понеделник, 27 юни 2016 г.

Faktor:Лидерите на ЕС носят равна отговорност с Дейвид Камерън за Брекзит. След дебата по последствията на Брекзит на Софийското бизнес училище

Линк към Фактор
Секцията по Брекзита беше изключително интересна, още повече, че и Джон Батлър и Гордън Кер представиха ценни аргументите за излизане на ВБ. Участниците от наша страна представиха други аргументи и най-вече въпроси. В резултат се получи това, което най-много се цени - пълноценна и жива размяна на информация, оценка и групов анализ.
Убеден съм, че високото говоренето по темата Брекзит е противопоказно. Юнкер и Шулц нямат никакви правомощия да говорят "от високо" и назидателно на Камерън и на британците. Хората, които гласуваха за излизане имат своите валидни аргументи, идиотско е да се представят като склерозирали възрастни англичани.
Първо, реакциите на Шулц и Юнкер доказват тяхната правота. Държат се емоционално и неадекватно, дори арогантно. Чии интереси защитават - на еврократите или на нациите в ЕС, които имат интерес да съхранят свързаността си с ВБ.
Второ, еврозоната върви към криза - не само възрастните англичани, но и видни британски експерти от дясно и от ляво смятат, че е добре да се разграничат, след като не могат да влияят на процесите в ЕС. Това е израз на тяхното отчаяние и протест. Брекзитът настоява - кралството да не плаща сметката за миналите и най-вече за бъдещите грешки. Британците не вярват, че Брюксел и ЕЦБ имат капацитет да управляват процеса в наближаваща според тях остра фаза на кризата. А тя според тях е неизбежна. За да не си помислите, че нямат трезва оценка за състоянието на британската банкова система, ще кажа, че смятат, че проблемите на Обединенито кралство са не по-малко сериозни и само може да се гадае къде кризата ще удари първо и по-силно - дали на континента или на острова.
Някой да храни илюзии, че кризата в Гърция е решена или че ЕС намери вярното решение? Нито Гърция намери здравата основа на дъното на кризата от която да се оттласне, нито ЕЦБ и ЕС престанаха да налива добри след лоши пари.
Колеги изказаха мнение, че поради непропорционално развития си сектор на финансови и банкови услуги спрямо икономиката, Лондон няма шанс сам да се справи с последствията. Но и тук британските ни партньори имат своята надежда и логика - рано или късно трябва да оставим банките да фалират, а не да ги спасяваме, защото с всяко спасяване системния риск става по-дълбок и щетите от неминуемия праг на "разрушително съзидание" по-големи.
Трето, ЕС от доста време не излъчва особен оптимизъм като икономически растеж, като глобално лидерски политики в почти никаква област. Претенциите за лидерство в "зелената икономика" се провалиха - внасяме от Китай соларните си панели и ветрогенератори, а САЩ постигнаха най-добрите резултати по намаляване на емисиите. Енергията в ЕС струва достатъчно скъпо за да представлява ограничител на растежа.
ЕС стана среднопретеглена зона със средни политики, средни очаквания и средни постижения, които задържат страните с по-големи амбиции. Вместо амбициите и целите на първите да станат стандарт, средното за ЕС се определя от най-малкия риск и най-големия компромис. Питам, имат ли основание британците?
Четвърто, Юнкер носи персонална отговорност и както Камерън подаде оставка, така и Юнкер трябва да подаде своята, защото два дни преди вота /!?/, без никой да го е упълномощавал да нарече британците "дезертьори" /deserters/, като ги предупреди, че ще има последствия. Колко "сърца и умове" британци спечели този израз в полза на оставането в ЕС?
Пето, както показват кризисните срещи на високо равнище в ЕС в умален "екслузивен" формат - стрянету "основателите" - тези политици изобщо нямат намерение да се съобразяват с "новите" членове. Казвам го в прав текст, не вярвам, че господата Шулц и Юнкер могат да ме представляват след изразените от тях предразсъдъци и призиви " да приключим" бързо с британците. Като българин нямам никакво основание да се чувстват непоканен на подобни срещи в умален формат, защото България няма никаква вина, че западните съюзници сключиха Ялтенската споразумение и ни оставиха в ръцете на Сталин. Това пък изключи възможността да бъдем страни-основателки. Ако не са го разбрали следващия път ще има екзит на Източна Европа.
Шесто, високомерието на Юнкер и Шулц е във висша степен недалновидно - тези топ еврократи направиха каквото могат за да алиентират обикновените граждани в Обединеното кралство не само с бездействието си по осигуряването на пълноценен противовес на информационната кампания в британските медии против ЕС, но и с това, че пряко допринесоха за създаването на негативни настроения, благодарение на изказванията си и най-вече на това, че в продължение на години отказват да чуят гласа на нормалността и да реформират ЕС. С първата си реакция за незабавен и ускорен развод, още преди изобщо да има официално оформена молба за напускане, те само доказаха своето тотално несъответствие като лидери в трудно време.
Разговорът тепърва започва.
Без англо-саксонския прагматизъм и рационалност Европейският съюз няма да е същия или поне няма да бъде клуба, в който си струва да членуваш. Бюрократизирането му ще го убие,, административната и политическа глухота и самодоволство също. Хора като Юнкер не са лидерите, от който имаме нужда.
Единственият европейски лидер, който се държи адекватно е канцлера Меркел, макар тя самата да допринесе съществено за излизането от нормалността и за задържането на реформите.
Брекзит е провал на лидерите на ЕС в не по-малка степен, отколкото на Дейвид Камерън.
Популизмът в Британия победи, но той имаше своя критичен съюзник в лицето на европейската бюрокрацията, на популистите и националистите в страните от Съюза.
Господин Путин може и да се радва в Москва, но не за дълго. Той винаги е бил силен в тактиката и слаб в средносрочния и дълъг хоризонт. Никой не може да се прави на изненадан, че руският лидер използва дефицитите на реформи, зоните на уязвимост и чуствителност в рамките на ЕС.
Сега не е време за особен оптимизъм, но както и днешният дебат в рамките на Софийското бизнес училище показа - трусът предизвикан от Брекзит само може да направи ЕС и Британия и тяхната връзка по-силни.
Не бързайте да отписвате Обединеното кралство като член на ЕС.
Надеждата на Москва, че оттеглянето на Британия от ЕС, ще отслаби ЕС и НАТО са напразни. Напротив, взаимодействието в рамките на Европа само ще засили НАТО и ще повиши ангажиментите на САЩ и Великобритания към Източна и Централна Европа.
Законът на непредвидените последствия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар