вторник, 7 юни 2016 г.

176 брой на нюзлетъра: За ползата и вредата от междуправителствените договори в търговски отношения

Тези дни премиерът заяви: „руснаците се убедиха, че по-добре да работят с хора, които имат принципи - когато кажат да, е да, отколкото с такива, които ще ги лъжат, че ще правят големи шлемове, а всъщност нищо няма да стане". Това бяха буквално моите думи с които предупреждавах когато напусках поста си в Москва. Има хора, които препускат през разума и проектната дисциплина към геополитическите авантюри и фотосесии на върха, но краят е еднакво неприятен както за Русия, така и за нас. Репликата на Борисов бе по повод на активизирането на Първанов и радетелите на енергийния шлем около темите Белене, дългове на БЕХ и НЕК в и извън Парламента. 
Мога само да потвърдя, че значителна роля за реализацията на енергийния шлем, поне в концептуалната и договорна част изиграха политическите гаранции дадени на руския президент от неговия български колега, без последния да има право на това, доколкото ангажира изпълнителната и законодателна власт. При тройната коалиция президентът Първанов се чувстваше в "свои води", но обеща повече отколкото можеше да осигури като съгласие и ангажимент от страна на българската държава не само като действие в страната, но и като реакция на Брюксел. 
Точно Първанов нито имаше възможност, нито правото да обещава "зелена улица" на който и да е от руските проекти от Брюксел. Никога не е бил силен в детайлите на проектите и тяхната търговска гравитация. Останал е със съзнанието, че още ЦК на БКП и Политбюро взема решения по политическа целесъобразност, а другите безропотно изпълняват. Той така и не разбра, че без санкцията на ЕС трансгранична енергийна инфраструктура е невъзможна. Не е въпрос толкова на липса на информация, колкото на липса на чуваемост от неговата страна и на разбиране за логиката на процесите в бизнеса..
В неговото съзнание и до ден днешен проектът Белене остава да виси като "политически възможен", т..е. реализуем проект.  Факт е, че тази оценка не почива на пазарни, икономически и финансови разчети, а на политическа целесъобразност. Там където в проекта има пазарни замервания те са толкова компрометирани и зависими, че тяхното присъствие е признак по-скоро на дефицит, отколкото на полза. 
И тъй като идва Видов ден - поне в интерпретацията на поддържащите този двадесет милиарден проект - каквото и да е решението на арбитражния съд, темата Белене ще отвори отново дебата за отговорностите. Тъй като няма хора на подсъдимата скамейка при относително лесна за доказване отговорност и причинно-следствена връзка сега отговорните за провала гледат да заметат следите на своите простъпки, като сами търсят вина. Тази арогантност е защитна реакция както с вътрешен адрес, така и с външен. Но се заблуждават, както посочва Борисов Москва трудно може да бъде заблудена кой носи вината за дадените политически думи и за неизпълнените обещания. Можете да обвинявате Борисов за множество двусмислени изказвания, включително за обещания да стартира един или друг проект, но премиерът във важните моменти винаги е проявявал базисен и здравословен инстинкт за изгодно и възможно.  Нито един от проектите на Големия енергиен шлем не се реализира. Факт. 
Поставете се на мястото на президента Путин - получил обещания, дал пари, а резултат няма. 
Българската държавата също влезе дълбоко в дълг - следователно - Кремъл недоволен, ние също и отговорните сега търсят спешно път за политическа евакуация чрез обходни и отвличащи маневри, включително като намесиха и Мариците..
За нас дълга, за Първанов хотелите. Това е формулата на политическия бизнес у нас.
Подобна е сагата не само за конкретния ядрен проект, в който независимо от решението на абритражния съд безвъзвратно изгоряха най-малко милиард и половина лева, но и за Бургас-Александруполис и за Южен поток и за поредицата от "смели" ходове в газовата сфера, които натовариха българските потребители на природен газ с близо милиард долара в повече от първоначално предвиденото по договор.
Ако се опитаме да проследим общия знаменател на проблема, той е присъствието на политици, наличието на междуправителствени споразумения и доминацията на политическото, а не на търговското начало при издигането на идеята и договарянето на проектите. 
В случай, че необходимостта и рентабилността на проектите се определяха на търговско равнище, въз основа на доказани приходи и ползи с търговско и проектно финансиране, без намеса на политическите лидери - със сигурност щеше да ни бъде спестено мнимото удоволствие да се надяваме на големия удар в енергетиката, с който да си решим всички проблеми. Уви, именно енергийният шлем и неговите последствия изиграха огромна роля за влошаване на двустранните отношения.
Да, проектите в ядрената област, поради спецификата на изключителна отговорност на държавата не могат да минат без договорени ангажименти на държавата, но в нашия случай пътя до "ада" мина през "търг" и търсената роля на държавата беше по-скоро поддържаща - през нейните канали се реализираха частни и групови интереси.. В същност проектът АЕЦ "Белене" се обърка именно, когато на по-късна фаза в него се опитаха да форсират неговото развитие на президентско равнище, като пренебрегнат липсата на икономическа логика и доказателства за състоятелност. Подписаха се междуправителствените меморандуми, дадоха се политически гаранции. Но спорът между НЕК и АСЕ, макар и със силни политически доминанти, си остана да се разглежда на равнище спор между корпорации в арбитражен съд.
В другите случаи - проектите Южен поток и Бургас-Александруполис търговските дружества бяха формирани по силата на междуправителствени споразумения.с участието на Русия, което направи прекратяването на договорите и дружествата изключително затормозен процес, защото търговската ликвидация трябва да бъде предшествана от прекратяване на действието на междуправителствения акт. 
Ако сравним ликвидацията на проектната компания Набуко и проектната компания Бургас-Александруполис ще разберем разликите в подхода - при търговския проект Набуко бяха предприети енергични действия и към момента компанията на практика е престанала да съществува - сметките изчистени, в голямата си част платени. 
Проектът Бургас-Александруполис не може да "умре", защото, поради волята на договарящите се страни - отново с участието на тройната коалиция и лично на президента Първанов. Така е защитен националния интерес, че не не можем да намерим ефективни клаузи за прекратяване на договора на правителствено равнище. В резултат няма край на сметката която плащаме.  Идеята на министър Горанов - дружеството да бъде използвано за реализация на други проекти не решава по никакъв начин проблема, освен ако не приемем, че България, Гърция и Русия ще строят терминала в Александруполис или някаква друга "чувствителна" за Южния газов коридор инфраструктура. Ясно е, че няма да се пренася нефт.
Продължаваме да плащаме и по Южен поток, въпреки очевидната невъзможност той да бъде реализиран, защото отново сме вкарани в междуправителствено споразумение и капана на невъзможното разрешение от страна на ЕК.. .
Подобни проблеми имаме и при разхлабване на примката на междуправителствени споразумения, когато търсим начин за освобождаване на хватката на сключени договорите за доставка и транзит на природен газ. Но там Европейската комисия взе нещата в свои ръце и освен разследването срещу Газпром има и процедура срещу БЕХ. И на децата е ясно, че без се отвори преносната ни мрежа за транзит на друг газ по други трасета - приказките за газов хъб кънтят на кухо, както изобщо шансовете за дивиденти от стратегическо газово посредничество..  
Междуправителствените споразумение между Русия и България охраняват монопола на Газпром по безпрецедентен начин - руската газова компания няма никакво задължение да се явява на търг или конкурира с други доставчици в открита процедура. И така се очертава да бъде до края на срока на договорите за доставка, който изтича в началото на 2023 година. Да не говорим за договора за транзит, който на практика блокира използването на поне 8 милиарда кубически метра незает преносен капацитет от газопреносната ни система за дълги години напред от трети страни. Дори малките количества над задължителните клаузи за доставка или транзит остават виртуална хипотеза, защото и за тях няма търгове, конкуренция и търсене.
Стига се до абсурдната ситуация, ако искате да пренесете газ през България трябва да се обърнете към Газекспорт и да използвате неговите договори с всички допълнителни ползи благодарение на рекордно ниските преносни тарифи. 
Непазарните предимства, които междуправителствените споразумения дават на Газпром отдавна са обект на внимание от страна на Европейската комисия. Тя ги включи в текущото разследване срещу руския газов монопол. Няма случай ЕК да е позволила европейското право да бъде третирано като субординирано на международното право, а то покрива двустранните договореност с Русия. В твърде редките случаи, когато арбитражни съдилища отсъждат срещу позоваващата се на европейското право страна в спорове, ЕК препятства изпълнението на решението, включително чрез налагането на санкции. Именно за да отстои примата на европейското общностно право пред двустранните договори.
Историята на Южен поток е достатъчно убедителен пример, който показва, че царството на междуправителствените споразумения с Русия е в миналото, но изглежда в Европейския съюз най-късно ще отстъпят от своите позиции в България.
Днес ЕК настоява и по-всяка вероятност ще получи след есента и правото да преглежда споразумения за доставка на природен газ с Газпром преди да бъдат подписани. 
Диверсификацията и либерализацията на българския газов пазар са неотменми и неминуеми условия за неговото ефективно функциониране. Те могат да бъдат отлагани временно, но не могат да бъдат отменени. Загубата на време е за наша сметка.
В същност изповядването на евроатлантическите ценности не се измерва с някаква идеална скала за поведение или смяната на руските доставчици с еврепойски или американски. Смяната на ценностната база е достатъчно видим процес, в който нашите политици съумяват да реализират пълната степен на свобода и възможности, които членството в ЕС и НАТО им дават.  Хората, които правят възможно задържането на диверсификацията и либерализацията в сферата на енергетиката си остават привързани към старата концептуална и аргументна база на евразийския модел на правене на бизнес и политика. 
И това е факт.
Ето защо защитата на европейската и атлантическа ориентация не е просто лозунг или суета, тя е осъзната прагматична потребност на нашето развитие. Никак не е очевидно, поне на примера на последната активност на господата Първанов и Петков, че тя ще се случи, поне не с темповете и в посоката, която очакваме. Особено ако чакаме на изхода на процеса.

Няма коментари:

Публикуване на коментар