четвъртък, 16 юни 2016 г.

Фактор: Футболът като геополитика - поредната степен на руската деградация

Всеки футболен шампионат - било то европейски, било то световен е спортен празник. Поне така беше до скоро. Събитията във Франция и битките по улиците на френските градове само потвърдиха, че футболът не е само емоция и спорт, а вече и геополитика..
С привикването на френския посланик в Москва и назидателния тон на Лавров нещата вече преминаха границата на добрия тон - линията, до който може да се твърди, че случката ще трае три дни.
Не искам да влизам в темата дали футболните хулигани от Русия са по-агресивни от други футболни хулигани. Ултрасите са особено явление и далеч не припокриват европейското понятие "футболен фен". Сигурно сте ги гледали по английски мачове - цели семейства, деца, викат, пеят, вероятно псуват и т.н. но не излъчват агресивност. Ако видите ултрасите в Русия и у нас, те са си бойни формирования. Не случайно са след целите на руската политика у нас, затова и Кремъл инвестира във футболни клубове в Европа и в България. Формално го прави през олигарсите, но заръката и крайния режисьор е ясен.
В нета има толкова много видеодоказателства, включително изказване на френския прокурор за преднамереността и спецподготовката на руските ултраси, че едва ли мога да добавя нещо в повече. Ако някой отрича това, няма смисъл да го убеждаваме. Преминал е в стадий на религиозно вцепенение.
Важният за мен извод от битките по улиците във Франция е, че Русия и Европа са разделени - неотвратимо и дълбоко. И нивото на конфронтация е отвъд способностите на лидерите да се договорят и снижат напрежението.
И досега е имало сбивания и разкървавени глави, но такива екзекуторски акции не е имало.
Кремъл отдавна инвестира много в спортна слава за геополитически цели. Не случайни са тези скандали с допинг схемите. Сега трябва да се намери външен виновник за това, че Русия може да не участва на предстоящата Олимпиада.
Още когато Русия спечели най-много златни медали на Зимната Олимпиада в Сочи се знаеше, че става нещо противоестествено, но Западът предпочете да си затвори очите. Медал след медал и то в дисциплини в които руските състезатели преди не бяха се доближавали дори но първите двадесет, очевидно говореше за злоупотреби.
Но Путин беше част от Г-8 и политкоректността надделя.
За хората, които познават френско-руските отношения, действията и по-скоро изказванията на френския главен прокурор и на френските власти като цяло, които запазиха най-силните си критики и думи за руските хулигани, реакцията на Путин не е изненада.
Франция винаги е била специален партньор и обект на привилегировани отношения. След като загуби Меркел, сега Путин се самоизгонва и от Франция, като се идентифицира с руските запалянковци и се опитва да превърне Русия в жертва на дискриминация.
Когато не можеш да произведеш "победи" на спортния терен, ще ги потърсиш извън стадионите, на улицата. Не от играчите в Сборная, а от ултрасите. Но новини за победи трябва да има за да се повдигне духа на нацията.
Изглежда плановете за "бойни" действия по френските стадиони и улици са били по-амбициозни и ранното им прекъсване, включително решителната реакция на УЕФА и на френските власти с депортацията са объркали нечии планове.
Факт е, че в желанието си да издигне новият руски национализъм като знаме на своята вътрешна и външна политика, Владимир Путин издълба "ров" между Русия и останалия свят. Идеята, че така ще накара света да се страхува, респективно да го уважава, не е нова за руски или съветски лидери.
След Франция Кремъл ще трябва да обяснява защо футболните фенове, без които няма първенство, ще започнат да отказват да посещават Русия и нейното световно първенство по футбол.
Настръхнала и враждебна Москва става все по-голям проблем не само за света, но и за собствения си народ.


Няма коментари:

Публикуване на коментар