понеделник, 6 юни 2016 г.

Мениджър: Русия вече не е партньор, а съперник за Германия - маркер на промяната в Европа

Линк към статията в Мениджър
Вестник "Die Welt" публикува извадки от предстояща за оконочателно одобрение от германското правителство, Бяла книга за стратегическите заплахи към страната. Няма изненада в тяхната идентификация, но в книгата се потвърждава стратегическа промяна без прецедент в следвоенната история на Европа.
За пръв път Германия изважда Русия от групата на "партньорите" и я поставя в групата на "съперниците" (rivale). Определението е търсене много внимателно - не е опонент, не враг, а съперник. Германия осъзнава отговорността си за съдбата на европейския проект и съперничеството си с Русия, която си е поставила за задача да го разруши. В следвоенна Европа Германия имаше привилегията на лидерството на САЩ. Не и днес - Европейският съюз предполага защитата на общоевропейските интереси, дори и когато това предполага подчиняване на преки интереси в двустранните отношения на страната с Русия.
Бялата книга и оценките в нея не са събитие, което се случва внезапно, самите автори подчертават, че процесът на преосмисляне на новите реалности е отнел десет годишен период. Това напомня на читателите, че промяната в стратегическата оценка не е производна само и толкова на текущия конфликт около Крим или Украйна, колкото на по-дългосрочни процеси.
Без да навлизаме в подробности, защото ситуацията изисква много по-задълбочен анализ, да маркираме само най-важното. Не на последно място, защото в германския политически елит протичат сложни и понякога противоречиви процеси, включително мобилизация на хора с проруски и антиамерикански възгледи.
Заявлението идващо от Берлин маркира етап в процес на "катарзис" и на стъпка към преодоляване на следвоенния комплекс и съобразяване с Русия при дефиниране на интересите на националната си сигурност. За всички, които следят руската външна политика, не е тайна, че не веднъж или два пъти, Москва е натискала чувствителните зони на "вината" на немците, за да извлече конкретни политически изгоди. Кремъл използва този комплекс за да изолира или ограничи възможностите за еманципирано тълкуване на германските национални интереси след обединението на Германия, когато преките лостове за въздействие вече не бяха толкова очевидни и ефективни, колкото по време на студената война. 
Немските ангажименти към общата отбранителна политика на НАТО винаги са били ограничени при използване на военни и въоръжения зад граница. След изтеглянето на американски военни бази от Западна Европа, тази програмирана сдържаност на Берлин към участие във военни операции зад граница, постави под съмнение валидността на германската част от солидарната гаранция за защитата на източноевропейските страни членки на НАТО - от Прибалтика до Черно море. Тези ангажименти винаги са били смятани "под условие" на чувствителността към интересите и възприятията в Москва. Не само поради ниска степен на популярност в самата страна на идеята за немска военна помощ извън нейна територия, но и поради чувствителността на германските бизнес интереси в Русия.
Интересите на Германия от привилегировани отношения с Русия датират много преди Втората Световна Война. Флиртовете между Сталин и Хитлер изобщо не са случайна импровизация, а логическа брънка в историческа верига от взаимни интереси след Бисмарк. Този концептуален фундамент определи и следвоенната парадигма на Германия - силна икономически - страна , която разчита на икономиката и износ, а не на армия.  
Берлин винаги е разглеждал Русия като ключов съюзник при реализация на глобалната си икономическа експанзия. Възможността немските фирми да ползват привилегирован достъп и цени до стратегическите суровини от Русия са първата част на това уравнение. И днес, цените и условията на продажба на руски природен газ за потребители в Германия са най-благоприятните в Европа дават възможност на немските вносители да реализират допълнителни ползи не само по пътя на конкурентния енергиен компонент в стоките и услугите които се потребяват и изнасят от Германия, но и при реекспорта на природен газ за трети европейски страни.  Последните две години Германия се превърна в крупен износител на природен газ, като обемите за миналата година надминаха 35 милиарда кубически метра, което е повече от обема транзитиран газ през Северен поток. Това бе и логиката на стратегическото партньорство между Русия и Германия, което намери израз в различните издания на геополитическите енергийни потоци - гаранция, че Берлин никога няма да се обърне срещу Москва или да пренебрегне нейните интереси.
По-малка тежест на везната на интереси за Германия има износа и инвестициите в Русия. Не само поради малкия им относителен дял, но и поради невъзможния за управление руски политически и търговски риск. 
Ефектът от санкциите на ЕС е само крайният израз на много по-дълбок и сложен процес, в дъното на който се наблюдава рязко свито платежоспособното търсене от страна на руски индустриални и индивидуални потребители, поради което Русия престава да бъде "задължителен" пазар. Германия, както и Европа се научиха да живеят с по-малка зависимост от Русия като пазар, като инвестиционна дестинация и източник на суровини, при това без от това да пострадат значително нито икономическия растеж, нито износа. 
Прави впечатление, че промяната в оценката на Русия от "партньор" в "съперник" като аргументация в Бялата книга е развита логично и системно. Изводът се самоналага, ако последим участието на "руския фактор" в другите изброени заплахи за националната сигурност на Германия. Сянката на Москва прозира зад оценката за рисковете в сферата на киберсигурността, използването на бежанците и имигрантите като оръжие, използването на радикалния национализъм, надпреварата във въоръжаването и военното противопоставяне, хибридните влияния. С изключение на климатичните промени, на които в Бялата книга се приписва значителна роля при прогнозите за нови имигрантски вълни, и на демографския бум, всички други заплахи от изброените десет, са пряко или косвено свързани или доминирани от процеси, в които значителна роля играе Кремъл.
Тепърва ще се оценяват дълбочината, характера и устойчивостта на промяната и последствията. Събитията в Германия също не са еднозначни, което поражда основателни въпрос относно капацитета на правителство да реализира промяна в стратегическата линия на поведение на страната, заложена в Бялата книга. 
Русия също трябва да балансира между пропагандата на успеха от анексирането на Крим, и подготвените нови "присъединения" на Абхазия и Южна Осетия от една страна и тоталния провал в модернизацията на руската икономика и общество, както и стратегическите загуби на Украйна, на Германия и като цяло на Европа. Това е наследството на Владимир Путин, човекът който заложи на "специални отношения" с Германия като крайъгълен камък на своята политика..
Става все по-очевидна загубата на инициатива от страна на Кремъл и оперативен простор извън хибридните усилия да се свали Меркел от власт. Въпрос е на време промяната в баланса на силите между Русия и Запада да намери адекватния си израз в смяна на политика и политици в Москва.
Косвен индикатор за осъзнаването на неизбежното е и дадения срок на Алексей Кудрин да изготви алтернативна стратегия на развитие – една година. 
Малко е да се каже, че има ярка символика – сто години след 1917 година Русия отново е изправена пред поредната промяна в търсене на по-продължителен период на нормалност.


Няма коментари:

Публикуване на коментар