четвъртък, 3 март 2016 г.

Трусове на газовия пазар - клаузата „вземи или плати“ отпада

Новината от Гърция, съобщена от Ройтърс, че в преговори с Газекспорт ДЕПА е успяла не само да премахне наложената „глоба“ от 5 милиона долара за неизпълнение на клаузата „вземи или плати“ по договора за доставка, но и изобщо да премахне клаузата, е само един малък, но видим щрих на кардиналните промени в пазара на природен газ. Не е тук мястото за пълен обзор, но ще маркирам няколко важни пункта по които правителство, регулатор, енергийните дружества и потребителите ще трябва да работят през следващите месеци за да осигурят перспектива за българската енергетика.
Премахването на клаузата „вземи или плати“ е нещо очаквано, тъй като Газпром трудно може да защити в ЕС съдебно производство привилегия, която установява доминиращо положение на пазари без диверсификация. Европейското законодателство и директиви вземат превес като нерядко се стига до ситуация, освен да не може да спечели, руската газова компания да бъде принудена да отговаря по насрещни или свързани искове за надвзети суми поради непазарно високи цени.
При това забележете – Газпром има много по-малък дял на гръцкия газов пазар - около 55%, докато у нас този процент след години "упорита" борба за диверсификация е 100%.
Новата директива за Газпром, която бе обсъдена тези дни на среща в Кремъл,  е Милър и компания да направят всичко възможно за запазване на пазарните дялове в отделните страни в ЕС. Ако трябват отстъпки в цени, ако трябва промяна в договори, ако трябва ангажиране на политически ресурс – накратко с всички средства.
По-бавно ще станем свидетели на промяна по договорите с аналогичната клауза „транзитирай или плати“ при дългосрочния транзит. Но и там има сведения, че клаузите отпадат, тъй като са несъвместими с редица изисквания на ЕС, в това число и със задължителното освобождаване на незаети и неизползвани капацитети. .Значителна част от капацитета на българската преносна и транзитна мрежа е неангажиран.
От тук няколко важни извода за Булгаргаз и Булгартрансгаз и за принципала.
Първо, аргументът, че Булгаргаз не може да сключва договори с други доставчици, защото има клауза „вземи или плати“, която в българския случай означава количества около 2,4 милиарда кубически метра газ годишно, е невалиден. ДЕПА показа нагледно как се прави.
Има два пътя – единият в преговори с Газекспорт, както направиха гръцките ни съседи, другия през съд. Въпрос е на желание и на време – първият е по-кратък, вторият е по-сигурен.
Второ, аргументът срещу сключването на договори с други доставчици, че Газпром дава по-ниски цени, също има относителна достоверност поради няколко обстоятелства:
·           Все по-голяма част от пазара на природен газ, включително и този обезпечаван от Газпром, преминава на спот търговия. Самата претенция на България да играе роля на хъб – т.е. на референтен център предполага преминаване към либерализация и борсова търговия. Само с един доставчик и един вид договори – нефтеноиндексираните – няма как да се получи.  
·           Съждението, че цените на Газпром са най-изгодни е оксиморон, тъй като ние не можем да знаем дали това е така, докато нямаме реална конкуренция. Бидейки в монополно положение, той винаги може да прибягва до непазарни практики и дъмпинг за да не допусне други играчи на българския пазар. Да не забравяме, че битката на европейския газов пазар вече не е за цени, а за пазарни дялове. Има достатъчно предлагане на природен газ и вероятността да останем без газ е на практика нулева, дори при сегашното ни равнище и тип външна свързаност.
·           И сега и в миналото – цените на Газпром по които Булгаргаз купува природен газ се намират на устойчиво по-високо равнище от тези, но които купуват търговци от диверсифицирани пазари.  Маржовете се движат между 10 и 45 долара за хиляда кубически метра.
·           При спадащите и устойчиви ниски цени на суровия нефт, които се отразяват и върху цените на природния газ, все по-голям дял в тях заемат транспортните разходи. Ние трябва да си даваме сметка, че Газпром имат огромно предимство пред всеки техен конкурент защото работят със стари и дългосрочни договори за транзит и тарифи, които са много по-ниски от пазарните за Централна и Югоизточна Европа. Блокирането на свободните капацитети от Газпром чрез дългосрочни договори е мощен инструмент срещу конкуренцията и в прекия смисъл /дежурния отговор към трети страни на Булгартрансгаз е: „няма свободни капацитети“/ и преносен - през цените за пренос /тарифа от 1,8 долара на 100 км за 1000 кубически метра газ, която е непостижими за всеки друг/.  Това предимство Газпром има както на територията на Украйна, така и в Румъния и България. Да не говорим за новата „алтернативна“ инфраструктура от юг, която се изгражда на търговски принцип и която за да постигне планирана доходност прилага тарифи в пъти по-високи от тези които плаща Газпром.  Краен резултат от това, че стартираща като конкурентноспособна оферта за природен газ на алтернативни доставчици - от европейска борса или ВПГ терминал - пристига на наша граница с по-висока от газпромовската цена благодарение на по-високата компонентна на разходите за пренос. Подобна политика на диверсификация е самоопровергаваща се.
·           Единственият начин да се неутрализира това предимство е като отворим достъпа да инфраструктурата за всички и прилагаме равнопоставен режим при пренос. Текущите договори с Газпром трябва да се обявяват за несъответстващи на европейските директиви. Цените трябва да се ревизират спрямо пазара на преносни услуги и защото оставането им може да се счита за нерегламентирана държавна помощ.  
·           Главният аргумент "против" е, че България ще загуби приходи от транзит, защото Газпром ще развали дългосрочните договори за транзит до 2030 година.  България има нужда от максимални потоци от природен газ от всички възможни направление и най-вече да осигури излаз на количествата добит природен газ във всички посоки.
·           Стратегическа цел на развитието на българската газопреносна система е нейната свързаност с глобалния пазар на втечнен природен газ. Без подобна свързаност е немислимо изобщо да осигурим ликвидност или алтернативност на доставките към и през нашата страна.
·           Има силно противоречие между претенцията да бъдем международен център на транзитни газови потоци и фактическото положение към момент – страната не купува и не транзитира нито един кубически метър газ от друг, освен от Газпром. Степента на достоверност на нашите предложения към международните компании за ползване на капацитетите на нашата газопреносна система, условно групирани в предложението за български хъб, включително капацитети за газосъхранение, отслабва значително на фона на реалното състояние на нещата.

Получаването на статут на газов хъб не е функция само на политическа воля или на някакво изключително геостратегическо позициониране, а признание на пазара и на пазарните играчи, че страната предлага достатъчна ликвидност на газ, достатъчни капацитети за съхранение и пренос, при това не фрагментирани тук и там, а интегрирани и в конкурентна търговска платформа, с ефективна правна система и при силна свързаност с финансовите пазари.  По всеки един от тези показатели ние изоставаме от регионалните си конкуренти.

Няма коментари:

Публикуване на коментар