сряда, 22 юни 2016 г.

Dnevnik.mk: Интервю По темите Русия, политиката и на Балканите и какво трябва да се прави

Линк към оригинала в Дневник

1. Како ја анализирате постетата на рускиот претседател Владимир Путин во Атина, минатиот викенд, зошто сега и која е целта?
​Посещението на президента Путин в Гърция е едно от най-големите несъбития в последно време. То беше натоварено с огромни очаквания, но не произведе почти нищо. Очакваха се големи сделки в енергийната сфера и в приватизацията на стратегически активи. Това е обективната страна на процес в който Русия няма какво да предложи, а Гърция и другите страни няма какво да поискат. 
Гърция си има своите инфраструктурни проекти, гарантирани приходи и не вижда причини да се отказва от тях за да запази привилегированите позиции на Русия в енергийната сфера. Още повече, че страната на практика няма друг спонсор във финансовата област освен Запада. Няма никаква логика при това ниво но конфронтация, което Русия налага на ЕС и НАТО след Крим, при обезценката на енергийното оръжие /Гърция има съизмерими със Западна Европа нива на зависимост от руски газ/ да прави отстъпки. 
Православната част на визитата също е затормозена от разногласията между Вселенската Патриархия и Руската православна Църква относно Вселенския Всеправославен събор.​

​Затова преобладаваше протокола.​
2. Претпоставувам дека сте во тек со случувањата на Балканот, односно протестите во Република Српска, речиси исти како оние во Македонија, а веќе има најави за провокации и предизвикување протести и во Србија... Руските тајни служби алармираа кај српските дека се можни сцнарии на немири со цел да се дестабилизира дополнително Балканот, и тоа поттикнати од Западот... Како вие ја гледате оваа слика? Зошто ова се случува?
​Поставете се на мястото на Москва. Нейното вътрешно развитие, задълбочаваща се криза в икономиката, намаляващ, дори сриващ се жизнен стандарт на практика я лишават от финансов и икономически ресурс за "позитивна" външна политика. Такава, в която тя да може да предложи осезаеми ползи на своите партньори - политически и бизнес. Затова прибягва до негативна сила - връща се към времена на студена и хибридна война, в която материалното отстъпва на идеологическото. Какво да предложи на Западните Балкани - бизнес, търговия, технологии, дори туристи вече не могат да идват, защото руските власти търсят възможности да ограничат износа на валута и пътуванията зад граница.
Традиционните партньори на Русия в Западните Балкани осъзнават свитите перспективи на задържане на властта чрез връзките си с Москва, защото те трябва да бъдат преведени в разбираеми за обществото ползи, а не такива които се ограничават до отделни групи на елита. Понеже не може да плати "голямата" сметка за "позитивна" политика, Кремъл започна да използва ограничените си ресурси за да дестабилизира страните и ги държи в състояние на тревожност и нестабилност за да ги превърне в несъстояли се или фалирали членки или кандидат членки на ЕС и НАТО. Европейският съюз и НАТО в момента са претоварени от вътрешни проблеми и надеждата на Москва е да намали желанието на евроатлантическите политици, както и на западната общественост да приемат или се занимават с "проблемни" държави. 
Вижте какво стана в Черна гора, в Сърбия, в Република Сръбска. Колкото и на думи да са балканските лидери с Москва, животът изисква своето и управляващите трябва да се променят, ако не за друго, то поради нуждата да предложат на управляваните от тях работеща алтернатива на "стратегическите връзки" с Кремъл. Пътят към Евразия не никакъв път.
Затова се обърнаха руските дипломати и специални служби се обърнаха към хибридния тип политика, която има две отличителни черти. От една страна страхуват обществеността и политиците с намесата на Запада /която в повечето случаи е неизбежна, поради достигнатото равнище на интеграция/ и най-вече с революции от тип Майдан. Като не можеш да признаеш, че недоволството на хората се дължи на провала на икономическата политика търсиш "външната сила" и оправдание за собствените си успехи. Дори в Киев никога да не беше ставал Майдана - хората по света винаги щяха да се надигат и да търсят своите права чрез протести и да свалят правителства през избори и улицата.​
3. Верувам дека ја следите и ситуацијата во Македонија, многу поблиску... Веќе се објавени и имиња на граѓански организации финансирани од Џорџ Сорос кои стојат зад протестите на „Шарената револуција“... Што според вас и се случи на Македонија?
​Не съм запознат с детайлите на случващото, но подозирам общия почерк . те и в Русия и у нас приписват всяка проява на гражданското общество на тъмните сили на Сорос. Така е по-лесно, отколкото да признаеш, че хората са на улицата защото си допуснал тежки управленски грешки. Дори и да има някакво финансиране от Запад, ако имате успешни институции и политика, икономически развитие и функционираща демокрация, никой няма да протестира. Да не говорим, че всяко финансиране от Запад е нищожно, ако го съизмерим с финансовите потоци, които се преразпределят през държавата и олигархичните структури в полза на близките до властите медии и неправителствени организации. В България съотношението е близо десет към едно в полза на финансите от държава и олигарси. Единствената причина те да не печелят битката за сърцата и умовете на хората е, че са ноторно неефективни.​
4. Сметате ли дека Македонија можеше да им се спротивстави на надворешните фактори на дестабилизација?
Със сигурност - нека Вашите управляващи да си направят сметката - да видят резултатите от визитата на президента Путин в Гърция. Това не е някой друг, а най-близкия до Русия политик в ЕС. Просто лидерите трябва преди всичко да си гледа интересите на своя народ, на своята икономика, защото рано или късно властта свършва. Проблемът е, че системата трябва да бъде разградена - иначе хората ще си останат бедни. Ще Ви дам пример - Македония в момента купува най-скъпия газ в Европейския съюз. Ако по това мерихте симпатиите на Москва трябваше да Ви бъде най-голям враг. И отговорите са в Скопие, там се прави избора. Можете да си решите проблема буквално в рамките на няколко месеца. А от там да натоварите газопровода си и да направите разклонения до Косово и да получавате от транзит допълнителни приходи. Можете да имате природен газ на значително по-ниски цени. Знаете ли колко подобни "депа" на нереализирани ползи или корупцията имате, от които се финансира този неефективен модел на управление. Не искам да давам рецепти - като консултант и аналитик съм се научил да не давам непоискани съвети и да предупреждавам за рисковете от "окончателни" мнения. Всичко е в развитие, а информацията никога не е предостатъчна.​

5. Дали доколку Македонија беше членка на Европската Унија ова немаше да ни се случува?
​Със сигурност перспективите пред страната Ви щяха да бъдат различни. Не за друго, а защото веднъж в тези съюзи Вие постепенно започвате да осцилирате в друга координатна система и когато някой местен политик се самозабрави идва задължителната намеса отвън. Защото местния проблем е станал общностен.​ Тогава калпавите местни политици започват да говорят за лошия Брюксел, който разбира се далеч не е идеален, но за страни в преход намесата му е почти винаги за добро.

Няма коментари:

Публикуване на коментар