четвъртък, 31 март 2016 г.

Бежанците - удобното алиби на Европа

След поредната терористическа атака в Брюксел отново на преден план излезе темата бежанци като епицентър на съвременния политически земетръс в Европа. Изглежда изключително удобно ИДИЛ да бъде виновна за всичко, да има външен координационен център на злото, да има външен враг отговорен за радикализацията на местните мюсюлмански общности, за несвършената работа по защита на демокрацията, по интеграция на малцинствата и имигрантите, за дискриминацията и за най-обикновени провали в политика.
Тези дни дете на мои близки, което е на специализация в същата тази Белгия се оплака от тежко дискриминационно отношение от колежките, за това, че е българка и че посмяла да бъде "редом" с тях. Посъветвах я да се съсредоточи върху ученето и това, което може да вземе като знания или опит. Другото няма значение. На мен ми е лесно - давам съвети от дистанция, а детето изпитва всеки ден унижение. Знаят, че не сме бежанци, но въпреки това. 
От мои познати италианци и португалци зная, че са изпитвали същото през 70-те и 80-те години, когато са били икономически имигранти в Бенелюкс. 
И тук има несвършена работа - но отново е на белгийските и френски власти. Защото дискриминацията няма определен адрес, тя е мироглед и рефлекс, външният враг неизбежно се превръща с времето във вътрешен.
Слава богу, здрав род сме и моята близка ще се оправи, но си представете как поколения наред имигранти са подложени на подобни унижения, въпреки, че всички сме християни и съвместими като традиции. Да не говорим какви извращения в християнската история на Европа с иноверци или инакомислещи е имало в миналото. Има ги и днес. Но за това никой не говори... 
Тази част от историята е също част от европейска традиция, която много нации са развивали за да докажат различността си и правото на съществуване като отделна единица. Затова и Съединените Европейски щати не се получават особено - прекалено много фрагментиран в националните си щампи е европейския политически елит. Орбан няма шанс да се издигне като общоевропейски лидер, затова държи на крепостта си и на правото на собствен флаг. 
Французи и германци, фламандци и валонци в самата Белгия, ирландци и англичани, продължават да спорят по историята - слава богу, че не се стрелят и няма сила, която да ги изправи едни срещу други. Но в другата част на Европа - там където доминира Русия, елитите се разделиха по историческите си претенции и там вече се убива. Не е само Украйна и Грузия, вижте какво става в Молдова, Беларус и Казахстан.
За съжаление именно "националистите" държат да събудят спящия демон на Европа, който бе укротен през последните седемдесет години. Русия иска да събуди именно силите, които разкъсваха континента на части, за да си върне правото на сфера на влияние и аргумента на военната сила и мащаба на територия. Не на културата, не на просвещението, а именно на грубата сила, за да могат да и обърнат внимание и да получи правото на имперска рента. 
За съжаление интеграцията на европейските икономики, финанси, общества не успя да задраска високомерието на провинциалността, на националистическия екстаз за сметка на съседа от другия край на Европа, на решенията чрез изолация и огради вместо интеграция и заедност. Ако това е така - защо трябва да търсим друга причина за радикализма в задния ни двор - в ромските и бежански гета - извън тривиалната - несвършената работа по опазване и хармонизация на ценности и морални императиви, на европейския ред и сигурност от външни и вътрешни врагове. 
Не ИДИЛ и радикалните ислямисти, които не са нищо извънредно, са виновни за това, че се възползват от нашата слабост, че пропуснахме да разпознаем заплахата на ранен етап и да я терапираме преди да избухне като терористичен акт, като недоверие или омраза.
Вместо прозрение и реално действие упорито се блъскаме във фалшивата дилема - сигурност и свобода, след като прекрасно знаем, че всеки път когато жертваме свободата си не получаваме повече сигурност. 
Кой и кога приспа нашата бдителност, нашата увереност, че няма по важно от това да защитаваме свободата си, да инвестираме в тази битка своето време, ресурси и решителност? Когато САЩ ни призоваваха да инвестираме повече в армия и сигурност, в специални служби, винаги се намираха политкоректни управленци в ЕС, които пресмятаха възможността да прехвърлим бремето на следващите поколения или на "партньорите". 
Същата психология в поведение са имали българските чорбаджии и по-голяма част от българите, когато Левски се е опитвал да им внуши, че свободата даром не се дава и ако се даде то освободителя ще ни пороби. 
Вместо сигурност за всички, нашият политически и бизнес елит, постигна сигурност за покритите от НСО и от дебелите сметки за частноохранителни структури. Това е равносметката и никакъв пиар не може да я отмени.
Срещу джихадисти и религиозни бойци трудно се води битка с редовна армия. Но къде е нашата собствена религия като щит, къде са отците от Синода, които са повече известни със скъпи часовници и коли, отколкото с храброст в защитата на клира си и конкурентноспособност на посланието си? 
Не си мислете, че това е типично за Православието - грешите. Посетете Ливан за да видите какви са православните и какво място заема Църквата на Антиохия като "лепило" на тези общности.
Къде е нашата подкрепа за родния светски ислям, който изповядват нашите сънародници, защото и децата знаят, че най-много жертви на радикалния ислям дават нормалните мюсюлмани? Разбрахте ли, че след Брюксел повече от стотина мюсюлмани загинаха от подобни атентати в Ирак и Пакистан? Защо не инвестираме в светски ислям, а се ангажираме в открити фашистки призиви за насилствена асимилация, смяна на религия и затваряне в лагери на бежанците? Това не се ли преследва от закона?
Къде са националистите ни, които сипят "огън и жупел" от екрана срещу неверниците и "предателката" Меркел, а колчем стане реч за разобличаване на симбиозата между ислямски радикализъм - ИДИЛ и имперския фундаментализъм на Путин се оттеглят в сянка или излизат в ментален отпуск..
В унеса на измамното ни спокойствие и благосъстояние, което ерозира пред очите ни, във време когато подменяме темелите на европейския Zeitgeist и нуждата от битката за лидерско място на Европа, ние предпочетохме вместо да рискуваме и печелим чрез предприемчивостта си да маневрираме сред бюрокрацията и да се развиваме чрез субсидиите, 
Европа забрави да инвестира в сигурност и развитие за всички. Днес тя дори не е вече фактор в глобалния ред на сигурност - няма армия, има разпокъсани служби за сигурност, говори на различни езици, има различни приоритети. Същинска Вавилонска кула.
Ние се гневим от това, че ни дискриминират на другия край на Европа, но сами дискриминираме не по-малко и с не по-малка страст.
Всеки националист може да стане герой като забие своя ръждим пирон в сърцето на нашата локална и европейска заедност като заеме храбра поза срещу Меркел или който и да е друг европейски лидер, който държи на усилването на интеграцията за сметка на спасението по-единично. .
Това е разликата между САЩ и Европа - отвъд Атлантика котелът на претопяването работи и американците се чувстват привързани към новата си родината. Ако не вярвайте питайте емигриралите българи. За съжаление много мои познати прекъснаха тотално връзката си с България, техните деца и внуци не знаят нищо за нея. Много на нула за Америка.
В "стара" Европа на нациите, всеки новодошъл е в добрия случай гост, в лошия навлек, риск, а не възможност. 
Национализмът не е решение на нито един проблем в съвременна Европа и напъните на Орбан да се представи като алтернатива на Меркел само усилват абсурда на ситуацията. Стерилните от бежанци нации са антитеза на съвременността, нов фашизъм.
Не зная дали си даваме достатъчно сметка, че освен с демографския проблем страната се сблъсква все повече с проблема с отсъствието на квалификация и работна ръка. Част от проблема лежи в образователната и квалификационна система, но по-голямата част се фокусира върху физическия недостиг на желаещи да работят. Кой ще работи за да покрива сметките на пенсионерите и болните?
Да, Меркел изглежда нелепа на фона на тоталната истерия около бежанците, върху които манипулаторите отвътре и отвън усилиха истерията с терористите. Но нито във Франция, нито сега в Белгия източникът на терористическата заплаха не е преимуществено в Близкия изток, нито Ислямска държава, въпреки, че голяма част от бойците на ИДИЛ са от тези страни. Свързаноста е точно обратна - ДАЕШ стана възможна благодарение на износа на тероризъм от Европа, от Русия и от Близкия изток. Вносът на ислямски радикализъм в Сирия и Ирак е безспорен факт.
Да, има режими в Средния и Близкия изток, които използват религията за политически цели, но това не е никаква новост в исторически план.
Проблемът е изцяло и само в Европа - в нейния микс от пренебрежие и високомерие към имигрантите, на криворазбран либерализъм, зад който прозира нежелание или неспособност за ангаижиране, на краен национализъм и ксенофобия, който произвежда този екзплозивен микс. Белгия, Франция и Англия са подобни примери на динамично развиващи се европейски "ислямски територии" със собствени правила и законите на шариата.
Много западни европейци гледат на терзанията ни като българи отстрани и отвисоко, не ни приемат в Шенген, макар, че сме им нужни за защита на външните граници на общия ни съюз. 
Гледат ни "от горе" и когато не ни приемат в еврозоната не заради обективни критерии, а заради задкулисието на неназована политическа коректност.
Не би трябвало да обобщаваме - нито всички белгийци, нито всички французи, руснаци, британци, американци или немци дискриминират като народи, дори не го правят групово като елити. Но това, което част от тези нации правят понякога и на някои места може да ни даде ключ към разбирането на гнева и отрицанието, отчуждението и изолацията върху които вегетират екстремните и радикални идеологии на отритнатите и унизените. които водят до срив в комуникацията и до терористически актове. Защото и у нас има властимащи и властнямащи, които по призвание или по служба дискриминират и унижават.
И като не можем да намерим кусурите в себе си се втурваме към новия "месия" Виктор Орбан, като отрицаваме "ен гро" европейския мултикултурализъм. Това, че не можем да приемем правото на изява и съществуване на всяка различност, особено когато е радикална и екстремна, не означава, че можем да отменим различията като раси, етноси, култури, религии. 
Приемането на различността не е тъждествено на безсилието към екстремизма и неспазванена вътрешните ни правила.
Да, устойчивите различия в условията и стандартите за живот винаги са раждали и ще раждат миграция - както вътрешна, така и външна. Каквото и да правим, нито това, нито следващите правителство могат радикално да променят желанието на младите, успели и неуспели българи да търсят щастието си или по-добрата реализация зад граница. Нито желанието на чужди граждани да намерят своя пристан у нас. Това са законите и следствията на глобализационните процеси, които не можем да отменим. Ако се опитаме, ще изглеждаме смешни или нелепи.
Колкото и да се стряскаме от апокалитичните сценарии за нахлуването на новите орди от бежанци се огледайте наоколо - колко имигранти и бежанци виждате около себе си? Някой да пое отговорност за истерията от неслучилата се беда? Няма да дочакате нито извинение нито обяснение..
За съжаление Турция престана да следва заветите на Кемал Ататюрк, но това не я прави автоматично враг или противник, по-скоро проблемен партньор.
Манипулацията на общественото съзнание достигна невиждани висоти. Как да заспите като в съзнанието Ви новината за поредната атака над някой беззащитен старец в Н-ското село се застъпва с истерията на вълните от бежанци, които ще ни залеят. И умът продължава по инерция, като надгражда страха с образа на бежанеца, който насилва. Попитайте, колко хора се страхуват, че на вратата на дома им ще почукат неканени гости бежанци. които ще грабят, нападат, убиват. Повтарям огледайте се около себе си - колко бежанци и чужденци днес видяхте? 
Всяка страна, която счита себе си за отворена трябва да приеме, че е нормално, дори здравословно на година да приема под половин процент от населението си като имигранти, в това число и бежанци. Това означава, че 10 хиляди души не могат по никакъв начин да застрашат националната ни сигурност, камо ли критичните баланси в заетостта и демографията.
Да, тези процеси могат и трябва да бъдат управлявани, но това не става с реинкарнирани теории за "чистата нация" с една религия, една култура и един вожд. 
Все пак сме 21 век и сме членове на единна и обединена Европа, в която всяка страна е премахнала границите за да могат да се движат хората, капиталите, стоките и услугите.
Именно затова бежанците са удобното алиби на европейските политици за несвършената работа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар