на дома си ще чоплим семки, пием бира и ще гледаме сутрешни блокове.
Мултикултурализмът не е проблем. В България си имаме различни култури, етноси, религии и това не само не ражда проблеми, но и прави добра спойката на нацията. Защото, за да нямаме ислямски радикализъм - за това трябва да признаем заслугата на нашите мюсюлмани. Но липсата на инклузивност в развитието, на работеща интеграция са на път да разрушат обществото ни. Да не мислите, че има огромна разлика между гетата във Франция с неинтегрираните арабски младежи и нашите ромски гета!? Какво предлагате - да екстрадираме всичките си проблеми!?
Наша привилегия е, че нашите роми не са /все още/ ислямизирани и радикализирани, но колко време ще трае тази ситуация, преди да станат повече от нас и по-гневни, че са изолирани и без перспектива.
Ще екстрадираме нашите проблемни хора, след това Западна Европа ще екстрадира нашите българи от своите страни, след това ще се оградим с високи огради - ще изберем националисти и "патриоти" начело с байраци и ще забравим за какво живеем и какво ценим най-много – свободата - да бъдем това, което сме, да пътуваме свободно, да имаме благоденствие благодарение на труда си и да сме отворени един към друг в ЕС.
А госпожа Дончева решително да си понаучи урока за Либия - кой подпали Либия - Саркози беше основния подбудител на атаката срещу Кадафи, след като либийският лидер извади доказателства, че е финансирал неговата изборна кампания. А това го дискредитира силно - не случайно загуби изборите. Американците бяха принудени да се намесят, за да спасят честта на французи и британци, които заедно не можаха да сторят нищо значимо нито във въздуха, още по-малко по суша. Та Белият дом тогава спаси Саркози, който сега призовава за анти-ИДИЛ коалиция с Русия на Путин без условия. Нищо ново под слънцето - той дописва личната си история от компромиси с Русия от името на Европа - така беше в Грузия, сега иска същото и за Украйна.
Нормално е привържениците на руския президент и той самият да предпочитат да видят "приятеля" Саркози в Елисейския дворец.
Арабските пролети не са измислени като концепция в САЩ, а са продукт на сложна комбинация от автори - Ердоганова Турция, режимите в Катар и Саудитска Арабия и отново при активната намеса на Франция и Великобритания.
Винаги можем да заемем героична поза - по-сложно е да дефинираме, какво искаме и как да го постигнем.
Защото не е въпросът само и толкова дали и кога ще има наземна операция срещу ИДИЛ в Сирия. Въпросът е как да се неутрализира тази заплаха навсякъде и особено в Европа.
За това ни трябва умни, а не бързи решения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар