вторник, 31 май 2016 г.

КлубZ: Накъде след края на въглищната индустрия

Линк към оригинала в КлубZ

Българската енергетика разчита сравнително много на въглища. С право те се смятаха за стълб на националната енергийна сигурност - има, няма внос на енергийни ресурси - винаги можеше да се разчита на енергията произведена от Мариците.
Цели региони зависят днес от индустрията, базирана върху добива и трансформацията на въглища в енергия - електрическа и топлинна.
За мнозина български политици, икономисти и бизнесмени съжденията за неминуемата гибел на въглищата продължава да звучи като еретика, но отсъствието на дългосрочна стратегия за времето след въглищата вече плаши.
Да започнем с това, че да затвориш въгледобива и енергетиката в Марица-Изток, граничи днес с престъпление. Затова днес е и тема табу. Не бързайте да приписвате всичко на възобновяемите енергийни източнизи и на милиардите субсидии, които се наляха за да има тази индустрия. Спорно е доколко субсидиите изиграха положителна роля за развитието на възобновяемите алтернативи, още по-спорно е дали някои от тях са имат приписваният им нетен положителен ефект. Достатъчно е да погледнете връзката между проблемите с фините прахови частици и биомасата.
Но е безспорно, че технологиите дръпнаха напред до степен да разчитат на конкурентноспособността на ВЕИ, а не на субсидии. Но това е в чужбина, там където оставиха ВЕИ да се конкурират за място под слънцето. Не у нас, защото фиксираните дългосрочни договори и към централите на въглища и към ВЕИ-та блокират възможността българската енергетика да реагират гъвкаво и да остане конкуренспособна на регионалния пазар.
Проблемът на липсата на гъвкава структура в българската енергетика се задълбочава от дългосрочните договори с въглищните централи и с ВЕИ инсталациите при цени, значително надвищаващи пазарните. В допълнение отсъствието на значителни мощности за електрогенерация на природен газ ни правят неконкуретноспособни спрямо конкурентите в основните пазари - Турция и Гърция. Цените на природния газ и то в устойчива перспектива ще бъдат ниски, пред вид на прогнозируемите излишъци и предлагане. Нашите въглища все повече се превръщат в тежест - защото нито цените им са предмет на конкурентни договаряне, нито електрическата енергия произведена от тях. При това без да натоварваме песимизма си с растящите задължения по ограничаване на емисиите, които ще направят положението от тревожно в изключително тежко.
Правителството и регионалните власт трябва да планират дългосрочно мерките за трансформация на тази индустрия с хоризонт отвъд 2035-40 година и да направи така, че нито района, нито компаниите да усетят различните видове корпоративна болка - фалит или ликвидация. Активи за милиарди евро, по текущата си полезност, които генерират други милиарди като добавена стойност, ще изчезнат и ако нямаме стратегия за прехода след тях загубата от нетна ще стане абсолютна.
Не е нито първия, нито последния случай в който индустрии умират и на тяхно място идват нови. Ако живеете в района на Хасково, Димитровград и особено Стара Загора ударът от неминуемата гибел на структуроопределящ отрасъл за района не може да не тревожи.
Има няколко варианта за случване на прехода, който при всички случаи е принудителен и извън нашата воля, но не извън контрол. Единият е внезапен, при който се разрушава стойност - това е катастрофичния вариант. Когато е пропуснато времето за адаптация и смекчаване на последствията. Другият е плавен и управляем процес, при който регионите и компаниите контролират прехода и в края на мястото на една стойност се ражда друга, т.е трансформационния баланс остава положителен.
Не може и не трябва да се изключват и вариантите при които индустрията се оказва по-резистентна отколко сега се мисли. Особено ако се регистрира значителен технологичени пробив в намаляване на емисиите и повишаване на ефективността при конверсията на първични ресурси в краен продукт. Това обаче може да забави и удължи прехода, но не може да го отмени.
Става дума за прагови пробиви в технологичната база, които променят структурата в двата края на енергийното уравнение - генерацията, трансформацията на енергия и потреблението.
Затова отговорите които си задаваме днес е как по-добре да иновираме, как да диверсифицираме и как да трансформираме, при това в рамките на стратегия както на национално, така и на регионално равнище с разписани пътни карти за публичния, корпоративния и неправителствения сектор. Макар че на повърхността въпросът се свежда до това как да се намерят заместващи работни места и доходи, плавността на прехода предполага да се разпределят шансовете, рисковете и ползи по справедлив начин между засегнатите.
Това, че като цяло страната може да се справи с проблема не означа нищо за конкретните семейства и отделни хора, които нито ще могат да намерят алтернативно препитание, нито ще могат да си сменят професията. Едно е промяната да те застигне на 25 години, друго е да бъдеш на 60.
Стратегията за трансформация след въглищата може да включва както мерки на равнище енергийните компании - примерно използване на територията на Мариците за други видове дейности или бизнес които генерират доходи и заетост - соларни паркове, бизнес паркове, рекреационни и прочие дейности при които просто се ликвидира сегашната дейност, другия вид е алтернативите да се търсят в рамките на региона.
Ако тези дейности станат нераздела част от развойните стратегиите на енергийни компании и на регионите то ще реализираме класическа трансформация "тип Люксембург", при който се сменят индустрии, но перспективата, доходите и заетостта остават. Ако съществуващите енергийни компании успеят да диверсифицират генерацията извън въглищата . чрез соларни паркове или друг вид генерация и трансформация на енергия в други продукти - то промяната ще стане в рамките на самата индустрия.
Спомняте ли си кога беше 2000 година - вчера. Само преди 16 години. Още днес въглишната енергетика е преминала точката на необратимост на процесите, които ще доведат до нейния край. След още 16 години, ако не вземем мерки днес ще трябва да описваме различните сценарий за нейната ликвидация с пълната загуба на работни места и капитал.
Трябва ни визия, план за действие и решителност. Веднага.


Няма коментари:

Публикуване на коментар