четвъртък, 31 декември 2015 г.

Реформата и партиите - политическата ни класа фалира

Питам ДБГ, СДС и другите от РБ, питам Патриотите, питам редовите депутати и членове на ГЕРБ, които твърдят, че са центро-десни - и те ли не виждат олигархия в България, както господин Цветанов?! 
Защото ако не виждат олигархия, значи няма как да осъзнаят необходимостта от борба с нещо, което е невидимо за тях. 
Методите за отстраняване на олигархията и в политическите и в бизнес вариантите са ясни - антикорупционни мерки /защото корупцията е главното оръжие на олигархичния модел/, съдебна реформа - /защото главния прокурор и редица съдии са гаранции за тяхната безнаказаност/, за реформа в икономиката /защото ще се появи конкуренция, която да ги лиши от привилегията на лесните приходи, промяна в обществените поръчки и противодействие на злоупотребите с евросредства /защото ще лиши олигархията от възможността да купува и корумпира без необходимост да бъде бизнес предприемчива/. 
Къде тук виждате партийност или политика - просто питам най-обикновен въпрос за сравнимост на ценностите, които изповядваме? Ако виждаме различни неща, значи няма как да постигнем консенсус по решенията?
Питам и читателите, Вие виждате ли олигархия в България, която Господин Цветанов и изглежда други лидери на ГЕРБ не виждат?
Такава, която да фалира банки, да получава държавни поръчки, да печели публични търгове за стотици милиони без конкуренция, която да разполага с все по-голям финансов ресурс и на практика да бъде в  състояние да неутрализира изборния процес чрез мрежата си от зависимости, в които са взаимообвързани с политическия елит. И която всяка година "усвоява", като отнема от населението и компаниите на България над 10 милиарда евро, а това е главната предпоставка за липсата на благоденствие, на демографския, икономически и социален срив.
За ДПС вече зная отговора. Там е дадена команда "от горе" и ще видите доста промени, оставки и хибридни действия и "фасадно" говорене /разбирай за Родината и за националните интереси/, което прикрива намерения и интереси. Нищо, че зад кадър ще реализират конкретни хибридни планове, като отстраняването на министър Иванов и извисения, достигащ европейските високи примери, стандарт при изгонването на Лютви Местан. На ред е отстрелването на президента Плевнелиев и най-вече осуетяване на възможността за нов десен президент на България. За да напусне Доган "сараите" значи командата е дошла от "високо" място, но тъй като за него в България "по-високо" място няма значи е от Центъра.
Да си припомним азбучни истини - когато Ви говорят за геополитика, като обяснение за конкретно действие, не вярвайте. Геополитиката не се яде, но тя е добра фасада за прокарване на бизнес интереси и проекти, от които има конкретни финансови ползи. Затова следете парите. 
Най-големият проблем на ДПС е Пеевски - прекалено е корпулентен във финансово отношение за да се лишат от него, но негативите на публичния му имидж са толкова големи, че открит достъп до власт няма да видят скоро. А в същност Пеевски е възможен само като функция и желание на Ахмед Доган - той е финансовата му връзка. Чрез него Доган държи контрола върху парите в ДПС. Само не си мислете, че му пука какво пишат медиите за тоталното клякане на властта пред него и новите му притежания - договори за магистрали, тютюнева фабрика, държавни поръчки и т.н. Защо си мисля, че именно той отстрани Местан чрез Доган и Бисеров чрез прокуратурата и осигури послушанието на другите.
Господин Горанов е принуден да събира повече данъци, не само и толкова защото това му е работата, а защото разходите по олигархията не се покриват от приходите в бюджета. Затова Ви вдигат винетките - за да има пари за търгове, които се печелят от богопомазани. Много по-лесно и справедливо е да бюджета да си прибере дължимото от свръхприходите от продажбата на горивата, но тук също има олигарси и скрити монополи. 
За това ще въведат уикенд данък, уж за да преследват хората с големи къщи и големи коли, а накрая ще го отнесе масата. Тези "големите" винаги ще се скрият с помоща на счетоводни трикове.
Затова господин Горанов е добре да си припомни основно правило на всеки министър на финанси - фискалната политика почива върху морални репери - когато хората нямат усещания за справедливост и когато всеки ден виждат примери на вопиюща корупция, която източва публичните финанси, те нямат склонност да приемат нови данъци или ограничителни мерки.
Затова да се върнем към началото - върнете морала и погнете корупцията, включително своите олигарси - приходите сами ще дойдат във фиска и ще отнемат необходимостта от нови дългове. 
БСП също - те толкова плътно прилепнаха до олигархията, че вече станаха непотребни, защото други партии покриват и техните функции. Социалният репер отдавна не се възприема от избирателите като репер на тази партия. Жалко, защото България винаги ще има нужда от силна проевропейска лява партия.
Напоследък ме обвиняват, че съм се бил радикализирал!? Бог и дълги години учение и опит са ми дали способности да разпознавам проблемите и рискове преди другите. За това се занимавам с рискови анализи и клиентите ми ги четат.
Моите анализи не са от позицията на нито една партия, затова съм безпартиен и имунизиран срещу партийни влияние или корист. Чакам човека, който да ме обвини не анонимно, а с името си, че съм финансиран от някого. Но бягат - удрят от засада и от тъмното. Затова и престанах да им обръщам внимание.
Не съм и политически запалянко, който бърза да етикетира действителността, защото така е най-лесно да обяснява случващото се около нас по политкоректен начин в полза на всеки, който управлява. Познавам и съм работил със свестни хора от всякакъв политически спектър и мога да Ви уверя - хората не са изначално грешни или партийно предопределени, а просто с времето се научават да реагират на житейски жалони, в рамките на които реализират своя професионален и житейски избор. Така неусетно от бунтари и хора на промяната те започват да се лишават от ярките тонове в мисленето си, свикват с гравитацията на околната среда и престават да излъчват импулси на несъгласие. Примиряват се и накрая неусетно се превръщат в крепители на стабилността на статуквото.
България е изправена пред поредната национална катастрофа, която този път не се дължи преимуществено на външни фактори, а на вътрешни системни грешки. Колкото и сложна да бъде международната обстановка, тя не е пречка за развитието на други икономики и страни. Много от добрите и успешни модели за развитие са на страни и народи, които нямат привилегията на нашето географско положение, на съюзите в които членуваме, на историята, която имаме.
Просперитетът на България не се случва само защото ние не го искаме достатъчно силно, а не поради капризи на Съдбата. Ние сами се ограбваме и лишаваме от бъдеще с ясни тенденции и перспективи да загубим и националната си идентичност и превърнем страната в територия с доминиране на други религии, етноси и националности. 
Богатството ни изтича в реката от собствената ни нерешителност, бездействие и съгласието ни да търпим пороците на политическата класа, която ни управлява. Олигархичният модел не е гласуван на избори, той е наложен от малка заинтересована група, която се опитва да въведе режим на групова наследственост на властта - който по нищо не се различава и е органично продължение на номенклатурата на Живковия режим. Това са същите хора и техните наследници. Проблемът не е във фамилиите - всеки има право на своя шанс, а че лифтовете на властта и разпределението на шансовете е узурпирано от тях извън всякакъв демократичен или състезателен процес. 
И тъй като значителна част от техните представители са посредствени по природа или лениви като характер /не им се е налагало дори да мислят за борба за оцеляване или да имат нужда от битка за да се издигнат/ те пренасят тези личностни дефицити на равнището на публичното управление. Те не допускат конкуренция, защото са затворен кръг и "ново дошлите" минават тест за лоялност и съвместимост преди да бъдат издигнати. Затова на практика е невъзможно до високите върхове на властта да достигнат различно мислещи или антисистемни хора.
България разполага с достатъчен ресурс за развитие и за решаване на всичките ни проблеми, при това по начин, който да възроди нацията и да напомни най-славните и страници. При това без да има нужда да завладяваме или потискаме вътрешно когото и да било. Парите ни изчезват пред очите в бездната на "стабилното" статукво.
В търга за Хемус, присъден миналата седмица, потънаха пари, с които България можеше да преструктурира и модернизира БДЖ. 
В КТБ потънаха толкова пари, с колкото България можеше да преструктурира и модернизира системата си за сигурност, в това число и българската армия за да не треперим сега как да реагираме на конфликта между Русия и Турция. Само користната "блестяща изолация" на правителството по случая Виваком ни "спести" толкова, колкото са нужни здравеопазването да се рестартира от по-висока и реформирана база, в това число и да имаме линейки на всяка осма минута и да се справим с дефицитите от лекари и медицински сестри. 
В енергетиката за шест години потънаха близо десет милиарда лева - с толкова пари можехме едновременно да преструктурираме и модернизираме енергетиката, плюс да изградим всички нови магистрали, плюс цялата второстепенна пътна мрежа.
Всяка година корупция изяжда близо 10 милиарда лева - с тези пари като лично богатство България щеше да бъде поне с няколко места по-напред с динамика, която след петнадесет години да я постави в центъра на Европа като благосъстояние. Кой ? и статуквото изядоха нашето минало богатство и със сигурност ще ни лиши от бъдеще.
Моделът Кой? провокира и се храни от нашата бедност, защото тя е в дъното и на нашата управляемост - богати хора не могат да се управляват, нито да се грабят - те винаги ще намерят способ за защита.
Ако не искаме да катастрофираме като нация - ни трябва шокова терапия и нищо по-малко от бунт /протест, не говоря за насилие, макар, че като гледам как се окопали не го изключвам - насилието няма да дойде от протестиращите, а от охраняващите статуквото/. Със стабилизация на статуквото /за която пледира премиера/ отиваме към нова 1997 година.
И нещо за което мнозина предпочитат да не си спомнят - сегашния модел беше легитимиран от Запада със споразуменията на Световната Банка и на Международния Валутен Фонд с Луканов и групата му, сред които днес се откроява Ахмед Доган. Именно тогава бе поставен кръст на възможността за конкуренция на идеи, партии, и алтернативи за икономическо развитие и за реална конвергенция с ценностите на ЕвроАтлантика.
Днес жънем плодовете на "онзи" местен отпечатък на Вашингтонския консенсус, който архитектите на прехода подписаха със Запада и който утвърди властта на новата номенклатура, на новите неформални мрежи на властта без да им постави пътни камъни и мяра, по която да оценява трансформацията им. Никак не е чудно, че и сега тези сили настояват за консенсус и стабилност на статуквото, за да не правят радикални реформи. Те неминуемо ще означават демонтаж на модела и като минимум въвеждането на по-широка представителност и реинтеграция на изключените от вътрешна и външна емиграция /чрез електронното гласуване/ и състезателност /чрез отнемане на монопола на хората и върху идеите, които могат да управляват държавата.
Не случайно и един от архитектите и пазителите на Печата на прехода - Ахмед Доган излезне от самоизолация и раздаде "правосъдие". Колкото е привлекателна и правдива да изглежда тезата за гафа с декларацията на Местан, тя в никакъв случай не е единствената, а вероятно не и най-важната. Запознати говорят за истинска заинтересованост от страна на Местан за партньорство с реформаторите за изолация на Пеевски и не за друго, а защото екс-лидерът на ДПС е намирал за невъзможно да възроди доверието към партията докато корпулентния е ангажирал цялата власт и използва брутално ДПС за бизнес завоеванията си, от които се ползва Доган.
В същност в казаното от Местан, че е положил огромни усилия за да докаже, че ДПС не е партия свързана с Русия и с олигарсите, е заровен тайния скрижал за случилото се преди Коледа.
България отново е в началото на своя преход - към нормалност.

4 коментара:

  1. В енергетиката за шест години потънаха близо десет милиарда лева - с толкова пари можехме едновременно да преструктурираме и модернизираме енергетиката, плюс да изградим всички нови магистрали, плюс цялата второстепенна пътна мрежа.

    Всяка година корупция изяжда близо 10 милиарда лева - с тези пари като лично богатство България щеше да бъде поне с няколко места по-напред с динамика, която след петнадесет години да я постави в центъра на Европа като благосъстояние. Кой ? и статуквото изядоха нашето минало богатство и със сигурност ще ни лиши от бъдеще.
    –––––––––––––––––––––––––––––––––––––
    Констатации които всички виждаме, но са систематизирани и поднесени от г-н И. Василев по блестящ и разбираем за всекиго начин и вид.

    ОтговорИзтриване
  2. Време е да се основе Четвъртата Българска Държава. Третата загина преди малко повече от 70 години.

    ОтговорИзтриване
  3. Темата е натоварена със социалния заряд на налагащата се на обществото ни дълбока реформа в модела на политическото ни общуване - нашето общество не се развива, то имитира нещо подобно, но страда от недостоверност на представителството си в партиите и публичните институции на държавата ...
    Накратко, нуждаем се от дълбоко преструктуриране на модела, в посока към Двукамарен парламент и Президентско управление от френски тип ...
    Ключът към всяка от налагащите се реформи във властите и основните системи на общият ни живот в Общество, се държи в реформираният Модел на политическо общуване между българските граждани - този и сам се разобличи, а останем ли в него, все по-остро ще ерозира политическия и обществения ни живот ...

    ОтговорИзтриване
  4. Преди 26 години бяхме в комунистическата казарма! Изкараха ни с "бегом към джунглата", наречена "демокрация"! Сега се оплакваме, че тигъра, прасето, и други си правят каквото си искат! Колкото и лош да беше казарменият социализъм, за 25 години разградихме старите институции, но Не изградихме нови! Нещо повече, останките от държавност се разтварят както ратворима таблетка във вода! От къде са парите на олигархията и на Прасето? Ама ние в джунглата(демокрацията) не питаме от къде са ти парите! Няма как резултата да е друг! И не може едни офшорки да са "добри", а други да са "лоши".

    ОтговорИзтриване