четвъртък, 10 декември 2015 г.

За реформите и оставането на власт

Скептик съм относно излизането на министрите на РБ от кабинета. Веднъж, защото част от тях реализират реформи и винаги могат да излязат с аргумента, че ако напуснат ще спре реформата в техните сектори, т.е. загубите ще бъдат не само лични, не само партийни, но и на обществото. Друго обяснение е естествената зависимост от властовата позиция, която се развива когато си на високо. Човек е склонен да надцени ролята и значението на личните си усилия и трето, аргумента, че това ще дестабилизира правителство в полза на враговете му, тоест ще поднесе на тепсия властта на ДПС и статуквото - както при Филип Димитров.
Трябва да е ясно, че Местан и Пеевски не са тъждествени. Нито единият, нито другият и най-вече силите зад тях нямат интерес да афишират открито степента на влияние върху Борисов и ГЕРБ, именно защото го устройва задкулисното влияние и възможността да вземат политически данък от всяка сделка в Парламента или от бизнес възможност в страната. Те на практика могат всичко без да поемат никаква отговорност. Прокурорът им гарантира имунитет срещу преследване. Такъв лукс очевидно не могат да имат ако открито са във властта. Тук и ГЕРБ нямат интерес да афишират "хватката" на ДПС - ще загубят електорат и въпреки машината за избори могат да загубят "от улицата". Бързо и този път безвъзвратно. Достатъчно е видят, че масата която гласува за тях не е увеличава, а намалява.
Няма никакво съмнение, че ходовете, които бяха изиграни вчера бяха прогнозируеми и реперитирани от всички играчи. Представям си как порядъчните нормални хора са възприели неприкритото задоволство на експрезидента Първанов. Но каквото и да си говорим отношението към министър Иванов е симптоматично за всеки друг дръзнал да прави реформи в това правителство. Колчем стигне да границите на допустимото за Кой? той напуска през задния вход. Маркирана територия на интереси на Корпулентия и Кой? е договорена и премиерът Борисов се съобразява с нея. Избраният подход от него да жертва министрите си и да започва с нов кон е все пак обречен. Той не разбира, че няма място за разбирателство с Кой? защото отдавна е премината линията на възможно съвместяване и паралелност в интереси на обществото и на Кой?. Те са взаимно изключващи. Всеки път когато премиерът жертва министър - той изпраща сигнал на всички други министри и обществото - които обезкуражават дръзките и дръзналите, качват цената на реформата и най-вече рязко снижават моралната база и очакванията за позитивно развитие. И отговорността - неговата лична - никъде не отива, тя остава и се акумулира.
Тук не е мястото да правя икономически анализ на ситуацията която налага реформите - ще кажа само, че нещата са не само зле в отделни сектори, но са прекомерно зле, не само и толкова заради пазарната конюнктура, а заради невъзможния за управление и усилващ се политически или управленски риск - стопанските играчи не могат да факторират непрогнозируемостта и нерешителността на правителство в усилията да отиде "до край". Ефектът на взаимноусилващите си кризи от отложени или полуреформи -цунами ефекта - е все по вероятен. Тогава няма да има значение какво сме мислили, какво сме правили - вълната на отрицанието ще бъде тотална. Като в Гърция - и само да не залъгват, че Пеевските медии ще успокоят топката и спестят грубите сцени.
Премиерът трябва да е сляп да отрича взаимовръзката между ескалиращия егоизъм и претенции на Кой? в преследване на политико-олигархични интереси като "за последно" - като се "храни" от все по-високо равнище на корупция и кражби - краде се тотално и безскрупулно от държавата и обществото - Виваком, КТБ, Банката Виктория, горивата, винетките, и т.н. и перспективите на своето управление. На годишна база корупцията изяжда над 10 милиарда евро от общото ни богатство, което е не само огромна хапка от богатството ни, но и несъстояли се реформи и инвестиции за ново бъдещо и устойчиво богатство.
Така, че господа и госпожи министри - въпросът е не дали и кога ще се излезе от властта, а въпросът е кога ще върнем България в руслото на устойчивото и възходящо развитие. Личните Ви съдби са второстепенна грижа. Ако случайно някой реши да напусне правителството - бъдете сигурни, че това не е край на неговата кариера от гледна точка на средно и дългосрочна перспектива.
Не искам да бъда съдник, защото е лесно да не си във властта и да даваш съвети на други как да я напуснат.
Но съдбата на България и на реформите трябва да бъде над всичко когато вземате своите решения.

Няма коментари:

Публикуване на коментар