вторник, 1 декември 2015 г.

Фактор: Зад неслучващата се диверсификация и конкуренция на българския газов пазар – сянката на Кой?

Наблюдавам от много години развитията на българския газов и енергиен пазар. Няма недостиг от намерения и лозунги, че се стремим истински и съзнателно към най-скорошна диверсификация, максимални газови потоци и конкуренция. На всякакво равнище.
Но едно са думите, друго делата и фактите.
От шест години не сме мръднали ни на йота. Това е неоспорим факт.
Уж все се говорят правилните и политкоректни приказки, все се заканваме на нерешенитe проблеми, пък все се оказваме на изходна позиция - без грам неруски газ нито купен, нито транзитиран през българска територия, без функциониращи реверсивни връзки, без междусистемни споразумения на газовите оператори, без интерконектори, без разширено газхранилище, с мораториум върху конкретна технология за добив на шистов газ, с прокуден стратегически инвеститор, с прекратен местен добив и отложени за след десет години надежди за възстановяване му.
Едно единствено нещо остава непроменено - пристрастяването на нашите газови компании към Газпром, както и упоритата, дори сляпа надежда на част от политическия елит да се включи към всяка нова тръба и покрай газовия поток да стане съпричастен и към съответните финансови ручейчета.
Това не е случайност, а системна характеристика на българската енергийна политика през последните десет и повече години. Каквито и обективни пречки да се бяха изпречили на пътя, на фона на доказаните успехи в изграждането на пътна инфраструктура, все един от гореизброените диверсификационни проекти в сферата на природния газ трябавше да се е случил. Но не би.
Публиката постоянно има усещането, че се случва някакъв паралелен дневен ред на т.н. диверсификация на източниците, в която реалните, постижими стъпки се подменят от виртуални гранд инициативи, които отвличат вниманието на обществото и компенсират отсъствието на реален напредък. Продължаваме упорито и без прекъсване да насищаме информационното пространство с квази инициативи - да съживяваме "мъртвия" Южен поток, да настояваме, че от Черно море ще влязат в страната 63 милиарда кубически метра газ, да строим газокомпресорни станции, въпреки, че и сега преносната ни мрежа има незаети капацитети, да строим газопроводи, от които никой няма да има нужда - като този от Варна до Оряхово. Изобщо харчат се пари, кипи труд, а реалните и постижими неща се оказват все на стартова позиция - кота нула. Абстракция остава и конкуренцията на различни доставчици за правото да доставят природен газ на българския консуматор.
Сега сме пред подписване на окончателното инвестиционно решение на интерконектора Гърция - България, което изглежда като лъч надежда, особено на фона на „епичните“ усилия за да се стигне до масата за подписите. Съпротивата у нас в никакъв случай не бе по-малка, отколкото у партньорите. То не бяха блокиращи условия, задължителни минимуми от доходност, нереалистичени окачвания, гаранции и т.н. Не зная всичко, тъй като следя само публичните източници.  Но е ясно без съмнение - Кой? и компания продължава да контролира почти всичко в енергетиката независимо от смяната на правителството. Неговите хора и досега успяват да предотвратят всяка реална диверсификация и конкуренция на нашия газов пазар. Тези сили направиха всичко възможно за да спрат реалния напредък по интерконектора в продължение на много години. И винаги „в името на националните интереси“, като се постараха да вкарат проекта в глуха улица няколко пъти. Те много добре разбират, че интерконекторът може да изиграе ключова роля за превръщането на България в транзитен център на значителни неруски газови потоци, в това число от глобалния пазар на втечнен природен газ към Централа и Източна Европа. Но затова ни трябва сътрудничество и солидарност със страните, подписали се против Северен поток-2, защото газовият пазар е все повече пазар на потребителите, а не на търговците. 
А ние какво направихме с решението да се разграничим и да не подписваме съгласувания вече протест срещу Северен поток-2, в който участва и Гърция!? Решихме да заложим на Южен поток, т.е. да гоним дивото, вместо да координираме усилията си и интегрираме възможностите на газопреносните си мрежи за да предложим интегрирана транспортна услуги с много входни и изходни точки, включително като интегрираме в тях и новия интерконектор с Гърция.
Да говориш, че Южен поток ще увеличи конкуренцията на газовия пазар в България е не само съзнателно заблуждение, но и манипулация. Напротив - Южен поток блокира възможността да се реализира каквато и да е диверсификация у нас, защото на практика осуетява и без това слабите възможности за навлизане на неруски газ у нас. Без да има отворен достъп до нашата преносна мрежа от юг и север за неруски доставчици, България ще си остане все так в плен на газовия монопол на Газпром.
Пътят до окончателното пускане в експлоатация на интерконектора ще бъде труден и дълъг, защото има много подводни камъни и мини, заложени от Кой? и партньори.
Опитаха се да приложат техниката, с която блокираха разширяването на газохранилището Чирен, като без никаква нужда при проект за интерконектор с Гърция, който може да се надгражда съгласно търсенето изведоха като предварително условие задължително увеличаване на капацитета до 30 милиарда кубически метра. При положение, че правените до този момент маркет тестове показват ангажираност за около милиард и половина кубически метра максимум. Надуваш претенцията до край и оставаш абсурда сам да блокира работата.
Никой не говори за това, че при изкуствено поддържаните ниски транзитни тарифи за пренос за газ за Газпромекспорт, които са без прецедент в Европа - 1.85 долара за пренос на 1000 кубически метра газ на 100 км разстояние, ние де факто даваме непазарно преимушество на руския газов монопол в конкуренцията с всяка друга компания, която ще ползва услугите на интерконектора, защото там тарифите ще бъдат 5-8 пъти по-високи. Това означава, че ако през гръцко-българския интерконектор преминат заложените в проекта количества от 5 милиарда кубически метра на година, в съвместната компания ще влязат почти толкова приходи, колкото получава Булгартрансгаз за целия текущ транзит от Русия за три пъти по-големи количества.
„Откритието“, което направихме неотдавна и то след забраните върху фракинга, че е най-добре да имаме местен добив на нефт и газ. След шест години туткане и нищоправене, този нов акцент към проучването и добива на нефт и газ дойде навреме за да открие нова страница в виртуализацията на българската газова диверсификация. Най-вероятно, защото няма реални перспективи за местен добив през следващите десет години, които да заплашват газовия монопол на Газпром. Респективно в медийно и пропагандно отношения тезата за местния добив е напълно безопасна за текущия дебат относно алтернативния внос, транзит и либерализацията на пазара. Да не говорим, че при новите блокове в Черно море, говорим за бъдещи и несигурни събития - там шансовете за успех са едно към четири, в най-добрия случай. 
Всяка отложена година в диверсификацията означава гарантирани приходи на Газпром от България в размер на над 600 милиона долара, без да се калкулират ползите от транзитирания през наши тръби газ в Турция, Македония и Гърция, които са още над 3,5 милиарда долара.
Ако пък успеем да привлечем допълнителни количества от терминала за втечнен газ в Александруполис и от други източници, като реализираме планираните обеми от 30 милиарда кубически метра през интерконектора, ще успеем да получим ползи в пъти над онези, които се обещават от Южен поток, дори в оптимистичните му варианти. Защото в единият случай ще продължаваме да имаме "договорени" с Газпром цени, а в другия ще имаме "пазарни" цени.
На всичко отгоре, благодарение на ексклузивността в сегашния договор за пренос и продажба с Газпромекспорт, България не може да ползва дори незаетите капацитети по тръбите, по които сега тече руски газ към Гърция, Македония и Турция, нито да пусне реверсивни връзки, като ги използва за обратни потоци. Нищо че и Унгария, и Словакия, и Унгария и Полша при същите договори с Газпром отдавна реализират реверсивни доставки и печелят много добри пари.
Хем не получаваме нищо, хем ни се блокира възможността да предлагаме свободни капацитети на други компании.
Най-скандалното в случая, че това по никакъв начин не ограничава възможността именно благодарение на свръхниските транзитни тарифи Газпромекспорт да предлага на свои партньори да транзитират газ по транзитната ни система, каквито сведения вече има. Разбира се със съответния марж. 
Кой тогава е глупавият в схемата?





Няма коментари:

Публикуване на коментар