четвъртък, 31 декември 2015 г.

Реформата и партиите - политическата ни класа фалира

Питам ДБГ, СДС и другите от РБ, питам Патриотите, питам редовите депутати и членове на ГЕРБ, които твърдят, че са центро-десни - и те ли не виждат олигархия в България, както господин Цветанов?! 
Защото ако не виждат олигархия, значи няма как да осъзнаят необходимостта от борба с нещо, което е невидимо за тях. 
Методите за отстраняване на олигархията и в политическите и в бизнес вариантите са ясни - антикорупционни мерки /защото корупцията е главното оръжие на олигархичния модел/, съдебна реформа - /защото главния прокурор и редица съдии са гаранции за тяхната безнаказаност/, за реформа в икономиката /защото ще се появи конкуренция, която да ги лиши от привилегията на лесните приходи, промяна в обществените поръчки и противодействие на злоупотребите с евросредства /защото ще лиши олигархията от възможността да купува и корумпира без необходимост да бъде бизнес предприемчива/. 
Къде тук виждате партийност или политика - просто питам най-обикновен въпрос за сравнимост на ценностите, които изповядваме? Ако виждаме различни неща, значи няма как да постигнем консенсус по решенията?
Питам и читателите, Вие виждате ли олигархия в България, която Господин Цветанов и изглежда други лидери на ГЕРБ не виждат?
Такава, която да фалира банки, да получава държавни поръчки, да печели публични търгове за стотици милиони без конкуренция, която да разполага с все по-голям финансов ресурс и на практика да бъде в  състояние да неутрализира изборния процес чрез мрежата си от зависимости, в които са взаимообвързани с политическия елит. И която всяка година "усвоява", като отнема от населението и компаниите на България над 10 милиарда евро, а това е главната предпоставка за липсата на благоденствие, на демографския, икономически и социален срив.
За ДПС вече зная отговора. Там е дадена команда "от горе" и ще видите доста промени, оставки и хибридни действия и "фасадно" говорене /разбирай за Родината и за националните интереси/, което прикрива намерения и интереси. Нищо, че зад кадър ще реализират конкретни хибридни планове, като отстраняването на министър Иванов и извисения, достигащ европейските високи примери, стандарт при изгонването на Лютви Местан. На ред е отстрелването на президента Плевнелиев и най-вече осуетяване на възможността за нов десен президент на България. За да напусне Доган "сараите" значи командата е дошла от "високо" място, но тъй като за него в България "по-високо" място няма значи е от Центъра.
Да си припомним азбучни истини - когато Ви говорят за геополитика, като обяснение за конкретно действие, не вярвайте. Геополитиката не се яде, но тя е добра фасада за прокарване на бизнес интереси и проекти, от които има конкретни финансови ползи. Затова следете парите. 
Най-големият проблем на ДПС е Пеевски - прекалено е корпулентен във финансово отношение за да се лишат от него, но негативите на публичния му имидж са толкова големи, че открит достъп до власт няма да видят скоро. А в същност Пеевски е възможен само като функция и желание на Ахмед Доган - той е финансовата му връзка. Чрез него Доган държи контрола върху парите в ДПС. Само не си мислете, че му пука какво пишат медиите за тоталното клякане на властта пред него и новите му притежания - договори за магистрали, тютюнева фабрика, държавни поръчки и т.н. Защо си мисля, че именно той отстрани Местан чрез Доган и Бисеров чрез прокуратурата и осигури послушанието на другите.
Господин Горанов е принуден да събира повече данъци, не само и толкова защото това му е работата, а защото разходите по олигархията не се покриват от приходите в бюджета. Затова Ви вдигат винетките - за да има пари за търгове, които се печелят от богопомазани. Много по-лесно и справедливо е да бюджета да си прибере дължимото от свръхприходите от продажбата на горивата, но тук също има олигарси и скрити монополи. 
За това ще въведат уикенд данък, уж за да преследват хората с големи къщи и големи коли, а накрая ще го отнесе масата. Тези "големите" винаги ще се скрият с помоща на счетоводни трикове.
Затова господин Горанов е добре да си припомни основно правило на всеки министър на финанси - фискалната политика почива върху морални репери - когато хората нямат усещания за справедливост и когато всеки ден виждат примери на вопиюща корупция, която източва публичните финанси, те нямат склонност да приемат нови данъци или ограничителни мерки.
Затова да се върнем към началото - върнете морала и погнете корупцията, включително своите олигарси - приходите сами ще дойдат във фиска и ще отнемат необходимостта от нови дългове. 
БСП също - те толкова плътно прилепнаха до олигархията, че вече станаха непотребни, защото други партии покриват и техните функции. Социалният репер отдавна не се възприема от избирателите като репер на тази партия. Жалко, защото България винаги ще има нужда от силна проевропейска лява партия.
Напоследък ме обвиняват, че съм се бил радикализирал!? Бог и дълги години учение и опит са ми дали способности да разпознавам проблемите и рискове преди другите. За това се занимавам с рискови анализи и клиентите ми ги четат.
Моите анализи не са от позицията на нито една партия, затова съм безпартиен и имунизиран срещу партийни влияние или корист. Чакам човека, който да ме обвини не анонимно, а с името си, че съм финансиран от някого. Но бягат - удрят от засада и от тъмното. Затова и престанах да им обръщам внимание.
Не съм и политически запалянко, който бърза да етикетира действителността, защото така е най-лесно да обяснява случващото се около нас по политкоректен начин в полза на всеки, който управлява. Познавам и съм работил със свестни хора от всякакъв политически спектър и мога да Ви уверя - хората не са изначално грешни или партийно предопределени, а просто с времето се научават да реагират на житейски жалони, в рамките на които реализират своя професионален и житейски избор. Така неусетно от бунтари и хора на промяната те започват да се лишават от ярките тонове в мисленето си, свикват с гравитацията на околната среда и престават да излъчват импулси на несъгласие. Примиряват се и накрая неусетно се превръщат в крепители на стабилността на статуквото.
България е изправена пред поредната национална катастрофа, която този път не се дължи преимуществено на външни фактори, а на вътрешни системни грешки. Колкото и сложна да бъде международната обстановка, тя не е пречка за развитието на други икономики и страни. Много от добрите и успешни модели за развитие са на страни и народи, които нямат привилегията на нашето географско положение, на съюзите в които членуваме, на историята, която имаме.
Просперитетът на България не се случва само защото ние не го искаме достатъчно силно, а не поради капризи на Съдбата. Ние сами се ограбваме и лишаваме от бъдеще с ясни тенденции и перспективи да загубим и националната си идентичност и превърнем страната в територия с доминиране на други религии, етноси и националности. 
Богатството ни изтича в реката от собствената ни нерешителност, бездействие и съгласието ни да търпим пороците на политическата класа, която ни управлява. Олигархичният модел не е гласуван на избори, той е наложен от малка заинтересована група, която се опитва да въведе режим на групова наследственост на властта - който по нищо не се различава и е органично продължение на номенклатурата на Живковия режим. Това са същите хора и техните наследници. Проблемът не е във фамилиите - всеки има право на своя шанс, а че лифтовете на властта и разпределението на шансовете е узурпирано от тях извън всякакъв демократичен или състезателен процес. 
И тъй като значителна част от техните представители са посредствени по природа или лениви като характер /не им се е налагало дори да мислят за борба за оцеляване или да имат нужда от битка за да се издигнат/ те пренасят тези личностни дефицити на равнището на публичното управление. Те не допускат конкуренция, защото са затворен кръг и "ново дошлите" минават тест за лоялност и съвместимост преди да бъдат издигнати. Затова на практика е невъзможно до високите върхове на властта да достигнат различно мислещи или антисистемни хора.
България разполага с достатъчен ресурс за развитие и за решаване на всичките ни проблеми, при това по начин, който да възроди нацията и да напомни най-славните и страници. При това без да има нужда да завладяваме или потискаме вътрешно когото и да било. Парите ни изчезват пред очите в бездната на "стабилното" статукво.
В търга за Хемус, присъден миналата седмица, потънаха пари, с които България можеше да преструктурира и модернизира БДЖ. 
В КТБ потънаха толкова пари, с колкото България можеше да преструктурира и модернизира системата си за сигурност, в това число и българската армия за да не треперим сега как да реагираме на конфликта между Русия и Турция. Само користната "блестяща изолация" на правителството по случая Виваком ни "спести" толкова, колкото са нужни здравеопазването да се рестартира от по-висока и реформирана база, в това число и да имаме линейки на всяка осма минута и да се справим с дефицитите от лекари и медицински сестри. 
В енергетиката за шест години потънаха близо десет милиарда лева - с толкова пари можехме едновременно да преструктурираме и модернизираме енергетиката, плюс да изградим всички нови магистрали, плюс цялата второстепенна пътна мрежа.
Всяка година корупция изяжда близо 10 милиарда лева - с тези пари като лично богатство България щеше да бъде поне с няколко места по-напред с динамика, която след петнадесет години да я постави в центъра на Европа като благосъстояние. Кой ? и статуквото изядоха нашето минало богатство и със сигурност ще ни лиши от бъдеще.
Моделът Кой? провокира и се храни от нашата бедност, защото тя е в дъното и на нашата управляемост - богати хора не могат да се управляват, нито да се грабят - те винаги ще намерят способ за защита.
Ако не искаме да катастрофираме като нация - ни трябва шокова терапия и нищо по-малко от бунт /протест, не говоря за насилие, макар, че като гледам как се окопали не го изключвам - насилието няма да дойде от протестиращите, а от охраняващите статуквото/. Със стабилизация на статуквото /за която пледира премиера/ отиваме към нова 1997 година.
И нещо за което мнозина предпочитат да не си спомнят - сегашния модел беше легитимиран от Запада със споразуменията на Световната Банка и на Международния Валутен Фонд с Луканов и групата му, сред които днес се откроява Ахмед Доган. Именно тогава бе поставен кръст на възможността за конкуренция на идеи, партии, и алтернативи за икономическо развитие и за реална конвергенция с ценностите на ЕвроАтлантика.
Днес жънем плодовете на "онзи" местен отпечатък на Вашингтонския консенсус, който архитектите на прехода подписаха със Запада и който утвърди властта на новата номенклатура, на новите неформални мрежи на властта без да им постави пътни камъни и мяра, по която да оценява трансформацията им. Никак не е чудно, че и сега тези сили настояват за консенсус и стабилност на статуквото, за да не правят радикални реформи. Те неминуемо ще означават демонтаж на модела и като минимум въвеждането на по-широка представителност и реинтеграция на изключените от вътрешна и външна емиграция /чрез електронното гласуване/ и състезателност /чрез отнемане на монопола на хората и върху идеите, които могат да управляват държавата.
Не случайно и един от архитектите и пазителите на Печата на прехода - Ахмед Доган излезне от самоизолация и раздаде "правосъдие". Колкото е привлекателна и правдива да изглежда тезата за гафа с декларацията на Местан, тя в никакъв случай не е единствената, а вероятно не и най-важната. Запознати говорят за истинска заинтересованост от страна на Местан за партньорство с реформаторите за изолация на Пеевски и не за друго, а защото екс-лидерът на ДПС е намирал за невъзможно да възроди доверието към партията докато корпулентния е ангажирал цялата власт и използва брутално ДПС за бизнес завоеванията си, от които се ползва Доган.
В същност в казаното от Местан, че е положил огромни усилия за да докаже, че ДПС не е партия свързана с Русия и с олигарсите, е заровен тайния скрижал за случилото се преди Коледа.
България отново е в началото на своя преход - към нормалност.

сряда, 30 декември 2015 г.

За спрените доставки на природен газ за Овергаз

Бърз коментар по темата с писмото на Газпром до Овергаз и другите български адресати.
Първо, това отразява етап в преговорите между Газпром и акционерите в Овергаз, включително и СЕО-то. Очевидно става реч за натиск при определяне на вариантите за бъдещето и оценка на активите и разпределенията между акционерите при изтеглянето на Газпром от Овергаз.
Второ, няма никакъв проблем за доставка на тези количества през Булгаргаз - Газпром едва ли ще откаже да ги достави, още повече, че има поне три западни компании които могат да ги доставят в рамките на няколко седмици.Разковничето е, че Овергаз ако си събира парите добре, то не би трябвало да има проблем да си плати на Булгаргаз - освен ако няма някаква политическа игра срещу пореден бизнесмен. Ако не ги събира, значи има проблем със състоятелността, но и тук има решения. Просто не е коректно да се спекулира с тези теми, защото става дума за дружество, за клиенти, за акционери. Не вярвам нещо да е станало толкова фатално само за един месец, след като Газпром обяви, че се изтегля.
Трето, има огромен проблем с политическите и психологически измерения на тази стъпка на Газпром. Да държиш българското правителство в неведение е повече от недопустимо, това си е направо провокация. Има достатъчно време за да се изразят притеснения, да се потърсят решения - все пак става въпрос за енергийната сигурност на над 200 хиляди абонати. Това е груб натиск или некоректно поведение на Газпром, защото хората най-накрая ще отнесат този проблем към българското правителство. Не може да 30 декември да изпращам писмо, че на 1 януари ще прекратиш доставки - това го няма в никакъв договор, в никаква бизнес практика. Още повече, че в случая се касае за договор с материален интерес за Булгтрансгаз - все пак това е ангажименти и приходи за транзит на този газ.
Всяко зло за добро. Само ще ускори либерализацията на газовия пазар.
Ясно е само едно, че през 2016 темата газ, Овергаз и Газпром ще присъства сериозно в новините.
Очаквам Овергаз да излезне с реакция за да успокои клиентите си. Но те са на ход.
Имам и друг прочит и то в контекста на последните събития. Но е прекалено рано за него.

Мениджър: България пред сложна партия във външната си политика, но повечето отговори са във вътрешната

Посланието на Доган беше чуто и отразено в Москва и в Анкара. Местан беше свален, въпреки тоталното прегазване на Устава на ДПС. Но не са хабете - няма български прокурор, нито български съд, който да отмени отстраняването на лидера на тази партия. 
Ако причината за свалянето му е декларацията за свалянето на руския самолет, то тезата на бившия вече лидер на ДПС не е нито нова, нито единствена - това е официалната позиция на България - изразена в по-общ и по-конкретен план. Тя бе защитена на най-високо и високо държавно равнище. Следователно оценката на Ахмед Доган покрай Местан отрицава и позицията на страната и на НАТО. Нещо повече, тя отразява почти буквално опорните точки по темата Турция и България в казаното от президента Путин по време на годишната пресконференцията. 
Казаното пък от Доган представлява фронтална атака на знакова фигура на българския преход срещу про-евроатлантическите жалони в българската вътрешна и външна политика. 
Не е трудно да се прозре очевидното - щом са активирали "владетелят на сараите", значи нещата са свръхсериозни.
Местан припокриваше линията на Борисов на привилегировани отношения с Анкара - не са само срещите с Давутоглу и Ердоган. Премиерът успя да убеди Меркел за сегашната политика на отваряне на ЕС към Турция, а преди това официално ратуваше за редица позиции на Анкара, включително и за изключителната зона за сигурност в Сирия - която неминуемо ще изправи ЕС и НАТО срещу Русия. В този смисъл нямаше никаква разлика между поведението на Местан и Борисов. 
До онзи ден.
Тук е разковничето за разбиране на гнева на Москва срещу България, което я принуди да разкрие основен коз в лицето на Ахмед Доган на фона на собствената и фрустрация от подновяването на санкциите срещу Русия. 
Пожелателните призиви към българските политици да не интернационализират вътрешно партиен конфликт е наивно на фона на реалностите на терена и най-вече на ангажираните в конфликта ресурси. За да не се интернационализира кавгата в ДПС страната трябва да е осигурила и доказала своята еманципация и способност да изолира вътрешния политически си живот от въздействието на външни сили. Това, че Доган и Местан при трудни ситуации намират пристан в чуждо посолство, говори за разградения двор и липсата на сигурност за бългаски политици.
Уви, нито на политическо равнище, нито на равнище сили за сигурност, може да се каже, че институциите работят.
На границата на България не спира влиянието и интересите нито на Русия, нито на Турция. Техните протежека не са чужди тела, те са част от българския политически пейзаж, поради което имунната ни система трудно ги разпознава и изолира. Отказът да се отчете този факт води след себе си негативите за неотчитащите го.
Геополитиката движи вътрешния политически процес в страни като България с отворени канали за външно влияние и слаби институции.
Единствената "тънкост" на ситуацията около бруталната разправа с Местан е риска споровете в ДПС да се надценят и приемат насериозно като пълноценно припокриващи отношенията на България както с Русия, така и с Турция. 
Двустранните официални отношения, са намират под влияние на много други фактори. Отношенията ни с Русия, например, зависят най-вече от отношенията между ЕС и Русия, между НАТО и Русия. Не само на теория, но и като реална политика. Именно това Москва иска от доста време да ни убеди да изоставим европейското или атлантическото равнище и се насочим към двустранните договорености - там където тя лесно може да налага своята воля; както го стори при Енергийния шлем.
За негово съжаление, Кремъл загуби способност да влияе върху решенията, които се вземат на върха в НАТО и ЕС. Не случайно на последния самит на министрите на външните работи на НАТО бе приета доктрина за противодействие на хибридната война, а ЕС удължи санкциите срещу Русия. 
И в МИД започнаха да слушат блуз.
По приблизително същия начин ще бъде непростимо опростенчество да се отъждествяват отношения ни с Турция единствено или преимуществено през призмата на нейния конфликт с Русия, въпреки значителните усилия в тази посока на ангажирани в спора страни.
Факт е, че в отношенията между Русия и ЕС, Москва разчита да развие противоречията между страните по проекта Северен поток-2 в устойчиви канали за външно въздействие и влияние. Но прочитът у нас за аналогиите между Южен и Северен поток-2 е повече от повърхностен. Каквото и да си мислят в Москва, нова линия на Северен поток по никакъв начин няма да увеличи зависимостта или уязвимостта на германската външна политика от Кремъл. Нито пък ще компрометира готовността на Берлин да налага санкции, като съхрани възможността за независима преценка и изолира своите държавни институции от хибридни въздействия. Колкото и да посочваме Шрьодер като архетип на политиката на конверсия на влияние в пари, той отдавна е маргинал в собствената си страна. 
Обратно, всеки Южен, дори мини-поток, на практика би хронифицирал корупционно-олигарските мрежи преливащи зависимости между руския и български модел на управление, би закрепил антиевропейския режим на Кой?, въпреки неговата историческата иррелевантност.
Засега само Местан го отнесе, но атаките срещу изразителите на официалната теза на НАТО по случая със сваления руски самолет над турско-сирийската граница - срещу президент, външен и военен министър - няма да престанат. 
Забележете, този път дори хора от десницата подкрепиха общото опиянение от казаното от Доган като на истина от последна инстанция. 
Основната трудност за българското правителство остава невъзможността да балансира между интересите на Москва и интересите на Запада. Не случайно премиерът призна, че 30-те минути от последния му разговор с канцлера Меркел са били най-трудните в политическата му кариера.
Българският модел не може повече да бъде вкаран в европейски дрехи, както във вътрешната, така и във външната политика.
По-подобен начин стои и изкуствената дилема за балансиране между интересите на Москва и Анкара. Там пространство за лавиране няма, пък и така поставен въпросът е нерешим.
В полуофициалната информация за разговора между Борисов и Давутоглу, освен пиар елементите, се съдържа и изключително полезно напомняне от страна на българския премиер за двойнствената роля на Анкара, която в продължение на години пренебрегваше българските интереси, като превръщаше отказа си да развива трансгранична енергийна инфраструктура през България в по-ниски цени на природния газ от Русия. Анкара препятстваше в продължение на години износа на електроенергия от страната.
Но това, което е било отказвано в миналото представлява добро поле за развитие сега. И не зависи нито от Брюксел, нито от Москва.
В Анкара безспорно са се надявали демонстративното прекъсване на Южен поток и назидателния тон на Путин към България именно от Анкара да им отвори ново пространство за маневриране спрямо Русия. Това не можеше да не се интерпретира в София като съучастие и недобросъседски жест. Поне в степен, която да не дава право на Давутоглу или на турския посланик да предполагат, че българското правителство пак по дефиниция ще се намеси в битката за самоопределение на ДПС между Турция и Русия. 
Сред външните детерминанти в българската външна политика със сигурност има и други по-важни приоритети и взаимозависимости извън линиите на разлома между Русия и Турция. Каквито и да са залозите в това противопоставяне, съдбата на кабинета във външнополитически план зависи в много по-голяма степен от Брюксел, Берлин и Вашингтон, отклкото от едно или друго действие на Анкара или Москва. И най-вече зависи от реформите и свършената работа в България, а не от това дали ще се намеси на едната или другата страна в конфликта в ДПС.
За да активира Доган и да го принудят да слезе от философско-идейните висоти на занимания до тривиалността да утвърждава неутвърждаемото, а именно, че Русия се възражда на фона на терминалната криза на властта, на икономическата и социална драма там, означава, че Кремъл не и имал друг полезен ход и е играл ва банк. Казаното от Доган не е просто непознаване на ситуацията в Русия или на позицията и на глобалната сцена, а повторение на остаряла външна опорна точка - позиция твърде непрестижна за претенциите на една от ключовите фигури на българския преход. Силите зад или над Доган изглежда не са му оставили много място за избор. 
Именно съзнанието, че Кремъл и местните му проксита губят играта на фона на очертаните тенденции в кризата на властта в Центъра, провокира разкриване на механизмите за руско влияние чрез организации като ДПС и Атака по време на целия преход. 
Няма как да обясним по друг начин ентусиазираната подкрепа на българските националисти за Доган.
Правителството е притиснато, защото не може да си позволи открито да играе по нотите на Доган и Кремъл, нито пък да приема на сляпо твърдението на Местан, че интересите на Анкара са тъждествени на интересите на НАТО. 
Москва е на хиляди километри, но русофилите и мрежата от свързани интереси са тук. Санкциите на ЕС най-вероятно ще останат до смяна на властта в Кремъл, което прави очакванията за икономически изгоди от тази посока за българската олигария малко вероятни. Прогнозите са твърде неутешителни за онези, които разчитат на глобалното възраждане на Русия, в това число и "силово", не на последно място защото самото твърдение е пожелание без опора в действителността.
Това, че България продължава да бъде зависима от енергийните доставки от Русия е въпрос на вътрешно решение в София, не на неизбежен екстернализъм. В този смисъл Москва не може да ни наказва енергийно, ако заемем една или друга позиция във външната си политика. Това е степен на свобода, която никога не сме имали преди. 
Като обект на контрасанкции България няма какво да се надява от Русия, нито в икономическо отношения, нито в политическо.
Твърдя, че при желание можем буквално в рамките на една година да заместим всички количества руски петрол и газ, който внасяме, при това без да губим финансово. За тези които не знаят, Лукойл в продължение на доста време работеше предимно със суров петрол от Близкия изток, не от Русия. Самият Вагит Алекперов се оплаква, че тежкият и високосернист уралски суров нефт  съдържа все по-малко от по-лекия и качествен лек сибирски нефт, което прави сместа излизаща на Новоросийск с по-високо съдържание на сяра, което затруднява и променя преработката и най-вече предизвика недоволство в Европа.
Проблемът на българското правителство не е в това, че трябва да реагира на външно-политическо равнище на турско-руския конфликт, напротив - не трябва. Нито, че не може да реагира на информационно ниво или по-дипломатически път. Не дължим обяснения нито в Анкара, нито в Москва. Тревога, обаче буди дълбочината на външно проникване в ключови български институции и органи на държавна власт, в това число и в специалните служби в рамките на провежданата хибридна война и от Русия и от Турция. 
Това е свързаност градена с години, която надгражда над наивно-идеалистичната база за историческите заслуги, етническа свързаност и синдрома на големия брат с цинизма на егоистични бизнес и политически интереси. В Русия предстоят трусове и следващата година по всяка вероятност ще бъде година на трансформация на властта /частична или пълна/ в Кремъл, което означава по-слаби карти и по-малко ресурси за влияние зад граница. Но това е слабо успокоение в нашия случай, защото ресурсите за влияние върху българските институции не се генерират в Русия. 
Прокремълските мрежи са постигнали достатъчна степен на автономност, като се самофинансират със средства, които се генерират в България и вторично се разпределят или у нас или зад граница - без никакво съмнение благодарение на корупционни сделки и продажби на енергийни ресурси на по-високи цени. Факт е, обаче че процесите в "Родината-Майка" оказват силно влияние, а прогнозите за предстоящото в Кремъл през 2016 не произвеждат особен ресурс за финансиране на антиевропейски или антинатовски проекти. По скоро с тази задача ще трябва да се нагърби Кой? и друи олигарси на статуквото.
Мантрите за исторически предопределената ни принадлежност към Третия Рим, за чуждия Запад /ние тук сме си различни/, за особена ценностна система на източното православие и на византийската политическа традиция, към които принадлежим, е достатъчно устойчива във влиятелни части от българския политически истаблишмент., в това число и в специалните служби и неформалния външен интерфейс - библиотеки, масонски мрежи и т.н.
Единственото, което удържаше досега политици и служби в политкоректното евроатлантическо русло е вродения им инстинкт за пригаждане към всяка власт, включително и зависимостта от привилегирован достъп до публичен ресурс и еврофондовете.
От горното следва, че да се залага на руската карта в конфликта на Кремъл с Анкара е не само недалновидно, то граничи с откровена глупост. Ако не вярват, да прочетат коментарите на агенция Синхуа след посещението на премиера Медведев. Дори Пекин не скрива, че Русия се движи към пропаст при това без да има шанс да спре или обърне този процес.
Отношенията ни с Турция същото са многопластови и нееднозначни и като генезис и като последствия. Ние действително зависим от партньорството със сегашните турски власти за решаване на проблема с бежанците. Никак не е случайност, че основният бежански поток - тези от над 500 хиляди - премина през Гърция и то съзнателно "насочван" от турското правителство по много по-сложна схема, суша-море-острови-континентална Гърция, Македония, Сърбия и т.н. Не през нас, където маршрутите са само сухоземни.
Може да се очаква известно омекотяване на крайния ислямски радикализъм на Ердоган, защото Турция не може да си позволи да отчужди Запада, симптом за което е и затоплянето в отношенията с Израел. Не стоят много по-добре нещата и във вътрешен план за Ердоган, пред вид някои неблагоприятни тенденции в турската икономика. Турция силно зависи от износа към Русия и Китай, а и Близкия изток, а навсякъде пазарите се свиват.
Инвестициите и индустриалният ръст отдавна не са на рекордните равнища от 2010 година, инфлацията е на крачка от двуцифрена, както и безработицата. Да не говорим, че уязвимостта на Турция от ескалация на кюрдския проблем нараства експоненциално, включително в контекста на заиграването на Москва с кюрдската карта, при това не само на турска територия. Именно за да предотврати възможността от неконтролирана ескалация на конфликта с Русия НАТО разположи в Турция значителни разузнавателни активи за да има независим капацитет за мониторинг и оценка и да не допусне Ердоган да вкара НАТО в непровокиран конфликт с Русия.
Въпреки проблемите си, икономиката на Турция е достатъчно диверсифицирана и се намира в значително по-добро състояние от руската, което прави турската външна и вътрешна политика относително по-устойчива, по-балансирана и по-прогнозируема.
Нещо, което не може да се каже за Русия при Путин, за когото вече е ясно, че слизането му от власт по еволюционен път не е опция. Напълно е възможно той да форсира и радикализира намесата зад граница по различни фронтове за да компенсира деградацията на благосъстоянието на руснаците и социалните протести у дома. Включително като превърне страни като България в активна гореща точка във фронтовата линия на конфликта с Турция.
Затова българското правителство няма много варианти за действие освен да консервира своята реакция, да бъде сдържано и да държи здравословна дистанция от екстремните претенции на руската и турската политика, като се опре на възможностите за формира и прилага единна политическия линия в рамките на ЕС и НАТО. 
Без алтернатива остава сдържането и противодействието на петите колони у нас. И тъй като собственият ни ресурс никога няма да бъде достатъчен за да разполагаме своите реакции в рамките на собствените си желания е нужно да ангажираме и ресурсите на своите съюзници.  
Мълчанието е злато, което обикновено друг кешира. Но мълчанието не може да бъде заместник на действието в преследването на прагматични проекти и интереси, които се отварят като възможност поради конфликта между Русия и Турция.  
Не случайно Борисов преди Коледа посети Националната Агенция по Разузнаването - ще му трябва съдействието и помощта на специалните служби, на всички информационно-аналитични звена, които да изолират най-важните и непосредствени рискове и заплахи, за да се намери златното сечение при лавирането между Сцила и Харибда - между руския империализъм и ислямизираща се Турция. 
Една от грешките на правителството и на парламентарните кръгове е отсъствието на активни контакти на партийно и правителствено равнище с опозицията в Турция и Русия.  Прекалено тесни са рамките на самоограниченията в политкоректността.
В този план е много важно и десните у так как ще реагират - трябва много да внимават, да не бъдат заблудени, че защото битката е на много по-високо, геостратегическо равнище не трябва да правим реформи у нас или да бъдем по-снизходителни към възможностите на този Парламента. Това също е част от търсеният ефект на ударът срещу Местан и сагата около ДПС.
Ще бъде заблуда да се мисли, че евроатлантическата ориентация е самослучила се, необратима и самовъзпроизвеждаща се парадигма. За нея трябва да се работи всеки момент и то не в декларативен, а в прагматичен план - успехът на реформите е най-яркото проявление на подобна управленска философия. Това е тънкия разграничителен момент в управляващата коалиция при третиране на темата за съхраняването на стабилността - ние не можем да бъде ефективен и пълноценен член на ЕС и НАТО без реформи, без отстраняване на туморите на корупционно-олигархичния модел - които се хранят от свързаността със сходни външни модели.
Има още много важни детайли, но е ясно - Доган вече натисна стартовия пистолет за атаката срещу избора на България по евроатлантическия път в "името на националните интереси". И каквито и да бъдат различията - при така зададената дилема и за да могат да осъществят реформите - всички прореформистки сили трябва да се пазят за да не допуснат "служебна" победа на антинатовските сили, като се заиграват в едни или други игри на националистическа основа.
Най-големият проблем е, че управлението стъпва върху подкрепата на ДПС и при Доган като неотменимо условие за сдържане на апетити и влияние от Реформаторския блок.
Откритата подкрепа на Догановото ДПС за политиката на Кремъл, в съчетание с привилегированата свързаност с други проруски формации като АБВ, БДЦ, БСП, ПФ и Атака прави настоящия Парламент антитеза на всяка дълбинна реформа, още по-малко на отстраняването на корупционно-олигархичния модел.
При тази нестабилна политическа конфигурация, разцеплението в ДПС, условната или ограничена реформаторска енергия в управляваща коалиция и Парламент, който почива върху несъвместимо с евроатлантическата ориентация верую и непредставително мнозинство на депутати, няма друг изход освен избори. Той би бил и най-полезен.
Вероятно съзнанието, че в нови избори ще загубят и ДПС, и АБВ, и БДЦ и вотът може да бъде силно прореформаторски кара статуквото да препятства по всякакъв начин и реформите и изборите.
Да си припомним - Местан също защитаваше тезата за неизбежност на изборите, което вероятно е наляло допълнителна тежест към аргументите за неговото спешно отстраняване.
И последно, крайно време е да върнем реалното съдържание в понятието евроатлантическа ориентация, което не само включва, но и предполага по-голяма критичност, самостоятелен прочит, анализ и съучастие при определяне на темповете и насоките на движение на ЕС и НАТО. Простото повтаряне на мантрата за евроатлантическата ориентация, без съучастие и ангажираност при формиране на общия дневен ред и акценти в реакциите към ключовите проблеми на съвремието, в това число и към Русия и нейното противопоставяне с Турция, е рецепта за бедствие и за ерозия на обществената подкрепа.
Става въпрос за ценностна промяна, а не за поредната спусната "от горе" директива.

четвъртък, 24 декември 2015 г.

Етюдът на Доган и Кой? - битката на чуждите колони и шансовете на България

* В средата на януари ще направим по-подробен брифинг и дискусия за рисковете и възможностите от влошаване на отношенията между Москва и Анкара. Тук маркирам само някои от темите. -ИВ

Да изчакаме преди да правим крайни съждения по ДПС, въпреки че има нещо изключително смущаващо преди развръзката. Форсираната публичност в действието на Доган и медийната атака срещу Местан изглеждат нетипични за човек, който  е свикнал да действа зад кадър. Ако Доган иска да махне сегашния лидер можеше да го направи тихомълком, но публичното унизяване на Местан означава, че той иска да изпрати послание на много други адресати в и най-вече извън ДПС и страната. Посланието е, че владетелят на сараите е още фактор и с него трябва да се преговаря за реформите и предстоящите размествания в ключови елементи на властта. Моделът неминуемо ще се смени, но преди това ще има челен сблъсък между проруските и прозападни кръгове у нас.
Не трябва да се заблуждаваме - господин Доган отдавна се интересува предимно от финансовите и бизнес измерения на своето влияние. В политиката няма какво да постига. Изглежда при финансовите потоци има проблеми, които са го принудили да се освети.
Спомняте ли си как се "разправиха" с Христо Бисеров - кратка среща при Вожда, оттегли се тихо срещу гаранция за сигурността му. Някой да се съмнява, че бившия зампред няма да бъде осъден? Сега на ред е Местан, но той е по-трудна за преглъщане хапка.
Но назидание ще има - никой не може да прави бизнес без да се отчита и без да пази Тялото.
На този фон аналоговата геополитика на Доган от последната му реч, която за повечето специалисти остава далеч от желаното, и обвиненията за забежки на Местан към Ердоган е по-вероятно да бъдат ехо на реакция на спецслужби и прокуратура, които са известни с отявлените си проруски симпатии. И всичко разбира се е в името на "националните интереси". Местан трудно може да бъде обвинен за бизнес афери, но за геополитика и политически "гафове" винаги може да му бъде скроена шапката.
Известно е, че главния финансов инженер на Доган Пеевски играеше ключова роля в проекта Южен поток и е свързан с руски интереси, включително при разграбването на активите на КТБ. Знае се, че Кремъл си иска парите от Южен поток обратно. Там ще лъснат много нелицеприятни факти. И тъй като една част от парите ги няма - трябват геополитически балони и "мили очи" пред Кремъл.
Да си припомним - отказът на Цветан Василев да издаде гаранции на изпълнение на посочените от Пеевски фирми в Южен поток, отключи атаката срещу КТБ. Хора на Пеевски - Доган контролират енергетиката и ключовите енергийни дружества чрез които правят всичко възможно да съхранят позициите на руските компании на нашия пазар. Не случайно у нас диверсификация при природния газ и горивата няма, има много мимикрия и отклоняващи вниманието декларации и проекти фойерверки без реален напредък. Но да не се заблуждаваме, всичко което се прави днес не е толкова за да удовлетворят интересите на хората на високи постове в Москва, а заради запазване на ресурса на олигархичния кръг на Кой? да влияе и съхрани позициите в предстоящите размествания във високите етажи на властта.
Това е брак по сметка с хората на Москва.
Кой? няма шанс да оцелее при либерализация на пазара и премахване на бариерите пред конкуренцията. Заслонът, който му осигуриха няколко български правителства и съдебната власт неизбежно ще се разпадне. Западът просто няма да допусне Русия да препятства либерализацията на пазарите в ЕС, нито пък ще се примирява с насочването на евросредства към джобовете на фирмите на задкулисието. Достатъчно е да се погледне към трансформацията в поведението на Газпром - няма и помен от миналата му агресивност и вместо Русия да наложи правилата си на газовия пазар в ЕС, в самата Русия се възприемат европейските правила за либерализация на газовия пазар и се очаква Газпром в скоро време да загуби и монопола си върху износа на природен газ.
Вижте кой печели търговете у нас - и големи за инфраструктура и малки за мостове - с това ЕС няма как да се примири, защото на практика европейските фирми са изключени от търгове с европейски средства.
Да, Кой? разчита на свръхангажираността на европейския и американския елит със собствени проблеми - в САЩ предстоят избори, президентът Обама изглежда нерешителен, а в ЕС не могат да вдигнат глави от редуващите и застъпващите си кризи. Затова Кремъл и неговите проксита у нас са решили да действат сега и без отлагане. Нещо като подарък за Коледа на българския народ - общественото внимание естествено е насочено към семейство и традиции, а не към политическата суета на деня.
Без контрол на Кой? и външните му покровители върху ДПС и укрепването на влиянието на партията върху българския политически процес не е възможен и контрол и върху България. Затова и спешно се лансират алтернативни проекти като Бареков и текущите му аналози.
ДПС и Доган вече не се достатъчни, нито надеждни.
Русия не може да допусне доминация на симпатия към Турция у нас, защото това ще разруши мантрата, проповядвана след Освобождението за изначалния враг Турция и още по изначалния съюзник и по-голям брат Русия. Оказа се, че ние сме заедно с Турция в НАТО, а сега и ЕС активира отношенията си Анкара. И ЕС и НАТО са опоненти на Русия.
Това не беше предвидено да се случва когато кандидатствахме и .... задкулисието се надигна срещу евроатлантическата ориентация.
Кремъл активира структурите си у нас в хибридната битка за срещу Запада с желание да си върне България в орбитата на своето влияние. Ясно е, че битката между Русия и Турция тепърва ще става все по-жестока - Ердоган и Путин вече са отвъд приличието в личните нападки.
И тук местните им проксита се хванаха за гушите.
Разбира се, че Местан не импровизира с подкрепата си за турската версия на свалянето на руския боен самолет - още същата вечер преди неговата позиция посланиците на НАТО бяха взели подобна позиция. Изобщо с постоянния рефрен за ДПС като стожер на евроатлантизма изглежда е предизвикал киселини в стомаха на някои политици, особено свързани с руски бизнес интереси.
И тук идваме до основния контекст за разбиране на намесата Доган - той никога не е искал да бъде доминиран от управляващите в Анкара за местните си дела у нас. От друга, постоянен вектор в отношенията му е било разбирателството с Москва. Достатъчно е да си спомним за връзката му с неговия основен бизнес проект Мултигруп и днешния продължител на делото - Пеевски.
Местан допусна значително проникване на турски държавно-религиозни структури в България, при това на фона на топлите отношения на Борисов с Давутоглу и Ердоган. Последното посещения на турския премиер очевидно е преляло чашата на търпението и у нас и на североизток. Изглежда Местан е натрупал нови грехове и с това, че отношенията с Турция не зависят от това какво казва ДПС.
Големият кошмар за Русия след краха на Турския поток и плановете да блокира алтернативни доставки на газ за Европа през Турция е реализацията на енергийните проекти по границата - риверс и интерконектор.
В битката няма да има никакви правила. Какво е това ако не връх на хибриден цинизъм - шефът на водещата русофилска структура у нас, заедно с лидерите на библиотекарския институт да поднасят награда на името на Стефан Стамболов, който бе и остава символ на борбите на българския народ за еманципация от Русия и за приятелство с Турция, на премиера Борисов и то по предложение на БАН!?
Разбира се, Доган не може да си позволи да тълкуват среднощната му реч като прокремълска акция, затова вмъква загриженост за България, гарнирана с някакъв неясен скепсис към ЕС и Запада.
Местан от своя страна започна да опакова протурския си крен с евроатлантизъм, но това едва ли ще го спаси, не само защото в момента у нас няма посланик на САЩ, а Държавния департамент и Брюксел са на хиляди мили разстояние. Просто интересите на НАТО и на Ердоган не са тъждествени и на Запад съзнават, че турският президент може да ни въвлече в негови крайни амбиции, както стана с арабските пролети.
И ето как се затваря този анализ - акцията на Доган се вписва в по-мащабни усилия на Кремъл да неутрализира влиянието на НАТО чрез насаждането на страх и недоверие към действата на Ердоганова Турция у нас, като на преден план излиза хиперболата с ислямска карта /това устройва и местните спецструктури и прокуратурата/. Да сте видяли спецслужбите ни да се справят с ислямската заплаха - не сте. Те дори отказват да признаят, че пряка ислямска заплаха и хибридна опасност за България изобщо съществуват.
В същото време прокуратурата и службите ни са ангажирани и с различен тип дейности за неутрализиране и ерозиране на евроатлантическата ориентация. При толкова явни хибридни атаки - да сте чули прокуратурата, ДАНС или правителството да са се намесили - тук бездейсвието е позиция. В момента водят разследване върху ключови бизнес проекти с американско участие. АЕЦ "Белене" за тях е затворена страница, въпреки доказаните милиади евро загуби.
Кремъл хвърли толкова много пари чрез различни корупционни сделки за да привърже политическия и бизнес елит у нас към себе си и беше крайно време инвестициите да заговорят.
Много са нелепи тълкуванията, че  Доган иска да се разграничи или да ограничи Кой?. Освен елементарен пиар, тези интерпретации целят да отклонят вниманието от неблагоприятните тенденции за Кой? след оставката на министър Христо Иванов и да припокрият информационно изобщо темата за реформите в съдебната система.
НяКой иска да пренапише дневния ред на обществото и предотврати реформите в радикален вид.
Пеевски се стреми да бъде основен наместник на Доган - преди време отношенията бяха лейтенант към генерал. Сега са полковник-на-път-към-генералско звание към политическо полубожество.
Забележете - ДПС загуби влияние в значителна степен  благодарение на Пеевски, на ноторната му роля в задкулисието, която не привлича, а отблъсква гласове. С проердоганската си политика, пък Местан допълнително разочарава традиционни гласоподаватели на ДПС.
Колко мислите симпатии е генерирал в последния месец Пеевски към каузата на ДПС с инвестиционните си завоевания - тютюневата компания Юрий Гагарин, спечеления търг за 500 милиона лева и очакваното придобиване на банка Виктория на фона на беднеещия солидарно с други български граждани народ? Да, той си мисли, че като заделя нужното в тези сделки и на бизнесмени близки до властта ще си купи индулгенция, но фактите на терен са неумолими - ГЕРБ започна да се изплъзва от зависимостта на "балансьора" и най-лошото за всички от задкулусието - след оставката на Христо Иванов набира сила огромна обществена енергия за реформи която е на път окончателно да развенчае мита за "незаменимата" роля на ДПС.
Пеевски пък има остра нужда да размие своята ключова отговорност за проблемите. Но тъй като корпулентния е дарлинг на Доган се налага лесната и изкупителна жертва да е Местан. Макар и да има влияние, той е изолиран от бизнес империята и е със слаби позиции в съдебната власт и службите - в т.ч. и Библиотеката.
Речта на Доган маркира навлизането на политическата конфронтация и опитите за "деконструкция" на България в фазата на развръзката, за която предупреждавах.
България ще трябва да избира - модела на Кой? с Русия или реформи, които да я интегрират още по-плътно със Запада, но на безопасна дистанция от ислямските тенденции в Турция.
Най-лошото е, че и Турция и Русия се заиграват с етническата карта в България. Трусовете предстоят - за съжаление не сме готови. Ще трябва паралелно с реформите да опазим и страната си от две сравними злини и беди - руския империализъм и ислямизираща се Турция.
Българските политици не са готови за това - затова ще имаме нужда от открит публичен дебат и изолацията на чуждите колони. Не вярвайте на песимистически внушения, че не можем и сме обречени. Никога в историята не сме имали този шанс да се еманципираме от сенките на миналото си и да възродим държавата си.
Неизменен репер в този прецес ще бъдат европейските и атлантически ориентири.


вторник, 22 декември 2015 г.

Мениджър: 2015 година - крачка напред, една назад, две на място

Сега е времето за обобщения на случилото се през годината. Но тъй като прегледи от птичи поглед в търсене на средната температура на отрасъла не вършат работа никому ще маркирам само най-важното, без претенциите за изчерпателност.
Правителството се опита да спре тенденцията към срив в енергетиката, като намали загубите, особено в електоенергетиката и задържи дегенеративните процеси. Тенденциите вещаеха колапс на енергийните ни дружества още през тази година.
В това да не допусне срив през 2015 година правителството и министерството на енергетика успяхя. Някои от ключовите компании, в това число и самата БЕХ успяха да регистрират печалби.
Това е добрата новина. Условно добра, защото никаква оценка за отрасъла не струва докато не видим крайния резултат или новото равнище на стабилизация - дали след крах, дали след реформа.
Лошата е, че в новината за "новата стабилност" има доста счетоводна креативност и почти нула структурни реформи. Не са отчетени и записани всички загуби, а някои от ползите са изнесени напред за да бъдат текущо отчетени. Все още нямаме кредит за БЕХ чрез който да се финансира "компромиса" с американските централи. КЕВР отчете това като факт за да не се увеличават цените.
Истинският проблем е, че НЕК форсира продажби на електроенергия, като избърза да осчетоводи на нетна текуща основа бъдещи приходи, включително чрез форсирана генерация на електроенергия от ВЕЦ - най-ниската като цена себестойност електроенергия. Но водата в язовирите е на безпрецедентно ниски равнища и изчерпва възможностите на ЕСО да регулира система в гранични състояния.
До момента постъпилите финансови средства в НЕК остават на добро равнище, но са недостатъчни за да обърнат тенденците на фона на дъговете и финансовите разходи за тях. Все още е прекалено рано за да сметнем, че е настъпил повратен момент в енергетиката и тенденцията към дъното е пречупена.
Моментът на истината през 2016 ще настъпи, неминуемо. Играта със счетоводните печалби ще приключи.
През 2016 година ще излезе решението на арбитражния съд по делото с Атомстройекспорт - добрият вариант за нас е да не плащаме много допълнително, но загуби ще има. Въпреки постигната договореност с американските централи, крайния положителен ефект от сделката кредит срещу намалена цена, е все още под въпрос. Допълнително трябва да са калкулират загубите от отложеното получаване на кредита. Правителството няма План Б за случай, че заемът не се осъществи. Рискът остава, докато не се затвори сделката. Въпреки, че има достатъчен брой банки, заявили интерес да финансират - самият факт, че преговорния процес е разтеглен във времето означава, че има много за преговаряне и нищо "не е в кърпа вързано".
Разпределеният между повече банки риск се управлява по-добре, но си остава риск. От енергетиката може се прехвърли в банковия сектор, ако прогнозата за приходите е неустойчива и реформи няма. Сделката с Мариците също си има цена, защото изтощи до крайност кредитната способност на БЕХ  - следващи операции от този тип няма да минат без суверенни гаранции. А няма никакъв изглед нуждаещите да са по-малко, особено пред вид на необходимостта от преструктуриране с оглед либерализацията на пазара и усилване на конкурентноспособността за да се запазят пазарни дялове.
Достатъчно е да споменем влошения финансов резултат на Булгаргаз, където няма изгледи положението да се оправи значително в перспектива, а БЕХ не може безконечно да поема дълговете на дъщерната си компания.
Най-тревожното при държавната ни газова компания е отсъствието на ясна и комплексна стратегия за развитие в условията на либерализиран и регионален пазар. След излизането на Газпром от Овергаз, последната ще има много по-широк периметър на действие. Да не говорим, че конкуренцията на българския газов пазар ще нарасне рязко - има поне седем фирми, които са в състояние и желаят да доставят природен газ на българските консуматори. Опциите за тях или чрез Булгаргаз или с преки договори с крайните консуматори.
Досега статуквото оцеляваше, защото Булгартрансгаз правеше солидарен изкуствен заслон и ограничаваше достъпа на конкуренти на Булгаргаз до крайните потребители. Но в условията на открита процедура на ЕК към БЕХ и дъщерните му дружества Булгаргаз и Булгартрансгаз за разследване на практики ограничаващи достъпа на конкуренти до пазара със сигурност може да кажем, че 2015 е последната година на подобен комфорт.
Гръцката държавна ДЕПА, която не е дружество с много по-големи възможности от Булгаргаз за това време натрупа голяма преднина в стратегията си за позициониране на регионалния пазар, разви структури с много повече опит в търгуването освен с нефтеноиндексирани, така и със спот контракти по газопроводи и ВПГ терминали. Нещо повече, гръцката компания предлага на големите международни компании, които искат да търгуват с по-големи количества природен газ в региона да играе ролята на регионален агрегатор при предлагането на по-големи количества природен газ. Така ДЕПА се опитва и вероятно ще успее да компенсира свиващия се пазарен дял в Гърция с разширяващо присъствие на регионалния пазар. Булгаргаз буквално е заспал в своето изоставане и няма никакви изгледи, че ще успее да компенсира неизбежната загуба на клиенти у нас с операции зад граница. А 2016 година ще бъде последната в която компанията ще може да направи нещо значимо, преди да бъде изправена пред самоизпълняващото се предсказание за компания в терминален спад с изход - форсирана приватизация. Знаете с какво завършва това.
Не са по-добри резултатите с Мариците. Положителните счетоводни резултати на Мини-Марица не могат да прикрият факта, че парите, които има да взема ги няма. Климатичната конференция в Париж осъди въглищната индустрия на бавна смърт и няма никаква надежда, че профсъюзите ще успея да наложат безалтернативността на лигните въглища от маришкия басейн, още по-малко високи цени на които те се изкупуват. Да сте чули някой да мисли за Деня След като се закрият Мариците.
Постоянната злоупотреба с интересите на Марица-Изток - 2 в ущърб на нейните финансови резултати при балансиране на системата и износа на електроенергия, както и наложените жертви на всички по електроенергийната верига за да се спаси НЕК - не вещае нищо добро за електроцентралата.
Дори Булгартрансгаз, въпреки добрите резултати, ако погледнем през призмата сигурност на прогнозните приходи, има доста основание за тревога, най-вече защото преносната и транзитна мрежа са на практика затворени за трети страни освен Газпромекспорт, Овергаз и Булгаргаз, а нито една от тези компании не планира да увеличава нито обемите, нито плащанията си за пренос на природен газ.
Отсъствието на регионални проекции на дейността на държавния ни оператор на мрежата, на идеи за преструктуриране на дейността и собствеността чрез привличане на стратегически и финансови инвеститори, липсата на капацитети за офериране на интегрирани услуги за пренос от ВПГ терминали също намалява шансовете на компанията да играе значителна роля на регионалния пазар. Многото думи за "хъбове" и несвързани с икономическа логика и пазарни реалности инвестиционни проекти като Варна - Оряхово, например, свиват перспективите за оптимално регионално пазарно позициониране, а от там и нетната текуща стойност на бъдещата дейност на Булгартрансгаз.
Има и добри новини, под условие, за българската енергетика през 2015 година. Турция ще търси все повече електроенергия и ние можем да изиграем своите карти, без да се надценяваме. По същата причина турските компании ще се отворят и за реализацията на проекти, които до този момент не бяха на картата - реверсивната връзка по сегашния транзитен газапровод и интерконектора, включително възможност за внос на природен газ за България през терминала за ВПГ за района Мармара.
Отварят се значителни перспективи за нов бизнес на Булгартрансгаз за натоварване използването на преносната и транзитна мрежа, както и на Булгаргаз за съвместно навлизане на регионалния пазар с други компании.
Много, но не всичко е изгубено. Но определено 2016 година е последната година на инерцията в българската енергетика. Шоковата терапия е без алтернатива. Другите опции са изчерпани.

събота, 19 декември 2015 г.

Фактор: Рискове в енергийната сфера от влошаване на отношенията между Русия и Турция

Тъй като кризата между Русия и Турция има характер на „черен лебед“ – извън конфликта в Сирия, беше трудно да се предскаже подобен срив в отношенията между партньори с устойчиво привилегировани отношения, последствията се оценяват трудно и нееднозначно. Много от рисковете могат да останат неидентифицирани, други надценени, трети подценени.
Въпреки, че е малко вероятно санкциите на Русия да се разпространят и върху газовите доставки, няма никакво съмнение, че възприятията в турската страна за подобна възможност ще доведат до съзнателни и системни усилия за снижаване на зависимостта от доставките на руски природен газ до 30% в хоризонт до 2020 година,което означава два пъти по-ниско равнище от сегашното. Тези решения на турското правителство ще имат значителни последствия върху регионалния пазар, който е под изключителната доминация на балансите на турския пазар –
Турция внася повече природен газ от всички страни на Югоизточна и Централна Европа взети заедно.
Природен газ
При хипотезата от 30% горна граница на зависимост от Русия и сегашните равнища на внос на руски газ в Турция – на годишна база 27 милиарда кубически метра /за 2014*/ и с оглед на заявената перспектива до 2020 година обемите да нараснат до 45-50 милиарда кубически метра, това би означавало устойчиви обеми на внос на руски газ в Турция под 20 милиарда долара. В резултат, натовареността на сегашните трасета – Син поток и Трансбалканския газопровод - ще намалее. Заедно с това е вероятно да нараснат незаетите капацитети на транзитните газопроводи през България.
Извод: България спешно трябва да освободи и маркетира за търговия свободните капацитети по всички транзитни газопроводи, включително интегрираните с националната преносна мрежа и реверсивните връзки.
При оценката на ситуацията около кризата в енергийните отношения между Русия и Турция трябва да се има пред вид, че и двете страни блъфират и преувеличават способностите си да неглижират степента на взаимозависимост, която са постигнали.
Президентът Ердоган, например, силно надценява способността си за краткосрочно заместване на обемите от руски газ, от която зависи турската икономика – веднъж с алтернативни доставки на природен газ от други източници, и втори път – с други заместващи източници на гориво.
Въпреки, че двата приемни газови терминала за втечнен природен газ – Marmara Ereglisi и Aliaga до Измир, имат свободни капацитети, дори максималното им натоварване не може да замести както количествата, така и конкретните регионални пазари в Турция, които могат да пострадат най-много в случаи на проблеми с доставките на руски природен газ. Достатъчно е да погледнем картата на газопреносната мрежа на Турция. Максималният проектен капацитет на двата терминала е 14 милиарда кубически метра, но само 3 милиарда кубически метра е капацитетът на съхранение. Това ограничава значително възможността за използване на максималните проектни възможности за прием на природен газ в равностойно и устойчиво подаване на природен газ към националната преносна мрежа.
Някои от алтернативите, които турското ръководство сега спряга в медийното пространство, са или средносрочни, или дългосрочни. Текущо наличните в близка перспектива са свръх-надценени, в контекста на възможна бърза реакция при прекъсване на доставките на руски природен газ, в случай на ескалация на конфликта извън контрол.
Сценарий – прекратяване на газовите доставки
Иран не е опция, въпреки, че през 2015 година страната увеличи с близо 7% добива на природен газ и се приближи плътно до отметката 110 милиарда кубически метра. Историята на иранските доставки, обаче, особено при сериозни студове през зимата е твърде неутешителна. Почти всяка зима Анкара е принудена да търси заместващи ги извънредни количества, отново от „Газпром“, който остава единственият суинг производител на природен газ с доставка по газопровод за целия регион.
Наблюдателите посочват, че надеждността на Иран като доставчик на природен газ, особено по газопроводи /предвид географията и находищата на природен газ/ е под съмнение. Нито Азърбайджан /Туркменистан/, нито Ирак, или доставки от Източното Средеземноморие, могат да бъдат разглеждани като алтернативи на „Газпром“ в случай на краткосрочна криза и прекъсване на доставките – поне в хоризонт до 2018 година.
Но дори и в хипотеза, при която Турция успее да намери спешна замяна на руските газови доставки – до изграждането на ТАНАП и съответните капацитети в отклоненията към големите регионални потребители, тя няма да има възможност да замести сегашните доставчици и маршрути, най-вече в критичната зона нанай-големия пазар – района на Мармара и Истанбул.
В допълнение, Турция не разполага със значителни възможности за газосъхранение, а нагнетеният в тръбите на преносната й система природен газ /т.нар. лайнпак/ не е достатъчен – спрямо равнището на потребление, за да има ефект при криза отвъд 5-дневен срок при прекъсване на доставките. Това ще направи и самото балансиране на системата рисково до невъзможно.
Очакваният дефицит, при форсирана програма на Турция за намаляване на зависимостта от руски природен газ до 2020 година, надвишава 20 милиарда кубически метра годишно.Турция е един от най-големите европейски пазари на природен газ и тези количества могат да бъдат удовлетворени от няколко посоки.
Най-близко като перспектива за заместване през газопровод е увеличение на доставките на природен газ от Азърбайджан, включително от находището Шах Дениз-2.Не е изключено договореното съотношение на азерски газ за потребление в Турция – 6 милиарда кубически метра, и за транзит към Гърция – 10 милиарда, да се промени в полза на покупките на турска територия.
Екстремен сценарий – прекъсване на газовите доставки от Русия, макар и не изключен напълно – е малко вероятен.Трябва да има много по-сериозен спад и свръх ескалация на напрежението, за да се стигне до положение, при което и двете страни просто пренебрегват всяко последствие и вървят към тотален конфликт. Този сценарий все пак се разглежда и в Москва, и в Анкара, защото за руския президент поддържането на гореща външна криза е все по-безалтернативен изход от рязко влошената ситуация в руската икономика и прогнозируемия ръст в социалното недоволство.
Последствията за България
Възможно е рязко ускоряване на работата по газовия интерконектор на Турция с България,без обаче свръх очакванията да са оправдани. Все пак този интерконектор няма незабавен ефект върху кризисния дневен ред в турската енергийна политика. Но общата заинтересованост на турското ръководство от работещи алтернативи и антикризисни мерки, трябва да се използва.
Ще нарасне и кооперативността на турската страна в реализацията на проекти за реверсивна връзка и обратен поток през транзитния газопровод на българо-турската граница.
Тъй като се очаква капацитетите на транзитния газопровод да бъдат по-добре запълнени с неруски газ, като в същото време се разшири търсенето на капацитети за доставки на природен газ към Турция, това число и добив в румънския офшор, е наложително, във възможно най-къс период, да отворим за свободна търговия капацитетите на Трансбалканския газопровод за ползване и от трети страни, в това число и като повишим тарифите за пренос.Те в момента са най-ниските в Европа.
Опасенията да не се загубят приходите по сегашните договори са несъстоятелни, особено при своевременна разработка на алтернативни ангажименти, включително и във връзка с маркет тестовете за новия интерконектор с Гърция.
В тази връзка и с оглед стеснените възможности за газосъхранение в Турцияи особено в европейската част, която е и най-големият консуматор на природен газ, е изключително подходящо за маркетинг и за допълнително развитие на всички съществуващи и допълнителни възможности за газосъхранение в Северна България, в това число и в изчерпаните находища във Варненския залив. Има достатъчно модели.
Новите реалности дават възможности и на Булгартрансгаз, и на Булгаргазчрез новите ниши на турския пазар да разширят своето присъствие на регионалния пазар, като предлагат услугите и привличат външни партньорства.
Ускоряване на изграждането на турско-българския интерконектор би имало съществено значение за доставка на по-големи количства природен газ след 2020 година, когато се очаква Турция да привлече значителни газови потоци от района на Източното Средиземноморие, Ирак, Иран и Каспийския регион. Това е удобна база за максимално натоварване на преносните мощности на българската газопреносна система, както и за възобновяване на проекта Набуко в подходящ за пазарното търсене мащаб.
Конкуренция между интерконекторите Турция – България и Гърция-България
Трябва да се внимава с посланията, тъй като промотирането на турско-българския интерконектор като маршрут, по който ще се внася единият милиард азерски газ, може сериозно да влоши шансовете за привличане на купувачи на капацитет от предстоящия интерконектор с Гърция. Двата проекта имат елемент на вътрешна конкуренция, която може и трябва да бъде избeгната.
В дългосрочен порядък турско-българският интерконектор може действително да бъде основа на транзитен маршрут за пренос на значителни количества природен газ, преминаващи през Турция, а интерконекторът с Гърция да се съсредоточи върху връзката на България и региона с глобалния пазар на ВПГ чрез плаващия терминал в Александруполис.В тази връзка е уместно или акционерите в Консорциума ICGB, или Булгартрансгаз да участва като акционер в терминала, или да ангажира капацитети.
Препоръка: Да се направи сравнителен риск и разходи-ползи анализ между трите паралелни опции за пренос на газ от Турция – реверсивна връзка по сега съществуващия газопровод, новия интерконектор с Турция и интерконектора с Гърция.
Този анализ може да продължи с изследване на допълнителните възможности и рисковете за привличане на външни инвестиции за региона, в следствие на кризата в отношенията между Русия и Турция.
Отражение върху електроенергетиката
Тъй като повече от 50% от вносния газ в Турция се използва за генерация на електроенергия, както и във връзка с преустановяването на строителството на АЕЦ „Аккую“ – това са 4800 МВт инсталирана мощност, което в активна фаза трябваше да започне през 2016 година и да завърши в периода 2020-2022 година, пред България се откриват изключителни възможности.
Не трябва да се изключва възможността да се възобнови строителството на АЕЦ „Аккую“, но тъй като ядрените централи са силно инерционни и изискват високо доверие между партниращите си страни и предполагат управление на стратегическите зависимости, които възникват с изграждането им – то неизбежно ще има забавяне, което ще компрометира крайните срокове /особено ако закъснението продължи повече от една година/. При всички случаи, както и при газовите потоци, Турция на всяка цена ще търси решения извън зависимостта си от руски ядрени технологии и покриване на евентуален дефицит на електроенергия.
Със сигурност ще се активира изграждането на втората ядрена площадка в Турция. Избор на друг стратегически инвеститор за АЕЦ „Аккую“ е практически невъзможен в следващите три години. Не на последно място, заради юридически препятствия, и двете страни избягват да се ангажират с действия, които могат да бъдат използвани в арбитражни производства.На този етап, освен по взаимно споразумение, не се очертава решение, коя от двете страни ще поеме отговорност за забавяне на проекта и неспазване на първоначалния срок за пуска му.
Следствията/само някои най-очевидните/, тъй като анализът трябва да продължи в по-общ план и относно влиянието върху борсите, цените и обемите на търговия с електроенергия в региона:
- Румъния ще ускори работата по изграждането на морския интерконектор с Турция.
- Ще се засили вносът на електроенергия в Турция в средносрочен хоризонт.
- Турция ще търси относително устойчиви и дългосрочни решения, които покриват системни рискове в продължение на по-дълъг период или поне достатъчно дълъг за пренастройка на системата в условията на отсъстваща ядрена площадка в Акуую и пренасочване на вноса на природен газ извън руската дестинация.
Ние можем да предложим, именно, дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия, включително и свързване на българската с турската енергийна борса.
Дългосрочните договори – за 10 години, дори и когато са реперирани към борсови и най-вече спот цени, могат да вкарат допълнителен елемент на прогнозируемост и устойчивост на приходите на нашите централи. Тази хипотеза може рязко да подобри перспективата на българските енергийни компании, в това число и на НЕК.
Трябва смяна на подхода – просто с двустранни договори няма да накараме турските власти и търговци да предпочетат да работят с нас, вместо да развиват собствени мощности или да внасят от Румъния. И тук ключът е дългосрочни договори срещу лизинг на генериращи мощности и производните от лизинга „котви на интерес“.
Има разбира се и други технически въпроси, които трябва да се преодолеят във връзка с бъдещата устойчива и ефективна свързаност на двете системи. 
* - Турция значително увеличи вноса на руски газ през последната четвърт на 2015 година. По данни на Укртрансгаз газовият поток към Турция е нараснал за последното тримесечие до 7,5 милиарда кубически метра, близо милиард над обема за същия период на 2014 година. Това обаче няма да бъде достатъчно да компенсира резкия спад през по-ранните периоди на 2015г.
** - Това е предварителен брийф, достъпен за по-широка публика, по пълния вариант на доклада – прогрес рипортите - са достъпни само за клиенти. ИЕС ЕООД Извършва анализи и оценки за риск и развитие на ситуации във връзка с реализация на проекти и мониторинг за политическа и бизнес среда. Запитвания на info@innoenergy.biz

петък, 18 декември 2015 г.

BGonAir - Video - По темите пресконференцията на Путин, Реформа или Стабилност - фалшивата дилема


Интервю за Хипотези: Олигархията - бизнес и политическа, зависи от възможностите за източване на НЕК и БЕХ


Г-н Василев, тези дни политически трусове разлюляха кабинета и сякаш някак встрани остават апелите на бизнеса за поскъпване на тока, което ще създаде и друг вид криза, как ще коментирате случващото се?
- Апелите за поскъпване или запазване на цените на тока, са символ на отсъствието на реформи и на пазар. В известен смисъл ситуацията в енергетиката се повтаря и в други сфери - отсъства свободния пазар, за сметка на очаквания за намеса на държавата и свръхрегулация. Но в коя сфера имаме склонност да се отворим за повече състезателност? Монополът и държавната намеса са естествена мисловна опора на хора, които не са изминали съществената част от своя преход към нормалността и европейските цивилизационни ценности. Още очакваме някой друг, най-често държавата, да ни реши проблемите - нищо, че ние плащаме за това с цената на устойчивата си бедност.
Министър Теменужка Петкова обяви старт на енергийната борса у нас. Каква е ползата за обществото ни от този способ и още - смятате ли, че гражданите и бизнесът са готови за това?
- Стартът на електроенергийната борса е плах опит в добра посока - но там все още няма нужната ликвидност и мащаб, за да се каже, че пазарът определя. У нас хлябът и ножът са у чиновниците и политиците, не у мениджърите и пазара. За съжаление са такива и преобладаващите обществени нагласи- ако утре пазарът покаже, че цените трябва да тръгнат нагоре бъдете сигурни, че ще има протести и хората няма да протестират пред електроенергийната борса, а пред Министерски съвет. И тогава не изключвам отново да минем на ръчно управление, като за пореден път влезем в цикъла от единия джоб като данъкоплатци, към другия джоб като потребителите, минус разходите за политици и посредничеството на олигарсите. 
В държава като нашата възможно ли е да се постигне механизъм за защита на енергийно бедните ни сънародници и, ако да, какъв е той? Предвид това, че ЕК ни подреди на челно място като енергийни бедняци?
- Със сигурност такъв механизъм е не само възможен, той съществува. Но парадоксът е, че ако трябва да приложим евронормите за енергийна бедност, няма да стигнат средствата за съществено компенсиране на евентуално поскъпване. Затова помагаме по малко на по-малко хора и постоянно местим границата на енергийната бедност и се опитваме да лавираме, за да опитомим евентуално недоволство. И тук отново пазарът и либерализацията могат да дадат по-доброто решение, отколкото социалните програми. Осигурете конкуренция и ликвидност - цените не само ще паднат, но и през пазарните субекти ще може много по-адекватно и прозрачно да се подпомагат енергийно бедните, отколкото през социалните системи.
Защо държавата полага повече усилия да спасява своите вече кухи и източени структури като НЕК и БЕХ и сякаш нехае за своите граждани - потребители и данъкоплатци?
- Ключов въпрос. Прост отговор - защото олигархията - бизнес и политическа, зависи от възможностите за източване на тези компании. И тъй като корупционните потоци се свиха, поради тежкото им финансово положение - НЕК е във фактически фалит, другата е със катастрофална преоценка на активите /загуба от между 7-10 милиарда лева/ - сега "посредниците" се насочиха към други сектори. Но докато се наливат пари за покриване на загубите на енергийните компании, както и при банките, извън пазарни правила и чистилището на фалитите, все в името на "националния интерес" ще има мегдан за преразпределение на публичен ресурс към частни джобове.
Двете компании все пак не могат да продължат да съществуват паралелно - една от тях - или БЕХ или НЕК ще трябва да бъде закрита.
Как ще коментирате изявлението на премиера, че България търси инвеститори за газов хъб "Балкан", предвид и това, че преди време писахте, че всеки следващ газов ход на държавата ни е празен?
- Много трудно се коментират подвижни идеи. Когато под хъб се разбираше - преразпределителен център за Южен поток, нещата изглеждаха по- ясни идейно. Сега виждам, че има еволюция и е осъзната нуждата от диверсификация на газовите потоци и натоварване на всички транспортните капацитети през страната към всички входно-източни точки в системата. Но все още в плановете на Булгартрансгаз и разбирането на ръководните фактори у нас присъстват 43-те милиарда кубически метра от Русия и съответните национални грандпроекти - Варна-Оряхово и двата лупинга.
Извън това, обаче имаме всички шансове да ускорим интерконекторите с Турция и Сърбия, които могат действително да повишат както мащаба на газовите потоци, така и ликвидността на евентуална газова борса в България. Но затова трябва да се отворят всички свободни капацитети на преносната и транзитна мрежа за ползване от търговците на природен газ.
- Като дипломат и бивш наш посланик в Русия, как ще коментирате случващото между Турция и Москва и какви ще са последиците в международен аспект от този конфликт?
- Едва ли може да има поле за радост от това, че два наши съседа са се скарали помежду си. Но трябва да приемам случилото се и последствията, като се справяме с предизвикателствата, ограничим щетите и се възползваме от възможностите.
Безспорно има положителни страни за нас - виждате, че Анкара се разбърза с интерконектора Турция - България - проект, който до този момент беше умишлено бавила и използвала като разменна монета в преговорите с Газпром за по-ниски цени на природния газ. Спирането на Турски поток означава, че Трансбалканския газопровод не само няма да бъде затворен, но и както посочват данните за транзита през 4-то тримесечие на тази година вносът в Турция се увеличава.
Въпрос е на време ситуацията между двете страни да се нормализира, предполагам не много време. Но сърдечността в отношенията между двамата лидери - Путин и Ердоган и привилегированите връзки са в историята.