събота, 14 май 2016 г.

Особености на българското "дясно" дебатиране около президентската кандидатура

Прочетох мнението на писателя Георги Боздуганов, който определи предложението на Радан Кънев за започване на разговори за обща кандидатура в дясно като лицемерно и подло, защото според него, се нанасял удар върху шансовете на Плевнелиев да направи втори мандат. 
Ето Ви е едно прекрасно основание никога да не се занимавате с българска политика и с български политически партии, особено в дясно. Имат си стари рани, стари врагове и докато са самоунищожаваха във взаимните си претенции Кой? си управляваше безгрижно през последните 25 години. И така чрез взаимно етикетиране взаимно се маргинализираха. 
Всички търсеха да бъдат идейно високи, което ги отправи за дълго в опозиция. В първия момент, в който прибраха егото си и се явиха като Реформаторски блок, успяха да влезнат в Парламента. Но властта отново върна дебата за кой по по най и сега сме в класическата фаза за търсене на моралните победи. Освен всичките други грехове има и много суета, бих казал дори елементарна ревност. 
Тези бъгове в дясното бяха заложени в модела за дясното, проектиран от номенклатурата - през цялото време лидерите в дясното все търсехе идейната чистота и все се оказваха в опозиция и разединени. Като, че ли всички вкупом бяха пропуснали уроците по реална политика. Накрая не остана нищо живо или значимо там, като изключим ГЕРБ в частта, в която тя покрива представите за дясно.
За миг се абстрахирайте от битките в дясно като условно политическо пространство. Предлагам да не спорим кой е автентичен там. 
Забравете за авторите на предложението за обединение около кандидатурата на Плевнелиев - да приемем, че това просто е лицето Х, което Вие не познавате. 
Питам, време ли е да се подкрепи и насърчи обединението в условното дясно около един кандидат или да се подкрепи президентската институция, която е обект на ежедневни атаки и принизително говорене от всякакви страни. И на децата е ясно, че това е спуснатата от Москва свръхзадача - България без Плевнелиев или без такъв като него на изборите? 
Има ли друг по подходящ от Плевнелиев е друг въпрос, но той не се поставя и ако трябва да му отговорим, трябва да минем през кандидатурата на сегашния президент? 
Важно ли е дебатът да се води в плоскостта европейски-евразийски избор за президент - т.е. Плевнелиев да бъде избора на десните още сега? Важно е.
Да, има още един въпрос - прекалено рано ли е да се поставя неговата кандидатура /трябва ли да чакаме 30 юни/ или е рано само за определени политици? 
Не сработва ли типичния рефлекс на нищоправенето, когато първия извън групата е винаги грешник? Във фрагментирана десница ревността като че ли никога не си е отивала. 
При това без значение дали Плевнелиев приема или не. 
Не е нужно, дори е опасно, да се бездейства до 30 юни - защото подкрепата, включително от ДСБ /които до този момент никак не са били сред най-усърдните му защитници, дори напротив/ отваря възможна тема за взаимодействие с ГЕРБ и с партньорите в РБ след напускането на АБВ. Каквото и да се случва винаги ще има подобна нужда за мостове в дясно и в общественото пространство на тема подкрепа на евроатлантическата ориентация. 
Изглежда някой се уплаши от подобна перспектива. С егото напред консенсус не се постига.
Подкрепа и фокусиране на вниманието върху обществото върху защитата на евроатлантическата ориентация, върху достойнствата на кандидатурата на Плевнелиев и президентството винаги е нужна, без значение дали той ще се кандидатира или не.
Всеки може да намери за достатъчни евентуални негови основания от личен и друг характер, които да не му позволят да се кандидатира. И тогава сегашното ще се окаже буря в чаша вода, но поне ще го изпратим с чест и достойнство, а не окалян и омърсен. До тогава левите, националистите, Първанов и Доган ще развият върху нежеланието или форсирана политическа невъзможност сегашния президент да се кандидатура за да развият инициативата си и обезкуражат конкуренцията. Бъдете сигурни, когато парите и интересите са на едно място, тези сили лесно ще стигнат до обща кандидатура, докато споровете между евроатлантиците ще направят невъзможно съгласието.
Това е повече от сигурна рецепта за губене на избори. 
Защото вариантът по дефолт - ГЕРБ да не подкрепи Плевнелиев и да се опита да наложи друг кандидат като общ за дясното - е доминиращ. При текущото развитие на ситуацията, при постоянните внушения от влиятелни фигури в управляващата партия, че Плевнелиев няма да бъде техен кандидат, не мислете, че чудото ще самослучи без външен тласък. Поне дотолкова, доколкото да държи неговата фигура в центъра на обществено внимание и качествата му като държавен глава. Съвсем не е сигурно, че така определен в постоянни дрязги в дясно кандидат ще стимулират ГЕРБ да мисли за съгласувателен процес изобщо. Нито пък, че ако ГЕРБ тръгне със свой кандидат той непремено ще спечели. Особено ако реалната битка - Европа - Русия се подмени с мнимата "предатели-защитници" на Отечеството. Управляващата конфигурация се раздира от вътрешни битки, които неминуемо ще се пренесат и върху президентската надпревара. 
В подкрепа на Плевнелиев или кандидат на дясното трябва да се мобилизира целия ресурс, включително умерените националисти, дори ДОСТ ,защото разделителната линия е Европа и НАТО. Това може да послужи за базисна консолидация в дясно и рестарт на управлението върху нова основа.
Кои се раздразниха от това, че Кънев предложи да са работи в тази посока ? Определено това не беше Плевнелиев - видяхте интервюто по Панорама - никакъв, дори най-малък помен от притеснение или недоволство. Но гракнаха всички, които си мислят, че нещата трябва да се случват само в избрания от тях момент /без да артикулират кой е той/ или че те имат монопол върху инициативите в тази плоскост. 
Истерията тръгна и от средите, които именно са против кандидатурата на Плевнелиев и смятат самото му поставяне във фокуса на обществено внимание като неизгодно развитие. 
Аналогиите с 2001 година са повече от една.
Кънев бил лицемер и неискрен - моля, тествайте го в реални преговори и действия за да го изобличите. Както се казва доказателството за пудинга е в неговото изяждане. Но ако се окаже, че и искрен и зад това няма задни мисли какво правим? Ако мислите, че имате по-добра идея или инициатива - моля, лансирайте я? А не да обикаляте по медиите и да слагате етикети върху неговото действие и Вашето бездействие. 
Политиката трябва да се освободи от предразсъдъците на носителите си. Вместо позитивен дебат в дясно блика негативна енергия. 
Ето затова не се занимавам с политика - убийствена загуба на човешка енергия и тотален дисбаланс между емоционално и рационално, водещо до перманентно неудовлетворение.. 
Очаквам нормален дебат в Реформаторския блок, в гражданските сдружения и заедно да поставят темата в разговор с ГЕРБ и с другите партии, които могат да застанат зад Плевнелиев и да спечелят изборите. И ако може всеки да се убере претенциите за непогрешимост и изключителност. Още докато партиите не са издигнали своите кандидати.
Залозите са прекалено високи. Защото ако се загубят тези избори, не само ще има предсрочни избори, но ще има смяна на правителството и днешните критици отново за малко или за по-дълго ще напуснат Парламент и възможност да правят политика. 
Между другото имам много високо мнение за Георги Боздуганов и за работата му. Нека приеме това като друго мнение. 
Аз съм последният, който ще има претенции за непогрешимост. Разсъждавам. Понякога с полза за обществото.

2 коментара:

  1. Поздравления за статията! Искрена е и с много позитивна енергия!

    ОтговорИзтриване
  2. Поздравления за статията, господин Василев!
    Надали РБ и тези, които се определят като десни, проевропейци и евроатлантици ще я разберат.
    Въобще не са се излекували от болестите, прекрасно описани от Вас.

    ОтговорИзтриване