сряда, 30 декември 2015 г.

Мениджър: България пред сложна партия във външната си политика, но повечето отговори са във вътрешната

Посланието на Доган беше чуто и отразено в Москва и в Анкара. Местан беше свален, въпреки тоталното прегазване на Устава на ДПС. Но не са хабете - няма български прокурор, нито български съд, който да отмени отстраняването на лидера на тази партия. 
Ако причината за свалянето му е декларацията за свалянето на руския самолет, то тезата на бившия вече лидер на ДПС не е нито нова, нито единствена - това е официалната позиция на България - изразена в по-общ и по-конкретен план. Тя бе защитена на най-високо и високо държавно равнище. Следователно оценката на Ахмед Доган покрай Местан отрицава и позицията на страната и на НАТО. Нещо повече, тя отразява почти буквално опорните точки по темата Турция и България в казаното от президента Путин по време на годишната пресконференцията. 
Казаното пък от Доган представлява фронтална атака на знакова фигура на българския преход срещу про-евроатлантическите жалони в българската вътрешна и външна политика. 
Не е трудно да се прозре очевидното - щом са активирали "владетелят на сараите", значи нещата са свръхсериозни.
Местан припокриваше линията на Борисов на привилегировани отношения с Анкара - не са само срещите с Давутоглу и Ердоган. Премиерът успя да убеди Меркел за сегашната политика на отваряне на ЕС към Турция, а преди това официално ратуваше за редица позиции на Анкара, включително и за изключителната зона за сигурност в Сирия - която неминуемо ще изправи ЕС и НАТО срещу Русия. В този смисъл нямаше никаква разлика между поведението на Местан и Борисов. 
До онзи ден.
Тук е разковничето за разбиране на гнева на Москва срещу България, което я принуди да разкрие основен коз в лицето на Ахмед Доган на фона на собствената и фрустрация от подновяването на санкциите срещу Русия. 
Пожелателните призиви към българските политици да не интернационализират вътрешно партиен конфликт е наивно на фона на реалностите на терена и най-вече на ангажираните в конфликта ресурси. За да не се интернационализира кавгата в ДПС страната трябва да е осигурила и доказала своята еманципация и способност да изолира вътрешния политически си живот от въздействието на външни сили. Това, че Доган и Местан при трудни ситуации намират пристан в чуждо посолство, говори за разградения двор и липсата на сигурност за бългаски политици.
Уви, нито на политическо равнище, нито на равнище сили за сигурност, може да се каже, че институциите работят.
На границата на България не спира влиянието и интересите нито на Русия, нито на Турция. Техните протежека не са чужди тела, те са част от българския политически пейзаж, поради което имунната ни система трудно ги разпознава и изолира. Отказът да се отчете този факт води след себе си негативите за неотчитащите го.
Геополитиката движи вътрешния политически процес в страни като България с отворени канали за външно влияние и слаби институции.
Единствената "тънкост" на ситуацията около бруталната разправа с Местан е риска споровете в ДПС да се надценят и приемат насериозно като пълноценно припокриващи отношенията на България както с Русия, така и с Турция. 
Двустранните официални отношения, са намират под влияние на много други фактори. Отношенията ни с Русия, например, зависят най-вече от отношенията между ЕС и Русия, между НАТО и Русия. Не само на теория, но и като реална политика. Именно това Москва иска от доста време да ни убеди да изоставим европейското или атлантическото равнище и се насочим към двустранните договорености - там където тя лесно може да налага своята воля; както го стори при Енергийния шлем.
За негово съжаление, Кремъл загуби способност да влияе върху решенията, които се вземат на върха в НАТО и ЕС. Не случайно на последния самит на министрите на външните работи на НАТО бе приета доктрина за противодействие на хибридната война, а ЕС удължи санкциите срещу Русия. 
И в МИД започнаха да слушат блуз.
По приблизително същия начин ще бъде непростимо опростенчество да се отъждествяват отношения ни с Турция единствено или преимуществено през призмата на нейния конфликт с Русия, въпреки значителните усилия в тази посока на ангажирани в спора страни.
Факт е, че в отношенията между Русия и ЕС, Москва разчита да развие противоречията между страните по проекта Северен поток-2 в устойчиви канали за външно въздействие и влияние. Но прочитът у нас за аналогиите между Южен и Северен поток-2 е повече от повърхностен. Каквото и да си мислят в Москва, нова линия на Северен поток по никакъв начин няма да увеличи зависимостта или уязвимостта на германската външна политика от Кремъл. Нито пък ще компрометира готовността на Берлин да налага санкции, като съхрани възможността за независима преценка и изолира своите държавни институции от хибридни въздействия. Колкото и да посочваме Шрьодер като архетип на политиката на конверсия на влияние в пари, той отдавна е маргинал в собствената си страна. 
Обратно, всеки Южен, дори мини-поток, на практика би хронифицирал корупционно-олигарските мрежи преливащи зависимости между руския и български модел на управление, би закрепил антиевропейския режим на Кой?, въпреки неговата историческата иррелевантност.
Засега само Местан го отнесе, но атаките срещу изразителите на официалната теза на НАТО по случая със сваления руски самолет над турско-сирийската граница - срещу президент, външен и военен министър - няма да престанат. 
Забележете, този път дори хора от десницата подкрепиха общото опиянение от казаното от Доган като на истина от последна инстанция. 
Основната трудност за българското правителство остава невъзможността да балансира между интересите на Москва и интересите на Запада. Не случайно премиерът призна, че 30-те минути от последния му разговор с канцлера Меркел са били най-трудните в политическата му кариера.
Българският модел не може повече да бъде вкаран в европейски дрехи, както във вътрешната, така и във външната политика.
По-подобен начин стои и изкуствената дилема за балансиране между интересите на Москва и Анкара. Там пространство за лавиране няма, пък и така поставен въпросът е нерешим.
В полуофициалната информация за разговора между Борисов и Давутоглу, освен пиар елементите, се съдържа и изключително полезно напомняне от страна на българския премиер за двойнствената роля на Анкара, която в продължение на години пренебрегваше българските интереси, като превръщаше отказа си да развива трансгранична енергийна инфраструктура през България в по-ниски цени на природния газ от Русия. Анкара препятстваше в продължение на години износа на електроенергия от страната.
Но това, което е било отказвано в миналото представлява добро поле за развитие сега. И не зависи нито от Брюксел, нито от Москва.
В Анкара безспорно са се надявали демонстративното прекъсване на Южен поток и назидателния тон на Путин към България именно от Анкара да им отвори ново пространство за маневриране спрямо Русия. Това не можеше да не се интерпретира в София като съучастие и недобросъседски жест. Поне в степен, която да не дава право на Давутоглу или на турския посланик да предполагат, че българското правителство пак по дефиниция ще се намеси в битката за самоопределение на ДПС между Турция и Русия. 
Сред външните детерминанти в българската външна политика със сигурност има и други по-важни приоритети и взаимозависимости извън линиите на разлома между Русия и Турция. Каквито и да са залозите в това противопоставяне, съдбата на кабинета във външнополитически план зависи в много по-голяма степен от Брюксел, Берлин и Вашингтон, отклкото от едно или друго действие на Анкара или Москва. И най-вече зависи от реформите и свършената работа в България, а не от това дали ще се намеси на едната или другата страна в конфликта в ДПС.
За да активира Доган и да го принудят да слезе от философско-идейните висоти на занимания до тривиалността да утвърждава неутвърждаемото, а именно, че Русия се възражда на фона на терминалната криза на властта, на икономическата и социална драма там, означава, че Кремъл не и имал друг полезен ход и е играл ва банк. Казаното от Доган не е просто непознаване на ситуацията в Русия или на позицията и на глобалната сцена, а повторение на остаряла външна опорна точка - позиция твърде непрестижна за претенциите на една от ключовите фигури на българския преход. Силите зад или над Доган изглежда не са му оставили много място за избор. 
Именно съзнанието, че Кремъл и местните му проксита губят играта на фона на очертаните тенденции в кризата на властта в Центъра, провокира разкриване на механизмите за руско влияние чрез организации като ДПС и Атака по време на целия преход. 
Няма как да обясним по друг начин ентусиазираната подкрепа на българските националисти за Доган.
Правителството е притиснато, защото не може да си позволи открито да играе по нотите на Доган и Кремъл, нито пък да приема на сляпо твърдението на Местан, че интересите на Анкара са тъждествени на интересите на НАТО. 
Москва е на хиляди километри, но русофилите и мрежата от свързани интереси са тук. Санкциите на ЕС най-вероятно ще останат до смяна на властта в Кремъл, което прави очакванията за икономически изгоди от тази посока за българската олигария малко вероятни. Прогнозите са твърде неутешителни за онези, които разчитат на глобалното възраждане на Русия, в това число и "силово", не на последно място защото самото твърдение е пожелание без опора в действителността.
Това, че България продължава да бъде зависима от енергийните доставки от Русия е въпрос на вътрешно решение в София, не на неизбежен екстернализъм. В този смисъл Москва не може да ни наказва енергийно, ако заемем една или друга позиция във външната си политика. Това е степен на свобода, която никога не сме имали преди. 
Като обект на контрасанкции България няма какво да се надява от Русия, нито в икономическо отношения, нито в политическо.
Твърдя, че при желание можем буквално в рамките на една година да заместим всички количества руски петрол и газ, който внасяме, при това без да губим финансово. За тези които не знаят, Лукойл в продължение на доста време работеше предимно със суров петрол от Близкия изток, не от Русия. Самият Вагит Алекперов се оплаква, че тежкият и високосернист уралски суров нефт  съдържа все по-малко от по-лекия и качествен лек сибирски нефт, което прави сместа излизаща на Новоросийск с по-високо съдържание на сяра, което затруднява и променя преработката и най-вече предизвика недоволство в Европа.
Проблемът на българското правителство не е в това, че трябва да реагира на външно-политическо равнище на турско-руския конфликт, напротив - не трябва. Нито, че не може да реагира на информационно ниво или по-дипломатически път. Не дължим обяснения нито в Анкара, нито в Москва. Тревога, обаче буди дълбочината на външно проникване в ключови български институции и органи на държавна власт, в това число и в специалните служби в рамките на провежданата хибридна война и от Русия и от Турция. 
Това е свързаност градена с години, която надгражда над наивно-идеалистичната база за историческите заслуги, етническа свързаност и синдрома на големия брат с цинизма на егоистични бизнес и политически интереси. В Русия предстоят трусове и следващата година по всяка вероятност ще бъде година на трансформация на властта /частична или пълна/ в Кремъл, което означава по-слаби карти и по-малко ресурси за влияние зад граница. Но това е слабо успокоение в нашия случай, защото ресурсите за влияние върху българските институции не се генерират в Русия. 
Прокремълските мрежи са постигнали достатъчна степен на автономност, като се самофинансират със средства, които се генерират в България и вторично се разпределят или у нас или зад граница - без никакво съмнение благодарение на корупционни сделки и продажби на енергийни ресурси на по-високи цени. Факт е, обаче че процесите в "Родината-Майка" оказват силно влияние, а прогнозите за предстоящото в Кремъл през 2016 не произвеждат особен ресурс за финансиране на антиевропейски или антинатовски проекти. По скоро с тази задача ще трябва да се нагърби Кой? и друи олигарси на статуквото.
Мантрите за исторически предопределената ни принадлежност към Третия Рим, за чуждия Запад /ние тук сме си различни/, за особена ценностна система на източното православие и на византийската политическа традиция, към които принадлежим, е достатъчно устойчива във влиятелни части от българския политически истаблишмент., в това число и в специалните служби и неформалния външен интерфейс - библиотеки, масонски мрежи и т.н.
Единственото, което удържаше досега политици и служби в политкоректното евроатлантическо русло е вродения им инстинкт за пригаждане към всяка власт, включително и зависимостта от привилегирован достъп до публичен ресурс и еврофондовете.
От горното следва, че да се залага на руската карта в конфликта на Кремъл с Анкара е не само недалновидно, то граничи с откровена глупост. Ако не вярват, да прочетат коментарите на агенция Синхуа след посещението на премиера Медведев. Дори Пекин не скрива, че Русия се движи към пропаст при това без да има шанс да спре или обърне този процес.
Отношенията ни с Турция същото са многопластови и нееднозначни и като генезис и като последствия. Ние действително зависим от партньорството със сегашните турски власти за решаване на проблема с бежанците. Никак не е случайност, че основният бежански поток - тези от над 500 хиляди - премина през Гърция и то съзнателно "насочван" от турското правителство по много по-сложна схема, суша-море-острови-континентална Гърция, Македония, Сърбия и т.н. Не през нас, където маршрутите са само сухоземни.
Може да се очаква известно омекотяване на крайния ислямски радикализъм на Ердоган, защото Турция не може да си позволи да отчужди Запада, симптом за което е и затоплянето в отношенията с Израел. Не стоят много по-добре нещата и във вътрешен план за Ердоган, пред вид някои неблагоприятни тенденции в турската икономика. Турция силно зависи от износа към Русия и Китай, а и Близкия изток, а навсякъде пазарите се свиват.
Инвестициите и индустриалният ръст отдавна не са на рекордните равнища от 2010 година, инфлацията е на крачка от двуцифрена, както и безработицата. Да не говорим, че уязвимостта на Турция от ескалация на кюрдския проблем нараства експоненциално, включително в контекста на заиграването на Москва с кюрдската карта, при това не само на турска територия. Именно за да предотврати възможността от неконтролирана ескалация на конфликта с Русия НАТО разположи в Турция значителни разузнавателни активи за да има независим капацитет за мониторинг и оценка и да не допусне Ердоган да вкара НАТО в непровокиран конфликт с Русия.
Въпреки проблемите си, икономиката на Турция е достатъчно диверсифицирана и се намира в значително по-добро състояние от руската, което прави турската външна и вътрешна политика относително по-устойчива, по-балансирана и по-прогнозируема.
Нещо, което не може да се каже за Русия при Путин, за когото вече е ясно, че слизането му от власт по еволюционен път не е опция. Напълно е възможно той да форсира и радикализира намесата зад граница по различни фронтове за да компенсира деградацията на благосъстоянието на руснаците и социалните протести у дома. Включително като превърне страни като България в активна гореща точка във фронтовата линия на конфликта с Турция.
Затова българското правителство няма много варианти за действие освен да консервира своята реакция, да бъде сдържано и да държи здравословна дистанция от екстремните претенции на руската и турската политика, като се опре на възможностите за формира и прилага единна политическия линия в рамките на ЕС и НАТО. 
Без алтернатива остава сдържането и противодействието на петите колони у нас. И тъй като собственият ни ресурс никога няма да бъде достатъчен за да разполагаме своите реакции в рамките на собствените си желания е нужно да ангажираме и ресурсите на своите съюзници.  
Мълчанието е злато, което обикновено друг кешира. Но мълчанието не може да бъде заместник на действието в преследването на прагматични проекти и интереси, които се отварят като възможност поради конфликта между Русия и Турция.  
Не случайно Борисов преди Коледа посети Националната Агенция по Разузнаването - ще му трябва съдействието и помощта на специалните служби, на всички информационно-аналитични звена, които да изолират най-важните и непосредствени рискове и заплахи, за да се намери златното сечение при лавирането между Сцила и Харибда - между руския империализъм и ислямизираща се Турция. 
Една от грешките на правителството и на парламентарните кръгове е отсъствието на активни контакти на партийно и правителствено равнище с опозицията в Турция и Русия.  Прекалено тесни са рамките на самоограниченията в политкоректността.
В този план е много важно и десните у так как ще реагират - трябва много да внимават, да не бъдат заблудени, че защото битката е на много по-високо, геостратегическо равнище не трябва да правим реформи у нас или да бъдем по-снизходителни към възможностите на този Парламента. Това също е част от търсеният ефект на ударът срещу Местан и сагата около ДПС.
Ще бъде заблуда да се мисли, че евроатлантическата ориентация е самослучила се, необратима и самовъзпроизвеждаща се парадигма. За нея трябва да се работи всеки момент и то не в декларативен, а в прагматичен план - успехът на реформите е най-яркото проявление на подобна управленска философия. Това е тънкия разграничителен момент в управляващата коалиция при третиране на темата за съхраняването на стабилността - ние не можем да бъде ефективен и пълноценен член на ЕС и НАТО без реформи, без отстраняване на туморите на корупционно-олигархичния модел - които се хранят от свързаността със сходни външни модели.
Има още много важни детайли, но е ясно - Доган вече натисна стартовия пистолет за атаката срещу избора на България по евроатлантическия път в "името на националните интереси". И каквито и да бъдат различията - при така зададената дилема и за да могат да осъществят реформите - всички прореформистки сили трябва да се пазят за да не допуснат "служебна" победа на антинатовските сили, като се заиграват в едни или други игри на националистическа основа.
Най-големият проблем е, че управлението стъпва върху подкрепата на ДПС и при Доган като неотменимо условие за сдържане на апетити и влияние от Реформаторския блок.
Откритата подкрепа на Догановото ДПС за политиката на Кремъл, в съчетание с привилегированата свързаност с други проруски формации като АБВ, БДЦ, БСП, ПФ и Атака прави настоящия Парламент антитеза на всяка дълбинна реформа, още по-малко на отстраняването на корупционно-олигархичния модел.
При тази нестабилна политическа конфигурация, разцеплението в ДПС, условната или ограничена реформаторска енергия в управляваща коалиция и Парламент, който почива върху несъвместимо с евроатлантическата ориентация верую и непредставително мнозинство на депутати, няма друг изход освен избори. Той би бил и най-полезен.
Вероятно съзнанието, че в нови избори ще загубят и ДПС, и АБВ, и БДЦ и вотът може да бъде силно прореформаторски кара статуквото да препятства по всякакъв начин и реформите и изборите.
Да си припомним - Местан също защитаваше тезата за неизбежност на изборите, което вероятно е наляло допълнителна тежест към аргументите за неговото спешно отстраняване.
И последно, крайно време е да върнем реалното съдържание в понятието евроатлантическа ориентация, което не само включва, но и предполага по-голяма критичност, самостоятелен прочит, анализ и съучастие при определяне на темповете и насоките на движение на ЕС и НАТО. Простото повтаряне на мантрата за евроатлантическата ориентация, без съучастие и ангажираност при формиране на общия дневен ред и акценти в реакциите към ключовите проблеми на съвремието, в това число и към Русия и нейното противопоставяне с Турция, е рецепта за бедствие и за ерозия на обществената подкрепа.
Става въпрос за ценностна промяна, а не за поредната спусната "от горе" директива.

2 коментара:

  1. Противопоставянето между Турция и Русия с краткосрочен или средносрочен хоризонт е? Защо доскоро двете държави изглеждаха като партньори в общи мега проекти, а сега стоят като врагове отвъд браздата?

    ОтговорИзтриване
  2. Не е много сигурно дали в едни нови избори ДСБ въобще ще намери някакво място в управлението, което до голяма степен ги обезсмисля именно тук и сега....

    ОтговорИзтриване