неделя, 21 февруари 2016 г.

За персоните "нон грати"

Това, че се експулсира аташе от консулството на Турция в Бургас в известен смисъл е предизвестено. То не бяха призиви на политици, на журналисти и на всякакви крайни мнения за изгонване на турския посланик и за други прояви на юруш дипломация. Слава богу, във Външно министерство работят професионалисти, които не се поддадооха на евтин популизъм..
По принцип няма смисъл да се коментира "пост фактум" подобно развитие, но не очаквайте подобни стъпки да се обсъждат предварително в медиите. 
Правилно колегите не коментират и сега извън стерилните съобщения на прес службите.
Вън от съмнение, че след като информацията е изтекла в медиите, значи някой е решил да прави кризисен пиар и да удовлетвори очакванията на известна част от населението. Можеше и да не го прави. 
Ще се изненадате, но много малка част от принудителното отзованите дипломати стигат до знанието на медиите. Това е дискретен процес и за размени на списъци с "персони нон грати" хората не научават. Посланията се правят тихо, възприемат се и .... животът продължава.
Този път обаче се е стигнало до медиите чрез /надявам се/ контролирано изтичане на информация. След което веднага се преминава към обичайния режим - нито се потвърждава, нито се отрича. 
Слава богу Външно е избрало, логичната постепенна ескалация на отговора, като се започва и надявам се завърши на най-ниското възможно равнище. Посланието от наша страна е отправено - премината е червена линия. Точка.
Не може да се вменява, че вината е само на турската страна. Пратениците на Дианета са у нас по силата на двустранен договор, така че, ако не сме доволни първо трябва да денонсираме това споразумение.
Мнозина "активни" днес политици гледат да насочат вниманието в друга посока, а не там където проблема стои. За ролята на бизнесмени от корпорацията ДПС за финансиране на свързани с проявите на радикалния ислям български граждани. За тоталната абдикацията на държавата от проблемите на мюсюлманското вероизповедание.
И сега всички в хор се надпреварват да гонят турския посланик - без изобщо да си дават сметка за последствия и за рискове.
Казвам го като човек минал през тази трудна процедура като посланик. Когато има основание държавата не трябва да се бави и трябва да реагира твърдо. Без значение за коя страна става дума. Желателно е този процес да е дискретен, но има граница на дискретността, когато е оправдано процесът да стане достояние на медиите. 
Това е трудната, но неизбежна част на дипломацията. 
Колкото по бързо затворим тази страница, толкова по-добре.

Няма коментари:

Публикуване на коментар