понеделник, 30 ноември 2015 г.

Мениджър: Празникът в Русия свърши

Лидерът на Справедлива Русия Сергей Миронов е внесъл законопроекта, който ще даде възможност на руското правителство да забранява пътуванията на руски граждани към определени по списък страни.
До тук новина няма. Има логика, има тенденции и тези които следят руската политическа сцена едва ли ще променят дневния си ритъм заради подобна вест..
Когато Кремъл разполагаше с повече пари, отколкото можеше да разходи, нямаше проблем да се поддържа висок стандарт и да се държи властта в комфорт. Дори опозицията можеше да бъде "купена", а малкото недоволни на улицата трудно можеха да спечелят симпатии. Растяха заплати, доходите бяха във възход, руснаците можеха да пътуват където си искат и да демонстрират новото си благоденствие.
Уви, парите секнаха. И въпреки четирите трилиона долара, които заляха Русия след 2003 година, те не родиха устойчив и най-вече независим растежен потенциал. Днес трябва да се режат разходи, да се ограничават доходи и привилегии. Празникът свърши.
Остана само оръжието и армията, в която бяха инвестирани последните значими средства. Проблемът е, че армията разходва, а не генерира доходи. Версията, че Русия влезе в Сирия за да вдигне цените на нефта и природния газ е възможна, но почива върху тотално непознаване на тенденциите и движещите сили в този пазар.
Другият вариант през който армиите правят богатство е чрез външни завоевания или силовите застраховки - точно като на времето групировките у нас изкарваха пари. Дестабилизираш правителство, показваш му сила и след това очакваш то да се застрахова при теб срещу съответните отстъпки и застрахователни "премии". Вероятно подобна е била идеята за силово присъствие в Украйна, за да се принуди правителството в Киев да се съобразява с първостепенния руски интерес от запазване на пазара на енергийни ресурси.
Как да не си спомниш за класиката на премиера Черномирдин, който бе и посланик на Русия в Украйна; "хотели как лучше, а получилось как всегда".
Украйна спря вноса на природен газ и Русия се лиши от най-големия си в миналото пазар, а между двете държави бе издълбан труден за преодоляване исторически ров, който рязко влоши външната геостратегическа среда не само на сегашното, но и на много бъдещи руски правителства.
Днес Русия е на път да си влоши рязко отношенията с втория по-значимост вносител на руски природен газ - Турция, което означава още по-несигурна перспектива за доходи.
Да не говорим, че тенденцията към задържане и дори понижаване на цените съвсем не е екзотика, още по-малко минало.
Заговори се за въвеждане на ограничителни мерки върху износа на капитал. Не мислете, че това ще засегне някой от олигарсите, които изнасят "законно" десетки милиарди долари зад граница и които живеят в блестяща изолация на Запад от проблемите на обикновените руснаци. На тях нищо не им коства да се кълнат във вярност на Президента Путин, но от безопасно разстояние и от комфортните си имения в сигурна Европа.
Става дума за трудната и незавидна съдба на обикновения руски гражданин, чийто доходи падат не само относително - спрямо нивата от минали години, но и абсолютно - конвертирани в долари и евро. Правителството търси начин за ограничаване на търсенето на чуждестранна валута и един от начините е руския турист да пътува по-малко, да купува по-малко стоки и услуги от чужбина. Нали си давате сметка, че близо 4 милиона руски туристи няма как да останат у дома, само защото правителството не иска да ги види в Турция. Не може и да се пренастрои руския пазар за толкова драматична загуба на основната си дестинация.
Въвеждането на капиталов контрол по подобие на съветските времена е прекалено видим и болезнен маркер за провала на управлението на Путин. Той трудно се обяснява, независимо от тоталния медиен монопол.
Кремъл заложи се на екстернализацията на Злото, паралелно с усилването на рисковите операции зад граница, които постоянно генерират вероятност от нови инциденти.
Руската външна политика стана много по-агресивна, като се заложи на военната сила. Който не иска да има врагове, просто внимава да не се държи като слон в стъкларски магазин и да не провокира кризи около себе си. То не бе Грузия, не бе Украйна, сега Сирия и всякакви хибридни въздействия. Ще разочаровам симпатизантите на Путин, но това в никакъв случай не е проруска политика, защото в края на уравнението Русия ще остане с по-малко приятели, с по-малко богатство и с никаква перспектива.
Инцидентът със сваления руски самолет вероятно е калкулиран риск, както от турска, но още повече от руска страна. Трябва изобщо да не познаваш системите за военно и политическо планиране, да пренебрегнеш тотално червените семафори по пътя към сблъсъка в небето над сирийско-турската граница, за да твърдиш, че си бил изненадан и някой ти и забил нож в гърба. Кремъл е съзнавал, че напрежението е високо и при отсъствие на аналогично споразумение на това което постигнаха САЩ и Русия, между Турция и Русия рискът от ситуация извън контрол е също висок. Обясненията не са много, но във всички присъства възможната оценка на ситуацията, че при дадените условия този сблъсък е бил неизбежен и двете страни са вървели съзнателно към него, пренебрегвайки много възможности за деескалация и решение.
Управляема конфронтация на Русия със САЩ и ЕС едва ли ще се получи, защото президентът Обама е тотален изолационист и отказва изобщо да реагира на руската игра. Не му и трябва. Москва не е в състояние да въвлече САЩ в конфронтация в Сирия или някъде другаде в Близкия изток, или да наложи насила сътрудничество. Суровия нефт не е повече автоматичен мотив за интервенция на Вашингтон. Европа няма нито интереси, нито ресурс за интервенция. Пък и има огромни вътрешни проблеми. Затова Русия остава сама в усилията си да предизвика някаква по-значителна динамика и да спечели уважение и респект към възможностите си за силови външни въздействия.
Тъй като подобни разсъждения са мейнстрийм дори и за анализаторите в Москва, остава самоналагащия се извод, че съзнателното изостряне на напрежението в отношенията с външния свят е единствения модел за оцеляване на режима на Владимир Путин.
Европейският съюз налага санкции срещу видни политици и определени стратегически компании, с минимален ефект върху обикновения руснак.
Кремъл налага контрасанкции, които удрят основно върху руския гражданин, като междувременно руските санкции ограничават плащанията навън за стоки и услуги и отслабват натиска върху курса на рублата.
Въпреки, че Турция не се присъедини към санкциите на Запада, тя сама стана обект на контрасанкции срещу ЕС. Но забележете, както посочи руското правителство - само за някои стоки и услуги, за да няма дефицит по празниците. Величието и гордостта са важни, но още по-важно е руските граждани да не протестират, че рафтовете в магазините са празни, а цените високи.
В този контекст няма новина, че Госдумата иска да забрани на руснаците да пътуват зад граница към "лоши"/по дефиницията на кабинета Медведев/ дестинации. Няма никаква причина да си мислим, че сред неблагонадежните страни един ден няма да се окаже и България. Никога не можете да бъдете сигурни какво ще бъде настроението на властимащите в Кремъл по отношение на едни или други стъпки на българското правителство.
Политическият риск от правенето на бизнес с Русия си остава невъзможен за прогнозиране и управление, което кара все повече българи, а и европейци, да предпочитат въздържанието - "ни меда, ни жилото". Всяка седмица идват новини, че поредния западен инвеститор, търговец или производител се изтегля от Русия поради срива в покупателната способност и неблагоприятните бизнес перспективи..
Така, че забраната за посещение в определени от Белия дом в Москва страни, която се обсъжда в Държавната Дума на Русия е логична и неизбежна стъпка по пътя към автархията в самоизолацията на режима в Кремъл.
Очаквайте следващите контрасанкции.
Пари няма, няма и да има.
Затова ще има зрелища и новини.

Няма коментари:

Публикуване на коментар