вторник, 19 юли 2016 г.

Нюзлетър 180: Енергийната (не) зависимост на Европа от Турция

Мнозина започнаха да мислят, че в стремежа си да се откъсне от руската зависимост Европейският съюз като, че ли изпадна в друга не по-малко опасна зависимост - от политиката на Ердоганова Турция. Още е рано да се спекулира за крайните сценарии на влошаване на отношенията между Запада и Турция, но си струва да бъдат оценени рисковете и пътищата за тяхното управление. Още повече, че повечето от тях имат предметно значение за България.
Без съмнение ЕС зависи от транзитната роля на Турция за преминаване на една четвърт от потребявания в Съюза суров нефт през Босфора и Дарданелите. От гледна точка на оценката на риска този поток да бъде частично или изцяло прекъснат, шансовете за това не са никак високи. Най-малкото защото в този случай Западът и Русия ще се явят от едната страна на противоречието с Турция и Анкара едва ли би имала шанс.
Много по-важна и детайлна е ролята на Турция за енергийната сигурност на Европа в сферата на природния газ, основно благодарение на прогнозните сценарии за преноса на природен газ от Каспийския регион, от Ирак и Иран. Новите находища в Източното Средиземноморие - Египет, Израел и Кипър, а в перспектива Ливан, също не трябва да бъдат пренебрегвани, още повече, че става въпрос за количества, които далеч надвишават капацитета за доставка на газ от каспийския регион.
За времето, в което Турция започна да проектира своята значимост като транзитен хъб преди повече  от десет години - т.е. преди началото на добива от Шах Дениз-1, до наши дни, много от нещата на газовия пазар се промениха. От пазар на продавачите, днес газовият пазар се доминира все повече от купувачите. В този период заедно с шистовата революция, която лиши Русия от енергийното оръжие и преобрази пазара на природен газ, в частност на втечнен природен газ, и в Северен Ирак, и в Иран и особено в района на Източно Средиземноморие бяха открити огромни нови залежи, които не само можеха да се конкурират в бъдеще с руския и всеки друг природен газ за пазара на ЕС, но и на фона на стагниращото потребление в Европа изведнъж поставиха купувачите и потребителите в положение да избират откъде и как да получат доставки. В този смисъл стратегическото значение на преносната инфраструктура през Турция, която бе замислена в условията на дефицит на алтернативи и конкуренти за азерския природен газ, десет години по-късно съвсем не е безалтернативна. Трудните отношения между Иран и Турция и липсата на инвестиции в разработката на гигантските ирански газови полета и преносна инфраструктура, така и не добавиха значимост на маршрутите през Турция за ирански газ. Надеждите за износ на газ от находището Южен Парс се свързват основно с терминали за втечнен природен газ, а не с наземна преносна инфраструктура. Износът на природен газ и нефт от Северен Ирак, особено в светлината на променящата се политика на Ердоган спрямо кюрдите, трудно може да се нарече устойчив към политическите рискове на турската политика.
Що се отнася до шансовете на Турция да привлече газ от Източното Средиземноморие чрез система от газопроводи - морски и наземни, макар и с по-високо тегло, също не са безспорни. Съществуват конкурентни варианти за газопровод през Гърция  и износ през терминали за втечнен газ в Египет и Кипър. Количествата, които се предвиждат за първия етап на Шах Дениз - 2 да преминат през Турция - 10 милиарда кубически метра могат да бъдат заместени през съществуващите и планирани газови терминали в Гърция и Хърватска.
Никой не незаобиколим. Ако Газпром бе принуден като доставчик да се бори за пазарни дялове в цяла Европа, още по-трудно е на страните които предлагат транзитни услуги. При повече от 250 милиарда кубически метра незает капацитет по терминали за ВПГ и по магистрални газопроводи никой не може да храни илюзия, включително Турция на Ердоган, за характера на решенията, в случай на прогресиращо разочарование от процесите в южната ни съседка след опита на преврата, който развърза ръцете на турския президент.
Да, Турция е вероятно един от най-перспективните пазари за природен газ днес в Европа, което я прави, при равни други условия, подходящ кандидат за регионален газов хъб. Но политическият риск при очертаващата се ескалираща тенденция за ислямизация и несъвместими с европейските ценности политически практики, не могат да изключат вариантът при който транзитните проекти през Турция започнат да буксуват по една или друга причина.
Има редица прагове на политически неприемливи за Европа решения, които почти автоматически ще предизвикат по-широк спектър от последствия, дори в сферата на енергийните отношения.
Това разбира се е много малко вероятно, още повече, че има време за омекотяване на реакциите на турския лидер и на Запада. Но не може да се изключва период на хлад, съизмерим с този в отношенията между Русия и ЕС. 
Затова не се изненадвайте, ако възкръсват проекти като Бургас-Александруполис, дори екзотични и крайни идеи за заобикаляне на Турция. Всичко в рамките на временния стрес преди нещата да се върнат към относително устойчивата си нормалност.
Дори Ердоган не може да пренебрегне гравитацията на зависимостите в света в който живее.

Няма коментари:

Публикуване на коментар