вторник, 12 април 2016 г.

Станишев и Бокова като лице на България пред света

Казах, че няма да коментирам кандидатурата на Ирина Бокова след като вече е наш официален кандидат. Очаквах, че ще спрат атаките срещу нашия еврокомисар, но не би. Наложи се тя сама да опровергава слуховете, пуснати от "доброжелатели" за името си. Така, за всеки случай, да не би да си помисли, че някоя друга страна може да я предложи или да се кандидатира за президент и така да обърка сметките. Бъдете сигурни, че Бокова с основание ще твърди, че няма нищо общо с това, но няма как да отрече, че има нещо общо със силите, които стоят зад дискредитацията на Кристалина Геогиева.
Признавам, не мислех, че толкова ниско ще се падне в преследването на егоистични амбиции.
Големият въпрос е защо българите с най-високи международни позиции са все от БКП и БСП.
Дежурното обяснение за вездесъщото ДС тук не "тежи" - защото нито Бокова, нито Станишев имат досиета. Пеевски също няма. Не са имали нужда, защото партийната номенклатура винаги е била извън обсега на вербуване. Нещо повече, самата държавна сигурност и цялото МВР, заедно с целия репресивен апарат, са работили преди всичко за партийната сигурност и в този смисъл не Бокова и Станишев е трябвало да обслужват ДС, а обратно.
Истината, за съжаление, е много по-прозаична и за нея малко се говори.
Едва ли в един кратък анализ може да се предаде целия контекст, необходим за разбиране на ситуацията, но ще започна от някъде с обещанието този разговор да продължи.
Защото съвременното българско обществото беше подложено на толкова много манипулации, че дежурните отговори-щампи не помагат, което означава, че именно те са били част от манипулацията..
Ключов фактор за лансирането на българските кандидатури от левицата на топ позиции в системата на ЕС и ООН и успехът на БКП са създадените трансгранични мрежи за влияние, които са относително независими от българските държавни институции, но се контролират от посткомунистическата номенклатура. Тези мрежи имат както бизнес проекции - трансформираните в лични компании задграничните капитали на Партията след 1989 година, така и политическа проекция, която стъпва върху контактите на БКП и кръговете на Луканов в средите на международните организации и социалистическото движение. Този процес започна преди 10 ноември, именно защото партийната номенклатура и особено "перестроечната" и част се подготвяше за смяната на строя и за управление в условията на привидности на демокрация.
Едно от условията за сделка със Запада беше кръглата маса и появата на опозиция - СДС, но срещу това "партийците" получиха легитимност и правото да разполагат хора в битността им на представители на България в международните организации.
Изпратените зад граница представители бяха от контролиран кръг, на когото можеше да се разчита независимо от развоя на събитията у нас.
Значителна роля за тази координация изигра разбира се и Външно министерство, което никога не е преставало да бъда център на мрежи за неформални външни влияние. Да не забравяме, че във времето на госпожа Бокова във Външно имаше доста партийни членове, които не желаеха да се деполититизират. В известен смисъл не са го направили и до ден днешен.
С времето мнозина от тези "партийци зад граница" прекъснаха връзката си с официалните български институции, но продължиха контактите с кръговете в и около БСП, около ДПС и вътрешните мрежи на влияние на посткомунистите - вижте в кои неформални мрежи най-масово членуват хората от съдебната власт, например.
Ако служеха и на България, поне в малка част, щях да бъда първия, който да ги адмирира, но те се затвориха в обслужване на собствените си групови интереси и котерия.
С времето тези представители се издигнаха, направиха кариери в ЕС, МВФ, Световната банка и особено в структурите на ООН - мрежата на тази организация е изключително разгърната - и започнаха да изтеглят след себе си нови попълнения от вътрешните мрежи. Без конкуренция, без видимост, много често и без формалното участие на държавата - особено в условията на устойчива опозиционност на БСП.
Подобна бе ситуацията и по линия на изкачването на Станишев към високите позиции в Социалистическия интернационал и по-късно в Партията на европейските социалисти. Съвсем не случайно той стъпи върху задграничните мрежи за влияние, които бяха развити от неговия баща, като Секретар на ЦК на БКП по международните въпроси.
Най-голямата пречка за реинкарнацията на партийната номенклатура като евросоциалистическа бе опасността от поява и утвърждаване на самостоятелно социалдемократическа партия у нас. Но шансовете за поява на автентична родна социалдемокрация бяха просто смачкани с дружните усилия на партийната върхушка и служби - хора като Камов, Томов и Поптодорова бяха изтикани в периферията, а Калфин премина в "правилния" лагер.
Проследете възхода на Ирина Бокова, която от неуспял вътрешно партиен кандидат за вицепрезидент, направи шеметна кариера в международна организация, при това от позиция на посланик във Франция и Монако, а днес се бори за най-високия международен пост в системата на ООН. Не се заблуждавайте, макар и да са безусловно необходими лични качества, не става само с тях - трябва цяла система, която да те изтласка в орбитата на белязаните за избираемост за да можеш да реализираш своя шанс. Обяснението не е само и толкова подкрепата на президента Първанов, тъй неговото международно влияние, особено на Запад, никога не е било значително. Нито в международните женски организации - макар, че и тези контакти се оказаха изключително полезни. Важното е, че всички тези фактори бяха впрегнати за да се изтласка госпожа Бокова до мощните ускорители за глобално кариерно развитие, далеч извън обсега на българските мрежи за влияние.
Тук на първо място е свързаността с Кремъл /никаква тайна не е, че основната ракета носител на госпожа Бокова в настоящата кампания е президента Путин и свързаните с него мрежи от евросоциалистически партии, традиционно симпатизиращи на Русия. Достатъчно е да споменем името на Герхард Шрьодер, лидер на германските социалдемократи и канцлер и техния представител в Европарламента Мартин Шулц.
Не може да се отрече, че веднъж на високи позиции, българите в международните организации, стават напълно независими от държавните ни институции, като остават активна единствено свързаността си с вътрешните неформалните мрежи, по които самите те са се били издигнали и по които ще тръгнат новите "Бокови" и "Станишеви". Тези мрежи отдавна не само "социалистически" или идейни, защото по тях текат и финансови ползи, които правят така, че паралелно нашите кандидати да се сдобиват със скъпи апартаменти, финансови и материални активи.
На такива като тях България им трябва само като флаг или политически офшор, от който да реализират кариерните си планове. Нищо повече.
Ако не сте чули за сравними примери за успешна международна кариера на хора от десницата, то е само и основно, поради факта, че в редките случаи, когато те получават шанс, те се развиват в изолация от тези мрежи на влияние. Достатъчно е да споменем, че един от най-изявените представители на българската десница и бивш министър председател не може да се пребори за продължаване на мандата си като посланик на ЕС. Но затова си е виновна десницата, която също имаше шанса да разгърне своите международни мрежи за влияние и кариерно израстване, но вместо това се фрагментира до степен на маргинализация и сега ако трябва да някой от ДСБ да ползва  мрежите на ГЕРБ зад граница или обратно, ще трябва да се надява на чудо.
А ние отново ще се чудим как представителите на БСП, която във вътрешен план може да се приеме дори, че е със затихващи функции, успява да пласира своите лица, които да ни представят пред света.
Тези вътрешни и международни мрежи "зад кадър" не ги ловят никакви досиета, никаква лустрация. Колкото и комисии да създадете, колкото и статии да изпишете. Не се сърдете и не се гневете, че така стоят нещата, защото през годините на прехода имаше и възможност системата да се промени и да реализираме по-справедливо разпределение на шансовете и възможностите за кариерно развитие на повече българи зад граница, извън лоялните на посткомунистическата номенклатура. Но не стана.
Защото архитектите на прехода успешно управляваха и манипулираха представите за възможното и желаното, дори в дясното пространство. Това са реалностите, добрата вест е че са променяеми, ако за миг излезем от зоната на зададените щампи на възприятията.


2 коментара:

  1. Всъщност основната опасност (и то сериозна опасност) от евентуален успех на Бокова беше най-вече символичното значение на такъв успех.

    В очите на света това би означавало, че на наследниците на номенклатурата от бившите комунистически режими вече всичко е простено, и те могат да вземат участие в управлението на световните дела наравно с всички останали.

    А за гражданите на посткомунистическите страни би било окончателно потвърждение, че въпросните наследници не е възможно да бъдат изкоренени. Следователно трябва да свикваме с тях – и да престанем да се надяваме на справедливост, подобна на тази, която получиха останките от хитлеровия националсоциализъм.

    Това е и една от основните причини за подкрепата на Кремъл за Бокова: обезкуражаващият ефект на евентуален неин избор върху демократичните среди в посткомунистическите държави, и обратно – окуражаващият върху средите, все още бленуващи за някаква реставрация на соца. А за неявните мрежи на влияние, свърващи наследниците на комунистическите режими и по-новите им политически и икономически партньори, това би било еквивалентно на зелен светофар.

    Другата основна причина е, че чрез поддържането на мантрата „жена ит Източна Европа“ Кремъл заяви, че безусловно счита Източна Европа за зона на своите интереси, и се явява като неин „гарант“ и „благодетел“, когато прецени за необходимо. Сиреч, „ние не изоставяме своите“ (с подтекст „стига да са ни верни“).

    Разбира се, третата и лесно предположима причина е, че Кремъл в никакъв случай не би пропуснал възможността да съдаде малко допълнително напрежение в и без това напрегнатата международна обстановка. Целта беше колкото може по-дълго да остане неизвестно дали Русия ще държи докрай на гореспоменатата мантра, и дали ще стигне дотам да наложи вето на всички други кандидати. Така голяма част от енергията на опонентите на Русия отиде в трескаво измисляне на приемливи и за двете страни кандидатури.

    Вероятно издигането на Георгиева е било част именно от този процес: Борисов едва ли би се решил на такъв ход сам, освен ако не е абсолютно наясно, че по-силните му партньори го искат.

    Както и да е, негласната глобална индулгенция за наследниците на соц номенклатурата не се случи. Това е най-положителният резултат от цялата сага. И е наистина положителен, защото след пет години нещата вече няма да изглеждат по същия начин.

    Същевременно светът каза много ясно на Русия, че Източна Европа не е нейна територия. И че ако се опитва да я използва като свой ресурс, то ще е във вреда на самата Източна Европа. Това от своя страна би трябвало да е сигнал към политиците в бившите соц страни, че колкото повече се оставят да бъдат геополитически пионки на Кремъл, толкова повече възможности пред тях ще се затварят. Дано да го разберат.

    А Гутериш наистина си беше най-добрият вариант още от самото начало. Поне от предложените. Защото ако не беше споменатата по-горе мантра, съставът на кандидатите със сигурност щеше да бъде друг.

    ОтговорИзтриване
  2. Напълно съм съгласна с този анализ...жалко е ,че в българските медии..подобни анализи не се срещат.! А напротив..тласкат ни в посока..руска пропаганда...! Поне на мен така ми звучи...! До кога...!

    ОтговорИзтриване