четвъртък, 18 февруари 2016 г.

Гръцкият фронт на дестабилизацията на България и ЕС

При препечаване или позоваване моля да давате линк към статията

Тъй като процесите на границата с южната ни съседка вече се извън контрола на политиците от двете страни, а вероятно и това е цел на хората, които на власт в Гърция, нека се върнем към базисния контекст на случващото се.
Сириза и Ципрас няма да се намесят - за тях протестите на фермери и общите национални стачки са аргумент в преговорите с тройката и аргумент за нови отстъпки и част от игра на задкулисието. Гръцкото правителство няма никаква стратегия, освен крайния национален егоизъм. Няма никакво намерение да върне страната върху релсите на бюджетната дисциплина и нормалността в икономическия и политически живот. Защото това означава нови лишения и здрав труд, наказателен вот от електората и най-вече рязко съкращение на броя на гърците, които живеят от бюджета, държавните поръчки или стимули.
В нашата южна съседка има два основни типа граждани - едните разчитат на своята предприемчивост  и други, които разчитат на държавата. Така е и у нас, но броят на разчитащите на държавната хазна е несъвпоставим, а благоденствието, което държавата предлага не е европейско. Предприемчивите и живеещи на собствен риск гърци търсят начин да работят у дома или ако не могат поради данъци и колективна лудост минават зад граница, в това число и у нас. Те са ни съюзници. Да ги наказваме с блокада означава да се превръщаме във "фермери" в мисленето си.
Няма никакво съмнение, че туризмът ще продължава да дава естествени предимства на южната ни съседка и ще бъде основен източник на препитание. Собственици и работещи разчитат на добросъседски отношения, не рядко и на труда на съседите, за да може да функционира този сектор, който държи "на вода" цяла Гърция.
За съжаление предприемчивите гърци не са мнозинство или поне не са онова мнозинство, което може да накара правителството да се намеси и да въведе ред при блокадата на фермерите. Всеки гледа през призмата на своя егоизъм и гледа да не пречи на чуждия.
Фермерите са особена привилегирована прослойка - без субсидии и грантове от бюджета и еврофондовете те няма да могат да си позволят текущия жизнен стандарт. Вариантът със спестявания, лишения и по-тежък труд не ги устройва.
И тук е въпросът как да реагираме, когато виждаме, че съседът ни си е изгубил разума, а държавата им я няма.
Първо, задължително е да не се обобщава по отношение на "всички гърци", а да направим пътека към предприемчивите и всички състрадащи от действията на фермерите. Трябват ни съюзници. Не е нужно да възпроизвеждаме агресивните действия на една група от гръцкото общество с щампите за колективна вина или действия, които наказват нормалните хора от двете страни на границата.
Второ, ответните ни реакции трябва да бъдат прецизни и селективни - същите тези фермери утре ще имат нужда от българския пазар и от маршрути през България за да изнесат продукцията си - затова не е нужно да налагаме ответна обща или тотална блокада, а да прилагаме мерки, които причиняват щети само и основно на фермерите. Примерно призив към потребителите да не купуват гръцка земеделска стока.
Трето, вместо да влагаме цялата си енергия в контраблокади е важно да вземем мерки за управление на този повтарящ се системен риск, защото е очевидно, че от миналия път с фермерските ексцесии не сме си взели особени поуки. Уязвимо място е пристанището на Солун, което разчита да приема товари за и от България.
Четвърто, уязвимото място на гръцките фермери е тяхната продукция, макар, че картината на зависимостта им е силно изкривена от агросубсидиите - те се получават без да зависят от продажбите. Можем и трябва да стимулираме собственото си производство, в това число особено оранжерийното, като осигурим евтин природен газ и най-вече като покрием дефицита от гръцки плодове и зеленчуци на нашите пазари с заместващ и незабавен внос от Турция. Силите зад фермерската блокада разчитат на това, че дефицитите ще вдигнат цените у нас и отново гнева на хората да се насочи срещу правителството и неспособността му да се намеси.
Турските фермери веднага могат да заместят гръцката продукция - при това без отражения върху цените. Да не забравяме, че руския пазар бе затворен за турските плодове и зеленчуци и сега имат достатъчни обеми за да ни задоволят.
И накрая - не вярвам в гръцкото правителство да не си дават сметка какво причиняват със своето бездействие. Това е програмиран и съзнателен акт. Напълно възможно и логично е действията на гръцките фермери да се използват в някакъв геополитически контекст, като част от по-общ план за дестабилизация освен на гръцкото и на българското правителство. Твърде съмнително е гръцките фермери да не оценяват щетите за себе си, защото този път няма да им се размине. Зимата свършва и те отново ще имат нужда от пазар за своята продукция.
Вероятно някой обещава чудеса и необятни пазари, но с маршрутите могат да възникнат сериозни проблеми. Да погледнат какво става в Украйна. Само със самолети и кораби земеделска продукция от Гърция няма как да се изнесе, особено в по-големи количества.
Първо, блокира се предимно и изцяло само гръцко-българската граница, макар, че напоследък има затягане на режима и при пропуска през и гръцко-македонската, гръцко-турската и гръцко-албанската граница.
Очевидно тези сили насърчават гръцките фермери да фиксират българо-гръцката граница като основен театър на "военните" действия, поради характера и на вътрешна граница в Европейския съюз. Кризата създава стотици хиляди недоволни не само от двете страни, но всички отправят критиките си към своите правителства и към "импотентната " Европейския комисия.
Няма никакво съмнение - Гърция бе и си остава най-слабото звено в Европейския съюз през което той може да бъде ефективно дестабилизиран. Помните ли разочарованието в редица леви и проруски сили от факта, че Сириза и Ципрас не са отстояли своята крайна теза и са се предали пред "тройката", т.е. не са разрушили Европейския съюз. Отцепилите се от Сириза крайни и радикални фракции не крият симпатиите и връзките си с Москва. Вижте как реагират и на стачките в Гърция, включително и на фермерите. Колкото по-зле за Ципрас и за Гърция, толкова по-добре. Затова гръцкият премиер мълчи, защото той няма полезен ход, ако иска да остане на власт.
На фона на византийската драматургична линия в Атина и в цяла Гърция, с много скрити герои и мотиви, с много неискреност и двойно дъно в намеренията на действуващи актьори, европейската реакция на София, да не се съгласява с Вишеградската четворка и да не затваря границата си с Гърция, изглежда почти нелепа. И отваря нов фронт на вътрешно несъгласие у нас.
Изобщо не се чудете защо Виктор Орбан веднага след срещата на Вишеградската четворка отлетя за Москва. Той в Брюксел няма какво да продава като умения и посредничество, но виж в Кремъл има близък приятел. Още от сега продава ветото си през юни на санкциите срещу Русия. Гърция, заедно с Италия са другите сигурни "заподозрени". Времето на Путин изтича. Той има остра нужда от всички свои съюзници, при това не като възможен потенциал, а като активирани агенти в тила на ЕС. Гърция и правителството на Ципрас са удобна цел. Борисов също.
Няма значение, че българският премиер отказа да блокира българо-гръцката граница срещу бежанците. В същност тя е вече блокирана.
И без бежанци.
Доверието между Гърция и България ерозира, при това без особена причина, без открито враждебно действие на официално равнище. Вместо зелени човечета имаме зелени фермери. Разделяй и владей. Наблюдавайки събитията в южната ни съседка почти съм сигурен, че позитивен план за изход от гръцката криза няма. Каквито и договорености да постигне Ципрас с тройката, той не може да ангажира в съзнателно спасително усилие по-голямата част от своя народ, след като гърците са по-склонни да протестират, вместо да измъкнат страната си от дълговата криза. И няма никой или почти никой от виновните в затвора.
Новите вълни на бежанска, финансова и банкова криза, както и свързаните с тях икономически трусове в следствие на блокирането на граници и на тоталната парализа в страната, са последния "удар от милост", който бута Гърция отвъд ръба на пропастта. И тогава се връщаме към първоначалния план за използване на краха на Гърция за срив на ЕС през най-слабото му звено. Още повече, че банковата криза в еврозоната изобщо не е разрешена, а в дневния ред наред е и референдума за излизането на Великобритания.
Наречете го конспиративна теория, но имам нюх за сили, които искат да дестабилизират нас и Евросъюза.
Помните ли откъде трябваше да минава Турския поток? Той трябваше да заобиколи България и в този процес и Гърция и Унгария играеха ключова роля. След това този маршрут стана основната магистрала за дестабилизация на ЕС чрез бежанци. Днес отношенията между членките на ЕС в Централна Европа са трайно влошени, а границите и недоверието помежду им на исторически пикове.
Както не вярвам, че насилието над жени в Кьолн е самоорганизира акция, така и не вярвам, че блокадите на фермерите в Гърция и най-вече бездействието на властите там са случайности.
Затова трябва да внимаваме с реакциите си да не насърчим и изпълним отредената ни роля в процеса на дестабилизация на България и на ЕС.


Благодаря за подкрепата, Тя става все по-важна. Илиян Василев

Няма коментари:

Публикуване на коментар