сряда, 24 февруари 2016 г.

Клуб Z: Борисов 2.0 - съмненията остават, надеждите също

Всеки разговор за правителството и политиците трябва да започва и завършва с въпроса - какво днес правителството направи за реформите? Защото както и да интерпретираме версията за Борисов 2.0, която в момента е на медийния пазар, тя няма съществено значение за нацията. За ГЕРБ, за нейния лидер - може би, но за България едва ли.
Ето и жалоните на оценката
Първо, След толкова дълги години на договорки зад кадър нито един политик няма право на безусловно доверие. Естественото ни очакване и за мимикрия, за трикове, за неискреност на политиците. Политическото символ верую на премиера е балансирането на центрове на влияние, съобразяване със силните. Борисов изобщо не е  архетип на реформаторския лидер, който води нацията през минното поле на реформите, уверен в правотата на пътя и сигурен, че на отвъдния бряг ни чака успеха - по-висок жизнен стандарт, сигурност и благоденствие. 
Реформата не е самоцел, оставането на власт - да. 
Той управлява чрез договаряне и тактически съюзи- класическата схема от времето на Тодор Живков. На Пеевски сделка, на Овчаров пост, на Първанов отстъпка за Бокова и т.н. Това е философията и от времето на Г-13 - опора на кабинета е националния капитал, който осигурява подкрепа срещу заслон на властта срещу конкуренция от външни инвестиции. 
Никак не е изключено и сега наблюдаваме поредния кризисен пиар, зад който се търси и развива заместваща схема. Адвокатите излизат напред, офшорите работят на пълна пара. 
Пеевски играе ролята на удобен гръмоотвод за отвличане на внимание, разбира се, срещу добра компенсация. Вниманието е приспано и никой не пита - какво днес правителството направи за реформите.
Второ, България живее в стъклен дом наречен Европейския съюз. Има равнище на автономност на българското "евразийство", на несъобразяването с евростандартите в политика и поведение, които западните​ лидери могат да толерират. Колкото и плътен да е пиар тефлона на премиера, след срещата му в Лондон всички разбраха, че е силно уязвим. Приятелят Юнкер и близката Меркел също могат и изразяват недоволство. Неговата дума вече не е достатъчна за да омая електората - нито у нас, нито в Европа или САЩ.


Трето, много трудно съмняващите си в "искреността" на катарзиса на Борисов след срещата в Лондон могат да бъдат убедени след инициативата на ГЕРБ да ограничи влиянието на електронното гласуване при външния вот чрез поредица от бъгове в Избирателния закон. Не е трудно да се разбере кое е пиар и кое действително намерение.
Четвърто, търпението на партньорите не е нито безусловно, нито безгранично. Представете се какво бламиране са тиражираните в авторитетни издания на Запад внушения, че САЩ и Великобритания могат да издигнат Кристалина Георгиева за кандидат за генерален секретар на ООН.  Няма значение дали това ще стане, важното е, че постъпката му раздразни западния елит, защото Бокова се възприема като кандидат на Путин. А какъв е тогава премиерът на страната, който я предлага?
Нито в Лондон, нито във Вашингтон, нито в Берлин ги интересува, че Борисов не е могъл да отрази атаката от ляво, от националистите или от Изток.
Не ги интересува и това, че е ​имал "съображения" да се договори с Цацаров и да не прави съдебна реформа в радикалния и вид. Не за друго, а защото зад прокурора и Кой? прозира сянката на Москва.
Доста време му трябваше за да разбере, че го третират като слабо звено в ЕС и НАТО и то по време на разгорещяваща се "студена война" с Русия.
Премиерът си въобразява, че с татовата тактика да балансира между Русия и Запада има някакъв шанс. Това беше идеята и на Първанов, но той така и не успя да развие западния си образ, докато Борисов бе добре приет. 
​Вместо ясна политика, той продължи дълго време с упорити вариации и увертюри към Москва за южни, за български потоци, за хъбове, но само с руски газ. Той може от сутрин до вечер да убеждава, че полага усилия за диверсификация, но на практика пропилява шансовете да се позиционираме като регионален хъб, защото нито търси, нито намира равностоен отговор на своите руски инициативи със западни алтернативи - такива каквито имат и Румъния, и в Гърция и в Турция. Докато няма кубически метър неруски газ, който да бъде продаден или да тече през българската газопреносна система, приказките за газов хъб ще си останат само приказки.
Уверенията на близки до Русия местни олигарси, че договорка с тях означава договорка с Москва не струват пукната пара. Кремъл открито атакува премиера и не признава никакви посредници. 
Трето, Най-накрая Борисов разбра, че договорената схема с Местан за сътрудничество с ДПС няма да сработи. Москва активира Доган и отново сме в режим на единодействие БСП и ДПС. При това положение, да се допуска СЕО-то на корпорацията ДПС да придобива или държи активи и преяжда с финансови ресурси е откровена глупост. Докато Цветанов се бори с ДСБ?!
Русия няма да изостави ДПС и БСП, нито ще се откаже от намеренията си да използва проруски и антизападни сили в глобалното противопоставяне със Запада. Въпрос на семантика е дали ще наречем това "студена" или "гореща", докато е война. 
Това, че се вадят прозападни журналисти от канали на телевизии на проруски бизнесмени или стартират проруски медии не е нищо друго освен сигнал за навлизане на битката в ендшпила. 
И Борисов трябва да знае това и да си държи отворени каналите за партньорство с естествените си съюзници. 
Не е въпросът какви проценти социолозите ​дават на правителство или лично на премиера - те могат да изглеждат високи, а дали те са достатъчни за да се прави политика и реализира​т реформи. Това е дневният ред на нацията.
Тези 24 процента подкрепа за ГЕРБ, които сега дават социолози  са далеч от нужното на партията за самостоятелно правителство и при всички случаи са далеч от максималните проценти в миналото. Единственият път за осигуряването на прореформистко мнозинство в парламента и на сигурен тил за радикални реформи е форсирана антикорупционна вълна - ярка​, мащабна и неумолима. Само така е възможно да се блокират съпротивителните сили на Кой? и олигарсите, както и да се осигури широка електорална подкрепа.
Не зная докъде може да стигне Борисов в промяната си и дали тя изобщо е започнала. Зная само едно, че е тръгнал от гарата и връщане назад няма. Ако не е искрен и без това е в нарастващ дефицит на доверие у прореформистките кръгове. Междувременно ще е изгубил и позиции при старите си съюзници. Не е въпрос на сметки, а на оцеляване. 
Мимикрира ли - губи, движи ли се бавно - също.
Със същите хора около себе си, без промени в обкръжението си и в съюзниците няма как да стане.
Но задкулисието е прекалено силно за да си позволим лукса да не му дадем привилегията на съмнението. За малко.

1 коментар: