петък, 30 октомври 2015 г.

По повод на Виваком и съобщението, че до 10 дни ще има нов собственик

Воден от съзнанието, че се нарушават интересите ни като данъкоплатци, кредитирали КТБ и интереси на националната сигурност, дотолкова доколкото собствеността върху телекомна компания дава безпрецедентен достъп до важни комуникационни и информационни мрежи на страната и на нейните граждани, бързам да опровергая съобщението, че има сериозен инвеститорски интерес към Виваком. Нито един от западните стратегически инвеститори - сред които е ККR по никакъв начин няма да участват в нагласената схема по "продажбата" на Виваком. Тя именно за това е нагласена за да ограничи интереса до подставени лица за да може "сделката" да стане на свръхниски нива и след това да се "препродава" с марж. 
Наетият "консултант" е определил като "най-добро" предложението на Спас Русев !? - само това е достатъчно за да се разбере качеството и инвеститорския профил. 
При подобни "инвеститори" никой сериозен и голям играч няма да участва, защото подобна задкулисна игра крие огромен репутационен риск - много голяма е вероятността сделката и участвуващите в нея страни да бъдат разследвани от заинтересовани страни със засегнат интерес. Освен всичко друго това ще се затрудни развитието на компанията и бъдещите инвестиции в нея. Потенциалните финансови претенции на държавата към Виваком надвишават кредита на ВТБ, освен това държавата е блокирала сделката /прехвърлянето на акции и задължителното одобрение от КЗК/ - именно защото разчита от продажбата да възстанови кредита от Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Затова е време правителството да си влезне в правата - без съгласието на държавата нищо не може да стане. В момента се води борба между Пеевски/ВТБ и Цветан Василев - да си разиграват коня за нейна/наша сметка. Те се подрепят от различни части от руския финансов и политически елит.  
Пеевски/ВТБ разчичат на щедрото спонсорство на Левски - не случайно към приключване на сделката се пристъпва едва след решението за спонсорство и акционерно участие във футболния клуб. Така Пеевски/ВТБ се стремят да си осигурят мълчаливото съгласие на правителството - но нещата са твърде по значими и с последствия за националната сигурност твърде сериозни, за да се надделее запалянковската преданост. Самият Левски няма нужда от подобна "меча" услуга, защото не може да представлява здрава основа за възраждане на клуба.
Само ако правителството си върне контрола върху сделката ще можем да получим достатъчна конкуренция при участието на сериозни инвеститори и нормална пазарна цена - значително по-висока от сегашната. 
Иначе се създава опасен прецедент за съзнателно "пасуване" на правителството при разграбването на активи, които потенциално могат да се осребрят по високи пазарни цени и които могат да осигурят защитата на финансовите интереси на бюджета и стабилността на българската банкова система.

четвъртък, 29 октомври 2015 г.

148 брой на Нюзлетър: Южен поток – поредните безвъзвратно потънали разходи

Изглежда няма сила, която да ни спре да харчим пари всеки път, когато тръгнем по пътя на някой амбициозен проект, но разберем по средата, че проектът няма да го бъде. Харчим, харчим, харчим.

След това отчитаме грешки и загуби. Отначало са хилядите, след това стават милионите, накрая се оказват милиардите.

Едни и същи грешки, разликите са само в размера на безвъзвратно отлетелите средства.

АЕЦ „Белене“ можеше да бъде спрян още в началото, ако предварителните проучвания бяха независими, задълбочени и неповлияни от политическите съображения и корист. Още там в началото на века се знаеше, че прогнозите за бъдещо потребление са в най-добрия случай спорни. Само това е било достатъчно за да установим, че проектът е рисков, а банки пари за спорни съждения не дават. Не е проблем да изразходваш и рискуваш няколко милиона за пълноценни и стойностни предварителни анализи, които да ти спестят милиарди след това. Но ние минаваме с работни групи водени от професори, с никакъв статут за лична отговорност, с прогнози на инициатора на проекта и с тотално отсъствие на собствен и нает независим капацитет и опит за трезва оценка на рискове и ползи при подобен мащаб. Сега сметката е някъде от три милиарда лева и един бог знае кога ще спре да набъбва.

Направихме Цанков камък за половин милиард, а сега има 42 мегавата мощност включена за тези пари. Де е Киро, де е кирията.

След това дойде Бургас-Александруполис – почти същата схема – и там няколко десетки милиони отлетяха по поддържане на администрация - заплати и плащания за удобни анализи с предварително поръчани резултати. Слава богу спряхме часовника на „потъване“ на около 30 милиона, но пак дружеството си продължава да живее някакъв виртуален живот, но с реални харчове. Няколко души са добре. Ние плащаме.

Южен поток също беше спорен проект от самото начало и не бе трудно да прогнозираме случилото си по-късно. От първия ден Южен поток бе афиширан като геополитически проект, който цели да заобиколи определена страна – т.е. бизнес логиката в него или я нямаше или куцаше. Затова и решението за нашето участие бе предимно политическо – защото ако видите предварителните проучвания, тоталната липса на прецизност в оценката за проектните разходи и приходи /самият проект постоянно варираше като стойност и проектни решения, докато накрая завърши с изключително скъпа лупинг система/ и още по-драматична липса на яснота откъде ще се връщат парите.

Уж трябваше да участваме само с пари на Газпром, а се оказа, че заемът който е предоставен си остава корпоративен и харчът ще трябва да се връща при нереализиран проект. Вероятно за това отказваме да признаем, че проектът е приключил защото трябва да върнем парите. Помните ли – близо с 200 милиона лева увеличихме капитала на съвместното дружество от наша страна, а трябваше да вземем още 600 милиона. Това си е дълг, а харчовете продължават да се правят.

И след това пак ще отчитаме грешки, ще прехвърляме отговорност – Орешарски, Борисов, Европа, САЩ, Русия били спрели проекта. А дългът си остава дълг. Парите са дължими. След това се чудим защо при над десет милиарда лева активи на БЕХ банките не дават кредит без държавна гаранция!?

Крайно време е да се спазват професионалните стандарти при иницииране, оценка и управление на рисковете при проекти за да се избегнат политическите екзалтации за сметката на рационалната и трезвата преценка.

Проблемът е, че няма нито един наказан и отговорните за това хора са си на същите места. Както се казва оптимистичен песимизъм - може и по-лошо.


сряда, 28 октомври 2015 г.

Уроци и последствия от най-голямата кибератака срещу България

Да изчакаме резултатите от разследването. Това, че атаката е направена в деня за избори и то когато се гласува и за референдума означава, че има конкретна цел и политическо послание, но не е изключено да има по-общ контекст - примерно демонстрация на сила и уязвимост на страната. Може и да е предвестник на открита кибервойна срещу нас с интензивност, която е близка до тази в прибалтийските страни, дори на инспирирани отвън улични протести както в Черна гора. 
Атаката издава припряност, не особена пресметливост, къс хоризонт и известна безизходност. Очевидно с политически средства и при избирателната урна шансовете за успех на тези сили са нулеви, поради което са принудени да прибягнат до отчаяни хулигански прояви за да задържат медийното влияние. 
Много е вероятно те да постигнат обратен на желания резултат - тотална дискредитация на спонсорирани местни политици /които късат лайв изборните книжа за референдума/ и техните външни покровители. В същност въвеждането на електронно гласуване силно ще ограничи възможностите за въздействие върху схемите за избор и взаимна конверсия на власт в богатство, част от които се генерират и управляват отвън.
Както съм изтъквал неведнъж - срещу България се води открита хибридна война - отвън и отвътре, и тази кибератака е поредното доказателство, което се надявам да отвори очите на българското общество и правителство. Особено на онази част, която си мисли, че може да успее с умиротворителни жестове и компромиси. Посланието отвън преди изборите бе отправено от руския външен министър Лавров с указания как да недоволстват българските избиратели - забележете не граждани, не българския народ, а точно избиратели. Последва артилерийската подготовка на местните "лейтенанти" - Волен Сидеров е елемент от тази канонада, а целта е ясна - Картаген трябва да падне - България трябва да бъде дестабилизирана. Електронното гласуване трябва да бъде осуетено, правителството дискредитирано, а Реформаторския блок подменен с по-удобни партньори. Защото по този път е ясно, че България ще се изплъзне от контрола на силите, които са я пленили чрез управляем и режисиран изборен процес. 
Самата организация на най-мащабната кибератака срещу България не е работа за лаици. Най-вероятно версията за вътрешен организатор на атаката няма да бъде потвърдена изцяло, освен ако не се намеси някаква политкоректност или "висши съображения". Напълно е възможно резултатите от разследването да не станат публично известни, а прокуратурата да даде команда за спиране на разкритията или замазване на ситуацията, за да не дразним авторите. 
Не вярвам координационния център да е в България, защото действащите лица могат да бъдат установени по-лесно и най-вече защото ресурсите на местно равнище са по-ограничени пред вид мащаба на атаката. 
Освен това българските компютърни експерти трудно ще пропуснат да отбележат ползата за себе си от въвеждане на електронното гласуване като поле за изява със сериозен и положителен жизнен и професионален баланс. 
Не е изключено, разбира се, някой олигарх зад кадър да плаща сметката или да бъде канал по който се наливат средства отвън, но и това е много рисковано, дори противопоказно пред вид несъотнесимостта на личните щети към ползите. Разкрият ли се извършителите, ще се разкрият и поръчителите. 
Тъй като става въпрос за атака срещу критично важни сайтове на държавната администрация, които са част от националната система за сигурност, няма как историята да се размине и размие - става въпрос за най-голямата и мащабна атака срещу едно от страните членки от НАТО. Утре могат да атакуват банки, корпоративни мрежи, разузнаване, армия и т.н. 
Дори да не се разкрият конкретните извършители, ако са част от кибервойниците на съответните армии, страната ще бъде известна и назована.  
Висока е вероятността поръчителите и изпълнители да са в чужбина. Не е достатъчно само да се каже, че сърверите, използвани при атаката са в някоя отделна страна, защото се използват "заразени компютри" които могат да бъда по целия свят. Но следите винаги остават.
В този смисъл новината разстространена от пеевските медии, че "китайски киберспециалисти" били разбрали, че атаката е дошла от Виетнам, Турция и САЩ е толкова плитко мюре, че няма нужда от коментар. Виетнам - защото е в обтегнати отношения с Китай, Турция и САЩ - защото са в обтегнати отношения с Русия. Това е по-скоро опит да се закачи етикет за отговорност, който да обезсърчи истинското разследване.
Да припомним на читателите, че със специализирани поделения за кибервойна разполагат редица армии в света. Специалните служби пък използват огромни мрежи от кибер агенти за да проникнат зад оградата на противника. Ако не сте забелязали ние отдавна сме противник. В допълнения има много неформални мрежи от киберпрестъпници и киберанархисти които работят по поръчки на бизнес и политически клиенти срещу съответното заплащане и срещу съответния противник. Има и такива, които се активират по "морални" подбуди и за високи идейни цели, но това много по-често е прикритие, отколкото същност.
Малко вероятно е подобна атака да бъде поръчана в страна от ЕС и НАТО /отново защото степента на сътрудничество с органите на разследване на тези страни е много висока и шансовете да бъдат разкрити са високи/.
Нещата се свеждат до отговорите на няколко базисни въпроса.
Кой има интерес от подобна атака? Това е относително лесно за локализиране на възможни отговори.
Кой е поръчал атаката? Тук отговорът за заинтересованост предполага и наличие на капацитет - финансов, логистичен и технологичен. Тук също няма много широки граници на предположенията.
Това, че има координация между външни и вътрешни изпълнители е също ясно - Волен изпълнява план - от петък до днес. Той е всичко друго, но не и политически самоубиец за да свърже своите действия с възможните тежки последствия. Да, много се страхуват от него, защото е "гласът на Москва", но не е незаменим - особено когато "полезната му" стойност за външните му диригенти отслабва, при наличието на толкова много конкуренти. Проблемът на алтернативите на Сидеров, че са прекалено цивилизовани, а стопанинът иска битка на улицата, драми и дестабилизация.
Тъй като след кибератаката ще ни пропищят ушите колко опасно било електронното гласуване ще кажа нещо което зная от топ киберексперти в света - сигурността е функция на оценката на риска и мерките които се вземат. Никой не е очаквал подобна атака, затова не се подготвял - следващия път няма да им бъде толкова лесно.
Тези масови атаки на сървери и сайтове си имат лекарство. Като задръстват "входа" и блокират достъпа до определени сайтове те основно пречат на нормалните потребители, но рядко пробиват в дълбочина в системата, което да е свързано с достъп до данни и възможност за манипулирането им. Едно е да заразиш компютър, друго е да го изолираш от потребителите му, трето е да го вземаш под пълен контрол. Което означава, че при подобна кибератака най-голямата щета, която в режим на електронно гласуване могат да нанесат е не манипулацията на вота "отвътре", а да създадат проблеми на гласоподавателите, като се наложи да изчакат и в най-лошия случай, ако те са решили да гласуват в последния момент, просто да изпуснат срока. Това е същото като да не успееш да стигнеш до избирателната секция поради задръстване на магистралата или повреда в колата.
Сигурността при електронно гласуване може да се осигури извън всякакво съмнение и за него се прилагат съвършено други и много по-сложни мерки за сигурност и защита. Те разбира се струват пари, но тези пари трябва да се съизмерват с ползите от това, че ще повишим избирателната активност, представителността и качеството на избора на българските граждани и ще спестим пари от изключително ресурсоемките процедури по хартиеното гласуване. Случки като тази в Зала Армеец просто е невъзможна да се случи при относително добър дял на електронното, особено ако е съчетано и с машинно гласуване - примерно в рамките на 10-25 процента.
Тъй като е извършена кибератака срещу страна-членка на НАТО и резултатите от разследването касаят всички е добре да се поиска външна помощ. 
Кибератаката и събитията по време и след изборите не само не опровергават, но предполагат още по ускорено въвеждане на е-вота у нас - точно за да бъдат блокирани интересите на силите, които си въобразяват че могат да ни уплашат и да ни направят управляеми чрез кибератаки.
Въпросът за защитата на електронното гласуване е напълно решим, но възможен само след като тръгнем по този път и имаме точни разчети.

понеделник, 26 октомври 2015 г.

Мениджър: Сметката по КТБ набъбна с новия дефицит, това е само началото

Премиерът Борисов отново защити казуса на акционерите и кредиторите на КТБ, макар, че остана в рамките на политическото говорене и спести нечии имена. Нормално е да не иска да си открива нови фронтове. Даде историческия контекст на ролята на държавата при подкрепа на закъсали банки в близкото минало при неговото управление. 
Недвусмислено заяви, че при него КТБ нямаше да фалира.
Представете си как отекват тези негови думи в предстоящия международен съд и дело срещу държавата, използвани от защитниците на акционери и кредитори - Орешарски и Чобанов срутиха/фалираха КТБ. Бившият премиер и финансов министър безспорно имат отговорност, но нито са двигателите, нито бенефициентите на схемата с атаката срещу КТБ.
Адвокатите на акционерите и кредиторите няма да имат никакъв проблем да докажат ролята на прокуратурата в атаката срещу банката не само чрез полицейски рейдове, но и значението им за разгръщаната паралелно медийна офаниза срещу КТБ от различни страни. Това което се знае по-малко е изключително грубия натиск и заплахи на прокуратурата срещу УС на БНБ, дори срещу самия Иван Искров. С това се обяснява рязката промяна на позицията на управителния съвет на централната банка и отказът и да осигури нужната ликвидна подкрепа с по-малка сума от изразходваната за ПИБ. 
Но и това е не проблем да се докаже, включително чрез свидетелски показания.
И като се започнат едни разкази, за квесторите, за синдиците, за краденето на активи на банката, при пълното и съзнателно бездействие на правоохранителните и правораздавателните органи, които водят до пряк ущърб на интересите на кредиторите и акционерите на банката. Оставете репутационния риск за страната, но последния скок в дефицита може да се отрази върху кредитния ни рейтинг, а това ще оскъпи заемния ресурс за всички у нас. Ще платим стотици милиони, ако не и милиарди долари като данъкоплатци, като потребители на кредити, за да покрием прехвърлянето на активите от един олигарх на друг пред погледа на държавните институции. Дано новия губернатор на БНБ си върне суверенитета - спрямо прокуратура и политици - включително спрямо тези, които допуснаха казуса КТБ в различните му фази - възхода и падението. 
Най-големият проблем - неразпознатия и бушуващ като ураган политически риск за банковата ни система - ще остане неиндентифициран и неразпознат. Нито МВФ, нито СБ могат да ни спасят от разрушителната сила на свръхамбициите на българските политически олигарси. Никакъв стрес тест или преглед на качеството на активите (AQR) не могат да разкрият и терапират извън пазарния риск от намеса на политически институции и фактори в бизнес процес. А това силно влошава прогноза за бъдеща устойчивост на банковата ни система спрямо външни политически въздействия. Ако не Ви е още ясно - провокираното от фалита на КТБ недоверие към управленските и надзорни дефицити в банковата система ще свият още повече кредитирането на българската икономика. Уж в името на възстановяване на добрите практики, всякакви международни институции и компании налагат все по-голям стрес върху системата, търсят все на дълбоко системни рискове, а проблемът е извън банките - в неконтролирания и неуправляем политически риск. 
Многократно съм предупреждавал - докато политиците и олигарсите, т.е. силите които причиниха фалита на КТБ, не бъдат идентифицирани и изолирани като рисков фактор, включително за националната сигурност - българската банкова система изобщо не е защитена срещу подобни рецидиви. Ако ще и стотици милиони, дори милиарди да налеете в банките, възможността поредния Пеевски или Цветан Василев - които са маркерите на модела на прехода у нас, да могат свободно и безнаказано да мобилизират прокуратури, съдии, медии и политици в името на егоистични разрушителни битки за надмощие, обрича всяка "сигурна" система и компания на фалит и катастрофа.  
В тези условия се подменя и самото понятие добър банкер или управленец, защото акционерите не търсят оптималния избор и мениджъра, които ще им даде най-голяма възвръщаемост на инвестициите и капиталите, а човекът с най-добри връзки, който да съумее да лавира между Сцила и Харибда в българския политически процес и да опази банката от политическа намеса. Така стоят нещата на практика с всеки бизнес, не само с банковия.
Ако банките фалираха само заради лошо управление щетите щяха да се ограничат само до кредиторите. Сценариите, при които се изследват устойчивостта на банките към случайни, непрогнозируеми /черен лебед/ разрушителни събития, вече са толкова разнообразни, че буферите срещу криза стават толкова големи и толкова скъпи, че разходите потопяват конкурентноспособността на търговските банки. За това по дефиниция единствено и само в страни с разпознаваем и управляем политически риск има смисъл да се правят стрес тестове и търсят стандарти при банкирането. 
Но това което касае банките в пълна сила се отнася и до всеки стопански и финансов субект. Можете да имат най-силните капиталови буфери, най-оптимизирана и ефективна управленска структура, но зададе ли се олигархично цунами - едновременно разрушително въздействие от разполагащи с икономически и политическа власт, спасение няма. Тези, които си въобразяват, че прокуратурата е действала изпреварващо в случая с КТБ изхождайки от по-пълна и достоверна информация, при по-висока компетентност и лична преценка на прокурори спрямо експертите и управителите в БНБ, са откровени наивници. 
При схемите за гарантиране на влоговете на граждани, редица мениджъри и собственици на банки могат да спекулират с политическата цена на потъването на техните банки, което ги кара без особено тревога да правят рисково банкиране, защото разчитат на това данъкоплатците да платят за техните управленски дефицити или откровени престъпления. Мултипликаторите и многомерната свързаност на всяка банка с обществения, политическия и стопански живот предпоставят, че криза в отделна, дори не голяма банка, може лесно да бъде се превърне в системна криза за банковата система, а от там и в трус за държавата и икономиката. Ограниченията за ЦБ в условията на валутен борд да потушава банкови пожари автоматически прави бюджета и данъкоплатците кредитор и спасител от последна инстанция.
От тук никакви буфери на сигурност - ниски нива на дълг към БВП, фискална и финансова дисциплина в публичния сектор, нито упования във възможностите на валутния борд, не могат да бъдат достатъчни за да компенсират деструктивно въздействие на взаимно усилващите се кризи, провокирани от групов бизнес егоизъм или политическа корупция. Няма и да разберем как от държава със стабилна перспектива сме се върнали към времената на 1996-97 година.
Питам тези, които тръбяха, че спасяването на КТБ няма да струва нищо на държавата кой ще връща кредита за ФГВГ и защо дефицитът скочи с три процента? След гръцката криза няма никакъв шанс да излъжем когото и да било - един път защото имаме кредитори и статистически надзорници и втори път защото числата са упорита вещ - рано или късно от мъглата на политическите заклинания изплува истината. Не е толкова трудно за международните институции - Евростат на първо място - да преценят, особено на фона на признанието на самия финансовия министър, че вероятността да възстановим дадения от бюджета кредит на Фонда чрез масата на несъстоятелността е 30-35 процента - значи кредитът е невъзвращаем и трябва да бъде отразен като по-висок дефицит. 
Тук драмата не свършва - днес Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите е полупразен и не дай боже някоя банка да "глътне вода" - което не може да се изключи на фона на намаляващата кредитна активност и системни бъгове. Всяко спасяване на вложители ще трябва да се осъществи чрез пряка и безвъзмедна /нови невъзвратими кредити/ бюджетна намеса. 
Ще се съгласите, че има нещо изначално сбъркано - когато стане въпрос за спасяване на банки всички се втурват към държавния бюджет и парите на данъкоплатците. Когато стане реч обаче за възмездна намеса чрез национализация на банки - веднага се намесват аргументите на крони капиталистите, че това е посегателство върху частната собственост и не е работа на държавата да притежава банки. 
Обстоятелството, че определени банки са мини със закъснител не е тайна за никого. От много години те попадат в едни и същи дупки от които биват измъквани по един и същи начин - със спасителни акции на държавата. Няма случай правителството да е поискало и получило нещо в замяна срещу помощта си - нито дялове, нито активи.
Очевидната отговорност на Цветан Василев за фалита на КТБ се използва като димна завеса за прикритие на разграбването на активи, кредитирани от фалиралата банка, които бяха и остават най-добрата и единствена надежда за по-висока маса на състоятелността. От нея пък трябваше да се върнат парите на кредиторите и на първо място на държавния бюджет. Най-голямата текуща схема за разграбване е Виваком - там скандалът тепърва ще става европейски и трансатлантически, при това не само защото касае националната сигурност, но и защото се прави всичко възможно сделката да се затвори между един вътрешен кръг от подставени лица, като се изолират стратегическите инвеститори. В същото време управляващите този активи изобилстват от извънпазарни идеи да финансират и закупуват дялове във футболни клубове за десетки милиони за да си купят спокойствие от политиците.
Проблемът не е в липсата на анализи и предупреждения какво следва по казуса КТБ.
Самата схемата КТБ е достатъчно ясна в едрия план - и изкуствената счетоводна загуба, и за схемите със специалните дружествата и прекъсната правна отговорност, ролята и участието в ограбването на активите при съучастието на държавни институции и политици. Ясно е какво си правили и правят квестори, синдици и какви граници и възможности имат при създадената ситуация. 
Единствената причина обществото да не усеща в пълна степен мащаба на поражението върху върху публичните и личните ни финанси от труса "КТБ" е обстоятелството, че бюджетът се натоварва не едноразово,а постепенно на принципа на жабата в бавно загряващата се вода.
По същата схема потребителите на електрическа енергия не виждат проблем в това нейната цена да се задържа за сметка на тоталната декапитализация на НЕК. Ако увеличиш електрическата енергия с няколко лева - веднага потребителите ще скочат. Ако вместо това постепенно в годините изчезне счетоводна стойност за десет милиарда - БЕХ струваше над 13 милиарда лева само преди пет години, едва ли някой ще забележи. 
Какво ни пука за общото? 
БЕХ едва се удържа в положителен баланс - активи пасиви. А това са реални пари, които са потънали безвъзвратно. Истината за тях ще лъсне в момента в който тръгнем да ги продаваме за един лев. И тогава пак ще тръгнат обвиненията, които прозвучаха при приватизацията през 1997 година и които и сега тегнат над реформаторите от онзи период - уж активите които сме продавали стрували някога 30 милиарда, а пък сме получили 3 милиарда лева. А окраденото ще си остане в портфейлите на повече или по-малко корпулентни политици и бизнесмени, които ще финансират медийни кампании срещу реформаторите. 
Не очаквайте някой да поеме отговорността за този безпрецедентен срив в стойността на активите в енергетиката или на КТБ - нито политическата номенклатура, нито олигархията, нито прокуратурата, нито БНБ, нито архитектите на прехода. Те са чувстват сигурни, защото няма откъде да дойде обществен натиск за търсене на сметка.
Съберете сумите по кражбите в енергетиката - поне 5 милиарда лева, ограбеното от КТБ - няколко милиарда, добавете и декапитализацията на активи, свързани с намалената кредитна активност в икономиката /за съжаление борсата е твърде ограничен индикатор за движението на стойността на активите/, изкуствено поддържаните на загуба структуроопределящи компании като Нефтохим, а те генерират важна част от брутния вътрешен продукт. Само в банковата сфера свързаната с КТБ декапитализация на банкови активи се измерва с милиарди.
Консолидацията на щетите се вижда не само в дефицита на държавния бюджет, но и във балансите на хиляди фирми и граждани, които остават под радара на обществената видимост и значимост. Това е цената, която плащаме като общество за да безропотното си съгласие да обогатим неколцината български олигарси и политици, за лукса да ни управляват. 
Трагедията не е само в това, че българският олигархичен капитализъм паразитира върху икономическите и финансови перспективи на българските граждани и фирми. Както в началото на прехода отново се гонят стратегически инвеститори заради интересите на различните тандеми от политически и бизнес олигарси, монополизирали правото на благоденствие и инициатива.
Докато държавата ни е пленена от подобни "успели" хора нямаме никакъв шанс, нито индивидуално, нито колективно.

неделя, 25 октомври 2015 г.

Резултатът на референдума е огромен успех - защото показа ресурса на Промяната

През седмицата ще вляза в повече детайли по резултатите от гласуването за референдума.
Първо, при създавалата се ситуация, изключително силните и опитни противници, постигнатият резултат е максимално възможния - т.е. достигната степен на мобилизация е успех за всеки, който направи от гласуването за електронен вот своя кауза. Не допускайте да Ви внушават, че сме неуспели или нямаме шанс. Спомнете си само преди няколко дни, колко партии и политици - освен президента изобщо коментираха, да не говорим агитираха за референдума. В този смисъл получения резултат е шамар за партийния и политически елит, който се опита да обезмисли директния избор на гласоподавателите.
Второ, може да се спекулира дали гласовете които са били обезкуражени или съзнателно блокирани от секционните комисии не са "липсващите" проценти, които можеха да направят референдума задължителен за изпълнение от Парламента. Но да не се залъгваме, при всякакъв вариант, тези сили щяха да се опитат да използват Парламента за да ограничат или отложат електронния вот.
Трето, с голяма доза сигурност мога да предположа, че атаката и сривът на сайтовете на ЦИК, МВР и МВнР са били предварително програмирани именно с цел да се осуети и повлияе вота за референдума. Лично се убедих в наличието на преднамерено спорна инструкция на ЦИК за да се дискриминира и обособи гласуването за референдума от другия вот за местни избори. Към 14 часа, когато ЦИК излезе със специално тълкуване, очевидно режисьорите зад кадър са били уверени, че бариерата от 50 процента не може да се премине при натрупаната огромна разлика при активността между местни избори и референдума - близо два пъти. Тактиката да не се дават накуп книжата, а да се изчаква нарочно искане от гласоподавателя /а някъде и това не е било достатъчно/ означава, че към този час вече са били загубени достатъчно проценти, които е нямало как да бъдат наваксани до края на деня. Тогава вече ЦИК е могъл безопасно да си върне "безпристрастността" и да задължи комисиите да предоставят изборните книжа накуп. Но тази мръсна игра не е могла да се осъществи без съучастието на ключови членове на ЦИК и диктовката на основните опоненти на референдума. Сянката на Кой? е безспорна.
Четвърто, дори при сегашните нива около 40% активност и при над 70 процента гласували "за" - това е най-голямото "за" на настоящите избори - няма друг кандидат, кауза, партия, и т.н. които да са получили по-голям вот. И е много над вота на ядрения референдум - единственият репер за съизмерване на настоящия вот. Ако по това се мери успеха и доверието към действащите президенти значи каузата на сегашния президент Плевнелиев, която тогава бе подкрепена от лидера на ГЕРБ, е била решително предпочетена от българския избирател в сравнение с проекта Белене, за който се застъпи тогавашния президент Първанов.
Пето, вотът за референдума дава ясен и силен сигнал - няма как да бъде подминат като случаен или непредставителен, защото гласувалите са минали през изкуствени бариери, дори съпротива на секционни комисии и въпреки всичко са отстояли своята воля и глас. Това е истинският ресурс на Промяната и на модерната политика в България. С тях всяка партия и всеки политик ще трябва да се съобразяват - стига гласувалите днес "за" да доведат битката си за електронно гласуване до край и да упражнят натиск в ключовите моменти на вземане на решение в Парламента..
Шесто, днес видяхме отчаяни ходове за компрометиране и блокиране на гласуването - атаката на сайтовете на ЦИК и МВР издава невежество - да блокираш публичен сайт, който не е подготвен за кибератаки не е трудно. Така или иначе битката щеше да се реши от Парламента - но с близо 40 процента гласували тежестта на присъствие на прекия вот на народа е съвършено различна, ако правим сравнение с миналия път, когато БСП спечели 12 процента при малко над 20 процента общо гласували на референдума за Белене.
Без натиск отвън Кой? не може да бъде победен. Ако не може да блокира е-вота в открит дебат или демократични средства, противникът ще се опита да разводни темата, да организира отвличащи скандали и провокации, но при всички случаи ще иска да предотврати прилагането на електронно гласуване при следващите президентски избори - защото ще се включат милион гласа отвън и нещата в българската политика решително ще се променят. Медиите на Пеевски, леви, националисти и всякакви опоненти ще се опитат да разгънат медийно и политически стряскаща кампания за катастрофични последствия ако приемем е-вота. Огромната част от техните доводи са пълен нонсенс, но такава е играта. Първо, ще внушават тотален стрес и страх, да улеснят последващите манипулации на обществото. След първоначалния шок ще се опитат да вкарат скепсис и накрая да разколебаят солидарността и подкрепата за електронния вот. Ще ви говорят, че вотът се обезмисля, че Парламентът със сигурност ще го бламира. Медиите на Пеевски отчаяно ще бранят хартиения вот и възможността за управление чрез контролирани етнически и други малцинства. Постоянно ще се стараят да вкарат дебата в технологично русло и в технически детайли, които малко хора могат да оспорят.
Дежа вю. Справка анти-шистовата кампания.
Истината е, че ги е страх - изпитват атавистичен, панически страх, че губят почва под краката си. Но с фокусирана и навременна мобилизация и обществен натиск тези хора нямат шанс да блокират електронния вот в Парламента.
И още една сигурна рецепта за успех - присъствието на улицата във всички важни моменти.

петък, 23 октомври 2015 г.

Референдумът е най-важния вот в неделя - той определя бъдещето на България

Реших да напиша тези редове именно в последния ден на предизборната кампания защото усещам, че трябва да го направя. Не само защото вотът за референдум остана в сянка, но и защото той е най-важния за всички нас. Не искам да Ви агитирам как да гласувате, а само да гласувате.
Защото тактиката на противниците е именно да потопят в мълчание кампанията по избора и така да обезсилят посланието на тези, които ще гласуват.
В същност референдумът ни е нужен защото политиците не пожелаха сами да инициират дебат и законодателство, които да поставят въпросите пред обществото и да позволят на всеки да гласува по съвест. Вотът в неделя е нашия шанс да ги принудим да направят това, защото каквото и да гласуваме, дори да има повече от 50 процента гласували, Парламентът пак може да намери вратички за да обезмисли волеизявлението ни. 
Няма да влизам в технологичните аспекти на въпроса за електронно гласуване - те изобщо не са важни, защото въпросът е принципен - за или против. Никой не Ви пита дали сте за или против определена технология или начин за решение на електронното гласуване. В ръцете на Парламента е да намери оптималното съчетание и гаранции. Подминавам с мълчание очевидната некомпетентност на мнозина противници на гласуването, които не правят разлика между хакване на поща и хакване на избирателен вот. Както казах, ако доверяваме на интернет нашите пари, трябва да може да доверим и нашия глас.
Ще се спра само на значението на електронното гласуване като елемент на приобщаването на всички българи, на нашата заедност като нация - днес и в бъдеще.
Целият модел на прехода бе построен върху системната и програмирана изолация на най-будните и най-компетентните от обществото от властта - едните запратиха във вътрешна емиграция, а другите по целия свят - надалеч от реалните лостове за влияние. За да могат да преразпределят чрез държавата старото и новосъздадено богатство на нацията. 
Професор Балцерович тази седмица посочи два типа капитализъм - единият е т.н. крони капитализъм /чрез държавата/, а другия е предприемаческия капитализъм. Примерът за първият е мексиканския милиардер Карлос Слим, вероятно най-богатия човек в света, който направи десетките си милиарди не благодарение на някакви уникални творчески или иновативни умения, а благодарение на близостта си до властта. Но остави Мексико в бедност. Другият тип е на Стив Джобс, който тръгна от гаража и създаде множество милионери и милиардери около себе си, и най-вече най-скъпата компания в света Апъл. За съжаление у нас се движим именно по модела на крони капитализма който дава сила на неколцина посредствени от към предприемаческа креативност люде, единственият шанс на които е да преразпределят в своя полза общественото богаство чрез лостовете на държавата. КТБ е класически случай.
Това са същите архитекти или слуги на прехода, които остават винаги в сянка. Тези, които сега убиват с мълчание референдума /защото трудно ще спечелят открит дебат/. Те заложиха именно на модела на матрьошкината демокрация - на диктатурата на малцинствата - възможността едно малцинство на нацията, реинкарнираната БКП и новата властова номенклатура от миналото с по-малко от 10 процента от вота на всички български граждани да контролира както състава на правителството, така и всички ключови и съдбоносни решения на Парламента. Ключов фактор за успеха на този модел е фрагментацията на нацията и на политическото представителство, а още по-задължително е изключването от изборния процес на максимално число мислещи български граждани, но най-вече на емигриралите близо два милиона българи. 
Това не касае българските граждани, които се намират в Турция - там гласовете са осигурени и отчетени, а само емигриралите на Запад, които са огромен и безгласен резерв на Промяната. 
В историята си България е била атакувана от външни и вътрешни врагове, но рядко сме били на ръба на физическото ни оцеляване като нация. Преди години в работата си по книгата си предвидих, че при тези темпове ние ще изчезнем като българска нация до края на това столетие. Територията на България със сигурност ще остане, но няма да има достатъчно българи за да определят живущите на тази територия като българска нация. 
Защото демографските тенденции не са най-страшното бедствие, най-страшното е, че дори да имаме по-висока раждаемост, което е на практика невъзможно при влошаващата се възрастова структура, докато не променим и подредим дома си, всяко ново поколение българи ще бъде склонно да емигрира. Ако не променим статуквото в неделя, всеки преминаващ границата български граждани ще продължава да бъде автоматически изключван от изборния процес, от което ще деградира и електоралното тяло. Сегашната система чрез избирателни секции в дипломатически представителства очевидно не работи.
Затова в отношението към вота за електронното гласуване се отразява отношението ни към ключовия въпрос за съществуването на българската нация, за жизнената необходимост да се използва целия потенциал на българските граждани, независимо от това къде живеят за развитието на България. Става дума за лепилото, което ще ни държи заедно като нация и което ще позволи на нашите роднини - братя, деца, сестри, да останат с тревогата и отговорността за Родината, която не е нищо друго освен семейството и родния край. Рядко използвам тази дума, защото трябва смирение пред значението ѝ, но нещата днес стоят именно така.
Не може да си патриот, да милееш за родината и да си бездушен към правото на глас на българите зад граница.  
Когато отидете в неделя до избирателната секция Вие ще решите дали емигриралата част от вашите семейства, вашите най-близки приятели и деца ще могат да гласуват заедно с Вас в бъдеще. Вашето равнодушие и неучастие ще издълбае пропаст в доверието помежду ни и ще нанесе непоправими щети върху спойката ни като нация. 
Неуспех на референдума ще означава, че е победило равнодушието, че обръщаме гръб на българите зад граница. Не трябва да се очудваме тогава, че срещите у дома ще станат все по-редки, че родените зад граница деца няма да говорят български или ще прекъснат връзката си с България поради дезинтересованост от процесите у нас. 
Ако по-рядко се чуваме и все по рядко се виждаме, трябва да съзнаваме, че най-главната причина ще бъде вашето неучастие в избора на референдума в неделя. Друг скоро няма да има, пък и референдумите като инструмент на пряката демокрация ще бъдат дискредитирани напълно. 
Запомнете - никакъв Скайп не може да замени прегръдката и топлината от личната среща. Ако напусналите страната българи се ангажират с бъдещето на Бългания ние ще успеем да спасим нацията си - след тринадесет века история и 25 години унищожителен преход.
Когато посегнете към бюлетината трябва да знаете, че Вие решавате дали да дадете право на другата България да има глас и да помогне за решаване на общите ни проблеми, включително на развитието, на бедността и демографията.
Каквото и да решите за местните избори от това съдбата на България няма да се промени, но от отношението Ви към референдума зависи много, ако не и всичко. Нашите немили недраги емигранти ще бъдат с Вас духом в тъмната стаичка и ще очакват Вашата съпричастност, Вашата тревога и Вашия глас.
Не се залъгвайте, че сега не е времето - това го повтарят от двадесет и пет години и тъй като все не е времето сме в такова блато.
Спомнете си, че тези Ваши близки и приятели са не само кръв от вашата кръв, неотделима част от вашето семейството, от личната Ви и професионална история, без която сме нищо, но и че те продължават да Ви питат за родния град и село, за това как са нещата и как могат да помогнат. Именно те пращат своите пари, които никога не са им в повече, а ги отделят за да подпомогнат майка и татко, роднини - докато са надалеч и нерядко за да изкупят вината си, че са надалеч не по своя воля. 
Тези ли хора искаме да лишим от право на глас, както го правим досега?
Не се залъгвайте, че има други решения за спасението на нацията освен това да се Съединим - реално и виртуално от всички краища на света в една България на духа и заедността. Само така корените ще останат живи и ще се подхранват от силата, духа и надеждите на всеки българин.
Споделените ценности и отговорности неизменно и неизбежно ще увеличат шансовете да се възродим в бъдеще и да станем по-богати, по-успешни и да върнем живота в домовете и училищата, които сега пустеят, защото е скъсана пъпната връв с родния край и никой не се интересува от мнението на другата България. Ако успеем да ангажираме повече българи в света чрез техния глас и съучастие, ще увеличим шанса за бъдещата ни заедност и успешно справяне с проблемите на пленената държава и олиграхичния капитализъм. 
Гласувайте на референдума, за да бъдем заедно, когато се раждат децата ни, когато срещаме първата си любов, когато печелим първите си победи, когато преживяваме радостите и трудностите, когато заедно усвояваме възможностите на глобалния свят. 
За да има кой да ни посрещне на прага на дома и да ни изпрати в последния път. 
Защото емигрантите Ботев, Левски, Каравелов, Раковски  възродиха духа на българската нация. Защото и днес прокудените от комунизма и от глада на прехода българи по целия свят крепят българския дух и доказват своят предметен патриотизъм чрез делата си, които хранят националната ни гордост. Ние се гордеем с волейболистите си като символ на национална гордост, но повечето от тях живеят и работят в чужбина и много рядко са имали възможността да гласуват. Такава е съдбата на Бербатов, на Григор Димитров, на Васко Василев, изключителните ни преподаватели в най-престижните университети по света, на музикантите ни, на всички онези, които не са емигранти, но просто работят в чужбина.
И те имат нужда от вашия глас за да могат да упражнят по електронен път от дистанция. Когато викаме "българи юнаци" и се гордеем с тях няма проблем, когато трябва да им осигурим правото да гласуват от дистанция  -имапоне за държателите на статуквото. В други времена бих определил тази позиция като престъпление, днес ще я определя като лицемерие.
Можете и да не сте съгласни с всичко написано, може и да не харесвате възгледите и анализите които пиша, може да сме различни във всяко отношение, но поне чуйте гласа на тези които напуснаха или живеят извън България. 

Защото всеки един от нас е потенциален емигрант - за по-дълго или по-късо време, но с надеждата да не бъде завинаги.

понеделник, 19 октомври 2015 г.

Мениджър: Артилерийска подготовка /МИД нервничи - някой губи позиции и предприема офанзива/

По повод на недоволството на Кремъл към България заради "враждебно отношение" и зачестилите медийни и политически атаки си припомних от казармата понятието - "артилерийска подготовка". Въпреки, че понякога тези информационни обстрели имат за цел просто да "вдигнат гълъбите" и предизвикат внимание, е по-добре да се отнесем към тази канонада сериозно. Подобни действия са предвестник на нещо по-значимо, което предстои да се случи - още повече, че месец ноември се очертава да бъде интензивен в българо-руския диалог на различни равнища. Не мислете, че изявленията на Лавров или действията на руското външно министерство нямат контекст - както системен, така и конюнктурен. Те са сигнал към мобилизация на проруските сили и целят да вкарат българското правителство и общество във вътрешни пререкания по линията "кой по по най обича" Русия. Крайната цел е на преговорите да бъдем "меки". 
Почти съм сигурен, че в арсенала от мерки за въздействие са включени и стимули - среща с Путин, изгодни договори, подкрепа на избори /твърдата позиция срещу Москва ще генерира подкрепа за Борисов в дясно/ - но в основата си тези ходове издават общия алгоритъм - бъдещи виртуални приходи срещу текущи и незабавни разходи - както на политически престиж, така и на ресурси.
От Лукойл се били оплакали, че такива подобни проверки не са били правени преди. Това означава, че българската държава най-накрая е започнала адекватно да си защитава интереса и да си търси "кесаревото" от най-големия си данъкоплатец. 
Посолството на Русия у нас не се намесва, което означава, че то вече няма нужната тежест за да повлияе върху действията на българското правителство. И МИД поема инициативата като вика нашия посланик. Ако премиерът Борисов не беше коментирал нотата бъдете сигурни, че тя щеше да "изтече" през многобройните инфоканали с руско влияние, разбира се в съответната пропагандна опаковка.
Ефект от действията на българското правителство вече има - представителят на държавата ексминистър Румен Овчаров, критикувайки премиера, де факто подкрепи тезисите на Лавров. Но многозначително обяви, че размерът на очакваната печалба за първи път от 2006 година на рафинерията ще бъде в размер на 250 милиона лева. Това означава, че натискът на правителството дава своя резултат. Фактът, че анонсът идва от Румен Овчаров идва да покаже, че се търсят пътища за договаряне и че размерът е функция на преговори. 
Не трябва да изпадаме в еуфория, защото на фона на огромните инвестиции които трябва да се амортизират и при по-високите приходи от продажбите /по данни на господин Ваньо Танов цените на рафинерията са с 5-10 долара по-високи от цените на вноса/ остават съмнения доколко печалбата тази година може да компенсира липсата на такава в продължение на близо 10 години и колко са били пропуснатите ползи - както за бюджета, така и за българските потребители. Защото сметката винаги се плаща от тях - те купуват бензина и дизела на по-високи от "справедливите" /конкурентните за Европа претеглени през акцизната ставка у нас/ цени. Предложението на представителите на Лукойл, озвучено през Овчаров, е бюджета да спечели за сметка на потребителите.
Има няколко възможни обяснения за дипломатическата офанзива на Москва. Едната теза задължително ще бъде тълкуването за "информационен бял шум" - т.е. че наблюдаваме действия, които целят да прикрият нещо значително, което става в момента на бизнес равнище. Прокраднаха се предупреждения, включително и от Цветан Василев, че се "усвояват" активи на КТБ и в този процес дейно участие вземат местните представители на ВТБ - случая Виваком. Не мисля, че е толкова дълбоко без да го изключвам, защото там действително става нещо скандално. Но размерът на "ползите" по тази "далавера" е нищожен спрямо по-големите залози с рафинерията и търговията с деривати.
В същност с тромавите си действия - тук премиерската оценка за качествата на руския външен министър има "двойно дъно" - и защитници като Сидеров у нас - руската дипломация трудно може да бъде наречена блестяща. Да сте забелязали Русия да е обградена от приятелски страни. 
Не заради някаква особена антируска насоченост на българската вътрешна и външна политика, а поради агресивните и небалансирани действия Кремъл губи позиции у нас, в ЕС и на постсъветското пространство. Кампанията в Сирия допълнително обтегна отношенията с българското правителство. Тези форсирани и режисирани манипулации с разрешенията за прелитания над България за военно-транспортни самолети са предпоставени и като цел и като ефект. Дори и най-приятелското към Москва правителство в София трудно ще преглътне такова грубо несъобразяване с авторитета на българските институции и обективните граници на възможното, което те могат да си позволят. Човек може да остане с впечатление, че като сам затъва във все по-дълбоки кризи и в неуправляем прогрес към дъното, Кремъл иска да потопи и своите близки партньори.
Атакуват Борисов, а той пое личен риск за да защити Лукойл и монополното им положение при акцизните складове. Премиерът не еднократно балансира с далеч по-умерена, дори проруска интерпретация, външнополитическите изяви на президента и министрите на отбраната и външните работи. Помните изказванията му за Крим и за Източна Украйна. Да, МИГ-овете ще се ремонтират в Полша, но сегашния опит за режисирана истерия, не може да скрие факта, че самото руско правителство направи всичко възможно през последните петнадесет години за да срине корпорацията МИГ - като авторитет и конкурентноспособност, като демонстративно прекрати финансирането на държавни поръчки и програми.Който не вярва да прочете тук
През всичките тези години България предлагаше финансовото осигурени сделки за модернизацията на бойните ни самолети и техния ремонт. За модернизацията се разбра, че МИГ няма възможност, а при ремонтите вместо да оставят миговците да си свършат работата за добри пари и за кратко време - то не бяха политически усложнения, бюрократични пречки и най-вече корупционни надбавки, които убиха всякакво желание на българските клиенти да имат вземане даване с руските си партньори. Особено в обстановка в която руски самолети постоянно провокираха бойната ни авиация с игра на ръба на границите на въздушното ни пространство, сякаш да ни унизят, че от тях зависи дали ще имаме авиация и ще можем да си защитим суверенитета.
Сега атакуват през генералния прокурор, който незабавно се ангажира да разследва Агенция "Митници". Не изключвам в тази постоянна битка на нашите митници с кръга от посредници на Лукойл, които трансформират своята защита от държавен надзор, която има съответния финансов ефект, някои да изгори защото става дума за много пари и за много каси - на политици, магистрати, бизнесмени. Активирането на генералната прокуратура, говори за нервност, защото разкрива и дискедитира "опорните" им центрове в България. Цацаров няма излишък от кредит на доверие нито може да си позволи да се ангажира открито и значимо в полза на кауза, защитавана от руското външно министерство. Решението на министър Лавров да премине от тиха дипломация към публична информационна атака в същност постига точно обратния на желания резултат. Вероятно реагират като ужилени не само за да не се допусне повторение на катастрофата с рафинерията им в Румъния, но и защото съзнават какво може да се открие при по-внимателна проверка в Нефтохим или по-скоро не толкова вътре в него, който в интерфейса. Далеч не е само играта с цената на входа, която е по-висока отколкото средно претеглената за цена на нефт от типа Уралс. Годишно внасяме между 35-30 милиона барела нефт - само долар разлика дава "отклонение" от 35-40 милиона долара!?!, с което не само може да се намали крайния финансов резултат, който изтича зад граница, но и да се стимулират различни процеси. Подобна схема за натрупване на счетоводни разходи обяснява перманентна липса на печалба, съответно данъци.
Да не влизам в повече подробности - но по цялата верига на стойността има какво да се провери - особено нещата се гледат комплексно от Агенция Митници и от НАП.
Впечатлението, което тази нервна реакция от МИД оставя е, че в Москва са особено притеснени и искат да предотвратят по-нататъшни проверки, които могат да намерят нещо по-нелицеприятно. Основната им теза, че проверките от НАП и митница пречат на нормалната работа издиша по всички фронтове, след като за пръв път рафинерията прави значителна печалба. Няма как да скрият добрата новина за акционерите на компанията и за бюджета на Русия, защото те са пряко печеливши от по-добрата работа на българските институции. В този смисъл господин Путин трябва да благодари на българския премиер и президент за добре свършената работа. И тук остава да гадаем дали защитата на руски бизнес зад граница от руската дипломация издава по-скоро значението и ролята на този бизнес за реализация на външната политика на страната и специфични лични интереси на лидерите на руската дипломация или все пак министерството на финансите на Русия и Кремъл ще се ориентират към максимизация на приходите в държавната хазна и изчистване на посредническите звена.

четвъртък, 15 октомври 2015 г.

147 брой Нюзлетър: Стратегическите инвеститори ключ към ускорена реализация на гръцко-българския интерконектор

Известно е вече, че препъни камък пред окончателното финансово решение по гръцко-българския интерконектор са два въпроса – желанието от българска страна за увеличаване на капацитета и настояването от гръцка за гарантирана норма от възвращаемост, който е прекалено рискова при сегашните малки „сигурни“ количества за транзит. А истинската е, че докато в дневния ред на проекта се определя само от държави и няма стратегически инвеститори, докато проектът не бъде поет от единна проектна компания, отделена от акционерите си и реализацията му не попадне изцяло в пазарен режим нещата трудно ще тръгнат. При това независимо от FID – окончателното инвестиционно решение – препятствията пред развитието на инфраструктура, нацелена на обслужване на бъдещи газови потоци, ще никнат всеки ден.
Но да разгледаме въпросите един по един.
Първо, темата с капацитета е изкуствена, защото ако сега има проблем с доказване на състоятелността на финансовата схема при 5 милиарда кубически метра капацитет, то при 25 нещата отиват „извън борда“. А важното е проектът да бъде „scalable“ – капацитетът да може да нараства заедно с повишаване на търсенето на преносни услуги през него и други проекти, които могат да увеличат предлагането в района. Достатъчно е акционерите да се съгласят, че до 25 милиарда кубически метра разрешенията да се дават автоматически при поискване от проектната компания и оператора. В същност търговската и финансова състоятелност в момента не могат да се докажат поради параграф 22 – за да има натоварване, трябва да има заявен интерес от търговци и продавачи, а техният интерес ще се развива като функция от търсене, предлагане и наличие на капацитети - газопроводи и терминали за втечнен газ. Терминалите, които могат да бъдат ангажирани са както в Турция, така и в Гърция, съществуващи и проектни. Само проектните са три – в Кавала и Александруполис в Гърция, и в залива Сарос в Турция. Принципът „Мечо Пух“ е известен – колкото повече, толкова повече. Затова е важно не само колко ще се запише, че ще бъде прогнозния капацитет, а какви реални играчи и търсене ще генерираме през България за потоци от природен газ към нашите съседи на север и на запад. В този смисъл капацитетът ще са самослучи.
Второ, изисването за гарантирана норма на възвращаемост е отново функция на нетърговско мислене. Пазарът винаги има по-добър отговор и изискването за гарантирани минимални печалби от държавата е макар и обосновано представлява „излишен“ и изкуствен „бъг“ в системата. Ще кажат, че банките го изискват от акционерите, но нещата се решават по друг път – чрез ранно ангажиране на интерес в ползване на капацитети и най-вече привличането на тези компании в акционерната структура. Ако извеждате съотношението между разходи и приходи въз основа на текущата картина, при гарантирано високите разходи и недоказани високи приходи от гарантирани транзитни потоци, то решение няма. Няма как търговците и продавачи на газ да се ангажират с нещо, което не съществува. И един от най-добрите начини за покриване на инвестиционния риск е в структурата на акционерите на интерконектора да бъдат включени подобни компании – търговци на природен газ. Веднъж ще се разпредели инвестиционния риск и втори път, тяхното ангажиране, при условията на гарантиран либерализиран достъп на трети страни и гъвкаво управление на капацитети /да се задължат да освобождават незаети капацитети и да ги предлагат на пазарни цени/, ще гарантира нарастващо натоварване на интерконектора и доказване на финансовата състоятелност на изграждането на допълнителни тръби с по-висок капацитет – което сега е препъни камък.
Включването на търговски, добиващи и инвестиционни компании като акционери дава онзи оптимален микс от публичен и частен ангажимент, който може да управлява оптимално проектните рискове в условията на самостоятелна недостатъчност на възможности на държавата и на частните компании да реализират подобни проекти на пазарен принцип.
Форсирането на искането за максимално висок капацитет естествено ще предизвика съмнения в гръцките ни партньори относно това къде ще се насочат количествата газ които влизат в Гърция от Турция – дали по интерконетора през България на север или на запад през ТАП. На този етап Гърция има интерес основните количества природен газ които влизат в страната да изминат възможно най-дълъг път на нейна територия и тя да получи възможно най-големи транзитни приходи. Но това е излишен спор – решението не идва от желанията на едно или друго правителство, а от пазарите. Облаците над ТАП тепърва ще се сгъстяват защото бъдещето му зависи не толкова от желанията на гръцкото правителство, колкото от убедеността на компаниите, че има пазар за транзитирания през ТАП газ в Италия. А това е въпрос с все по-несигурен отговор. Затова се бърза с държавни гаранции и политически намеси.
Къде ще отидат потоците природен газ, които влизат в Гърция разбира се, че ще се определи от наличието на съществуваща и адекватна инфраструктура, но още повече, ще се определи от търсенето на природен газ и на транзитните услуги. Ако ние съумеем да привлечем търговците и продавачите на природен газ с реалните възможности да навлезат у нас и през България на пазара на Централна и Източна Европа – ще реализираме най-добрия вариант. За съжаление сега това е нереална хипотеза.
Можем допълнително да усилим позициите си като ангажираме и терминалите в Турция.
Но играта ще бъде изключително трудна – не случайно. Сърбия отказва да реализира своята част от интерконектора с България. Никак не е трудно да се съзре „ръката на Москва“ зад плана за алтернативно трасе „Тесла“. Но изходът от тези виртуални политически битки ще се реши не в дипломатически преговори, а от това, кой ще успее да ангажира и привлече на своя страна търговците и производителите с работеща и капацитетна инфраструктура, ефективни търговски платформи, складови възможности и много изходни и входни точки за достъп до пазарите на Централна и Източна Европа.
Затова трябва да отворим за външни стратегически акционери както Булгартрансгаз, така и Булгаргаз. Глупаво е да упорстваме, че като ги съхраним държавни, и че това ни дава стратегически козове - играта с национализма не помага при пазарни реалности.. Важното е да направим големите играчи съюзници като ги привлечем като акционери и инвеститори.

Иначе започва да изглежда много подозрително, че всеки път като се доближим до някакво реално развитие в инфраструктурата се активират заложени „бъгове“ в системата, които форсират нереалистични амбиции с единствената цел да блокират проектите. Известно е това в чий интерес е – при всички случай не в наш. 

Моля при цитиране, копиране и препечатване да цитирате източника с линк.

сряда, 14 октомври 2015 г.

Сирия и Асад - химерите на посткомунистическата левица у нас


Наскоро ме попитаха защо всеки път когато има международна криза - Гърция, еврозоната, бежанците, Украйна, Сирия - левите интелектуалци и електорат у нас сякаш се превъзбуждат. Чуват бойна тръба да зове сбор за исторически реванш за загубата от 1989 година, за ребалансиране на историческата справедливост след "най-голямата беда на 20 век - края на Съветския съюз" - по думите на Владимир Путин. 
Всяко затруднение и криза в Европейския съюз, всяко препятствие по пътя на НАТО е източник на възторг и надежда, че "тяхното време" ще се върне.
Европеизацията на родната ни левица така и не стигна до край или поне до състояние, която да я съизмерва с левите партии във Великобритания, Германия, Франция, Испания, Швеция, дори Полша. Левите лидери у нас и днес смятат за по-важно да отстояват специфичните си отношения с Москва в битка с Атака за овладяване на русофилския глас, отколкото да намерят европейска проекция и решения на предизвикателствата в ЕС и НАТО, с които да спечелят доверие и гласове. Затова вместо лидерът на БСП да излага конкурентни визии за бъдещото на Европа в България и на България в Европа, той води словесни битки от трибуната на Народното събрание за правото да представлява симпатизиращия на Русия електорат, който постоянно мигрира към радикалните проруски партии като Атака. 
От своя страна лидерите на атакистите умишлено нагнетяват обстановката у нас в плана "кой по по най", точно по начина по който руския президент се опитва да форсира напрежението в Сирия. Това е същността на "играта на ръба" и заплахите "да се пролее кръв" - разчита се опонентите да мигнат първи и да отстъпят.
Подобна е ситуацията и с позициите на нашите леви по кризата в Украйна, Сирия и санкциите. Забележете колко драматично нараства разликата в поведението на европейската социалдемокрация и техните местни аналози. Свидетелства за това са критиките  към лидерът на европейската левица Мартин Щулц по вътрешните форуми на БСП и отношението в партията към нейния най-виден европеец Сергей Станишев. 
Разминаването между европейския и партийния дневен ред е заложено в генотипа на прехода - лидерите на посткомунистическата левица се договориха при Луканов със Запада да реализират своя модел на преход, да съхранят своето ръководно място и контролни позиции в политическата и икономическа власт. МВФ и Световната банка заложиха на реформаторите в комунистическите партии като двигатели на промяната и прехода. Последните пък прегърнаха членството в ЕС и НАТО като необходимо зло, бутафорна маска, точно както в продължение на години се бяха научили да прегръщат като свои поредните постулати на конгресите на своята партия. Неизменна обаче остана свързаността със "съветските" ценности и незаменимостта на пъпната връв с "центъра" Москва. Въпреки неколкократните опити за социалдемократизация на БКП - БСП,  българската левица остана в гравитационното поле на Москва, без да развие силна европейска матрица. Елитът на българската левица, с малки изключения, не се ориентира по алгоритъма на европейската социалдемокрация, а развива своята полезност като функция на способността да посредничи и обслужва интереси на наследника на Съветския съюз - Путинова Русия.
Ако разгледате примерно сходимостта между програмни документи и практика на левите в САЩ, Великобритания, Франция и Германия и аналозите на българската левица, ще установите  разтваряща се ножица от различия. Европейската левица смята за оправдани санкциите срещу Русия, при цялата условност на тази подкрепа, докато за българската левица санкциите са еднозначни загуби и стратегическа грешка. Ако питате нашите леви дали одобряват анексирането на Крим ще установите още по крещящо разминаване със западните им аналози. Тук не става дума за това че Путин няма свои приятели на Запад, които го подкрепят "каквото и да стане". Нито за това, западният политически елит, въпреки отделните негови "изключения", които правят добър бизнес от флирта си с Кремъл /докато нашите леви печелят трохи и само в рамките на посредническите комисионни/, се мобилизира пределно бързо в реакциите срещу Москва всеки път когато стане дума за същностни или жизнени интереси. Затова европейската левица възприема наложените санкции срещу Кремъл като необходима и безалтернативна реакция, въпреки свързаните щети. 
Колкото и домашните и европейски потребители на руската пропаганда да твърдят, че САЩ са отговорни за налагането на санкции, трудно може да скрие факта, че наложените от ЕС санкции са самостоятелен акт, резултат на осъзната вътрешна потребност на европейския политически истаблишмент. Не за друго, а защото европейския елит осъзнава, че Путин атакува устоите на европейския и световен ред, включително фундаментални ценности на Европейския съюз и НАТО, а те са стълбовете на развитието и благоденствието на стария континент. 
Дори да има критики, нерядко остри срещу ЕС и ЕК, дори да се отчита растящ потенциал за евроскептицизъм, за нови трусове в еврозоната, за нови референдуми за излизане от ЕС или отделяне от националната държава - в нито един от тези случаи, това не е свързано с реактивна симпатия към Москва.
Класически пример бе появата на Сириза. Вместо да погледнат фундаментите на гръцката криза, които предопределят, че който и да дойде на власт, ще трябва да спазва единствено възможната политика на ограничения и затягане на коланите, българските адепти на левите идеи потърсиха антиимпериалистическия контекст, възможността за исторически реверс на тенденциите след 1989 година и възстановяване на двуполюсния свят. Надеждата рухна дори по-бързо, отколкото се роди, защото левите хора у нас рядко са разбирали икономическата и пазарна детерминираност на политиката в днешния свят. 
Родните леви все ги тегли към революционна ситуация, защото в пазарна се чувстват некомфортно.
Поредната идейна левитация на левицата бе провокирана от развитието на сирийската криза - където най-накрая, според тях, Русия успя да се изправи срещу САЩ. Европа отсъства от уравнението. Ако 1989 година не се беше случвала и машината на времето ни бе спестила целия този период на прехода, реакцията на днешната българска левица щяха да бъдат органично продължение на тезисите на БКП за международната класова солидарност рамо до рамо с брата - социалист Асад. За тях няма никакво значение какви жертви и страдания е причинил първият сирийски партиен и държавен ръководител на своя народ, защото е "законен" диктатор!? Каква легитимност може да има лидер на малцинство, който системно потиска различния от неговия етнос и социални групи. Да не говорим за престъпленията срещу своя народ - химическите атаки, хлорните бомби и системните въздушни атаки срещу жилищни квартали. Според философията на БКП и сега на БСП и нейните разклонения  в рамките на своята държава диктаторите могат да правят каквото си искат. Е как очаквате да се конвергират ценностите на европейската и българската левица при това постоянно притегляне към орбитата на неосъветските ценности на Владимир Путин?
Не мислете, че отделни представители на левия интелектуален елит у нас не са преживяли своя съветски период и не са станали истински европейци, но те все още не определят облика на левицата. Ако питате на някой вътрешен форум на БСП какво разчитат да се случи в Сирия едва ли ще получите адекватен и аргументиран отговор извън пропагандно екзалтираните щампи за неизбежната победа на Путин. Цялата медийна кампания и пропаганда се фокусира върху краткосрочния, тактически хоризонт, върху медийнните заглавия-бомби, а не върху задълбочения и обективен анализ на възможното и вероятното в сирийската криза.
Затова и вътрешния дебат и в левицата и по страниците на контролираните от Пеевски медии едва ли ще прочетете стойностни анализи относно това какво може да постигне Путин с 1500 души и тридесет самолета в Сирия, колко дълго и успешно може да осигури финансово и логистично операция по поддържане на по-мащабен ангажимент на руските военни части, как мисли да реши проблема с изолацията от арабските сунитски режими и т.н?. Никой не търси или не иска професионален анализ - достатъчни са пропагандните щампи - "Путин надхитри Обама", "Русия се връща като глобален лидер" и т.н. 
Да се чуди човек как да мери успеха и шансовете на руския лидер в дадената ситуация - дали вътре в Русия, дали в Украйна, дали в Крим /студеният душ вече заля кримчани - програмите за централни субсидии се отлагат/, или в Сирия. Тези анализи се правят от партньорите на нашите леви партии в Европа, дори в Партията на европейските социалисти, чийто шеф е Станишев. Но те нямат място в у нас.
Трудно може да се открие някакво прагматично или рационално обяснение за подобно поведение на родните леви, още повече, че и сегашните и бъдещи поколения от ляво настроени български политици няма да могат да заместят Брюксел с Москва. Не случайно техните деца учат и остават на Запад. Не докато българската левица приема за естествено другите леви партии в Европейския съюз да поддържат и развиват своите ценностите извън собствените интереси на Кремъл, то дойде ли реч за подобна независимост в България и тонът се променя радикално. Обяснението не е просто, но най-вече е свързано с българския властови модел, който стъпва върху неокомунистическа матрица. А той е много по-близко до руския модел - бизнес чрез държавата и власт, която ограничава партийна и бизнес конкуренция в полза на политическите олигарси. Ако сравним как се управлява у нас и в Европа, ще намерим много повече сходства с олигархичния модел в Русия, отколкото със западните аналози.
Социалистите в Европа се вълнуват от технологична революция, от възможността как да се справят с конкуренцията на либералните и консервативни идеи - дори Корбин започна да се сиризира - т.е. придвижва към мейнстрийма. Родните леви се интересуват най-вече от това дали зад кризата в Сирия не се задава реванш на Москва, за нови енергийни шлемове и комисионни. 
Защото нашата левица изглежда се тревожи, че при европейска нормалност и в рамките на справедлив демократичен процес шансовете да спечели избори и да управлява сполучливо не са високи. Затова постоянно се търси извънредна ситуация, революционен момент и стрес. 
Като Костинброд, като 9-ти септември.