вторник, 16 февруари 2016 г.

163 брой нюзлетър: Икономика на диверсификацията

В България диверсификацията буксува. Стабилно. Зависим сто процента от един доставчик, от един маршрут и от един договор. Появиха се алтернативни доставчици, но ние се придържаме към мантрата – може да е един, може да е монополист, но си ни е добре с него.
Разбираемо е, дори на чисто човешко равнище, десетки години работа с едни и същи хора и е дискомфортно да ги сменяш, само защото някой в Европейската комисия бил искал. Те в Брюксел не ги разбират тези работи.
В ход бяха пуснати всякакви аргументи, някои от тях валидни , другите абсурдни. Важното е да се говори, но да не се действа. За това е и демокрацията – право да говориш, колкото си искаш.
Общото в тази постановка е, че всички ръководители на важните енергийни дружества, които спират диверсификацията с „икономически“ аргументи посочват цената – ниската цена на Газпром 0 като непредолима пречка. В момента действително нефтеноиндексираните договори с Газпром са „манна небесна“ и натискат надолу цените на природния газ, на който Газпром продава на Булгаргаз.  Но от нефтеноиндексиран до нефтеноиндексиран договор има огромна разлика – затова на границата на Германия същия газ струва с четиридесет долара под цената, на която го получаваме ние. Справка цените на които получават природния газ потребителите. Защото формулите не са издълбани в камък. Зад едрия шрифт има фини настройки, които се предпоставят не само от разликите в пазарите, в мащабите на сделките, но и от други фактори като ликвидност, алтернативи и степен на зависимост от един единствен доставчик и прочие.
При развит и конкурентен пазар на природния газ, а и изобщо на енергийни ресурси, особено когато той е ликвиден и бързооборотен, диверсификацията е самослучило се обстоятелство. Търсенето и предлагането постоянно намират своята равновесна точка, независимо дали търгувате пряко или през газовите борси.
За съжаление у нас не само нямаме ликвидност и алтернативни доставчици, но на практика блокираме алтернативни маршрути.
Читателите не трябва да възприемат като алтернативи на Газпром само доставки на природен газ през нови маршурите като интерконекторите, а и през напълно достъпни и приложими варианти, които могат дасе реализират още днес. Това са реверсивните доставки и схемите за виртуален суоп. По тези схеми Украйна успя да направи така, че дори през зимата не внесе руски природен газ, при това нуждите и са десетки пъти по-големи от тези на България.
Но у нас реверсивните доставки по съществуващата инфраструктура на границите с Румъния, Гърция и Турция са невъзможни. И най-лошото нежелани.
При това положение, всеки, който опита да създаде конкуренция на Газпром у нас е обречен, защото трябва да пробива стена с глава, както на времето Шеврон трябваше едва ли не да доказва правото си да работи по спечелен в честно състезание търг. Евентуален конкурент на Газпром задължително трябва да тръгне на загуба, при това сериозна, защото няма как пионерски, спорадични и дребни доставки да постигнат оптимална икономика на мащаба, което е възможна само при устойчиви, повтарящи се и значителни обеми на купен и транспортиран газ. Нещо повече, цените за транспорт, които Газпром получава, са уникално ниски, а новите конкуренти трябва да платят много по-скъпо при търговско финансарана ново инфраструктура.
Поддържането на отворени маршрути и канали за доставки на газ от различни търговци и източници предполага задължителни доставки през тях на определени количества по различно време и в различни обеми именно с цел търговците да могат по всяко време да изпробват функционалността на тези маршрути.
Така например Турция поддържа и сега доставки по газопровода от Иран, макар цените да са високи и през зимата да има прекъсвания. Така се оправдава поддържането на свързващата инфраструктура чрез минималните натоварвания и задължителни плащания по схемата „транзитирай или плащай“. По същата причина страната има два работещи терминала за втечнен газ, които никога не са стигали проектната си мощност- Дори в значителни периоди от време, поради по-високи цени на втечнения природен газ на глобалния пазар, регазифицираните обеми бяха символични, но турската газова компания плащаше за да поддържа терминалите и достъпа до глобалния пазар на ВПГ, като разходите по това, бяха включени в общите суми на балансиране на система – като един вид системна разходи по диверсификацията или застраховка срещу рисковете за енергийната сигурност. Но Турция винаги може да разчита на доставки на ВПГ за да балансира различните маршрути и доставчици на природен газ, за да не допусне монопол на търговците, използващи газопроводи.
Диверсификационният индекс измерен през риска за енергийната сигурност в частта природен газ у нас е влошен за последните две години, като достигна равнища непознати за последните десет години.
Диверсификацията не може да се аргументира ако се вземат отделни кратки участъци от време и само един параметър - ниска цена на алтернативния природен газ спрямо руския. Не на последно място защото, така погледнато, Газпром винаги може да прибегне до дъмпинг след като разполага с количества природен газ, които не може да пласира.  Руският газов монопол има естествените предимства, включително ниските разходи на транспорт и блокирането на алтернативен достъп. Той никога не се явявал и печелил в открита и конкурентна процедура, а се е договарял в рамките на политически мотивиран междуправителствен процес.
В този смисъл диверсификацията изисква съзнателно усилие за намаляване на зависимостта чрез целеви индикатори – примерно до 2020 година да имаме 50% диверсификация от Газпром чрез търгове в които участвуват негови конкуренти.
Защото трикът с „евтиния“ газ от Газпром винаги най-накрая се оказва в наша вреда – плащаме много по-скъпо.

За сведение на посрещачите, както се казва, природния газ на най-близката борса се търгува тези дни на нива под 180 долара за хиляда кубически метра. Това е и смисълът да имаш собствен хъб или да си референтна точка – за да не се начисляват високи транспортни разходи от референтната точка, от газохранилищата или по мрежата от различни маршрути и доставчици.

Няма коментари:

Публикуване на коментар