понеделник, 21 март 2016 г.

За Клуб Z: По повод на призивите да "на загърбваме" Русия след визитата в Москва

Към статията в КлубZ

Така се случи, че бях посланик на България в Русия по време на президента Първанов и премиера Сакскобурготски. Би било проява на лош тон и непрофесионализъм да използвам информация с която разполагам за да коментирам текущи техни послания. За това няма да го правя.
Само ще кажа, че бях горд не само от възможността да представям Родината си в страна със сложни и дълбоки отношения, но и от начина по който България се отнесе към царското семейство, респектът който той получи и възможността да оглави правителството ни. Това как той разходва този капитал е отделна работа. Ние, като народ му го дадохме.
Аналогични процеси, свързани с отношенията на наследниците на руската царска фамилия с властта в Русия, продължават да ферментират. Не е тайна, че президентът Путин разчита на наследниците на Романови за да сплоти под имперското знаме всички руснаци - и в страната и зад граница. Така си осигури тяхната подкрепа за анексията на Крим. Текат сложни преговори, включително относно условията за връщане на имоти и обществено присъствие в Русия.
Факт е, че са още много далеч от окончателни решения. Наследниците на Николай Втори гледат на българския монархичен пример като подходящ, макар да съзнават, че е трудно приложим в руските условия.
Премиерът Сакскобурготски има своето място и роля, своите интереси и мисия в тези процеси.
Но призивите му България "да не загърбва Русия" отиват твърде далеч и изискват прецизна реакция.
Той е силен дипломат и съвременните ни политици могат само да се учат от него на тънкостите на висшата дипломация.
Няма да коментирам спекулациите за задкулисни свързаности.
Първо, напомням, че поради разликата в мащабите, българската външна политика спрямо Русия не е функция само и предимно на нашите желания и намерения, а най-вече на политиката която Москва провежда спрямо нас и съюзите в които членуваме. Надявам се до тук да нямаме спорове. Много неща се промениха от времето в което бях посланик, много от руските министри, дори самият министър председател, с когото премиера Сакскобурготски водеше преговори, днес са или в опозиция или в немилост.
Днес нещата са други. Онази Русия със сигурност не бяхме загърбили. С тази "загърбването" е реакция на нейната агресивна политика.
Не ЕС или Украйна нападнаха Русия и промениха статуквото, а тя анексира Крим и наруши европейския ред и сигурност след Втората световна война. Вероятно в ценностната система на "реал политиката", която е бил възпитаван в продължение на традициите на българската монархия, изглежда приемлив факт една държава в Европа да анексира друга въз основа на текущи политически терзания и исторически претенции. Но съвременна Европа е изградена върху коренно противоположна ценностна система - именно отказът от промяна на границите стои в основата на най-дългия период в историята и, на който континента е бил свидетел. Ако това не е ценност за премиера Сакскобурготски, то тогава налице е сериозно отстъпление от принципите, въз основа на които се гради българската и европейска политика. Нищо, включително триковете с "референдума" в Крим, не може да оправдае едностранните агресивни действия и промяна на граници в Европа на 21-ви век. Германия има много по-голямо основание да си върне Кьонингсберг, който Русия никога не е притежавала, но не го прави, защото пази европейския ред и сигурност.
Самовлюбена и самовглъбена Русия, която не се съобразява с общите правила в европейския дом, не само не можем, а сме длъжни да загърбим. Това е групов инстинкт за самосъхранение, ако не го сторим означава да разрушим Европа.
Цяла Европа е обект на хибридна война и дестабилизационни действия от страна на Кремъл. Това не са "конспирации", а официална позиция на много правителства, включително на правителството на канцлера Меркел. Тя постави задачи на германските специални служби да разкрият плановете на Кремъл срещу нея. Шефът на НАТО каза открито това, което много европейски лидери вярват - Русия използва бежанците като инструмент за дестабилизация на Европа. Тази Русия сме длъжни да загърбим не от политическа суета, а за да оцелеем.
Второ, с удоволствие бих чул алтернативни варианти за противодействие и защита от тези действия на Русия, както на дипломатическо, така и на финансово и икономическо равнище, които не само да отразят несъгласието на Европа срещу анексията на Крим и инвазията в Източна Украйна, но и да я възпрат от нова агресия. Да не би страховете на балтийските държави, на Грузия, на Украйна да са безпочвени, след като отвличат техни граждани и провеждат военни маневри, в които тренират инвазия на чужди територии?
Санкциите не са първия, нито желаният вариант за реакция на Русия, но за съжаление единствения, който да не включва военен отговор. Ако си спомняте, те не бяха еднократен, а постепенно развиващ се процес, в рамките на който на нашите руски партньори бе дадена възможност, да променят поведението си и да намерят път към компромисите.
Не се получи - господин Путин предпочете да сплоти нацията си под знамето на новото старо имперско величие на Русия, вместо да вземе трудните, но значително по-верни решения на развитие на конкурентноспособна икономика, на руските технологии, на руската култура и отварянето на страната към интереса на десетки милиони туристи и към света.
Вместо това той предпочете пътя на войната и употребата на сила - и това не е наш избор,.
Да разгледаме каква е алтернативата България "да не загърбва", както препоръчва българският премиер-монарх, днешната Русия ?
Какво се предлага, защото няма полутонове или междинна позиция - да загърбим ангажиментите си към ЕС и НАТО защитата на общото ни пространство и пуснем през страната Южен поток, да пропускаме свободно руски военни самолети през нашето въздушно пространство, да отговаряме със беззаветна симпатия на всяка новина, която идва от Москва? Или да посредничим на Москва с надеждата да променим в нейна полза политиката на ЕС и НАТО.
В този смисъл, премиерът Сакскобурготски не може да не си дава сметка, че със изявлението си пряко, макар и имплицитно, критикува външната политика на сегашното българско правителство като "загърбваща" Русия.
Именно това е преминатата "червена линия", която ме кара да пиша тези редове.
Като уважаван политик и българска гражданин той има право да изразява мнение и да критикува, но не е коректно да използва устойчиви "опорни" тези на руската външна политика, които могат да се тълкуват и като опит за геополитичeско посредничество на Кремъл. Това излиза извън добрия тон и извън стандартите на уважителното отношение.
И тъй като освен "шапката" на дипломат, моите "университети" включват експертиза и по международен бизнес, финанси и икономика си позволява да отбележа, че влиянието на европейските санкции върху българската икономика освен линейния негативен ефект имаше и много здравословно влияние за нас, тъй като ни освободи от илюзията на обречена зависимост от "необятния" руски пазар. Поради асиметрията в структурата на двустранната търговия днес българската икономиката е много по-диверисфикицирана и балансирана като верига на добавена стойност, без това да се отрази върху приходите на бълграските предприятия. Расте износът за региони с управляем политически риск и на стоки с висока добавена стойност.
Именно благодарение на членството си в ЕС и НАТО и свързаността ни с глобалния пазар, още днес можем тотално да се лишим от енергийното посредничество на Русия, като се освободим от вноса на природен газ и нефт от Русия на сто процента, без от това да пострада българския потребител. Само и единствено волята на българското правителство и най-вече на Булгаргаз и Булгартрансгаз ни привързва към монополната котва. Нищо друго.
Ако решат да спрат руските туристи, за да ни накажат, след две три години ще сме решили и този проблем.
България днес напълно може да живее, работи и се развива на практика без руския пазар, ако от Москва се опитват да ни извиват ръцете.
Разбира се, не за това пледирам - отношенията с Русия са важни, но само ако са равноправни и взаимоуважителни. .
Няма съмнение, че в контактите с руското правителство, господин Сакскобурготски има по-широк кръг от интереси отвъд българо-руските отношения. Би било коректно при публични заявления това да се отчита, за да избегнат тълкувания за конфликт на интереси.

Няма коментари:

Публикуване на коментар