четвъртък, 2 юни 2016 г.

За общия кандидат за президент в дясно

Ето затова не се занимавам с политика - не мога да проумея логиката на иначе интелигентни хора в ДБГ. Меглена Кунева и Даниел Вълчев направиха следното изречение - преговорите за общ кандидат с ГЕРБ ще обезличат РБ!? Не твърдя, че не така. Действително ако в РБ вземат да си говорят помежду си и поне минимално взаимодействат, обединението около обща кандидатура би имало на пръв поглед положително въздействие върху здравето на "блока". На пръв поглед. Защото ако този кандидат няма шанс да се представи добре или е партийна кандидатура - като Найден Зеленогорски - вместо да сплоти, подобно усилие ще оформи политическата смърт на РБ. Само си представете прес конференцията в нощта на изборите - съмнявам се, че изобщо ще седнат на една маса.
В същото време пребиваването във властта на ДБГ заедно с ГЕРБ и устойчивото обезличаване на авторитета при поредица бламирания на предложения на РБ, включително това което е лицето на Кунева - антикорупционната реформа, не е проблем?
Като човек от страни мисля, че взаимодействието между РБ и ГЕРБ в навечерието на изборите е задължително. Не твърдя, че непременно ще стане, само че е в интерес на всички.
ГЕРБ не може да разчита на чисто партиен кандидат, защото няма да съберат толкова гласове - негативния вот е прекалено силен и могат да се окажат в ситуация на всички против ГЕРБ. Да разчиташ на националистически вот би била доста смела спекулация. 
Най-естественото е самите ГЕРБ да се спрат на кандидат който може да генерира по-широка подкрепа извън тясно партийния вот. Това, че отлагат за септември означава две неща - едното е, че имат кандидат, който по-рано не може да се освети и второ, че разчитат на фокусирана и стегната кампания, която да го изстреля на върха. Изборът технократ или партиен лидер е второстепен - главното е, че ГЕРБ ще разчитат на авторитета на партията, а не толкова на личността - защото за месец активна кампания чудеса не се постигат.
Затова искат не искат трябва да се огледат до септември за подкрепа в ляво или в дясно, поне да отворят каналите за комуникация и диалог. Ако днес ДБГ искат да кажат, че е по-добре ГЕРБ да си говорят за подкрепа при националистите или в ляво - да го кажат в прав текст. Не се съмнявам, че ще го сторят.
Дори да бъде издигнат като кандидат на ГЕРБ може тя да бъде припозната като обща "дясна" кандидатура - не виждам защо РБ да се инатят ако е човекът е приемлив, още повече, че има и вицепрезидентска кандидатура, която могат да предложат. Важен е профила и позициите на кандидатите, а не тези на партиите, защото веднъж президент - партиите престават да ги контролират. И това е неизбежно - освен ако някой не успее да "излъже" Борисов да се кандидатура с обещанието, че е време за президентска република - т.е. да повтори пътя на Ердоган.
Изобщо не е сигурно, че ще спечели изборите, въпреки целия ресурс, който може да мобилизира и привилегиите на властта. Прекалено много медийни и информационни капани са заложени по трасето.
На този фон сметките на ДБГ и терзанията да представят техен като общ на РБ - кандидат на изборите - могат да бъдат възприети и като игра на задкулисието за да се отнемат гласове в дясно.
Дори и ГЕРБ да се отнесат високомерно към подобна инициатива РБ няма да загубят нищо. Никога не е късно за план Б - но първият ход - преговори с ГЕРБ е задължителен.
Количеството на негативните и високомерни реакции на ГЕРБ е крайно. Пък и в ГЕРБ си имат своите основания. Нека РБ да се поставят на тяхното място - как се партнира с орел, рак и щука.
Пътят към кандидатурата в дясно е почти толкова важен колкото и самата кандидатура. Ще спечелят системните играчи.

Няма коментари:

Публикуване на коментар