сряда, 18 ноември 2015 г.

Фактор: Виваком - бурята предстои

Двете публикации в руските медии на спорещите в България страни и стоящите зад тях кръгове в Москва - съответно в Лента.ру и вестник Комерсант показват една важна особеност на българо-руските отношения. Важни решения за България често се вземат в Кремъл, който арбитрира между спорещи чрез своите проксита в България руски олигарси - политици или бизнесмени. Не е за пръв път - спомнете си сагата на Петрол преди години.
Българската държава обикновено нехае - или защото водещи хора "на върха" са заинтересовани - така беше по проекта Белене и Южен поток, или са достатъчно сплашени, че срещу тях могат да се предприемат действия. Не търсете идеология, търсете пари, власт, влияние. Още по-малко братски чувства или славянска солидарност.
Не твърдя, че и руската страна не е страдала често при опитите си да изгради частни политико-икономически схеми за реализация на определени проекти под егидата на национални интереси.
Възприеманата като задължителната намеса на президента Путин във всяка една от тези битки между неговите боляри не е абстракция, но в повечето случаи е мит, с който спорещите страни се замерят. Нещата обикновено се договарят на по-ниско равнище. След това, ако все още има нужда, се търси благословия в Кремъл за победата на вече спечелилия. Само в редки случаи - когато са престъпени по-висши интереси - картите се пренареждат след "заповед от горе".
Това, че някой иска да изкара пари от препродажбата на силно подценен актив, за наша с Вас сметка, не е новост за българския бизнес. Това е бърза и лесна печалба - няма сила на този свят,която да попречи на родни "бизнесмени", особено на онези, които могат да осигурят и политическа подкрепа за подобни сделки.
Общото правило в случая е да се "прецака" държавата, този път с близо 200 милиона евро, като вместо към държавния бюджет тези средства се пренасочат към конкретно частно благоденствие. Трябва да отчитаме факта, че след краха на Белене и Южен поток пресъхнаха финансовите потоци към задкулисието. За това кръговете около Кой? и Ко имат остра нужда от генератор на кеш, който да им поддържа жизнените системи. Те просто ще източат Виваком и след време ще го захвърлят като непотребна вещ. Точно както направиха с КТБ и вероятно скоро с една банка. Хищници.
Държавата нехае, макар, че може да спре процеса, да го рестартира по свои правила и да го контролира отблизо така, че да създаде максимална прозрачност и конкуренция, за да извлече максимални ползи. Така ще се подобри и имиджа ни като страна в която има правила и процедури.
Пак държавата, чрез Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите има интерес от максимална капитализация на активите в масата на несъстоятелността на КТБ за да може да си върне кредита. Иначе той ще мине към графата "несъбираем" изцяло или частично и сметката ще се окаже в нашата пощенска кутия.
Още по странно е мълчанието на държавата пред вид на последствията от преминаването на един от ключовите активи, финансирани с кредит от КТБ в ръцете на спорни инвеститори. Дори с невъоръжено око се вижда, че ще има негативни последствия за националната сигурност. Все пак през БТК, сега Виваком, и НУРТС преминава не само радио и ТВ комуникационната инфраструктура, но и основната част от интернет трафика и обмена на метаданни.
Да не говорим за зависимостта на армията и службите на сигурност.
Мълчанието на правителството е силно притеснително, а разграничаването на премиера от президента по линията на "ястребите" и хибридната война - от чийто контекст е сделката за Виваком - е още по-опасно. Защото именно договорената зад кадър и при бездействието на българското правителство смяна на собственост при лесно доказуеми щети за бюджета и националната сигурност си е перфектен израз на хибридно въздействие - държавата е блокирана без видимо усилия отвън, а от вътре. Институциите не действат.
Но бурята тепърва предстои. 
Всяка смяна на собственост ще мине през санкция на ЕК. Да не говорим за НАТО. 
Спорът между Пеевски, вече със съюзници от "дясно", и Цветан Василев, като местни проксита на ВТБ и на Константин Малофеев никога не е било спор между частни акционери, защото и преди и сега зад тях стои друга държава.
И Малофеев и ВТБ се намират под санкционен режим. Държавата България носи отговорност за прилагането на тези санкции спрямо ВТБ /тя де факто се опитва да рефинансира сделка/, така и спрямо Константин Малофеев и негови представители.
Държавата има какво да прави по темата. Нещо повече, тя вече е направила нужното за обезпечаване на своите интереси, като е блокирала разпореждането с акции вън Виваком. 
Въпросът е дали ще опровергае досегашните си действия по блокирането на акции като приемем играта на частните интереси като правомерна и допустима.
Няма съмнение, че сме свидетели на умишлено лоша процедура по продажба, организирана от ВТБ. Компаниите не са допуснати да направят обичайните проверки на състоянието /дю дилижънс/ поради което офертите на сегашните участници са под условие или индикативни.
В момента тече продажба на сръбския телеком, където мултипликатора по ЕБИТДА е значително по-висок.
​Пасивната позиция на България по очевидно непрозрачна сделка е не само удар върху репутацията ни, но и усилва усещането за лоша инвестиционна среда, което не само вече отблъсна първокласни инвеститори, но изпраща лош сигнал към нови инвеститори.​
За сведение при аналогични ситуации, европейските правителства са блокирали придобиванията на важни компании от руски инвеститори, когато има опасения за неблагоприятни последствия върху националните интереси, така и върху колективната сигурност - ЕС и НАТО.
Например, Великобритания в края на 2014 отказа на LetterOne (от групата на Михаил Фридман) да придобие от немската RWE стратегически активи - нефтени полета в Северно Море.  ЕС през март 2015 блокира строежа в Унгария на нови атомни мощности от Росатом. Да не говорим за хилядите замразени или блокирани сделки с участието на санкционирани лица.
Най-нерадостното в случая, че унищожителните битки вътре в българския политически и бизнес елит водят до усилване на уязвимостта ни спрямо хибридни въздействия и обезценяване на активите ни, от което се възползват всякакви инвеститори - предатори /хищници/ и други неприятели.
И това е така, само защото държавата отсъства като самостоятелен фактор, а в повечето случаи се явява на страната на една от спорещите страни.
Времена, нрави.  

Няма коментари:

Публикуване на коментар