петък, 18 декември 2015 г.

Интервю за Хипотези: Олигархията - бизнес и политическа, зависи от възможностите за източване на НЕК и БЕХ


Г-н Василев, тези дни политически трусове разлюляха кабинета и сякаш някак встрани остават апелите на бизнеса за поскъпване на тока, което ще създаде и друг вид криза, как ще коментирате случващото се?
- Апелите за поскъпване или запазване на цените на тока, са символ на отсъствието на реформи и на пазар. В известен смисъл ситуацията в енергетиката се повтаря и в други сфери - отсъства свободния пазар, за сметка на очаквания за намеса на държавата и свръхрегулация. Но в коя сфера имаме склонност да се отворим за повече състезателност? Монополът и държавната намеса са естествена мисловна опора на хора, които не са изминали съществената част от своя преход към нормалността и европейските цивилизационни ценности. Още очакваме някой друг, най-често държавата, да ни реши проблемите - нищо, че ние плащаме за това с цената на устойчивата си бедност.
Министър Теменужка Петкова обяви старт на енергийната борса у нас. Каква е ползата за обществото ни от този способ и още - смятате ли, че гражданите и бизнесът са готови за това?
- Стартът на електроенергийната борса е плах опит в добра посока - но там все още няма нужната ликвидност и мащаб, за да се каже, че пазарът определя. У нас хлябът и ножът са у чиновниците и политиците, не у мениджърите и пазара. За съжаление са такива и преобладаващите обществени нагласи- ако утре пазарът покаже, че цените трябва да тръгнат нагоре бъдете сигурни, че ще има протести и хората няма да протестират пред електроенергийната борса, а пред Министерски съвет. И тогава не изключвам отново да минем на ръчно управление, като за пореден път влезем в цикъла от единия джоб като данъкоплатци, към другия джоб като потребителите, минус разходите за политици и посредничеството на олигарсите. 
В държава като нашата възможно ли е да се постигне механизъм за защита на енергийно бедните ни сънародници и, ако да, какъв е той? Предвид това, че ЕК ни подреди на челно място като енергийни бедняци?
- Със сигурност такъв механизъм е не само възможен, той съществува. Но парадоксът е, че ако трябва да приложим евронормите за енергийна бедност, няма да стигнат средствата за съществено компенсиране на евентуално поскъпване. Затова помагаме по малко на по-малко хора и постоянно местим границата на енергийната бедност и се опитваме да лавираме, за да опитомим евентуално недоволство. И тук отново пазарът и либерализацията могат да дадат по-доброто решение, отколкото социалните програми. Осигурете конкуренция и ликвидност - цените не само ще паднат, но и през пазарните субекти ще може много по-адекватно и прозрачно да се подпомагат енергийно бедните, отколкото през социалните системи.
Защо държавата полага повече усилия да спасява своите вече кухи и източени структури като НЕК и БЕХ и сякаш нехае за своите граждани - потребители и данъкоплатци?
- Ключов въпрос. Прост отговор - защото олигархията - бизнес и политическа, зависи от възможностите за източване на тези компании. И тъй като корупционните потоци се свиха, поради тежкото им финансово положение - НЕК е във фактически фалит, другата е със катастрофална преоценка на активите /загуба от между 7-10 милиарда лева/ - сега "посредниците" се насочиха към други сектори. Но докато се наливат пари за покриване на загубите на енергийните компании, както и при банките, извън пазарни правила и чистилището на фалитите, все в името на "националния интерес" ще има мегдан за преразпределение на публичен ресурс към частни джобове.
Двете компании все пак не могат да продължат да съществуват паралелно - една от тях - или БЕХ или НЕК ще трябва да бъде закрита.
Как ще коментирате изявлението на премиера, че България търси инвеститори за газов хъб "Балкан", предвид и това, че преди време писахте, че всеки следващ газов ход на държавата ни е празен?
- Много трудно се коментират подвижни идеи. Когато под хъб се разбираше - преразпределителен център за Южен поток, нещата изглеждаха по- ясни идейно. Сега виждам, че има еволюция и е осъзната нуждата от диверсификация на газовите потоци и натоварване на всички транспортните капацитети през страната към всички входно-източни точки в системата. Но все още в плановете на Булгартрансгаз и разбирането на ръководните фактори у нас присъстват 43-те милиарда кубически метра от Русия и съответните национални грандпроекти - Варна-Оряхово и двата лупинга.
Извън това, обаче имаме всички шансове да ускорим интерконекторите с Турция и Сърбия, които могат действително да повишат както мащаба на газовите потоци, така и ликвидността на евентуална газова борса в България. Но затова трябва да се отворят всички свободни капацитети на преносната и транзитна мрежа за ползване от търговците на природен газ.
- Като дипломат и бивш наш посланик в Русия, как ще коментирате случващото между Турция и Москва и какви ще са последиците в международен аспект от този конфликт?
- Едва ли може да има поле за радост от това, че два наши съседа са се скарали помежду си. Но трябва да приемам случилото се и последствията, като се справяме с предизвикателствата, ограничим щетите и се възползваме от възможностите.
Безспорно има положителни страни за нас - виждате, че Анкара се разбърза с интерконектора Турция - България - проект, който до този момент беше умишлено бавила и използвала като разменна монета в преговорите с Газпром за по-ниски цени на природния газ. Спирането на Турски поток означава, че Трансбалканския газопровод не само няма да бъде затворен, но и както посочват данните за транзита през 4-то тримесечие на тази година вносът в Турция се увеличава.
Въпрос е на време ситуацията между двете страни да се нормализира, предполагам не много време. Но сърдечността в отношенията между двамата лидери - Путин и Ердоган и привилегированите връзки са в историята.

Няма коментари:

Публикуване на коментар