вторник, 23 февруари 2016 г.

Мениджър: Новият Борисов - не е нужно да вярвате, съдете по делата

Линк към статията в Мениджър
Всеки ден валят новини за прекратени сделки на държавата с Пеевски "лично" от премиера Борисов. Както и предполагах, дойде разлома в задкулисието и премиерът трябваше да избира с или против Кой?
За да разберем нетната стойност на чутото или видяното от него трябва да отделим пиар "плявата". Признавам, че не е лесна работа, защото понякога няма друго. Борисов е преди всичко пиар политик - при него формата често взема предимство пред съдържанието.
Има разновидности в интерпретацията на това което виждаме - дали все пак е договорено излизане на Пеевски?
Дори и да се съгласим, че има елементи на кризисен пиар, няма как да подминем обстоятелството е, че тези му действия засягат материални интереси за стотици милиони лева, което си е риск. И тук е разковничето на съмнението дали има договореност или случващото се е неконтролиран процес.
Вътре в самия ГЕРБ процесите не са еднозначни. Партийната дисциплина сработва и обществеността не знае нищо. Така беше и в ДПС, докато нещата не излязоха извън контрол. Знаем, че не всичко зависи от Борисов - има хора здраво свързани с бизнес групировката около ДПС. 
Интересното е, как премиерът ще се разграничи от Кой?, след като всички тези далавери са били носещата конструкция на "балансирането" с ДПС.
Въпреки рисковете на всяко доверие в аванс, да прибегнем до това което на английски се нарича "да третираме съмненията си в негова полза". Спирането на поръчки на Пеевски, на Сталийски, на Златев или другите приближени е важен признак за промяна, но остава все още признак, а не самата промяна.
Няма как да се спират по телефона или на заседание търгове и поръчки, а да оставяш без санкция хората, които стоят зад организацията и присъждането на тези търгове и поръчки. Без санкция към тях пострадалите от спирането на търговете ще реагират бурно, а ако не реагират значи има уговорка и цялата притча за истинската промяна пропада.
Да вземем примерно КТБ - та нали хора от ГЕРБ бяха интегрална част от политическия заслон на атаката срещу банката и особено кражбата на активите с участието на Кой? Да сте ги чули поне един път "финансистите" на партията да вдигнат глас в защита на приоритетните права на държавата върху масата на несъстоятелността и купените с кредити от КТБ активи за милиарди.
Нали същите тези тръжни комисии, назначени или толерирани от регионалния министър, са присъждали в полза на Пеевски, Сталийски и сие олигарси, а повечето от тях са били в тандем с приближени до самия Борисов на принципа "за всекиго по нещо" за да излезе сметката при "балансирането". Запознайте с оценките на търга за Хемус - интересно четиво. При 25% тежест на техническата оценка, комисията успя да неутрализира предимство от над 50 милиона лева по-ниска оферта при крайна стойност под 300 милиона!?.
Или Химко - Враца, където по класическата схема бе обезкуражена всяка конкуренция за да може конкретния "печеливш" да си напазарува този актив евтино и да добави тежест като индустриалец. А там някъде, зад кадър, остана потулено оплакването на един инвеститор за рекет "от името и по поръчението".
Или търга на БТК, в който пък Кой? осигури заслон чрез "приятелски" конкурент на хората на ВТБ, за да се опитат да вземат компанията с 500 милиона евро по-малко. А Борисов предпочете да пасува въпреки, че бе уведомен от западните инвеститори за действията на излезли извън контрол посредници. 
Или схемата с адвокат и приятел във футболния клуб "Левски", където се наляха непознати за мащабите на българския футбол пари от БТК, което не е оправдано с нормална бизнес или пазарна логика. 
Истинският лакмусов тест дали да вярваме, че е настъпила промяна е отношение към прокуратурата, към Висшия съдебен съвет, към съдебната реформа, към деолигархизацията на управлението и икономиката.
Ние не знаем какво ще ни струва прекратяването на търговете. Ако не е направено по правилата, а част от бъдещата законност се основава на текуща законност - т.е. преследване на отговорните за миналите сделки, може и нетния баланс по промяната да се окаже отрицателен, особено боравим с палиативи.
Трябва да знаем със сигурност кой и какво плаща в края на пътя? Защото досега колкото пъти сме правили "реформи" на думи, толкова пъти ни е излизало солено, а поредната група печеливши са се превръщали в олигарси. 
Ако си спомняте имаше един търг за концесия за извозване на боклут на Софийската община, който беше отменен и след това съдът присъди над 50 милиона лева обезщетение. В началото бе пиарът, а в края бе голямото плащане. 
Но да не бързаме, едно по едно. 
Първо, След толкова дълги години на договорки зад кадър нито един политик няма право на безусловно доверие. Политическото символ верую на премиера е "майсторството" на балансирането на важните центрове на влияние, като не се допуска никой силен играч да се превърне във враг. Класическата схема от времето на Тодор Живков. На Пеевски сделка, на Овчаров пост, на Първанов отстъпка за Бокова и т.н. Това е философията от времето на Г-13 - опора на кабинета е националния капитал, който осигурява подкрепа срещу заслон срещу конкуренция от външни инвестиции и сделки с държавни поръчки. Адвокатите излизат напред, офшорната собственост също. 
Опора на развитието не са чуждестранните инвестиции, а евросредствата, които се усвояват от правилните компании.
Вижте какво става в туризма, в търговията, дори при банките. Ако утре имаме проблем с някоя банка или тя си потърси стратегическа подкрепа няма почти никакъв шанс да намерим престижна западна банка да се намеси. Единственият шанс е български инвеститор с добър кешфлоу, но с много въпросителни.
Проблемът на този модел е, че докато си мисли, че контролира положението и се договаря, другите печелят, а премиерът губи. Защото олицетворява видимата или официална власт пред избиратели и пред партньори, а задкулисието кешира договорките. Движението е от "исторически компромис" към "исторически компромис", от ултиматум към ултиматум.  Задкулисието внушава, че разполага с достатъчна негативна сила за да свали всеки премиер и той се съобразява. Това касае всеки премиер, не само Борисов.
Второ, България живее в стъклен дом наречен Европейския съюз. Има равнище на автономност на грешките и несъобразяването с евростандартите в политика и поведение, които западните​ лидери могат да толерират. Колкото и плътен пиар тефлона на премиера, след срещата му в Лондон всички разбраха, че е силно уязвим. Неговата дума вече не е достатъчна за да омая електората - нито у нас, нито в Европа или САЩ.
Представете се какво персонално бламиране на него и на България са тиражираните в авторитетни издания на Запад внушения, че САЩ и Великобритания могат да издигнат Кристалина Георгиева за кандидат за генерален секретар на ООН.  Няма значение дали това ще стане, важното е, че постъпката му раздразни западния елит, защото Бокова се възприема като кандидат на Путин. А какъв е тогава премиерът на страната, който я предлага?
Нито в Лондон, нито във Вашингтон, нито в Берлин ги интересува, че Борисов не е могъл да отрази атаката от ляво, от националистите или от Изток.
Не ги интересува и това, че е ​имал "съображения" да се договори с Цацаров и да не прави съдебна реформа в радикалния и вид. Не за друго, а защото зад прокурора и Кой? прозира сянката на Москва.
Доста време му трябваше за да разбере, че го третират като слабо звено в ЕС и НАТО и то по време на разгорещяваща се "студена война" с Русия.
Трето, нашият премиер си въобразяваше, че с татовата тактика ще успее да балансира между Русия и Запада.  Така и не разбра, че вече е част от Запада и няма какво да балансира.
​Вместо ясна политика, той продължи с постоянните компромиси и увертюри към Москва за южни, за български потоци, за хъбове само с руски газ. На практика плахите опити за диверсификация бяха блокирани от хората на Пеевски и днес България е по-зависима от руски газ от когато и да било в последните 10 години. 
Уверенията на местните проруски олигарси, че договорка с тях означава договорка с Москва не струват вече пукната пара. Кремъл открито предприе хибридна атака срещу Борисов. Последният "коз" на Москва е стартиращата след няколко дни руско-българска телевизия във Варна със съдействието на известна бизнес групировка от града.

Вероятната уговорка е, новата телевизия да не атакува правителството. До кога?​
Трето, Най накрая Борисов разбра, че договорената схема с Местан за сътрудничество с ДПС няма да сработи. Москва активира Доган и след свалянето на лидера отново сме в режим на единодействие БСП и ДПС. При това положение, да се допуска Пеевски, който е СЕО на корпорацията ДПС да придобива активи и преяжда с финансови ресурси е откровена глупост.
Русия няма да изостави ДПС и БСП, нито ще изостави намеренията си да използва проруски и антизападни сили в световна​та си война със Запада. Въпрос на семантика е дали ще я наречем "студена" или "гореща", когато е хибридна. Това, че се вадят прозападни журналисти от канали на телевизии на проруски бизнесмени или стартират проруски медии не е нищо друго освен сигнал за навлизане на битката в ендшпила. 
И Борисов трябва да знае това. 
Не е въпросът какви проценти социолозите ​дават на правителство или лично на премиера - те могат да са високи, а дали те са достатъчни за да се прави политика и реализира​т реформи. Тези 24 процента електорална подкрепа за ГЕРБ  са далеч от нужното за самостоятелно правителство и при всички случаи са далеч от максималните проценти в миналото. Единственият път за осигуряването на прореформистко мнозинство в парламента и на сигурен тил за радикални реформи е антикорупционната вълна - ярка​, мащабна и неумолима. Само така е възможно да се блокират съпротивителните сили на Кой? и олигарсите, както и да се осигури широка електорална подкрепа.
Не зная докъде може да стигне Борисов в промяната си - зная само едно, че е тръгнал от гарата и връщане не може да има. Не е въпрос на сметки, а на оцеляване. Спре ли - ще даде възможност на опонентите си да се мобилизират. Мимикрира ли - губи двойно, защото бързо ще бъде разкрит. Движи ли се бавно - също.
Както казах​, не сме длъжни да вярваме на думи и декларациите - само на конкретни дела. И да не забравяме, че задкулисието е прекалено силно за да си позволим лукса да пропуснем възможността да му дадем привилегията на съмнението.


Няма коментари:

Публикуване на коментар