четвъртък, 21 април 2016 г.

За Клуб Z: Борисов има право да подозира Русия

Линк към оригинала в Клуб Z

Бойко Борисов е прав да свързва опитите за дестабилизация с началото на сондажните работи в блока Хан Аспарух. Прав е за общия контекст, не толкова в детайлите.

Казват, че възприятията са по-важни от действителността. Премиерът лансира версията, че всеки път когато правителството подкрепи проучванията и евентуалния добив на нефт и газ, Русия се размърдва и включва дестабилизационния си ресурс. Така бе и с проучванията за шистов газ - тогава прецени, че битката не си струва и заряза Шеврон в началото. Опита се да си купи благоволението на Кремъл срещу спиране на работата на Шеврон. Излъгаха го, дано е научил уроците.

Да погледнем основанията и отделим пиар елементите, защото Борисов е толкова навътре в медийно говорене, че дори очевидно верни заключения се губят в облак от политически суеверия и щампи.

Той има
 право да подозира петата колона на Русия в мобилизация по темата Хан Аспарух и в по-общ план по темата енергийна независимост и диверсификация. Не за друго, а защото е заложен същностен, видим и значим интерес на руската страна - като си гарантира пазара за енергосуровини да си обезпечи и постъпленията от тях. Каквото и да мислите за управлението на президента Путин, Корпорация Кремъл няма друг по-висш интерес от получаването на своите енергомилиарди от България всяка година.

Когато цените на суровия нефт бяха над 100 долара на барел, а на природния газ над 500 долара за хиляда кубически метра, плащахме близо 7 милиарда долара за внос на Русия. Днес сумата е значително по-малко - общо за нефт и газ сметката за 2016 година ще бъда под 3 милиарда долара. Заедно са намаляване на общата сума от продажбите на руските енергосуровини, намаляват и сумите, които се отклоняват към лични и корпоративни сметки, както и финансирането на политически проекти у нас. 

Именно защото изпитва трудности да пласира дори скромна емисия от суверенни дългови облигации от 3 милиарда евро, руското правителство наложи драконски мерки за контрол върху паричните потоци от износа на енергосуровини. 

Гарантирането на тези средства и пазари е свръхзадача на руската външна политика не само спрямо България, а и изобщо в Европа и в света. Затова водещия по темата България в Русия и оценки за дейността на премиера е не е друг, а министър Лавров. Прилага се целия арсенал от открити и хибридни средства за въздействие - от "моркова" до "тоягата", от корупцията и атрактивните оферти към топ политически брокери да открити руски политически инвестиции в български медии, противопоставяне на едни българи на други. Премиерът Борисов действително има право да бъде внимателен, но истинският въпрос е защо не се профилактират тези рискови групи навреме и защо българската държава и нейните защитни институции стоят пасивни? 

Руската енергийна дипломация разгърна тотална офанзива за да блокира не толкова проучванията и добива от конкуренти от Централна и Източна Европа - това е въпрос отдалечен в бъдещето без особено влияние върху текущите газови баланси на страните от ЮИЕ. 

За нас е много по-важно да се решат въпросите на хармонизиране на тарифите и свързаността на газопреносните системи. Колкото по-дълго България и другите страни от региона нямат функционална свързаност, толкова по-лесно ще бъде на Газпром да продължи да продава по-скъпо природния си газ без конкуренция. Доставките на американски втечнен шистов газ за Европа започват от месец май от два милиарда кубически метра на месец от май тази година, с идея да се стигне до 5 милиарда кубически метра към 2020 година. Сравними количества ВПГ се очакват от Катар и Средиземноморието.

Още по-важно е за Русия да блокира, препятства или забави проектите за наземен пренос през Турция на газ от Каспийския регион, от Близкия изток и Източното Средиземноморие. Това е базисна причина за авантюрата в Сирия, а не толкова битката с ИДИЛ. 

Чак тогава в списъка с приоритети на МИД идва противодействие срещу проучвателни работи в акваторията на Черно море и в оншорните зони на страните от ЮИЕДо този момент чрез дъщерните компании на руски компании Кремъл успяваше да задържи развитието на местния добив и проучвания на нефт и газ. Веднъж чрез фиктивни участия в конкурси, след това чрез оспорване и съдебни битки и накрая с любимия трик – спечелен конкурс и нищоправене през петте години на лицензиятаГазпром съхрани гарантиран пазар срещу смешна "санкция" за неизпълнение на лицензия. Компанията все още има привилегията да се позовава на междуправителствени договори за доставка и транзит, въз основа на които са сключени търговските договори между енергийните дружества. Нито една друга западна компания не може да разчита на подобна правна рамка „свише“

До ден днешен българската газопреносна система е на практика затворена за алтернативен внос и транзит. Няма как да не отговорим на натиска на ЕК да изпълним европейските директиви като либерализираме газовия си пазар и се отворим към нови вносители и играчи. Не само защото това е в интерес на българските потребители, но и защото от това зависят доставките на тръбопроводен и втечнен природен газ за Централна и Източна Европа и никой няма да ни позволи да не забелязваме, че с тази политика сме риск за европейската енергийна сигурност.

Булгаргаз прави виртуални преценки за конкурентна способност на алтернативни предложения, отправени от различни компании - без да я обявил търг, без ясни правила и прозрачни процедури. Напоследък си прокарва път тенденцията да се оценяват оферти на базата на „Сокарската“ формула - цена Газпром минус 10 процента, но без формално да се обявява реперната цена на руския монопол, която е "търговска тайна". Това е твърде спорен и като минимум антипазарен метод - защото на европейския пазар цените се определят ясно и открито - по нефтоиндексирани формули или към публикуваните спот маркерите на търговските площадки на природен газ, но никога спрямо цената на който и да е конкурент, защото това го поставя в положение на изключителност.

Вечно отсъствуващата Комисия за защита на конкуренцията трябва да бъде така добра да отговори защо не е реагирала до сега на явния монопол на газовия пазар и на достъпа до инфраструктурата само на една компания? Повече нищо не налага да съобразяваме с един доставчик и един маршрут.

При нефта ползите от евентуален добив са по-ясни. Лукойл отдавна вкарва и преработва неруски нефт в бургаската рафинерия. В този смисъл за Нефтохим внос от сондажи на двеста километра може да бъде изгодно, особено при добро качество и нормална цена при по-ниски транспортни разходи. Не може да се изключат рецидиви на събитията от миналия септември, когато руското правителство задължи руските компании, включително работещите в чужбина да работят само с руски нефт, което наложи да вкарваме в Бургас по-некачествен руски нефт от сорта Уралс. Но този път е обречен; разполагаме с достатъчно мерки и способи за контрол върху качеството и цената на суровия петрол, който се внася в рафинерията. 

Българският газов пазар се оценява на приблизително на 600 милиона долара при днешните цени. Това е размерът на залога за руската външна политика и евентуалния и мотив да се намесва в проучването на блока Хан Аспарух. 

Но е заблуда да се мисли, че още днес може да предполагаме по какви ценови формули и при какви условия ще се предлага още "неродения" газ от блок Хан Аспарух. Спекула е да се твърди, че той ще бъде с 30% по-евтин, защото той ще си има борсова цена. Големите ползи от проекта справедливо отиват в компаниите и техните акционери, които са рискували своите пари, без да имат сигурност, че ще открият каквото и да е било. Истинският въпрос тук е защо българското правителство не реши БЕХ или Булгаргаз да съучастват като акционер в проекти за проучване и добив или в рамките на споразумение за подялба на продукцията е истинския въпрос, който обаче премиерът не задава. Ще получаваме сигурни и сериозни концесионни възнаграждения.

Проучванията в блока Хан Аспарух, както и тези в блок Силистар, както и във всеки друг блок на суша или в морето
са инвестиция в бъдещето. Днес голямата битка е за отваряне на българския газов пазар и допускането на конкуренция на Газпром, включително от добиващите газ в акваторията на Черно море. Дори в добрия сценарий, който далеч не е единствен, ще получим първите количества природен газ от Хан Аспарух след 2023 година - т.е. когато изтича срока на договора с руския газов монопол. 

Именно тук виждам опасния втори план на интерпретиране на темата с блока Хан Аспарух - медийното противопоставяне на бъдещите вероятни и възможни доставки като извинение или отклонено внимание от текущи и неотложни решения по либерализацията на пазара и диверсификация на доставките и маршрутите.

Да, ползите за България от работата на консорциума в Хан Аспарух са много по-големи и разнообразни и съвсем не се изчерпват само с прекия ефект върху икономиката. 

Дори и на проучвателния етап, далеч преди да има каквото и да откритие, ползите са изключителни. Получихме безпрецедентни сеизмични данни, които бяха интерпретирани от най-мощният компютър използван в нефтената индустрия. Това са знания и информация, която може и трябва да се капитализира. 

Администрацията ще получи изключителен опит, безценна информация и натрупа квалификация в сфера с критичен недостиг на капацитет. 

Тези „дупки“ могат да се попълнят само в условията на работа на български институции и компании с подобни международни компании по такива мащабни проекти. 

По този път никаква теория за външна дестабилизация няма да ни оправдае ако пропуснем реалните си шансове.



Няма коментари:

Публикуване на коментар