неделя, 10 юли 2016 г.

След срещата на НАТО - какво искаме - повече НАТО в Черно море или демилитаризация?

Разноговоренето по върховете на българската държава вече става опасно. Докато президентът отстоява във Варшава позицията, че имаме нужда от по-голям ангажимент на НАТО  в Черно море, премиерът с един замах затри всичко с призивите си за повече яхти, корабчета и лодки - т.е. демилитаризация на тази зона. 
Най-опасното е не, че Борисов лансира изобщо тази идея, а че го прави точно в дена, в който се публикува окончателния документ и решенията на колективния орган на съюза, в който България членува. Сякаш за да покаже, че той е силния у нас и без него решенията са условни. Ако не знае, да пита. НАТО дефинира свързана опасност в акваторията на Северния Атлантик, Балтийско, Черно и Средиземно море - т.е. ако някой иска демилитаризация на отделно взет регион на фона на мащабна и свързана опасност трябва или да си усилва отбраната или както премиера предлага да се бори за демилитаризация по целия периметър на конфронтация. Как се представяте, че военното противостоене ще бъде по целия фронт между океан и три морета, но в акваторията на Черно море ще плуват платноходки и корабчета с туристи. И непрофесионализмът си има граници. 
Идеята за демилитаризация на Черно море има място само в рамките на съпътствуща реалните военни действия политико-дипломатическа активност с цел да се намали напрежението, но в никакъв случай не може да бъде алтернатива или замести реалните действия по укрепване на отбраната. Завладяването с военна сила на Крим ремилитаризира не само Черно море, но и целия континент. 
Прочетете комюникето на срещата на НАТО на върха в Полша. По обстоен анализ ще следва. Започва нов период на "сдържане" на Русия. На този фон призивът на Борисов за демилитаризация на Черно море е като преследването на заека в Алиса в Страната на чудесата. Не, че идеята няма стойност или смисъл - напротив. Със сигурност ще се спечели нова морална висота в битката за умовете и сърцата на между Запада и Русия, но тя е нереалистична и не може да бъде заместител на реалната работа по укрепване на отбранителния потенциал и взаимодействието в рамките на НАТО. Нещо повече тя създава фалшива илюзия, че е възможна цел, като увлече много хора в преследването на нереална мечта, замествайки реалните усилия и реалната работа. Това е пацифизъм по време на война.
Демилитаризация в условията на анексия и милитаризация на Крим, на нахлуване в Източна Украйна е все едно да бориш кварталния крадец с призиви за отворени врати в домовете. Трябва да се отчитат реалните фактите на свръхмилитаризирането на Крим.
Да не говорим, че премиерът направи това предложение в деня в който НАТО прие комюнике, в което са изложени общите политики и България остана в изолация - ако съдим по ангажиментите, които бяха поети от съюза спрямо Полша и Румъния. С тези призиви и нагласи от страна на премиера какво очаквате да се договорим до месец септември? Нали и в НАТО форматите за колективно реагиране в Черно море пак ще присъства и Турция и нейните въоръжени сили?
Тази идея за демилитаризация трябваше да бъде споделена първо със съюзниците и да се опитаме да я направим обща политика, а не да пред камерите като ПР събитие.
Все повече хора разбират, че Борисов е риск за колективната сигурност с липсата на балансирани и предсказуеми ходове във външната политика, които ни изолират от семейството ни в ЕС и НАТО.
Има ярко противоречии между отказа ни да се ангажираме в колективен отговор на страните членки на НАТО в региона /това е единствената формула според Монтрьо/ и призивите НАТО да се ангажира със защитата ни в Черно море. Как по точно си представяме, че това ще стане? 

В комюникето са посочва изрично, за да няма неразбрали - НАТО ще подкрепи само регионални усилията на черноморските страни членки, като засили диалога с Украйна и Грузия. Кой и кога видя друга форма на възможно присъствие или подкрепа от страна на Североатлантическия съюз.
Борисов не е участвувал в никакви битки, не е воювал никъде като военен, за да твърди, че знае как се отразява военна заплаха и как се ръководят бойци в битка. Ако от сутрин довечер говориш на армията си и на службите, че искаш яхти и лодки в Черно море, ако в напрегнато време като днешното не говориш като командир на своите военни и не ги окуражаваш като вдигаш духа и усещането, че техния труд е ценен и че си изцяло зад тях - що за лидер си? Със сигурност Чърчил не се е бил като Борисов на улицата, но е бил и остава велик лидер на нацията си. 
С пиар и лъкатушения истински лидер в мирно и военно време не се става. Нерешителността нито е дебро политика, нито добра дипломация. Трябват "топки".


1 коментар:

  1. Борисов се страхува от Путин. Преди да подаде оставката на първия си кабинет, той имаше телефонен разговор с Путин. Съобщението за това беше на сайта на руския президент.

    ОтговорИзтриване