събота, 28 февруари 2015 г.

Убийство Немцова - конец еще одной иллюзии

Показательный расстрел одного из лидеров российской оппозиции всего в нескольких сотнях метров от Кремля болезненным эхом прозвучал не только в России, но и во всем мире, повергнув его в шок. Так была преодолена красная линия, отделявшая правление президента Путина от самых мрачных страниц новейшей истории России – сталинского периода. Борис Немцов был занозой для множества крайних националистов, доразвивших главный идеологический постулат нынешней кампании за выживание режима Путина: «Родина в опасности!» до уровня догмы и послания фанатикам защищать любой ценой своего Мессию.
Немцова не удалось остановить ни полицейскими арестами, ни судебным произволом, он был слишком крупной фигурой, чтобы его можно было заставить замолчать.  В действительности именно Немцов стал первоначальным выбором Бориса Ельцина на пост его заместителя, но впоследствии спецслужбы настояли на кандидатуре своего избранника – Путина. Немцов, вместе с Касьяновым, Рыжковым и Миловым, занимали высшие посты в эшелонах власти и в этом качестве не по наслышке знали устройство кремлевского механизма.
Деятельность Бориса по разоблачению путинской политики в Украине и его беспредельная озабоченность разрывом исторических связей между двумя братскими народами не могли не быть наказаны кем-то, кто стрелял в Украине в защиту сепаратистов и кому Немцов стоял поперек пути. Фронтовая линия сражений в восточной Украине проходит и через Москву – там тоже стреляют и убивают людей.
Да, маловероятно, что Путин лично приказал убить Немцова. Как в случаях с Литвиненко или Анной Политковской. Для этого существуют неформалы, полувоенные, организованная преступность и спецслужбы, охраняющие режим. Но российский президент несет прямую ответственность за возрождение крайних форм русского национализма, духа и методов сталинских времен, за подавление инакомыслия, за насаждение ненависти и безвластия, за пренебрежение правами и свободами личности – и все это во имя нахождения Путина у власти.
Если долго и последовательно насаждать ненависть, насилие и недоверие к внешнему миру, то незаметно они начинают концентрироваться вокруг тебя самого, перерастая в недоверие, насилие и ненависть к ближнему и соседу. И наступает день, когда кто-то начинает убивать.
Главный кошмар Владимира Путина состоит в том, что в стремлении оградить себя от угрозы перенесения Майдана и демократической оппозиции на российскую почву он поддержал создание разных неформальных полувоенных структур как общественного буфера против оппозиции. Эти силы невозможно постоянно держать под контролем, так как движимые экзальтированным стремлением доказать свою преданность Вождю и «защите Родины от майдановцев», они всегда готовы перейти границу и взять все в свои руки.
Поэтому сегодня Путину не удастся отделаться расхожим объяснением, дескать, кто-то его провоцирует – эта система и этот режим созданы только и единственно для того, чтобы обеспечить его пребывание на вершине власти. Будьте уверены, скоро найдется какой-нибудь подходящий виновник этого расстрела. Но никто из следственных органов не осмелится назвать подлинного морального убийцу и заказчиков.
Не исключаю и других крайностей в ходе отчаянных попыток информационного противодействия во имя переадресации личной ответственности первого человека в Кремле за убийство одной из самых ярких фигур на политическом небосклоне России за последние двадцать пять лет. Борис Немцов был всем, чем Путин никогда не был – эрудированным, харизматичным, высоким человеком во всех смыслах этого слова.
Россия больше никогда не будет прежней. Долгое прощание российского президента с властью станет болезненным, нервным, частично обратимым, но неизбежным процессом. Убийство Немцова – не последнее. Еще многие в России и за ее пределами расстанутся с жизнью – потому что кремлевские царьки, особенно обладающие властью и деньгами, никогда не уходили добровольно.
Похоже, почти столетие спустя 917 года Россия стоит на пороге новой революции.

Убийството на Немцов - краят на една илюзия

Показният разстрел на един от водачите на руската опозиция само на метри от Кремъл оттеква болезнено и шокира не само Русия, но и целия свят. С него беше премината червената линия, която отделяше управлението на президента Путин от най-мрачните страници в най-новата история на Русия - периода на Сталин. Борис Немцов беше трън в очите на мнозина крайни националисти, които доразвиха главния идеологически постулат в сегашната кампания за оцеляване на режима на Путин - "Родината в опасност" - в догма и послание към фанатиците да защитават до смърт своя Месия.

Немцов не можеше да бъде спрян с арести от полиция или със съдебен произвол - прекалено голяма фигура беше за да бъде накаран да замълчи. Той действително беше първоначалния избор на Елцин за негов заместник, но в последствие службите наложиха своя избраник Путин. Немцов, заедно с Касянов, Рижков и Милов бяха заемали най-високи постове във властта и като такива знаеха механизмите, които движат Кремъл.

Дейността на Борис по разобличаване на Путиновата политика в Украйна и безпределната му тревога за разкъсване на историческите връзки между два братски народа нямаше как да не бъдат наказани от някой, който стреля в Украйна в защита на сепаратистите и комуто Немцов пречи. Фронтовата линия на битките в Източна Украйна минава и през Москва - и там стрелят и убиват хора.

Да, малко вероятно е Путин лично да е дал нареждане за убийството на Немцов. Както беше и за Литвиненко или за Ана Политковская. За това си има неформали, полувоенни, организирана престъпност и служби, който пазят режима. Но руският президент носи пряка отговорност за възраждането на крайните форми на руския национализъм, за възраждането на духа и похватите от времето на Сталин, за потискане на инакомислието, за разгръщане на омразата и разделението, за насаждане на атмфосфера на терор и безвластие, за пренебрегване на елементарни човешки права и свободи - и всичко в името на оцеляването на Путин.

Ако дълго и упорито насаждаш омраза, насилие и недоверие към външния свят, то неусетно те започват да преливат около теб, прерастват в недоверие, насилие и омраза към ближния и съседа. И един ден някой започва да убива.

Най-големият кошмар на Владимир Путин е, че в стремежа си да се огради отвсякъде от заплахите на Майдана и на демократичната опозиция, той насърчи създаването на различни неформални и полувоенни структури като обшествен буфер срещу опозицията. Тези сили не могат да бъдат постоянно държани под контрол защото в екзалтацията си по доказване на своята лоялност към Вожда и "защита на Родината от майдановци" те винаги могат да прекрачват границата и поемат нещата в свои ръци.

Затова днес Путин не може да се измъкне с дежурното обяснение, че някой го провокира - тази система и режим са създадени изключително и само за да обслужват оставането му на власт. Бъдете сигурни, че скоро ще бъде намерен някой дежурен виновен, който да поеме отговорноста за разстрела. Но никой разследващ няма да се осмели да стигне до истинския морален убиец и поръчителите.

Не изключвам и други крайности в отчаяните опити за информационно противодействие за да се снеме личната отговорност на първия човек в Кремъл за убийството на една от най-ярките фигури на политическия небосклон на Русия в последните двадесет и пет години. Борис Немцов беше всичко, което Путин не бе - ерудиран, харизматичен, висок във всякакъв смисъл човек.

От тук нататък Русия няма да бъде същата. Дългото сбогуване на руския президент с властта ще бъде болезнен, неравен и частично обратим, но неизбежен процес. Убийството на Немцов не е последното - много хора още ще загубят своя живот и в Русия и извън нея - защото царете в Кремъл, особено тези с власт и пари, никога не си тръгват доброволно.

100 години след 1917 изглежда Русия върви към нова революция.

 

сряда, 25 февруари 2015 г.

In Novinite.com - report on my intervention at the RT on the "rapprochement" between Russia and Turkey



EU Success 'Lies in Smaller Projects'

Iliyan Vasilev, a former Bulgarian Ambassador to the EU, was also skeptical of the likelihood for Ankara and Moscow to have a long-haul alliance.

He also pointed to the diverging interests of both countries in the energy sector:

"Blue Stream had the main idea to stop alternative supplies via Turkey by inundating it with Russian gas to the extent that Turkey needn't use any other gas." This is, in his opinion, also the driving force behind "Turkish Stream": "Putin has very weak cards in his hand... His entire idea is to stop again alternative supplies to Turkey. The big problem with Russia is that if Putin puts emphasis on geopolitical dividends, Turkey always relies on sound economic and financial logic."

"Turkey, on the other hand, is facing the problem that nobody could be a gas hub more than their transit capacity allows," he said.

The former ambassador predicted that Europe's position will shift the balance toward retaining the gas transit corridors via Ukraine, contrary to Moscow's plans that the completion of "Turkish Stream" should redirect gas flow to Europe: "You will see that the European Energy Union will very soon react with a more logical solution to buy gas at the Ukrainian border and to use gas depots in Ukraine. Because whatever politicians decide, gas flows where there is consumption."

The future development of the Ukraine crisis, however, could have a huge impact on the situation, Vasilev emphasized. On the one hand, as a hypothetical escalation and situations like the Kharkiv explosion [on Sunday] change the outlook, favoring the idea to abandon the Ukrainian gas transit system.

On the other hand, he noted that in January "Ukraine received more gas from the West than from Russia: reverse gas flow emerged in the region." He cited this as an example showing Europe does not need large-scale projects, given that many of the important stakeholders pull out of key energy ventures, while Russia finds it more and more difficult to provide guarantees. Turkey at the same time is a "country that will be less and less ready to carry out such projects without taking economic dimensions into account."
He also surprised the guests and participants in the discussion with a forecast that Bulgaria will diversify gas supplies in just two years.
Full article: http://www.novinite.com/articles/166759/EU+%27Should+Involve+Turkey+in+Energy+Talks+with+Russia#sthash.Mbvsgc4k.dpuf


EU Success 'Lies in Smaller Projects'

Iliyan Vasilev, a former Bulgarian Ambassador to the EU, was also skeptical of the likelihood for Ankara and Moscow to have a long-haul alliance.

He also pointed to the diverging interests of both countries in the energy sector:

"Blue Stream had the main idea to stop alternative supplies via Turkey by inundating it with Russian gas to the extent that Turkey needn't use any other gas." This is, in his opinion, also the driving force behind "Turkish Stream": "Putin has very weak cards in his hand... His entire idea is to stop again alternative supplies to Turkey. The big problem with Russia is that if Putin puts emphasis on geopolitical dividends, Turkey always relies on sound economic and financial logic."

"Turkey, on the other hand, is facing the problem that nobody could be a gas hub more than their transit capacity allows," he said.

The former ambassador predicted that Europe's position will shift the balance toward retaining the gas transit corridors via Ukraine, contrary to Moscow's plans that the completion of "Turkish Stream" should redirect gas flow to Europe: "You will see that the European Energy Union will very soon react with a more logical solution to buy gas at the Ukrainian border and to use gas depots in Ukraine. Because whatever politicians decide, gas flows where there is consumption."

The future development of the Ukraine crisis, however, could have a huge impact on the situation, Vasilev emphasized. On the one hand, as a hypothetical escalation and situations like the Kharkiv explosion [on Sunday] change the outlook, favoring the idea to abandon the Ukrainian gas transit system.

On the other hand, he noted that in January "Ukraine received more gas from the West than from Russia: reverse gas flow emerged in the region." He cited this as an example showing Europe does not need large-scale projects, given that many of the important stakeholders pull out of key energy ventures, while Russia finds it more and more difficult to provide guarantees. Turkey at the same time is a "country that will be less and less ready to carry out such projects without taking economic dimensions into account."
He also surprised the guests and participants in the discussion with a forecast that Bulgaria will diversify gas supplies in just two years.
- See more at: http://www.novinite.com/articles/166759/EU+%27Should+Involve+Turkey+in+Energy+Talks+with+Russia#sthash.Mbvsgc4k.dpuf

EU Success 'Lies in Smaller Projects'

Iliyan Vasilev, a former Bulgarian Ambassador to the EU, was also skeptical of the likelihood for Ankara and Moscow to have a long-haul alliance.

He also pointed to the diverging interests of both countries in the energy sector:

"Blue Stream had the main idea to stop alternative supplies via Turkey by inundating it with Russian gas to the extent that Turkey needn't use any other gas." This is, in his opinion, also the driving force behind "Turkish Stream": "Putin has very weak cards in his hand... His entire idea is to stop again alternative supplies to Turkey. The big problem with Russia is that if Putin puts emphasis on geopolitical dividends, Turkey always relies on sound economic and financial logic."

"Turkey, on the other hand, is facing the problem that nobody could be a gas hub more than their transit capacity allows," he said.

The former ambassador predicted that Europe's position will shift the balance toward retaining the gas transit corridors via Ukraine, contrary to Moscow's plans that the completion of "Turkish Stream" should redirect gas flow to Europe: "You will see that the European Energy Union will very soon react with a more logical solution to buy gas at the Ukrainian border and to use gas depots in Ukraine. Because whatever politicians decide, gas flows where there is consumption."

The future development of the Ukraine crisis, however, could have a huge impact on the situation, Vasilev emphasized. On the one hand, as a hypothetical escalation and situations like the Kharkiv explosion [on Sunday] change the outlook, favoring the idea to abandon the Ukrainian gas transit system.

On the other hand, he noted that in January "Ukraine received more gas from the West than from Russia: reverse gas flow emerged in the region." He cited this as an example showing Europe does not need large-scale projects, given that many of the important stakeholders pull out of key energy ventures, while Russia finds it more and more difficult to provide guarantees. Turkey at the same time is a "country that will be less and less ready to carry out such projects without taking economic dimensions into account."
He also surprised the guests and participants in the discussion with a forecast that Bulgaria will diversify gas supplies in just two years.
- See more at: http://www.novinite.com/articles/166759/EU+%27Should+Involve+Turkey+in+Energy+Talks+with+Russia#sthash.Mbvsgc4k.dpuf

EU Success 'Lies in Smaller Projects'

Iliyan Vasilev, a former Bulgarian Ambassador to the EU, was also skeptical of the likelihood for Ankara and Moscow to have a long-haul alliance.

He also pointed to the diverging interests of both countries in the energy sector:

"Blue Stream had the main idea to stop alternative supplies via Turkey by inundating it with Russian gas to the extent that Turkey needn't use any other gas." This is, in his opinion, also the driving force behind "Turkish Stream": "Putin has very weak cards in his hand... His entire idea is to stop again alternative supplies to Turkey. The big problem with Russia is that if Putin puts emphasis on geopolitical dividends, Turkey always relies on sound economic and financial logic."

"Turkey, on the other hand, is facing the problem that nobody could be a gas hub more than their transit capacity allows," he said.

The former ambassador predicted that Europe's position will shift the balance toward retaining the gas transit corridors via Ukraine, contrary to Moscow's plans that the completion of "Turkish Stream" should redirect gas flow to Europe: "You will see that the European Energy Union will very soon react with a more logical solution to buy gas at the Ukrainian border and to use gas depots in Ukraine. Because whatever politicians decide, gas flows where there is consumption."

The future development of the Ukraine crisis, however, could have a huge impact on the situation, Vasilev emphasized. On the one hand, as a hypothetical escalation and situations like the Kharkiv explosion [on Sunday] change the outlook, favoring the idea to abandon the Ukrainian gas transit system.

On the other hand, he noted that in January "Ukraine received more gas from the West than from Russia: reverse gas flow emerged in the region." He cited this as an example showing Europe does not need large-scale projects, given that many of the important stakeholders pull out of key energy ventures, while Russia finds it more and more difficult to provide guarantees. Turkey at the same time is a "country that will be less and less ready to carry out such projects without taking economic dimensions into account."
He also surprised the guests and participants in the discussion with a forecast that Bulgaria will diversify gas supplies in just two years.
- See more at: http://www.novinite.com/articles/166759/EU+%27Should+Involve+Turkey+in+Energy+Talks+with+Russia#sthash.Mbvsgc4k.dpuf

EU Success 'Lies in Smaller Projects'

Iliyan Vasilev, a former Bulgarian Ambassador to the EU, was also skeptical of the likelihood for Ankara and Moscow to have a long-haul alliance.

He also pointed to the diverging interests of both countries in the energy sector:

"Blue Stream had the main idea to stop alternative supplies via Turkey by inundating it with Russian gas to the extent that Turkey needn't use any other gas." This is, in his opinion, also the driving force behind "Turkish Stream": "Putin has very weak cards in his hand... His entire idea is to stop again alternative supplies to Turkey. The big problem with Russia is that if Putin puts emphasis on geopolitical dividends, Turkey always relies on sound economic and financial logic."

"Turkey, on the other hand, is facing the problem that nobody could be a gas hub more than their transit capacity allows," he said.

The former ambassador predicted that Europe's position will shift the balance toward retaining the gas transit corridors via Ukraine, contrary to Moscow's plans that the completion of "Turkish Stream" should redirect gas flow to Europe: "You will see that the European Energy Union will very soon react with a more logical solution to buy gas at the Ukrainian border and to use gas depots in Ukraine. Because whatever politicians decide, gas flows where there is consumption."

The future development of the Ukraine crisis, however, could have a huge impact on the situation, Vasilev emphasized. On the one hand, as a hypothetical escalation and situations like the Kharkiv explosion [on Sunday] change the outlook, favoring the idea to abandon the Ukrainian gas transit system.

On the other hand, he noted that in January "Ukraine received more gas from the West than from Russia: reverse gas flow emerged in the region." He cited this as an example showing Europe does not need large-scale projects, given that many of the important stakeholders pull out of key energy ventures, while Russia finds it more and more difficult to provide guarantees. Turkey at the same time is a "country that will be less and less ready to carry out such projects without taking economic dimensions into account."
He also surprised the guests and participants in the discussion with a forecast that Bulgaria will diversify gas supplies in just two years.
- See more at: http://www.novinite.com/articles/166759/EU+%27Should+Involve+Turkey+in+Energy+Talks+with+Russia#sthash.Mbvsgc4k.dpuf

Кратко за дълга - поглед отвъд политическото говорене

Слушах малка част от дебатите. Въпреки акцента върху цифрите - спорът подмина част от хард фактите, да не говорим за по-общия и същностен контекст.

Затова да припомним

1. Истинският дебат преди, по време и след гласуването е дали да се даде хоризонт за управление от три години на това правителство или на друго в рамките на този парламент, за да могат да тръгнат у нас изобщо реформите. Както е известно реформи само на сдържане или намаляване на разходите изобщо не тръгват или ако тръгнат катастрофират на първата пряка. Винаги има първоначален период в които харчовете са по-големи от обичайното. Държателите на статуквото, които се противопоставят, имаха своя шанс да тръгнат по трънливия път на реформатоския процес, но предпочетоха да нищоправят.  Тук не става дума за "комфорт на властта", а за карта с маршрут през минно поле за да има изобщо "възможност да се случат реформи".

2. Толкова числа се хвърлиха и в по-голямата си част бяха верни или поне близки да допустимите за политици преувеличения. Но в реалното публично управление освен явен публичен дълг има и скрит такъв. Без него държавата не може да помръдне изобщо и решението му не е в рамките на едногодишните бюджети. Това са разходи без алтернатива и с неотложност извън всякакво съмнение, защото касаят ключови публични услуги и системи. Пример енергетиката  с близо пет милиарда лева текуш дълг, който и тази година ще се увеличи. Под неговата тежест държавната енергетика просто ще престане да функционира, ако корпоративните на пръв поглед дългове не бъдат поет пряко или непряко от държавата чрез увеличение/нааляване на капитала или държавни гаранции. Да, формално става реч за компании, но държавата не може просто да излезне от енергетиката - тя си остава гарант от последна инстанция на критична за националната сигурност система. Не чухме днес някой от тези, които натрупаха дълговете да признае своята отговорност. Няма да видите тези числа в сметките на министър Горанов - нито в рефинансираните заеми, нито при покриването на дефицитите. Обърнете внимание, всякакви решения в публичния фокус тези дни - включително по спиране на изкупуване на скъпия ток от ТЕЦ или ВЕИ нямат отношение към натрупаните вече задължения. Те са свършен факт. Същото е в БДЖ, в здравеопазването, в социалните системи, в армията - дълго години на отлагани реформи, които изчерпаха възможността за поредно отлагане. Следва катастрофа.

3. В момента съществува изключително благоприятна конюнктура и вероятно прозорец на възможности преди да "хлопне вратата", защото България е на прага да загуби инвестиционния си рейтинг ако политическия риск продължава да расте. Една от международните рейтингови агенция вече ни го отне. Ако излезнем извън инвестиционната зона - каквото и да реши Народното събрание ще бъде "след дъжд качулка", защото ще вземаме на много по-високи лихвени равнища, ако изобщо някой ни повярва и кредитира. Трябва да се отчитат и два допълнителни фактора за които никой не говори - как се съотнасят процесите и тревогита на управляващи у нас с тези в другите страни в Европейския съюз. ЕЦБ изглежда неотклонна и вече натиска бутона "количествени улеснения", което ще налее изключителна ликвидност през банките в икономиките на страните членки на еврозоната. България остава извън тези потоци, без да може да се пребори с бича на дефлация и да стимулира икономиката, съответно износа. Тъй като не сме в Еврозоната и сме във валутен съвет нямаме много варианти за да свием разликата в индуцирана конкурентноспособност, които конкурентите на българските фирми в ЕС ще получат. Да, трябват конкретни политики, но днешното решение е само задължетелен увод към тях.

4. Трябва да се настоява за разписване на реформите и за тяхното бюджетиране с достатъчно средства. Евросредствата далеч не са достатъчни, те трябва да бъдат усилени със средства от бюджета от дълг, тъй като части на инфраструктура могат да минат в състояние на критична нефункционалност, дори "саморазпад", т.е. да изискват много повече средства за възстановяване и реконструкция, отколкото с рутинни бюджети по поддръжка. Това е като да си купиш по енергопестелива и евтина кола, но да я караш по все по разбит с годините път. С времето колата ще загуби от стойността си и ще Ви струва повече поради некачествената инфраструктура и стойността на поддръжката. Спомнете си как изглеждат немските коли след пет години и как у нас. Кой е евтиния на брашното? Умножете това по мащаба на страната и ще видите за какви загуби става реч, които остават скрити за невъоръженото око.За това никой днес не говори.

Министър Горанов трябва да извлече поука от неудачното представяне и преговори с естествените партньори. Трети път "стомна за вода" може и да няма след пенсионните фондове и този дълг.

5. Вниманието трябва да бъде върху спешни мерки за запазване на инвестиционния рейтинг на България, включително чрез управление на дефицитите в условията на реформи.Тези агенции гледат не само и не толкова текущите числа, колкото перспективите и тенденции. И най-вече политическия риск..

петък, 20 февруари 2015 г.

The emigration weapon Putin might unleash

One of Russia's top job seekers portal Rabota.ru announced the results of a survey among its readers on their readiness to emigrate in search of a job or escape from pending uncertainty at home. The results are stunning - 71% of the respondent answered positively with 26% ready to go asap.

Even if the site's audience intentions should not be taken with a grain of salt and certainly not as representative for the whole of Russia just the sheer numbers involved should be sending jotters across Europe.

Emigration has always been a safety valve for authoritarian regimes for two main reasons - first - their leaders prefer to let discontent leave rather than stir trouble at home and secondly - whatever opinion polls attest on Putin popularity and the role of Russian nationalistic pride as a glue holding together the nation, lack of job, safety and personal perspective override at personal and family level all and any nationalistic reverie - the classic dilemma between the fridge and the TV set.

On both counts a surge in Russian emigration could serve Kremlin good - as the Russian government is neither capable of offering jobs and welfare at least in the short to mid term nor it is likely to change its modus operandi internally and let the opposition develop full fledged anti-Putin campaign. So a controlled exit for both economic and political reasons could turn into a new a mighty weapon for the Russian president in his campaign to impress the Europeans and enforce his vision of where Europe should go.

Add to the equation the immigration flows from Ukraine and the picture will grow even darken.

East Ukraine and Crimea for all the headlines they generate remain a remote conflict for most West EU and US leaders - Russian and Ukrainian immigrants are next door. Not all of the Russians and even less Ukrainians leaving their countries are tycoons or oligarchs. And the European Union is not in the best form to accommodate new millions of job seekers from the East following . The relative neglect for welfare across EU borders has always been the basic existential flaw of the EU - the bloc's success has served as a magnet attracting cross border immigration. 

With or without Putin Europe and the US need to think of keeping Russia afloat and Russians home.The options are not many given the resilience to change and accommodation of the Kremlin rules. If we are to avoid a repetition of the 1917 calamity hundred years later the West should act now. 

четвъртък, 19 февруари 2015 г.

По повод на дълга и политическия ажиотаж около него

Темата за дълга не е толкова сложна за да се обясни професионално и разбираемо на широката общественост като се отдели от нея съдържателната част от политическите нагнетените внушения и евтината драматургия с десетохилядната банкнота с нечий образ.

В същност няма изненадани - същите хора подготвиха и осъществиха най-голямата политическа манипулация на този век - костинбродската афера и вместо да търкат наровете в затвора - отново безпретятствено словоблудстват за обществена сметка.

Като оставим настрана очевидните пропуски в начина по който беше развита тази политическа инициатива от финансовия министър, нещата са пределно ясни - задкулисието няма интерес правителството да има сигурност и гарантиран средносрочен хоризонт за да може да реализира реформи. Тези кръгове искат постоянно да имат лостове за свалянето му и са категорично против настоящето правителство да има каквато и свобода на действие.

Средносрочните бюджетни и дългови рамки са обичайна практика в много страни. Престорената изненада и включването в канонадата на бившия министър Орешарски само говорят за окончателното му напускане на професионалното поле в полза на политическата целесъобрзаност. Не твърдя, че параметри на политиката и конретното предложение не могат да бъдат подобрени. Само, че претенцията и високомерието са не само неуместни, но и аморални.

У нас не се правят много неща от добрите глобални практики в областта на публичното и бюждетното управление. Не правим не само средносрочно бюджетно планиране с котви за годишните бюджети, но и финансови отчети на държавата, в които да се отчитат измененията в оценката на притежаваните от нея активи и пасиви - гледаме фискалната част или паричните потоци в рамките на годишни бюджети на консолидирана или касова база. Така смислена политика, в това число и реформи, които изискват по-дълъг хоризонт не могат да се направят или оптимизират.​

Както казах, идеята за рамков договор за посредничество с четирите банки не е единствено възможното решение, вероятно не и оптимално. Но вероятно е продукт на оценка на реалните алтернативи. Много по-добре е държавата да развива и поддържа автономен капацитет и пряк достъп до капиталовите пазари, но за съжаление реалностите са други. Изборът на оптимални стратегии при дълговите емисии е функция и на това с което министерството разполага като капацитет и ресурс. Мога да Ви гарантирам, че както преките емисии на дълг от МФ, така и използването на инвестиционни банки си имат своите минуси и плюсове. Дяволът е в детайлите, но никой не говори за това.

Дянков не особено разумно закри Агенцията за икономически анализи и прогнози - сега МФ няма очи и уши. Идеята за подобна институция към Парламента, за която говорихме на Софийското бизнес училище, преди две години, която да помогне да реализира анализ, контрол и прогнози на текущи и бъдещи бюджети не тръгна. Да се разчита само на инвестиционни банки, че ще имат интереса на държавата над всичко, особено когато се предполага отчитане на множество фактори извън наблюдаваните от тях макрофинансови и икономически параметри, крие определен риск. Не толкова договора с четирите инвестиционни банки е проблем, а не особено сполучливия начин по който се комуникира цялата тема от финансовия министър. Абсолютно зорлем се правят от възможни партньори скептици или опоненти. И се подават относително удобни топки за отиграване от страна на опозицията и на свързаните медии.

Да започнем с тезата, че се дава празен чек на правителството. Това е толкова гротескна лъжа, като, че и не съществува и правителството няма да плаща в този периода - 6 милиарда евро дълг. Какво, да не го плащаме или да се лишим от възможността на ниските лихви в този момент за да емитираме дълг и рефинансираме. Това ли е аматьорското, за което говори Орешарски? Ако в бъдеще има още по-ниски нива, нищо не ни пречи да повторим упражението, но ако нямаме подобен късмет, ще си останем с ползите на сегашната операция. Къде е тук аматьорщината господин Орешарски? Виждам я, но не там къде сочите.

Другото обвинение е, че правитлеството щяло да има по-голяма свобода на действие и периметър на сигурност. Не виждам рисковете пред управлението на това или което и да е българско правителство в текущата ситуация да са малко. Коалицията е единствено възможната схема, и отказвам да виждам какъвто и да е проблем в това, че правителството ще има някаква сигурност при вземане на по-рискови решения, особено ако стартира трудни и дълго отлагани реформи. Простете, но да гледаш политически сеир и да търкаш ръце, че някои ще се провали в тези времена, поради което му отказваш правото на стабилност и елементарни буфери е меко казано неразбираемо, освен с первезната логика на политическото задкулисие.

Ключовата дума тук е контрол - и там трябва да бъде съсредоточено вниманието. У нас не е проблем, че ще имаме прекалено смело и дръзко правителство, което да рискува с тотални реформи, а това, че поредица от правителство все избират да не правят реформи в името на политическата целесъобразност и оставане на власт. Каквито и да са равнищата на дълговите емисии, те трябва да влезнат в годишните закони за бюджета. Там всичко е ясно и прозрачно - и именно там стават белите с дефицитите, които след това трябва да се финансират с дълг. Едното е причина, другото следствие. При цялата ми добронамереност не виждам някакво особено желание и конкуренция от страна на опозицията в сферата на алтернативните реформи и желание за поемане на рискове. Това е притеснителното, а не, че ще подобрим структурата на дълга като вземем евтини пари назаем от капиталовите пазари за да погасим стари по-скъпи задължения.

Правителството има задължението да направи, при това не само за да представи в Парламента, но най-вече за себе си, точен разчет и направи бизнес план на реформите и съпровожданите парични потоци за целия хоризонт на реформите, както на конслидирана база, така и по отделните реформи. Именно тук е голямата опасност - да не похарчим парите, а да останем без реформи или да ги компрометираме чрез недофинансиране. Сметка е нужна не само за сумите с които ще се рефинансират стари задължения, но и с които ще покрият очакваните дефицити. Решително съм за формиране на известен буфер срещу рисковете на глобалната икономическа, политическа и финансова среда, защото предстоят трудни времена и се изисква ресурс за бързо реагиране. Трябва да стимулираме икономическия растеж не с грандпрограми за предизборни харчове, а  като поставим акцентите върху програми за увеличаване на износа, подобряване на конкурентноспобосността и технологичното равнище. Най-висок приоритет остава кардиналното лечение на язвите в развитието ни - реформите в съдебната система, социалната сфера, енергетиката, здравеопазването. Само слепец или користно заинтересован може да лъже хората, че тези съдбоносни реформи могат да се управляват бюджетно само в рамките на годишните бюджети без средносрочно планиране и влизане в дълг.

Достатъчно е да погледнем към енергетиката, където всеки момент може да настъпи колапс на системата.

Кой ще отрече, че в банковата и финансова сфера има "спящи" мини?  КТБ например можеше да бъде спасена чрез одържавяване в рамките на 7-10 дни, а този ресурс не може да се мобилизира за това време, поне не при оптимални условия. Последствията върху България от гръцката и украинската криза - нуждата от финансиране на армията, също са фактори в посока емитиране на подобен дълг. От кога да финансираш и желаеш да имаш силна и боеспособна армия при толкова много заплахи се превърна в престъпление, както внушават от Атака и кръгове в БСП? Или да финансираме извънредни мерки, ако се наложи, за укрепване на националната сигуност, в това число и срещу хибридните войни срещу евроатлантическата ни ориентация.

Не се съгласявам често с премиера, но този път действително има граници на популизма и политизацията отвъд които не трябва да се преминава. Не трябва да се бъркат грешките на министър Горанов и парламентарната група на ГЕРБ в избора на стратегия за комуникация на предложението за решение на Народното събрание и най-вече печеленето на съюзници с обективната нужда от подобна стъпка.

сряда, 18 февруари 2015 г.

Putin's Hungarian divertimento on the South Stream theme

Putin's trip to Budapest will make news waves with a fresh salvo of commentaries on the proposed offshoot to Bulgaria from the Turkish Stream. The Russian President is a master of firing information bombs and seeing the media and political landscape resonate with Gas Streams' divertimentos. I have learnt from experience that there is no need to haste immediate conclusions. We should not take anything the Russian leader says at face value, notably in the middle of an information and propaganda warfare.

Yet why did he make the announcement in Budapest, while standing by one of his only remaining friends in Europe?

Putin miscalculated by making the announcement on the South Stream rerouting in Ankara - definitely not the best place to address the Balkans, where most people keep tense memories of the Ottoman past. While Ataturk's Turkey has been the closest approximation of a truly European Turkey, Erdogan's neo-osmanic drive has stirred mixed emotions and outright resentment throughout the region. PM Borisov, who is known for being soft spoken on anything coming from the Kremlin, went out of his way, angrily reminding Putin that the last place he would expect to be addressed from is Ankara. Even the russophiles, used to Russia's classic balancing off Turkey's influence in the region, were caught off guard incapable of digesting the rapprochement between the Russian and the Turkish leaders.

The rerouting of the South Stream left most of Putin sympathizers in Bulgaria, Serbia, Hungary, Croatia and Slovenia aghast - without financial and political pivot. It has been hardly a secret that most of the political and public levers Moscow can pull in the region are regularly "oiled" via Russian or Russian related business financial flows. In each of the transit countries a good chunk of the inflated South Stream budgets were meant to end up in EU skeptics and NATO opponents.

Immediately after the Turk Stream was announced, Kremlin immediately launched a plan B to service the vacated markets in the South Stream countries, drawing arbitrary maps for gas supplies through Greece, Macedonia and Serbia with the idea of bypassing the stubborn Bulgarians. More virtual reality exercises were forced upon the Balkan people in the vain hope that Europe will blink first.

With the geopolitical Turk Stream mist being gradually lift the hard facts settle in - there is not rush on the side of the EU to engage in costly infrastructure build up just to make good Gazprom's plan to sell gas from Turkey. Instead the EU Energy Union gradually starts to take shape.

Soon Putin realized that visiting even his closest friend Orban he will not be able to deliver anything sensible in terms of competitive gas and alternative supplies, should Moscow pursue its plans to close down transit through Ukraine.  Without  a credible game plan for gas supply via Turk Stream and aggressive word mongering coming from Moscow, Gazprom faced the immediate prospect of loosing dominant market shares in most of the countries serviced through Ukrainian transit - some 40 billion cubic meters. Worst of all - Ukraine managed to lower imports of Russian gas and beef up reverse flow supplies in just one season to over 5 billion cubic meters with significantly larger potential on the horizon.  Poland, Slovakia and the Czech Republic have already resolved the critical issue of dependence on Russian gas. Romania is expected to become self sufficient in the coming years. New quantities of non Russian gas have emerged further South and Putin seems unable to challenge them.

His gamble on Turk Stream has backfired - hence the offshoot to Bulgaria option floated in Budapest. With all the recent rhetoric unleashed he needs to help Gazprom regain the trust of its customers following frantic rerouting games with Russian gas flows in the Southern Corridor.
 

вторник, 17 февруари 2015 г.

Списание Мениджър: С външните предизвикателства ще се справим по-лесно, отколкото с вътрешните


Не бе трудно да се предвиди, че предизвикателствата пред България и Европа в следствие на съчетанието на външни и вътрешни кризи - кримската, ислямската и финансово-икономическата - ще поставят на изпитание съществуването както на Европейския съюз, така и на съставящите го страни и нации. Путин вдигна залозите неимоверно, защото няма какво да губи - така или иначе вариантите за добър изход за него не са много.. Нали не си представяме как Владимир Путин залага в глобалното казино съдбата на своята страна, като форсира силови решения и търси признание за нов глобален статут, а европейските страни, в това число и ние ще останем "сухи" и без рани.

В известен смисъл подобно развитие бе неизбежно. САЩ и ЕС носят основната отговорност както за неглижирането на новата руската заплаха, така и за нейното създаване. Всеки девет от десет долара от богатството, с което Путин разполага днес, се дължат на приходите от енергоресурси. Ако Западът не бе форсирал военните си действия в Ирак и подпомогнал възхода на ислямистите при цветни и други революции, ако не бе съдействал за ръста на цените на петрола и природния газ, Владимир Путин щеше да разполага своите претенции в рамките на ограничените си вътрешни ресурси. Повече от три трилиона долара се излязаха в хазната на Русия за последните десет години, които дадоха на руския президент ресурс за сегашните му авантюри и блянове за величие, с който нито един негов предшественик не е имал след Втората Световна Война.

Вместо да насочи полученото със съдействието на Запада богатство, да модернизира руската икономика и усили нейната конкурентноспособност, като съкрати зависимостта от "нефтената игла", той предпочете да изгради вертикал на властта и да се превърне в демократичен "цар". Издигна се толкова нависоко и остана толкова сам, че остана без мирен изход от властта. Владимир Путин е рожба на поредица обстоятелства, но и на личния принос на западни лидери като Шрьодер и Берлускони, на Джордж Буш-младши и още много други. Днес той иска своето от глобалното лидерство и не е съгласен да свири "втора цигулка", което не трябва да бъде изненада за лидер на Русия. Именно благодарение на предоставения му ресурс от Запада, руският лидер успя да си осигури напробиваем вътрешен тил, като превърна собственото си оцеляване в кауза на руския народ. Единственото, което не може да контролира е пълзящата ерозия на икономиката и финансите на страната..

Путин няма приятели и съюзници; не остана нито един ръководител на постсъветското пространство, който да не е наясно с неореализма и имперските амбиции на Кремъл, които поставя под съмнение националните им проекти. Ако не вярвате - попитайте Янукович, Лукашенко, Назарбаев - а те са най-близките. Имплозията на властта се изразява и в свиащите се кръгове "приятели" и съюзници.

На този фон, преливният ефект на трусовете от Украйна и Крим у нас продължава да се усилва и заплашва устоите на българската държавност. Това не е нов проблем - стои поне от времето на Санстефанска България. Но днес имаме шанс да го решим не само в рамките на националните ни възможности, но и на колективните системи на сигурност и развитие, към които принадлежим.

За това разбира се спомогнаха и силно дебалансираните през последните две десетилетия двустранните търговски-икономически и политически отношения през последните близо десет години. Равнищата и структурата на българския износ за Русия, при цялата пропаганда за значимостта и привлекателността на руския пазар, не издават признаци на незаменимост- при всички случаи не са такива, че да"съборят" българската икономика. И това е пряк резултат от политиката на Русия, която се интересуваше само и единствено от реализацията на енергийните си проекти у нас и не даваше равностойни шансове за българските производители и строители на руския пазар. Преценете сами - вижте обемите на износ на Сърбия, Турция, Австрия, Словакия, Унгария, Полша, дори Румъния в Русия, поръчките които техни компании получават от руската държава и общински власти и сравнете с мизерните сделки с български фирми, които като правило се дължат на лични контакти и остават извън междудържавните канали. Стойността на енергийните проекти, които Русия искаше да реализира през и на българска територия бяха на стойност близо 30 милиарда лева - поне половината от тях трябваше да бъдат дадени от българските потребители и данъкоплатци, но почти всички те трябваше да се превърнат в поръчки и бизнес за руски фирми.  Към това трябва да добавим и близо осем милиарда лева всяка година платени на руските компании, вносители на природен газ и нефт у нас. В същото време, българските фирми не получиха нито един значим договор за изпълнение или доставки от руски държвани фирми или държавни институции, в това число и по време на Олимпиадата в Сочи.  Сравнете с милиард и седемстотин милиона преки поръчки за турски компании и близо милиард за сръбски.

Доказателство за небалансираност и неравнопоставеност в двустранните отношения с Русия е и фактът, че по процент на активите в икономиката ни, които пряко или косвено се намират под контрол на руски или свързани с тях фирми, България едва ли има конкурент в Централна и Източна Европа. Тази свързаност бе заложено в модела и програмата на прехода, която трябваше да осигури както възпроизводството на властта на една част от българския управляващ елит, така и да гарантира дългосрочни канали за зависимост от Кремъл, независимо от неговия стопанин.

Докъде стигнапме с този модел вече е ясно. Можем да спорим до каква степен за това са виновни други, до каква ние самите, но е факт, че именно поради свързаността с Русия на значителна част от българския бизнес и политическия ни елит, както и поради преливния ефект на корупционни и бизнес практики от руската действителност, ние не сме в състояние да реализираме пълноценно възможностите на членството си в ЕС и НАТО.. 

Докато с външните кризи имаме добра перспектива да се справим - поне в рамките на съюзите в които членуваме - то с вътрешните кризи и силите, които ги подбуждат, шансовете не са големи.

Кризата в Украйна неизбежно ще ескалира в по-високи орбити на конфронтация и това ще продължава да привнася все по-силно противопоставяне в българското общество. Примирието в Източна Украйна е крехко, то не почива на дългосрочна визия и сближаване на ценностните бази на Русия и Запада. По-скоро наподобява процес на дегизирано с мирна фразеология изтощаване, изчакване кой ще мигне пръв и ще хвърли бялата кърпа.

Заплахите за нас далеч не произтичат само от военните действия или хибридните войни на изток. Огромният проблем на който изглежда никой не търси, камо ли да намери решение са последствията за Европа от задълбочаване на икономическата криза в Украйна и в Русия. Дъното все още е далеч, в двете страни недоволството срещу външния враг расте, а заедно с него и отчаянието и желанието за емиграция.

Ние се пазим от имиграция от юг и югоизток, а големият ни проблем ще бъде имиграция от Украйна и Русия. Богатите руснаци и украинците вече са в Лондон и другите западни столици, у нас ще дойда по-бедните. Забравете за значителни потоци от руски и украински туристи и тази години и в близко бъдеще, но със сигурност търсещите спокоен пристан у нас ще се увеличат.

Турция също е източник на дестабилизиращи сигнали, както пряко, така и опосредствано от ислямската държава и от другите нестабилни точки в Близкия изток. Растящата ислямизация на турската вътрешна и външна политика не може да не бъде разглеждана като заплаха, още повече в контекста на сближаването между Ердоган и Путин. Русия до този момент винаги е била балансиращ ислямския фактор на Балканите и в Черноморския регион - днес политическата целесъобразност събра доскорошните съперници. Дори до оставим настрана символиката и конюктурните елементи в това сближаване по "оста на отхвърлените" от ЕС, синхронизацията и доминацията на антиевропейска и антизападна политика между Анкара и Москва отваря нов фронт за Европа в България.

Ще бъде грешка, ако зад ислямската и имигрантска заплаха от Турция не съзрем и възраждането на турския национализъм и неосманизъм, което си е самостоятелна заплаха. Въпреки провъзгласената политика на "нулеви проблеми" със съседите - нещата съвсем не са толкова безпроблемни. Не твърдя, че няма мегдан за позитивни и конструктивни отношения с Анкара, а просто, че турската политика попадна в изключително сложна и противоречива геополитическа центрофуга, от която може да се роди твърде нелицеприятно за Европа създание.

В Западните Балкани радикалният ислям също усилва позициите си, не без активното съдействие от турска страна. Расте етническото противопоставяне. Самата Европа се превърна в източник на нестабилност при това не само заради генеричните си проблеми - в това число и в еврозоната, но и поради исламския фундаментализъм. Не трябва да забравяме, че терористите в Сарафово бяха влезнали през Европа, не от Турция. Над 3500 души, които се бият на страната на ислямската държава също тръгват от Западна Европа и значителна част минават по суша през нас.

От южната ни съседка сигналите също не са утешителни. Икономическата и финансова дестабилизация на Гърция също не може да не се отрази негативно на България. Не всичко е в черни краски, но позитивните опции са много по-малко от отрицателните сценарии. Дали ще излезне или не Гърция от еврозоната е второстепенно - каквото и да стане - трусовете в южната ни съседка са също неизбежни и уязвимостта и към внос на външна нестабилност също нараства.

Тъй като прогнозата за нестабилна външна среда е устойчива, поне в средносрочен хоризонт не можем да минем през цялостната ревизия на стратегията и политиките в сферата на националната сигурност. ЕС и НАТО са само рамка и възможност, отговорността си е наша. Или рязко усилваме средставата за армията си и за службите за сигурност, за да повишим автономната си способност да се защитаваме, като разчитаме минимално на НАТО /защото няма вариант сами да можем да се справим с едновременни заплахи от три страни - плюс най-значимите - отвътре/ или пълноценно пак увеличаваме но плавно военния бюджет и в краткосрочен хоризонт използваме всичко, което НАТО може да ни предолжи за усилване на капацитета ни да се отбраняваме отвън и отвътре. Тук никой не говори за това да участваме във военни действия извън рамките на ангажиментите ни по член 5, най-малкото в Украйна каквото се опитвам да ни внушат от БСП и Атака. Става дума само и единствено за защита при нападение при което хибридните атаки остават под радара на колективната система за защита, в това число когато ерозията е отвътре.

Горните анализи не нито про, нито антируски, нито про или анти американски - а просто анализи за рисковете и заплахите пред България. В две войни избрахме да бъдем на грешната страна - на иницииращия конфликта. Пренебрегнахме обективнения анализ за шансовете на  противоборстващите страни. Без да бързаме да се ангажираме в какъвто и да е външен конфликт трябва да отчитаме реалните факти в противоборството между Запада и Русия - което по интерпретацията на Путин е цивилизационно, т.е. няма вариант за компромис, поне докато той е на власт - шансовете не са на страната на върхушката в Кремъл. Да, руският президент все още е в състояние да причини огромни беди и нанесат неизброими щети както на своя народ , така и на "фронтовите" държави като България.

Но вариант за загърбване на Европейския съюз и НАТО и за плъзгане по пистата, която крайните русофили и атакисти предлагат, не съществува.

петък, 13 февруари 2015 г.

Minsk-2 triumph of hope over reality, of form over substance


Minsk-2 is a triumph of form over substance, of hope over reality. Much needed timeout by all sides. Sanctions are in full swing biting deeper into the backyard of Putin's power base. He will soon need to warm up and reopen the new frozen conflict in Eastern Ukraine to engage the ordinary Russians attention away from trouble at home.
This is a hybrid war and ceasefires are not reached by pulling back heavy artillery. Some one high above - Mr. Putin himself - has to call off the propaganda and information troops and pull back the "green men" - a thing he will not do.
Poroshenko is predictably unhappy but he also stroke some winners - received gargantuan financial support and needed time to regroup his troops and rethink his strategy - which was not delivering. The tragedy is that instead of an end to killings of civilians the Minsk-2 agreements, at least in the short term - will lead to much heavier loss of life.

The reality check in the news wire would easily prove that.

Putin has used and is on the way of losing his trump card - the fallacy that he could strike deals with Old Europe if only the US stopped meddling. The truth is that it is exactly the EU project that he is aiming at destroying or undermining.

Washington as usual is far from the war zone - beyond the Atlantic.Safe and well.

The value gap between the West and Russia remains as wide as ever - and until it is bridged ceasefires would not matter much.

That is the max one can expect from Hollande and Merkel. Let's recall Lybia where it was not until the US intervened and spared further humiliation to France and Britain in their desperate attempts to topple Kaddafi. One more reflection on the EU as a global economic superpower and a military midget. The Minsk - 2 phase - with the US missing at the table - was inevitable and the US had to hold back to give the Germans and the French test the limits of old Europe's ability to deal tete-a-tete with Putin.

The "good news"is that the Minsk-2 phase is behind and we should see the end game and the final conflict resolution.

N.B. Reprints and reprodcution of text are allowed. Please reference a link to original blog.

Минск-2 - триумф на формата над съдържание, на надеждата над реалността

Минск-2 е повече глътка надежда и форма отколкото съдържание. Таймаут и за двете страни. Санкциите си вършат работата, така, че е въпрос на време Путин и сепаратистите отново да възобновят атаките, защото тихата ерозия на позициите им няма как да ги удовлетвори. Тъй като войната е хибридна, тя не се прекратява от генералните щабове, с оттегляне на тежкото въоръжение. Залповете от информационните и пропагандни оръдие не само няма да замлъкнат, но ще се усилят. Това, че руските медии и някои на Запад тълкуват споразуменията в Минск като "победа"на Путин е очаквано. Но реалността е съвършено друга - той губи последния си коз - внушението, че САЩ пречат, а с Европа Русия може да работи. Точно обратното е, именно Европа и нейния европейски проект са пряка цел на Кремъл - Вашингтон е за пореден път в историята изолиран от бедата и "отвъд Атлантика".
Пропастта между ценностите на Путин и на Запад си остава огромна и непреодолима - поради което примирието може да бъде само временно..
Порошенко очевидно и очаквано е недоволен, но поне се постига временно примирие в името на това "да не умират повече хора" и получи огромна финансова помощ. Трагедията е в това, че ще продължават да умират  хора и това споразумение по всяка вероятно ще последва съдбата на Минск - 1.
Просто Меркел и Оланд не могат да постигнат повече - и на двамата липсва това което Путин уважава - военно-политическата сила.
Да си припомним Либия - САЩ се намесиха за да спасят западноевропейските напъни да свалят Кадафи.
За пореден път се доказа старата истина - Европа е икономическа сила, но военно-политическо джудже.
В случая САЩ бяха длъжни да минат и този етап - етапа без САЩ на масата на преговорите и в лидерска позиция.
Вашингтон даде шанс и на Путин да докаже валидността на тезата си, че САЩ са лошите и той може да се разбере "на четири очи" със стара Европа.
Постепенно се движим към истинската развръзка - 17 часовите преговори в Минск са само прелюдия към голямата битка и окончателното решение.
.
Везпроизвеждане на част и целия текст се разрешава при позоваване и линк към оригиналното място на статията на блога.

вторник, 10 февруари 2015 г.

119 брой Турския поток напредва – поне по заглавията – за реалните промени зад кадър





Покрай военните сводки в Украйна се прокраднаха няколко новини, които маркират радикални промени на газовия пазар в Централна и Източна Европа. Ако не бяха прекъсванията в снабдяването с газ и намалените доставки на Газпром и агресивността на Кремъл, търсенето на незабавни решения по диверисфикацията и укрепването на енергийната сигурност верятно щяха да отнемат години. Сега се случи буквално за пет месеца. У нас доминират новините за турски поток и газови хъбове.
Залисани в претенции и търсене на ново гранд продължение на грандсхемите на енергийния шлем като, че ли пропускаме практичното и достъпното – или с други думи възможността да си изиграем правилно картите.
Първо, за първи път в региона се появиха свободни количества природен газ, които се търгуват на спотов пазар. Не от Газпром, а от нови играчи. Процесът още не е достигнал до нас. Засега. Количествата не са огромни, т.е. недостатъчвни за да заменят напълно спиране на доставките на газ от Русия, но достатъчни за да осигурят равнище на маневреност в преговорите  Газпром. За страни с малка консумация, като България те са достатъчни.
Второ, Газпром постепенно осъзнава, че пазарът се изплъзва от неговия контрол и преминава в ръцете на потребителите и най-вече на трейдърите.  Не българските и на ЕК възражение наклониха везните в полза на решението на Газпром да пренасочи газовите си амбиции от Южен към Турски поток, а осъзнаването на факта, че Украйна успя да реши газовото си уравнение през зимата при рекордно ниско потребление и внос на руски природен газ. Подобна диверсфикиция осъществиха Полша, Словакия, Чехия. Още през 2015 година Газпром ще бъде принуден да премине към ползване и на спот референтна цена и в Централна и Източна Европа. В региона за целта се ползва няколко виртуални търговски точки.
Трето, цената на природния газ още от 1 април трябва да падне под 300 долара за кубически метра в повечето страни. Засега Газпром предлага на по-големите си клиенти 325 долара.
През есента, когато по традиция се договорят годишните количества и цени, за първи път от много години, Булгаргаз не поиска ревизия на цената във връзка с несъотвествие с пазарните реалии. Премиерът се оплаква, че плащаме най-високата цената, но няма как да я получим, ако не я поискаме и не сме готови да я защитим.
Колкото и странно да звучи - шансовете ни вместо да намалят се увеличиха. Особено във връзка с интнеграцията на свободните капацитети на преносната и транзитна мрежа, газохранилищата, интерконекторите, шансовете за активизиране на проучването и добива в дълбоководието и на сушата и разбира се вноса от нови източници.
Помислете дали и доколко сме обречени да купуваме руски газ от Турция, както показно се вайкат нашенци. Защо трябва да плащаме за амбициите на Путин и Милер и да внасяме от юг руски газ с интегрирана висока преносна такса, която да покрие разходите на скъпоструваща транзитна инфраструктура в Русия, през Черно море и в Турция, когато просто можем да купим същия природен газ от там където сега го купуваме или в краен случай на руско-украинската граница, като ползваме радикално по-евтин транзит и надеждна инфраструктура в Украйна. Ако Булгаргаз не го направи, други ще направят – за българските и регионални потребители. Газовите потоци текат по пазарна логика, а не защото на един или друг политик му е хрумнало да наложи своето мнение.
Не е речено, че трябва да се сърдим на турските и гръцки партньори, ако се увличат по Газпром във внушенията, че някой някъде ще ни подмине. Солидарността все още не е силната страна на отношенията ни с партньорите, но напредък определено има. Достатъчно е да си държим съвместните  опции, особено извън Газпром, отворени и да не бързаме да реагираме на всяка дума на Алексей Милер. Особено на внушенията, че колчем се забавим и ще пропуснем „златна“ възможност да се включим към руските газови потоци през Турция.  Нито Гърция, нито Западните Балкани, нито още по-малко Италия могат да генерират сравнимо търсенето което има Югоизточна и Централна Европа. Единственото което трябва да направим е да си направим домашното с интеконекторите, реверсивните капацитети, газохранилищата и управлението на свободните капацитети на преносната и транзитна мрежа.
Има шанс регионът да се диверсифицира реално – дори преди азерския газ да ни достигне или да започне добива в Черно море.

 Изтеглете целия брой тук  https://docs.google.com/file/d/0B5Hmh72fkQVYeXVhSDJPdURZVUk/edit