четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Ще спрат ли доставките на природен газ през Украйна?

При други обстоятелства бих оценил размяната на словесни фойерверки между Милер и Андри Коболев, шеф на Нафтогаз, като ритуални за този сезон - водят се преговори за годишните доставки, за цени и условия и играта с прекъсвания на доставките срещу прекъсване на покупките не е нова.
Но нещата като оценка на риск трудно могат да бъдат сравними в контекста на случващото в отношенията между Украйна и Русия и най-вече геополитическата рамка, в която Русия осъществява своята политика.
Вчера премиерът Борисов каза, че има спад в налягането - което само по себе си е сигурен знак, че има проблем. От друга от Булгаргаз твърдят, че няма повод за безпокойство. Както винаги всеки има своето основание, но дали рисковете за България от това са по-малки.
Първо, действително Украйна няма интерес да предплаща и купува руски газ при тези цени. Както и България в миналото и в по-малка степен сега, "братските" партньори плащат най-високи цени за газпромовски газ. В момента "политическата" цена за Нафтогаз е 227 долара, което е близо 30 долара над цената на газовата платформа CEGH във Виена. Естествено няма логика украинците да купува много по-скъп газ при това при условия на предплащане, още повече при оскъдните средства, които имат.
До тук нещата са ясни и няма да се променят.
Проблемът е, че западните партньори, които са в състояние да покрият значителна част от нуждите на потреблението /но не цялата/ и най-вече задължителните количества буферен газ, който да обезпечи транзита в газохранилищата на Украйна, не виждат финансовото обезпечение на сделките.
Украйна все още работи по осигуряването на средства от Европейската банка за развитие - 300 милиона револвиращ кредит, и 200 милиона долара от Световната банка. Напълно е възможна хипотеза при която налягането по транзитните тръби след Украйна пада не защото Киев "несанкционирано отбира" /отклонява/ /по любимия израз на Газпром/ газ, а защото няма достатъчно буферни количества в подземните газохранилища, които при условията на повишено пиково търсене особено след средата на февруари могат да се окажат проблемни.
Напомням, че за нормалното функциониране на транзитната система на Украйна са необходими минимум 20 милиарда кубически метра. Такива количества няма, поне такива, които да бъдат точно определени за обслужване на транзита.
Шефът на Булгаргаз каза, че вече могат да теглят природен газ от Чирен, но трябваше да уточни, че дебитния капацитет е до 4,7 кубически метра на ден, защото нищо не бе направено за последните 6 години за увеличаване на капацитет за съхранение и дебит чрез нови сондажи в хранилището Чирен. А консумацията обичайно силно надвишава 12-13 милиона кубически метра и това не са най-високите дневни равнища на консумацията през зимата.
Да, има природен газ в тръбите, които благодарение на компресорните станции, могат да служат за газосъхранение, но проблемът с липсата на количества буферен газ в Украйна е нерешим в условията на студена зима и повишено потребление и за Булгартрансгаз. Няма откъде да дойдат допълнителните количества - т.е. считаната за сега екстремна, но все още вероятна прогноза за спад на налягането и прекъсването на доставките, е, че евентуално прекъсване няма да бъде кратко, защото по средата на студена зима няма откъде да се покрият дефицитите по транзита в Украйна.
В този смисъл нито лайнпакът /компресирания в тръбите газ/, нито Чирен ще ни решат проблема.
Освен това при анализите на риска - в контекста на взривените електропроводи за Крим, вече влизат и повишен риск от "удари под кръста". Никой не може да бъде сигурен дали ситуацията няма да излезе извън контрол - "случайни" взривове на газопроводи и то магистрални в Украйна са се случвали. Това, че не са отразени широко в медиите не е утеха. Макар, че именно благодарение на изключително разгърната си система и дублиращи капацитети, и много трудно да се прекъсне транзита за Европа през тази страна, което я прави незаменима. Риск има и често възприятията за наличието му е по-силно от реалността за пазара и консуматорите.
В същото време в Прегледа за състоянието на Енергийния съюз, който бе направен миналата седмица от Европейската комисия, България отново блести с тоталната си зависимост от една тръба и един източник и липсата на действащи договори за алтернативни доставки, включително при извънредни кризи.
Да договаряш доставки на извънредни количества или отново да разчиташ, че Газпром ще ги покрие чрез доставки на терминала за втечнен газ при Ревитуса за негова сметка е откровена недалновидност. Веднъж с Газпром, докрай с Газпром е теза на обречените или на тотално зависимите.
Ако случайно тогава се сетим да купим газ от други източници - то това ще бъде при съвършено различни условия, най-вече като цени. Което отново ще послужи на адептите на монополната зависимост за да потвърдят отново текущите си пристрастия.
Как да продадеш на търговци на природен газ капацитетите на бъдещите интерконектори, като до този момент няма, а и не се очертава вероятността от продажба на един кубически метър природен газ в България от друга компания освен от Газпром и като няма шанс да изкараш извън страната природен газ, който вкараш?
И така до окончателната победа на здравите сили над здравия разум.



Няма коментари:

Публикуване на коментар