четвъртък, 23 юни 2016 г.

Мениджър: Буря в чаша вода или подводни течения на българската /гео/политика

Линк към оригинала в Мениджър

Премиерът Борисов настоява, че е бил прав като е озвучил "военни планове", които са били опасни за България. Много му се иска да прави "особена" външна политика и да посредничи между Запада и Русия, докато членува в НАТО. Вътре, но със елементи на неутралитет. Поне дотолкова, че да може да реализира тръбопроводен проект през Крим и да прави бизнес с Русия!?.
Там където се опита да дръпне чертата на ориентацията ни към Евро-Атлантика се оказа неприемливо за Запада. Последва недвусмислена реакция от Вашингтон - НАТО остава в Черно море, колкото и да не му харесва на Кремъл. Ерго, казаното от Борисов няма никакво значение.
Добре, че министър Митов и министър Ненчев върнаха топката там където трябва да бъде - няма промяна в българската външна и отбранителна политика - ще защитаваме интереса си и ще вземаме решения в рамките на НАТО.
Русия присвои почти целия украински флот след анексията на Крим- повече от 25 бойни кораба - ракетни катери, корвети, десантни кораби и кораби за борба с подводници - с което дестабилизира балансите в Черно море. Украйна е загубила цялата брегова охрана, която вече е в руски ръце, с ракетни комплекси земя-море, които имат далекобойност до България. Цялата система за водене на кораби, за наблюдение на движението в Черно море.
Военният бюджет на Русия буди опасения. Тукашните адепти на кремълската линия съзнателно пропускат това което се случва като политика, като доктрина /изпреварващ ядрен удар и право на военна защита на руски граждани извън пределите на страната/ и като изводи от руските учения, които се правят в непознат за времето от Студената война мащаб, много от тях без предизвестие. Да погледнат какво тренират - операции през граница, включително и в акваторията на Черно море, операции по блокиране на военноморските сили на потенциалните противници.
Във военните планове на руските военно-морски сили, които са функция от политическата директива във военната доктрина, се тренира как да се блокират ВМС на Румъния, България и Турция - това което се нарича изнесена отбрана.
Толкова изнесена, че не я спират никакви граници и може да се осъществи във Варна, Бургас и София от прокремълски сили, които са част от хибридния арсенал. Реакцията на НАТО е в отговор на реалните действия на руските военни сили - по въздух, по суша и море. Не имагинерни, не на хартия, а реални - доказателствата изобилства и в Крим, и Източна Украйна и в Грузия и Молдова.
Никой не е нападал Русия военно. Обратното не е вярно и това е слабото място в тезата на Путин, че е жертва на НАТО.
В същност мотивът за активизация на пропутинската кохорта е много по-прозаичен от високите теми на геостратегията. Както винаги до тук става въпрос за икономически интерес или още по-конкретно за пари, които са взети и за пари, които могат да бъдат взети. Част от темата е затворена в проектите за тръби през Черно море. Вероятно знаете, че реално гравитацията около битката на посредниците по Южен поток потопи КТБ. С нови проекти руснаците трябва да бъдат компенсирани за загубите както в банката, която трябваше да обслужва покрай Южен поток и вътрешни политически проекти, включително като се финансират преки канали за влияние на Кремъл. И посредниците се скараха. Сега трябва да връщат парите - над 650 милиона евро бяха налети в Южен поток и сега трябва да бъдат върнати. Много пари са откраднати от КТБ, в частта засегнати руски интереси те също трябва да бъдат върнати. Именно затова посредниците, сред които е са и АБВ и много други политици с ангажименти към реализацията на руските енергийни проекти, трескаво търсят пътища да регенерират финансовите потоци по които могат да посредничат било то Южен поток, било то БТК, било то Бургас-Алекснадруполис /там развитието е "под сурдинка", но изключително интересно и показателно/.
Бойко Борисов озадачи много хора, защото демонстрира свързаност и ангажименти, които са разпознати като потенциален риск. От тук нататък нещата няма да бъдат същите. Нито министър Митов, нито министър Ненчев, нито президента изглежда да са променили позициите си. Силният разбира се е Борисов, но неговата сила в сферата на сигурността има условности.
Той хвърли сянка на съмнение върху кандидата на ГЕРБ за следващите президентски избори, което може да компрометира неговата подкрепа в дясно. При очевидната мобилизация на противниците на ГЕРБ в ляво, в това число и перспектива за единна националистическа кандидатура, с разклатено доверие в дясно, е напълно вероятно кандидатът на ГЕРБ да има по-големи проблеми от очакваните. Идеята, че на втория тур ще се гласува за по-малкото зло не винаги сработва, особено ако остави в къщи много гласували до скоро за ГЕРБ и за дясното.
Докато се страхува да не го свали Путин и не провежда реформи, няма да разбере как ще се самоблокира, включително и от Запада - в повечето случаи на принципа - до тук със снизхождението към делата му в миналото, към нищоправенето спрямо грандкорупцията, към заиграванията с Кремъл и към разпределението на евросредства - сто фирми прибират осемдесет процента!?.
На всичко отгоре е избран най-неудачния момент за демонстриране на независимост от НАТО и ЕС - от Москва не могат да предложат нищо - нито проекти, нито подкрепа, нито защита.
Да припомня - онзи ден Путин направи трудното признание, че САЩ са единствената супер сила на Петербургския форум. Там получи звучен "шамар" от Ренци по темата удължени санкции от Запада и по всичко изглежда, че нещата вървят към развръзка и промяна на политика и политици в Русия. Да се залага днес на Кремъл и на Русия е като да купиш на 8-ми септември фабрика.
Подкрепях условно премиера, защото бях и оставам на мнение, че умее да комуникира с по-широк кръг от населението, отколкото типичните за дясното лидери, които се фокусират върху твърдия си електорат. Популизмът днешно време е почти задължителен, ако искаш да се справиш с леви, националисти и радикали.
Но когато гъвкавостта се превръща в безпринципност има проблем.
След случката от миналата седмица - минавам на класиката на Рейгън "доверяй, но проверяй".
Като "власите на Дунав" и както и толкова много пъти в нашата история - държим, стискаме и в последния момент правим стратегическа грешка - като обявяването на война на САЩ и Великобритания. Не обявихме война на Съветския съюз, а той ни окупира. Западът няма никаква нужда да ескалира военно ситуацията на нито едно място в пространството между Балтийско и Черно море. Икономическите санкции работят, положението в Русия се влошава с дни, кризата се задълбочава. Но непредсказуемостта на Путин крие потенциален риск той да форсира криза в стремежа да задържи властта на всяка цена като ескалира военно конфликта. Това оправдава укрепването на колективната отбрана, в това число и в НАТО.
Всеки политик, който гради своето бъдеще върху приоритетната си свързаност или безалтернативна зависимост с процесите в Русия обрича и себе си и нацията си на изоставане.
Бизнесът вече го разбра.

Няма коментари:

Публикуване на коментар