вторник, 31 май 2016 г.

Фактор: Да бъдеш цел на руските стратегически ракети - заплахата на Путин

Линк към оригинала във Фактор

Президентът Путин отправи гръмовержески заплахи до румънските лидери и народ, че след разполагане на елементите на ПРО в страната, северната ни съседка ни е цел на руските ядрени ракети. Обеща същото да сполети и поляците. Не можем да се чувстваме сираци в тази област - внушения и закани в миналото са били отправяни и се отправят и към нас.
Гарантираното взаимно унищожение отдавна направи подобни заклинания безсъдържателни. Затова и ядрените оръжие престанаха да бъдат инструменти на проактивна външна политика. Заплахата от тяхната употреба престана "да тежи". Останаха само като последно средство за сдържане и най-вече защита - ядрените държави знаят, че няма да бъдат нападнати. Но дори и в този аспект не е сигурна границата на тяхната "полезност", защото дори като средства за защита не се знае за кого са по-голяма опасност - за този който е цел или за този който притежава ядрените ракети.
Състоянието на руския стратегически ядрен арсенал буди голяма тревога най-вече поради рисковете за сигурността на самата Русия, което по каналите на взаимозависимост става тревога и на всички.
В този смисъл заплахите на господин Путин трябва да се оценяват в контекста на взаимната ни зависимост и несигурност. На този фон заканите спрямо Румъния заради разполагането на елементи на ПРО системата не само не са прецизни, но и "кухи" по същество.
Всяка страна член на НАТО, по дефолт, в случай на война е потенциална мишена при размяна на ядрени удари, дори в рамките на ядрена ескалация на конвенционална война. Такива са ядрените доктрини. Новата руска доктрина, например, потвърждава правото на изпреварващ, т.е. първи, ядрен удар в случай на засягане на жизнените интереси, което даде възможност на руската дипломация да спекулира с възможно нанасяне на ядрени удари ту към Турция, ту към цели в Близкия изток или в Европа.
За да засилят достоверността на своите намерения и най-вече възможностите на ядрения си арсенал, лидерите на Русия на няколко пъти през последните две години - особено след анексирането на Крим - прибягнаха до учения на стратегическите си ядрени сили с симулирано прилагане на ядрени удари. Да напомним само за 2015 година бяха проведени над 4000 различен тип учения при бойна тревога, значителна част от които без предварително извенстие. В тях нерядко участвуват над 150 хиляди военно служащи и безпрецедентно за периода след 1989 година количество бойна техника.
Именно в Крим бе приложена новата военна доктрина на Русия, която включва използване на военна сила в защита на правата на "съотечествениците зад граница". Сами преценете, колко далече е това от хипотезата при ескалация на употребата на сила да се стигне и до ядрени удари в случай на ескалация на процес започнал със защита на правата на съотечествениците.
Имал съм случай да обсъждам като дипломат подобни "скрити заплахи" при беседи с мои руски партньори и приятели и винаги съм привеждал следния обикновен аргумент. Още от изобретяването на ядреното оръжие и способите за неговото пренасяне светът тръпне от сценария за изпелеляваща ядрена война. Ние толкова дълго се намираме под заплахата от ядрена война, че тя престана да бъде рационално възприемана като непосредствена заплаха. Нито за миг водещите градове на Запада не са преставали да бъдат цел на руските ядрени ракети и под тази заплаха страните на Запада успяха да натрупат такова значителни преимущества като финансов, икономически, технологичен, иновационен, социо-културен, научен и военен потенциал пред градовете в Русия. Обратно, самото притежание на стратегически ядрен арсенал не направи нищо за рещаване на ключовите въпроси на развитието на Русия, които решават лидерите в Кремъл.
В този смисъл определянето на цели на стратегическия ядрен арсенал на Русия само ще фиксира и валидизира обективен процес на интеграцията на сигурността на Източна и Западна Европа, в който Русия се само позиционира като външна, често враждебна сила.
Ако по този път страните от Източна Европа могат да възпроизведат успехите на Запада, докато той се намираше под прицела на руските ядрени ракети, толкова по-добре.
Господин Путин действително е силен, най-често силов президент, но той прекрасно разбира границите на своето могъщество. Затова и заплахите му не стряскат никой, или почти никой.

Няма коментари:

Публикуване на коментар